Решение по дело №3657/2017 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№997

гр. П., 30.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 03657 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на А.Н.З. *** АД, с искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2103,26 лева – главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. за имот в град П., ул. “******, както и сумата от 276,42 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2014 г. до 04.05.2017 г.  

            Ищецът заявява, че ответното дружество претендира горепосочените суми, за което е издал справка за абонат. Посочва, че имотът, находящ се в град П., ул. “****** не е топлоснабден, както и цялата етажна собственост, която не е присъединена към топлопреносната мрежа. Заявява, че не е  собственик или ползвател на процесния имот, поради което липсвало облигационно правоотношения между страните по делото. Твърди, че не е доставяна топлоенергия до имота и етажната собственост, както и че измервателния уред на абонатната станция не е преминал метрологична проверка.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на претенциите. Изразява доводи за наличието на облигационна връзка между страните по делото за процесния период, за което излага подробни съображения.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен нотариален акт от 16.12.2015 г., от който се установява, че Е.И.Т. е дарила на ищцата А.Н.З. ¾ идеални части от правото на собственост върху имот, находящ се в град П., ул. “******. От същия документ се установява още, че в полза на Е.Т. е учредено вещно право на ползване върху една стая (около 12 кв. м.) от жилището, заедно с общо ползване на кухнята, коридора и сервизните помещения от имота. Следва да се отбележи, че по делото не се представиха доказателства установяващи твърденията на ответника, че Е.Т. е починала.

По делото са приложени заявление – декларация от 12.03.2016 г. и молба от 12.03.2016 г., подписани от ответницата, от които се установява, че А.З. е изразила желание да се открие нова партида за горепосочения имот, която да бъде на нейно име. С молбата от  12.03.2016 г. се установява още, че ответницата е поела от 16.12.2015 г. (датата на придобиване на ¾ ид. ч. от имота) задълженията по заплащане стойността на доставената топлоенергия до обсъждания имот.

Представено е извлечение от вестник в - к СъП. от 2008 г., в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – П.” АД на потребителите в град П..

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същото се установява, че имотът (ап. 139) се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост. Посоченото се подкрепя и от следните писмени доказателства - заявление – декларация от 12.03.2016 г. и молба от 12.03.2016 г., които съдържат подписа на ответницата.

От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. В тази връзка вещото лице подробно посочва свидетелствата за проверка, което мотивира съдът да приеме, че правилно е отговорено на обсъжданата задача по експертизата. 

От заключението се установява още, че показанията на топломера в абонатната станция са отчитани ежемесечно, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

През процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. В имота има монтиран един брой водомер. Реалното потребление на количеството топла вода е установено при годишния отчет на уреда. Всички отоплителни тела в имота са с монтирани индивидуални разпределители. Отоплителното тяло в банята е щранг - лира и за него е начислявана топлинна енергия като за тяло работило непрекъснато, тъй като същото е без ИРУ. Този разход е определен по изчислителен път. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация  е разпределяна по изчислителен път. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията.

Съдът напълно кредитира заключението на съдебно - техническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е приета и изслушана съдебно - икономическа експертиза. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. е доставяна топлоенергия на стойност 2103,26 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 08.02.2015 г. до 04.05.2017 г. възлиза на 289,36 лева.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно - икономическа експертиза, тъй като намира опора в другото изслушано заключение по делото.

Всяка страна по делото са представени издадени от ответника фактури, касаещи процесния период. Разликата в същите се свежда до това, че на във всички представени от ищеца фактури е записано лицето Е.И.Т., докато тези на ответника е отразено друго лице – ответницата А.Н.З..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на претендираните от ответника вземания - 2103,26 лева – стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до 30.11. 2016 г. за имот в град П., ул. “******, както и сумата от 276,42 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2014 г. до 04.05.2017 г.

Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже следното - наличие на облигационна връзка между страните по делото; реално доставяне на топлинна енергия и нейната стойност, както и падеж на вземането.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. За да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ответното дружество следва да докаже, че ищцата е собственик или ползвател на топлофицирания имот за процесния период.

