Решение по дело №3937/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18910
Дата: 8 декември 2014 г. (в сила от 21 октомври 2016 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20141100103937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2014 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

………………………….

 

Софийски градски съд 1-12 състав с:

 

Председател: Георги И.

 

Разгледа в съдебно заседание на 13.11.14г. /с участието на секретаря С. В./ гражданско дело № 3937/14г. и констатира следното:

Предявени са искове от М. П. и А. Х. против Г. Ф. с правно основание чл. 288 от КЗ за сумите: по 100 000 лева – за всяка от ищците /обезщетения за имуществени вреди, следствие от ПТП-е/. Претендира се и законната лихва върху посочените суми за периода след 09.11.13г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 11.10.09г. е настъпило ПТП-е – в резултат на което е загинал К. И. /баща на ищците/. Произшествието е причинено от Д. Б.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата – и вината на Д. Б./ са удостоверени със – събраните по настоящото дело писмени и експертни доказателства, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд при условията на чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – Д. Б. не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”.

Изложеното сочи, че в процесната хипотеза е налице предпоставката на чл. 288 от КЗ – за ангажиране на имуществената отговорност на Гаранционния Ф..

Исковете за неимуществени вреди са основателни частично – до размера на сумите по 80 000 лева – за всяка от ищците:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че – във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или – когато е налице смъртен случай/ - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение – принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или - смърт. От друга страна - по делото са събрани и доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетенията съдът - съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД като от една страна – изхожда от горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства /свидетелски показания/, съответно и – възрастта на ищците, както и възрастта на загиналия. Съдът отчита също и – наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /констатациите на приетата по делото техническа експертиза; в това число и обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание/ дават основание да се направи извод, че - с поведението си /движение по пътното платно, не в най-крайната, странична част на същото; в тъмната част на денонощието/ пострадалият е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат. Изброените обстоятелства /преценени в контекста на конкретния механизъм на ПТП-е, очертан подробно от приетата техническа експертиза/ могат да се окачествят като – съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Основателни са и акцесорните искове:

На ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху горните обезщетения – за периода след 09.11.13г. /когато е изтекъл срока по чл. 288, ал. 7 от КЗ, започнал да тече на 08.08.13г. – когато ищците са предявили извън-съдебно процесните си искания пред Ф.а/.

Доказателства за сторени от ищците съдебни разноски – липсват.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. Ф. да плати на М.К.П. ЕГН ********** и на А.К.Х. ЕГН ********** сумите: по 80 000 лева – за всяка от ищците /обезщетения за неимуществени вреди/ и законната лихва върху посочените суми, считано от 09.11.13г. до цялостното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над присъдените с настоящото решение.

ОСЪЖДА М.К.П. и А.К.Х. да платят на Г. Ф. 1 800 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; в това число и юрисконсултско възнаграждение/.

ОСЪЖДА Г. Ф. да плати на СГС – 6 400 лева – държавна такса – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участие на Д.С.Б. – 3-то лице помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: