Решение по дело №9772/2021 на Софийски районен съд
| Номер на акта: | Не е посочен |
| Дата: | 9 декември 2022 г. |
| Съдия: | Веселка Николова Йорданова |
| Дело: | 20211110209772 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 8 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
„ХХХ“ ЕООД с ЕИК – ХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр. /адрес/,
представлявано от М. К. Н. с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление /НП/ №
22 – 007433 от 22.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София /ДИТ – София/, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че лицето В. Х. фактически не е било допускано до работа. Алтернативно моли за
намаляване на размера на наложената имуществена санкция. Въззиваемата страна –
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, чрез процесуалния си представител, моли да бъде
потвърдено наказателното 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. -- /ххх/
Актът е постановен на 05.07.2022 постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като
разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на
административно нарушение № 22 –007433 от 27.05.2021 г., съставен от Г. В. В., на
длъжност „главен инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, при
извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.05.2021 г. и на
27.05.2021 г. на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.
/адрес/, представлявано и управлявано от М. К. Н., ЕГН: **********, както и въз основа на
представени документи в Д ИТ – София, е констатирано, че на 12.11.2020 г. „ХХХ“ ЕООД, в
качеството му на „работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е приело В. К. Х., ЕГН:
**********, да извършва трудова дейност на длъжност „общ работник” без сключен трудов
договор в писмена форма. В хода на проверката за лицето бил представен трудов договор №
00027/12.11.2020 г., в който липсвал подпис на В. К. Х., както и справка за заверени
уведомления за сключени договори изх. № 22388203503452/12.11.2020 г., в която срещу
името на В. К. Х. липсвал подпис. Представени били и разчетно платежна ведомост за м.
11.2020 г. с начислено трудово възнаграждение в размер на 90.15 лв. /чиста сума за
получаване/; РКО № *********/ 30.11.2020 г. за изплатена заплата за м. 11.2020 г.;
присъствена форма за отчитане явяването/неявяването на работа през м. 11.2020 г., в която
срещу името на В. К. Х. било отбелязано, че има 4 отработени дни. Извършилият
проверката инспектор при ДИТ – София приел, че нарушението е извършено на 12.11.2020
г. в предприятието на работодателя „ХХХ“ ЕООД и е констатирано на 25.05.2021 г. в ДИТ –
София, както и че нарушението се потвърждава от следните писмени материали: 1.
Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2116958/27.05.2021 г.; 2. Трудов договор №
00027/12.11.2020 г.; 3. Справка от НАП изх. № 22388203503452/12.11.2020 г.; 4.
Разчетно платежна ведомост за м. 11.2020 г.; 5. РКО № *********/30.11.2020 г.; 6.
Присъствена форма за м. 11.2020 г. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда. Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно
постановление № 22 – 007433 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по 2
Този файл е копие на електронно подписан документ. -- /ххх/ Актът е постановен на
05.07.2022 труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на
жалбоподателя „ХХХ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Наказващият орган посочил, че в
конкретния случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 415в от КТ
за квалифициране на нарушението като маловажно. Съгласно изричната императивна
разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.
1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни. Законовите разпоредби,
регламентиращи сключването, регистрацията и изпълнението на трудовия договор между
1
работодател и работник са императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на
обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на
правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение. Предвид
тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, АНО
приел, че административното наказание следва да бъде определено в размер над минимално
предвидения от закона за извършеното нарушение. Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля Г. В. В., както и от приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Г. В. В.,
която лично е извършила проверката по спазване на трудовото законодателство на
дружеството – жалбоподател и е констатирала нарушението. Показанията на свидетел В. са
последователни, логични и напълно кореспондират на останалия събран по делото
доказателствен материал. От приложения в АНП трудов договор № 00027 от 12.11.2020 г. е
видно, че срещу графата работодател има положен подпис и печат, но срещу графата
работник/служител липсва положен подпис. При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма. Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно
чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Съдържанието на трудовото правоотношение е
посочено 3 Този файл е копие на електронно подписан документ. -- /ххх/ Актът е
постановен на 05.07.2022 неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ – място на
работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително
възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Следва да се подчертае, че
съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното следствие пред
въззивния съд не се събраха доказателства, които да оборват материалната доказателствена
сила на акта за установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда
общо задължение, че трудовият договор се сключва винаги в писмена форма. В тази връзка
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично предвижда, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нарушението на чл. 62, ал.
