ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 27.06.2019 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1951 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на 140 ГПК.
Ищецът И.А.Д.
чрез пълномощника си адвокат К. *** за заплащане на обезщетение в размер на
2 157,75 лв. за оставане без работа в периода от 27.09.2018 г. до
26.12.2018 г. в резултат от дисциплинарно уволнение, обявено за незаконно с
влязло в сила решение по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, както
и за връщане на удържаното от работодателя в резултат от дисциплинарното
уволнение едномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 719,25 лв.
поради отпадане на основанието за удържане. Сумите претендира ведно със
законната лихва от деня на подаване на исковата молба.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства: заповед
за прекратяване на трудово правоотношение, решения на Районен съд – Пазарджик и
Окръжен съд – Пазарджик.
Моли да бъде допусната
съдебносчетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши проверка в Община Пазарджик да даде заключение какво е било
брутното му трудово възнаграждение за пълния предходен месец преди уволнението;
какъв е размерът на имуществената вреда за времето на неполучаване на брутно
трудово възнаграждение; удържано ли е на ищеца едно брутно трудово
възнаграждение при уволнението и възстановено ли му е.
Заявява, че ще представи
трудовата си книжка в съдебно заседание за констатация.
Моли да бъде приложено гр.д. №
3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Пазарджик намира исковата молба за
недопустима, тъй като искът за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца
без работа е бил предявен (не като частичен) и е уважен с влязло в сила
решение, а искът за връщане на удържаната на отпаднало основание сума е
следвало да бъде предявен в исковото производство по отмяна на уволнението, с
което са уредени изцяло отношенията между страните, свързани с трудовото
правоотношение.
При
условията на евентуалност намира исковете за неоснователни – искът за
обезщетение за оставане без работа поради обстоятелството, че предявеният по
гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик иск не е бил заявен като
частичен, поради което съдът се е произнесъл по цялото вземане на ищеца, а
искът за връщане на удържаната сума поради дисциплинарното нарушение – поради несвоевременното
му предявяване.
Представя
искова молба по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Не възразява да се приемат
представените от ищеца писмени доказателства.
Намира
за ненеобходимо прилагането на гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик,
тъй като относимите доказателства – искова молба и съдебни решения, са
представени по настоящото дело.
Не
възразява да се допусне съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца първи и трети въпрос, но се противопоставя на втория
въпрос, тъй като вещото лице не може да установява периода на неполучаване на трудово
възнаграждение.
Моли да
бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди от ТД на НАП –
Пловдив, офис Пазарджик с удостоверение за това дали ищецът е правил вноски
като самоосигуряващо се лице за периода от 21.06.2018 г. до 17.05.2019 г.
Съдът на
основание чл. 140 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:
Предявени са при условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконно уволнение и за връщане на удържано обезщетение поради отпадане
на основанието за удържане.
Искът за присъждане на
обезщетение за оставане без работа е допустим, тъй като правото на обезщетение за
оставяне без работа се отнася до всеки отделен период от време в рамките на
предвидения в нормата на чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечен период след уволнението.
Предявяването на отделни части от този период в отделни производства е
допустимо, а по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд ищецът е заявил обезщетение
само за част от шестмесечния период, която е конкретно посочена и не се обхваща
от предмета на настоящото дело.
Допустим е и искът за неоснователно
обогатяване, тъй като законът не задължава страните да предявят всички спорни
права, произтичащи от трудовото правоотношение, в рамките на едно съдебно
производство и преклузия за по-късното им предявяване няма.
По иска
за присъждане на обезщетение за оставане без работа в тежест на ищеца е да
установи незаконността на уволнението, оставането си без работа след
уволнението и размера на дължимото обезщетение.
По иска
за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да установи удържането на
претендираната сума, а в тежест на ответника – наличието на основание за
удържане на сумата, респ. възстановяването й на ищеца.
С оглед
становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК намира, че
следва да обяви за безспорно между тях обстоятелството, че със Заповед №
68/21.06.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което
е било признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение по гр.д. №
3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, както и че в полза на ищеца е било
присъдено обезщетение за оставането без работа за периода от 27.06.2018 г. до
26.09.2018 г.
Не са
налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Представените
от страните писмени доказателства са относими към правния спор, поради което
следва да бъдат приети по делото.
Не
следва да бъде прилагано по делото гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик, тъй като всички интересуващи процеса документи се намират по
настоящото дело.
Следва
да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза,
която да отговори на поставените от него въпроси, като вторият въпрос бъде
преформулиран както следва: да изчисли размера на обезщетението за оставане без
работа на ищеца за периода от 27.09.2018 г. до 26.12.2018 г.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и
разноски, поради което възнаграждението на вещото лице следва да се заплати от
бюджета на съда.
На ищеца
следва да бъде дадена възможност да представи трудовата си книжка в съдебно
заседание за извършване на констатация, а на ответника следва да бъде издадено
исканото съдебно удостоверение.
Съдът приканва страните към постигане
на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и
разноски и ще разрешат правния спор помежду си по начин, удовлетворяващ и двете
страни.
Воден от
горното и на основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 13.09.2019
г. от 10,00 часа, за която дата
и час да се призоват страните и вещото лице Црънчев.
ПРИЕМА представените от страните писмени
доказателства.
ДОПУСКА
изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след като се запознае с
материалите по делото и извърши проверка в Община Пазарджик да даде заключение
какво е било брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълния предходен месец
преди уволнението; какъв е размерът на обезщетението за оставане без работа за
периода от 27.09.2018 г. до 26.12.2018 г.; удържано ли е на ищеца едно брутно
трудово възнаграждение при уволнението и възстановено ли му е.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Любомир Стоицев Црънчев, възнаграждението на когото на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да се плати от бюджета на съда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи в
съдебно заседание трудовата книжка за констатация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
за прилагане на гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно
удостоверение, с което да се снабди от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик с
удостоверение за това дали ищецът е правил вноски като самоосигуряващо се лице
за периода от 21.06.2018 г. до 17.05.2019 г.
ПРИКАНВА страните
към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис от
писмения отговор на ответника и приложенията към него.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: