№ 2086
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20211100514446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Предмет на обжалване е решение № 20188147 от 20.09.2021 г., постановено по
гр. д. № 27579 по описа за 2020 г. на СРС, 166 състав, с което са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено, че Й. Й. ГЮР. дължи
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 407,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. ****, аб. № 065657, ведно със законна лихва от 23.1.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 33,37 лв. за периода от 14.9.2017 г. до
11.1.2019 г., сумата от 14,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от
23.1.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,52 лв. за
периода от 30.1.2016 г. до 11.1.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4154/2019 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника, с която се
поддържа, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Жалбоподателят заявява
1
оплаквания, че неправилно съдът не е разгледал и не е уважил възражението му, че
ищецът не е установил в производството обстоятелството ответникът да е приел
наследството от починалия му родственик. Счита, че с оглед последното, искът е
следвало да бъде отхвърлен само на това основание. На следващо място поддържа, че с
отговора на исковата молба е представил доказателство, че партидата при ищеца е на
името на неговия брат, който ползва имота. В тази връзка поддържа, че брат му е
лицето, с което е възникнало облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия за имота. В обобщение на така заявените доводи до въззивния съд е
отправено искане да отмени решението и да отхвърли исковете.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца в производството.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и
следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните.
С оглед правната квалификация на предявените искове и възраженията на
насрещната страна, направени с отговора на исковата молба, правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният е оспорил да е налице валидно
облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди за процесния недвижим имот, като е поддържал, че ищецът не е
представил доказателства ответникът да е приел наследството, оставено от Ц.Б.И. и
Н.Й.П.. Поддържал е също така, че лицето, което живее в процесния имот и ползва
топлинна енергия е неговият брат – Б.Й. Г., в която връзка е представена справка
разпечатка, че партидата за имота при ищеца е на името на Б.Й. Г..
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене
пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция
намира, че се установява от приетите като писмени доказателства по делото официални
документи /нотариални актове и удостоверения за наследници/, че през 1969 г. Ц.Б.И. и
Н.Й.П. са признати за собственици на процесния недвижим имот. Н.Й.П. е починала на
27.01.1993 г. и е оставила за свои наследници по закон Й.Б. Г. – съпруг, Б.Й. Г. – син и
ответника Й. Й. ГЮР. – син. Ц.Б.И. е починала на 14.08.2010 г. и е оставила за свои
наследници по закон низходящите на двоята дъщеря Н.Й.П. - Б.Й. Г. и ответника Й. Й.
ГЮР.. Ето защо и правилно първоинстанционният съд е установил с категоричност, че
през процесния период 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. собственици на процесния
апартамент при следните квоти са били: Й.Б. Г. – 2/12, Б.Й. Г. – 5/12 и Й. Й. ГЮР. –
5/12.
Заявеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба
възражение, че ищецът не е установил в производството ответникът да е приел
наследството от починалите си родственици /майка и баба/, с оглед което и по делото
не е било установено, че е придобил право на собственост върху процесния недвижим
имот по наследство според наследствените си квоти в имуществата на
наследодателите, правилно не е било уважено от първоинстанционния съд. По мнение
на въззивния състав на съда при липса на изричен довод, че ответникът се е отказал от
наследството на своите наследодателите или че е приел същото по опис, позоваването,
че не е било доказано да е приел наследството, е проява на процесуална шикана и
граничи със злоупотреба с процесуални права. Въззивният съд приема, че ответникът
следва да отговаря до размера на наследствената си квота по аргумент от нормата на
чл. 60, ал. 1 от ЗН. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по
силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството - в този смисъл решение № 437 от
17.01.2012. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III ГО. В конкретния случай по делото не са
наведени твърдения и няма доказателства за отказ от наследство или приемане по опис
от страна на ответника, поради което и правилно съдът е приел, че страната се
легитимира като собственик на 5/12 идеални части от апартамента.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
3
разстояние между ответника и ищцовото дружество не означава, че не е възникнало
валидно облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора
на исковата молба и са поддържани с въззивната жалба, подадена от ответниците.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди,
какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу
ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за
стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото му
на собственост върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за
наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за
битови нужди.
Другото наведено с въззивната жалба възражение, че по делото е било
установено, че облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия в
процесния имот е възникнало само между брата на ответника и ищцовото дружество,
също е несонователно. В конкретния случай по делото не е установено братът на
4
ответника да е подал след смъртта на общите им наследодатели /техни майка и баба/
заявление до ищеца /напр. такова за откриване на партида на негово име, съдържащо
изявление, че само той или и членовете на неговото домакинство ще ползват в имота
топлинна енергия за битови нужди/, с което да е отправил изрично предложение за
сключване на договор за продажба до ищеца. Такъв извод не следва от представената
към отговора на исковата молба разпечатка от интернетстраницата на дружеството.
Последната няма характеристиките на документ, а дори и да се третира като такъв,
обстоятелството на чие име се води партидата за имота при ищеца само по себе си не
установява по обвързващ съда начин между кои лица е възникнало облигационното
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, съгласно разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 2/2017 г., ВКС, ОСГК.
Съгласно същото, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК. В конкретния случай такова
доказване не е проведено, с оглед което и това възражение на отвеника е
неоснователно.
При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и предвид съвпадението на
изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Право на разноски за въззивното производство възниква само за въззиваемата
страна. Същият към момента на устните състезания пред въззивния съд не е сторил
разноски, а претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение с
депозираната преди откритото съдебно заседание пред въззивния съд молба. Тази
претенция не следва да бъде уважена, доколкото въззиваемата страна не е взела
активно процесуално участие в производството.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20188147 от 20.09.2021 г., постановено по
5
гр. д. № 27579 по описа за 2020 г. на СРС, I Гражданско отделение, 166 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на
страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6