№ 2449
гр. Варна , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ТР. В. Ж. срещу Решение № 260343 от
08.02.2021г. по гр.д. № 7215/2019г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу СТ. СТ.
Й. с ЕГН ********** и В. ИВ. Й. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/6 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, м. „Под село“, представляващ
поземлен имот с ид. 30497.505.936 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, целият с площ от 500 кв.м. и при граници: имоти с ид. 937,
993, 984 и 606.
Решението е постановено при участието на Й. Ж. Г. с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Г.
с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на
ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяване при противоречиво възприемане на фактическата обстановка по делото.
Развитите доводи са, че съдът не е съобразил твърденията на ищеца относно
индивидуализацията на имота, както и началният момент на течение на давността.
Очевидно грешен е изводът на ВРС, че при изготвяне на ПНИ през 2004г. реституционното
решение № 640/13.09.1999г. на ОСЗ – Варна в полза на наследодателя на ищеца не е било
факт, както неправилен е изводът, че имотът е индивидуализиран с влизане в сила на
ПНИ/2004г. Установено е от заключението на СТЕ, че в първоначално одобрения ПНИ, ПИ
830 с площ от 1942.25 кв.м. е записан на наследодателя на ищеца Атанас Ж. Михалев. Към
1
този момент имота е бил лозе, като ищеца не е можел да знае, че някой упражнява
фактическа власт с намерение да свои, доколкото ПНИ не е бил обжалван, а имота – записан
на наследодателя му. В последващи изменения от 2006г. и 2007г. имота се разделя на два, а
впоследствие на три. За тези изменения ищеца не е уведомен, като уведомяването следва да
се зачете от обнародването в ДВ през 2015г. Едва от този момент до знанието на ищеца е
доведено, че трети лица претендират права върху имота, когато е извършено и вписването
на третите лица като собственици на същия. Надлежната индивидуализация на имота с
оглед настъпилите последователни трансформации е настъпила едва с одобряването на
КККР. Извършените преди това изменения на ПНИ са незаконосъобразни, за което съдът е
следвало да упражни косвен съдебен контрол, доколкото се касае за административни актове
като приеме, че имота е индивидуализиран едва през 2015г. Срещу този, който не може да
води иск, давност не тече, поради което давността е започнала да тече едва от 2015г.
Изменението на ПНИ от 2007г., с което са попълнени със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на
Кмета на район „Аспарухово“ имоти ПИ 936 с площ от 500 кв.м. и процесния ПИ 937 с
площ от 500 кв.м. е незаконосъобразна като противоречаща на чл. 28в от ППЗСПЗЗ в
приложимата редакция и при липса на основанията на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо
първата план, с който процесният имот е получил надлежна индивидуализация е КККР от
2015г. До този момент имотът не е бил годен обект на владение. От този момент съответно е
започнала да тече давността, която не е изтекла. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното решение да се отмени, а предявените
искове с извод за основателност да се уважат.
В отговор Стоян и Веселина Й.и оспорват доводите в жалбата и развиват такива,
обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Моля в тази
връзка то да бъде потвърдено. Поддържа, че изменението на ПНИ със Заповед № РД-16-
7706-233/23.03.2006г. на ОУ на област Варна, когато по молба на предходния праводател на
ответниците Марин Димитров Иванов е изменен ПНИ от 2004г. в частта за имот 505.830,
който е заличен и в неговите граници са нанесени имот 900 с площ от 1000 кв.м., записан на
Марин Иванов и имот 899 с площ от 798 кв.м. – записан на наследниците на Атанас Ж.
Михалев, не е оспорено от ищеца. Ето защо ПНИ от 2006г. е влязъл в сила и с него
възстановения имот на наследниците на Атанас Михалев имот е индивидуализиран, както за
ищеца, така и за всички трети лица. С това реституцията е приключила, като
ищецът/въззивник има права върху имот 899, но не и върху съседния ПИ 900, собственост
на ответниците. Към този момент имотът се е владял от предходния праводател на
ответниците, бил е ограден и в него имало постройки. От 2004г. ищецът е можел да узнае,
че реституираният имот се владее от трети лица, както и да предприеме фактически и
правни действия по отблъскване на владението им, каквито данни по делото липсват. Ето
защо на оригинерно основание правото на собственост върху ПИ 936 като реално обособен
имот, а преди обособяването му – като част от собствения на праводателите им ПИ 900,
процесният имот е придобит от ответниците. Възражението за незаконосъобразност на
2
попълването на ПИ 936 и ПИ 937 със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на район
„Аспарухово“ е преклудирано, като заявено за първи път пред въззивната инстанция.
Законосъобразността на това изменение на ПНИ от 2007г. не може да се преценява по реда
на инцидентния съдебен контрол. Това изменение е по молба на заинтересованите
собственици на ПИ 900, праводатели на ответниците, с него не се променя ПНИ от 2006г.
относно имот 899 и не се засягат права на ищеца. Съответно липсва правен интерес за
същия от отмяна на заповедта и релевираното в тази връзка възражение.
Наред с изложеното заявили, че по делото не е доказан прания интерес от провеждане
на отрицателния установителен иск – не е доказана идентичността на процесния и
реституирания имот. Собственият на ответниците имот е бил в територия по § 4, но не е
доказано да е бил включван в ТКЗС или ДЗС и видно от НА от 1970 същият граничи с блок
на ДЗС и пасище; имотът винаги е бил в строителните граници на селото, съгласно издадено
разрешение за строеж от 1978г. и от Декларация от 1984г., а съгласно обясненията на
експерта ТКЗС се е намирало източно от имотите на ищеца. Правото на собственост на
ответниците е установено, оспорването верността на НА № 172/1970г. в частта касаеща
представените пред нотариуса при съставянето му документи не е доказано, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Третите лица помагачи не са изразили становище по жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни
по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 27.09.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
3
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4