№ 62
гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20244410200148 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство
по постъпила жалба от В. Т. И., ЕГН**********, с адрес: с. ***, против
наказателно постановление №24-0293-000312, издадено на 10.06.2024г. от
началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания:
на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лв. и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят оспорва издаденото против него наказателно
постановление, като твърди, че посочената в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка не отговаря на истината, че не е
извършил вмененото му нарушение. За него разбрал по телефона. Обяснено
му било по телефона, че е извършил ПТП, от което избягал. Жалбоподателят
заявил, че не е разбрал по никакъв начин, че е ударил друг автомобил, камо ли
да бяга от ПТП. Посочва, че пострадалият автомобил имал само диря от боя на
калника до стопа, като управляваното от жалбоподателя превозно средство е
дълго, тежко и по – шумно от обичайния лек автомобил и по този причини
същият не разбрал, че е засегнал друг автомобил, не е усетил да има
съприкосновение между управлявания от него автобус и паркирания
автомобил и му е наложено наказание за нещо, което не бил извършил. Счита,
че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно,
1
недоказано и несъобразено с фактическите обстоятелства.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
В с.з. жалбоподателят не се явява. Не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
АУАН на 23.05.2024г. срещу жалбоподателя, затова че на 20.05.2024г., около
13:25 часа в с. Обнова, улица Заря до дом №34, с посока на движение към ул.
Девети септември, управлява автобус марка „***“ с рег.№***, собственост на
„***“ ООД, водачът не съобразява поведението си с неправилно паркирано
МПС лек автомобил марка "***" с посочен рег. номер, собственост на Д.В.Т.,
като при заобикаляне не оставя достатъчно странично място между
управляваното от него МПС и лекия автомобил, удря го странично и в
резултат на това настъпва ПТП с материални щети по лекия автомобил.
Описано е, че предприемайки маневра, създава опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях. ПТП.
Като участник в ПТП не изпълнява задължението си да остане на място
до пристигане на компетентните служители на МВР.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП; чл. 123,
ал.1, т.3 от ЗДвП. Отбелязано е в АУАН, че няма нанесени имуществени вреди.
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 10.06.2024г. обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв.
на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец;
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Актосъставителят твърди в показанията си, че на посочената в акта дата
е получил разпореждане от ОДЧ – Левски да посети адрес в с. Обнова, за
настъпило ПТП с напуснал мястото водач. На място ги чакала собственичката
на лекия автомобил, която ги уведомила, че получила информация от две
деца, че автомобилът й бил ударен от автобус. При проведения разговор на
актосъставителя с децата, те му разказали, че автобус, който превозва
работници до Плевен направил обратен завой и ожулил автомобила.
Служителят на РУ Левски се свързал с фирмата, откъдето получил имената на
водача. Актосъставителят се свързал по телефона с шофьора на автобуса и го
2
уведомил, че е реализирал ПТП и напуснал мястото. Отговорът на водача бил,
че не е разбрал. Жалбоподателят се явил в РУ Левски и заявил, че съжалява,
не бил разбрал, че е ударил автомобила и ако е бил разбрал, щял да остане на
място.
Свидетелят Н. – също служител в РУ – Левски посочва в показанията си,
че колегата му К. Л. му съобщил, че е възникнало ПТП е трябва да състави
АУАН. Уточнява, че не е очевидец на самото нарушение.
От представената Заповед на министъра на вътрешните работи се
установява, че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени материали не
се установи жалбоподателят да е извършил административното нарушение по
чл. 25 ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна не се установява, че на посочените в НП време и
място жалбоподателят е управлявал ППС автобс, и да е извършил вменените
му наршения. Не са депоздирани доказателства относно извършване на
нарушението, че на инкриминираната дата жалбоподателят И. е управлявал
процесното превозно средство. Невъзможността да се достигне до
категоричен извод, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението, води до отмяна на наказателното постановление в
неговата цялост. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който
трябва да установи по категоричен и недвусмислен начин както
законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и
неговата доказаност, което в случая не е сторено. Актосъставителят и
свидетелят не са очевидци на наршението.
Освен че авторството на деянието от страна на жалбоподателя не е
несъмнено установено по делото, не е доказан и фактът на настъпилото ПТП.
Съгласно §6, т.30 от ДРЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие
възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Не се събраха доказателства и за
причинени повреди или други материални щети. По делото не се доказа, че
при процесното събитие са настъпили материални щети, като самият
актосъставител е приел и е вписал, че няма нанесени имуществени вреди.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Разпоредбата
предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на министерството на вътрешните
работи.
От фактическа страна АНО е приел, че водачът е напуснал
местопроизшествието - състава на нарушението по чл. 123, ал.1,т.2б. от ЗДвП.
Задълженията на водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно
произшествие са регламентирани в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и
3
диференцирани с разпоредбите на т.1 до т. 3. В тази връзка, за да настъпят
последиците на т. 2 и т. 3 на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, следва най-напред да е
осъществен фактическият състав на т. 1 от нормата. В противен случай т. 1 от
ал. 1 на чл. от 123 ЗДвП не би била регламентирана като самостоятелна
хипотеза. Задълженията на водача са разграничени в трите точки от алинея
първа, което обуславя извод за три различни самостоятелни хипотези,
независимо от предвидената санкция по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която не разграничава задълженията по хипотези. Задълженията при всяка
една от трите хипотези са различни, поради което в санкционната норма е
посочено множествено число - при т. 1 задължението е без да се създава
опасност за движението по пътя, да се спре, за да се установи какви са
последиците от произшествието; в последователност, едва след като това бъде
сторено, настъпват и задълженията по следващите две точки в зависимост от
това дали при произшествието са пострадали хора или са причинени само
имуществени вреди. Следователно при настъпването на ПТП задължението за
спиране с цел установяване на последиците от произшествието се явява
базисно за водача.
Когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
му указания.
От фактическа страна АНО е приел, че водачът като участник в ПТП не е
изпълнил задължението си да остане на място до пристигане на
компетентните служби на МПС, но водачът е продължил движението си,
доколкото не е разбрал, че е причинил ПТП., а както бе посочено, освен че
авторството на деянието от страна на жалбоподателя не е несъмнено
установено по делото, не е доказан и фактът на настъпилото ПТП, по които
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено и в частта си по т. 2.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изцяло отменено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0293-000312, издадено на
10.06.2024г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на В.
Т. И., ЕГН**********, с адрес: с. ***, е наложено административно
наказание на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в
размер на двеста лева
и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на петдесет лева
4
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5