Предвид горното съдът намира за неоснователни възражения на ищеца, касаещи записванията на имената на клиента във фактурите, тъй като е ирелеванто обстоятелството кое лице е записано като потребител в издадените фактури от ответното дружество, защото качеството клиент не се определя от волеизявлението на топлопреносното дружество, а се определя от закона. 

            По делото се установи, че от 16.12.2016 г. ищцата А.З. е собственик на ¾ идеални части, както и че в полза на Е.Т. е учредено вещно право на ползване върху една стая, заедно с общо ползване на кухня, коридор и сервизни помещения от процесния топлофициран имот.

Действително при наличието на учредено вещно право на ползване, то вещният ползвател следва да заплати разходите (съобразно обема на учреденото вещно право на ползване), които са свързани с ползваната топлоенергия, а не собственикът на имота. Това правило се извлича от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС има характер на диспозитивна норма в частта отнасяща се за плащането на разноските, свързани с ползването на имота, т. е., страните могат да уговорят различно от посоченото в закона. По делото е представена молба от 12.03.2016 г., подписана от ответницата, която представлява частен документ. Доколкото този документ съдържа неблагоприятни факти за автора му (ищцата), то същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. От молба от 12.03.2016 г. се прави извод за наличието на уговорка между собственик и ползвател, касаеща отклонение от правилото, че ползвателят заплаща разноските по ползването на имота. Това е така, тъй като собственичката на имота (ответницата А.З.) е заявила, че “поема задълженията от датата на нотариалния акт”, т. е. ще изпълнява задълженията по заплащане стойността на доставената топлоенергия, въпреки че е учредила в полза на майка си вещно право на ползване върху имота. 

С оглед изложеното, съдът стига до извода, че за периода от 16.12.2016 г. до 30.11.2016 г., е възникнала облигационна връзка между ищцата и ответното дружество и е породила правата и задълженията за двете страни по договора още в момента на придобиване правото на собственост върху топлофицирания имот. За останалия предходен период от 01.12.2014 г. до 15.12.2016 г. съдът намира, че не са доказани облигационните отношения между страните по делото.

Съдът намира, че стойността на доставена топлоенергия за период от 16.12.2016 г. до 30.11.2016 г. възлиза на 1360,31 лева, а лихвата за забава за периода от  01.12.2014 г. до 04.05.2017 г. е в размер на 81,76 лева.

Съдът намира, че ищцата следва да отговаря за изпълнението на задължението по заплащане на доставената топлоенергия съобразно обема на притежаваното право на собственост, който е 3/4 идеални части (арг. чл 30, ал. 3 ЗС). В този смисъл ищцата дължи на ответника сумата от 1020,23 лева – стойността за доставената топлоенергия и 61,32 лева – лихва за забава.

В този смисъл исковите претенции за недължимост на претендираните от ответника вземания следва да се призная за основателни до сумата от 1083, 03 лева (разлика между  претендираните 2103,26 лева и дължимите 1020,23 лева) за главница и сумата от 215,10 лева за лихва за забава, като исковите претенции за разликата от тези уважени суми до пълните предявени размери следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

В полза на ищцата следва да се присъдят разноски (адвокатски хонорар, държавна такса, депозит за вещо лице) в общ размер на 381,38 лева, които са съобразени с уважената част на исковите претенции.

В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски (юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, такса за съдебно удостоверение и депозит за вещо лице) в общ размер на 99,99 лева, които са съобразени с отхвърлената част на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия, 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, че ищцата А.Н.З., ЕГН ********** с адрес ***7 НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 1083,03 лева, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. за топлофициран имот в град П., ул. “******, както сумата от 215,10 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2014 г. до 04.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата над уважения размер от 1083, 03 лева до пълния предявен размер от 2103,26 лева, представляващ стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. за топлофициран имот в град П., ул. “******, както и исковата претенция за разликата над уважения размер от 215,10 лева до пълния предявен размер от 276,42 лева – лихва за забава, считано от 01.12.2014 г. до 04.05.2017 г.

ОСЪЖДА “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.З., ЕГН ********** с адрес ***7 сумата от 381,38 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции.

ОСЪЖДА А.Н.З., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 99,99 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, такса за съдебно удостоверение и депозит за вещо лице, съобразно уважената част на исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.