1 от КТ е скрепено със санкцията на чл. 414, ал. 3 от КТ, където е предвидено, че
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. От
събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят
„ХХХ“ ЕООД е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството
си на работодател е допуснал лицето В. К. Х. да работи без да е сключил с него трудов
договор в писмена форма. Нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ регламентира формата на трудовия
договор – писмена, т.е. същата допълва чл. 61, ал. 1 от КТ и е във връзка с тази норма.
Формата, визирана в чл. 62, ал. 1 от КТ, е задължителна и за двете страни, т.е. задължението
да сключат писмен трудов договор е и за двете страни, ако искат този договор да е валиден.
За да бъде изпълнено това изискване в случая е било нужно двете страни по
правоотношението да положат своя подпис под трудовия договор, като едва в този момент
фактическият състав би бил завършен, т.е. би бил сключен трудовият договор в изискуемата
писмена форма. В конкретния случай това не се е случило. От обективна страна „ХХХ“
ЕООД е осъществило състава на вмененото му нарушение, тъй като дружеството като
работодател е приело на работа лицето В. Х., което е престирало труд в полза на
жалбоподателя, без последният да е уредил отношенията при предоставянето на работна
сила като трудово правоотношение – със сключването на трудов договор в писмена форма,
подписан и от двете страни. Настоящият съдебен състав споделя направените констатации
на наказващия орган, че нарушението се потвърждава от неподписания трудов договор №
00027/12.11.2020 г., справка от НАП изх. № 22388203503452/12.11.2020 г., разчетно -
2
платежна ведомост за м. 11.2020 г. и присъствена форма за м. 11.2020 г. От приложената по
делото разчетно - платежна ведомост за м. 11.2020 г. е видно, че на лицето В. Х. е било
начислено трудово 4 Този файл е копие на електронно подписан документ. -- /ххх/ Актът е
постановен на 05.07.2022 възнаграждение в размер на 90.15 лева /чиста сума за получаване/
за м. ноември 2020 г., а от присъствена форма за отчитане явяването/ неявяването на работа
през м. 11.2020 г. се установява, че за м. ноември 2020 г. лицето има 4 отработени дни. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че лицето В. Х.
фактически не е било допускано до работа. Аргументите на жалбоподателя за последвало
прекратяване на трудовите правоотношения с лицето са ирелевантни спрямо предмета на
доказване. Нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ е формално, като жалбоподателят „ХХХ“
ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, не е
изпълнил задължението си да уреди взаимоотношенията си с В. Х. чрез сключване на
трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни, преди постъпването на работа
на последния. Следва да се отбележи, че проверката на дружеството по спазване на
трудовото законодателство е извършена по документи 5 месеца след подаване в ТД на НАП
на уведомлението за сключен договор изх. № 22388203503452/12.11.2020 г. Следователно не
е било релевантно извършването на проверка по работни места и правилно контролният
орган е приел за начална дата на престиране на труд датата, на която дружеството е обявило
пред ТД на НАП съществуването на трудов договор. Предвид изложеното, съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е безспорно доказано и
административно – наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е юридическо лице, не
следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1
от ЗАНН обективна отговорност. Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, действаща
към момента на констатираното нарушение, предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 3 000 лева.
Съдът счита, че при така определената санкция не е било взето предвид обстоятелството, че
нарушението е било констатирано за първи път, доколкото няма данни за други извършени
от жалбоподателя нарушения от същия вид. С оглед на това съдът счита, че
административно – наказателната санкция се явява необосновано завишена и същата следва
да бъде намалена към минимално предвидения от закона размер, а именно в размер на 1 500
лева, което отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид наличието на специална норма в чл.
415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. 5 Този файл е копие на електронно подписан документ. -- /ххх/ Актът
е постановен на 05.07.2022 Следователно изрично са изключени от кръга на маловажните
нарушения тези по чл. 62, ал. 1 от КТ, което представлява законодателен израз на
значимостта на обекта на нарушението, а именно обществените правоотношения по
предоставяне на работна сила и по-специално сключването на трудов договор в писмена
форма, с което в пълна степен са гарантирани правата на работниците и служителите. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на постановлението. Акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно
съдът намери, че те са издадени от компетентен орган. По въпроса за разноските по делото и
с оглед неговия изход, съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателна, като същото съдът определя в размер на 80 лева с оглед липсата на фактическа
3
и правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Водим от горното, Софийски районен съд
4