Решение по дело №70540/2012 на Районен съд - Монтана

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

 19.04.2013 година, град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 21.03.2013 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Т.И. и с участието на прокурора ................................................,

като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70540 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД – за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди.

 

 Ищците Р.С.С. и М.С.М., чрез процесуалния си представител адвокат Н.А.,xxx, твърдят, че на 24.01.2011 година, в с. Горна Вереница, обл. Монтана, вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията със счупване на ІV –и и V-и шиини прешлени с разместване на костни фрагменти и притискване и размачкване на гръбначен мозък в тази област, ответника М.С. причинил по непредпазливост смъртта на техния брат П. С.М., поради което и на основание чл. 124 ал. 1, предложение ІІ, във връзка с чл. 54 от НК, Монтанския Окръжен съд по НОХД № 133 по описа за 2012 година с присъда от 07.02.2012 година го осъжда на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 58 а, ал. 1 от НК намалява с една трета размера на наложеното му наказание, като го определя за срок от две години. На основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от четири години.

 С това си деяние, ответникът им причинил неимуществени вреди, които конкретно се изразяват в следното: морални болки и страдания от загубата на техния близък – брат, ведно със законната лихва, начислена върху претендираните суми от датата на настъпване инцидента и смъртта му – 24.01.2011 година до окончателното изплащане.

 Между тях, като братя и сестри е съществувала дълбока емоционална връзка. Те двамата страдали и са били подложени, като възрастни хора на стрес и унижение, не само от действията на ответника, но и от развитието на наказателния процес, който приключил с разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие и получил ниска присъда за извършеното от него умишлено деяние. Макар и да не са се виждали често с брат си, те взаимно си помагали. Посещавали го в Дома за стари хора, където е бил настанен и са си указвали морална подкрепа за всичко. Освен това много често контактували и по мобилните си телефони, като разговаряли почти всеки ден.

 Общият размер на причинените им неимуществени вреди е 5 000.00 лв. С оглед обстоятелството, че деянието, с което им е причинена вредата е извършена на 24.01.2011 г., то от този момент върху посочените суми се следва и законна лихва, която до завеждане на иска е от 300.00 лв.

 Молят съда да постанови решение, с което бъде осъден ответника за им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди с общ размер на 5 000 лв., заедно със законната лихва от 24.01.2011 година до деня на завеждане на иска в размер на 300 лева, както и законната лихва върху посочената сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и да им се присъдят направените по водене на делото разноски.

 Ответникът М.С.М., настанен в Дом за възрастни хора с физически увреждания, с. Горна Вереница, обл. Монтана, взема становище по исковете, чрез процесуалния си представител адвокат Г. xxx.

 Оспорва ги като неоснователни и моли съда да постанови решение, с което ги отхвърли изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски.

 Съобразно трайната съдебна практика, ищците не са от кръга на лицата, които следва да получат обезщетение за причинени им неимуществени вреди.

 Твърди, че брата и сестрата ищци не са поддържали такива близки отношения, защото лицето, което е починало е било настанено в дома за възрастни хора с физически увреждания, не са верни твърденията за непрекъснатите контакти помежду им, дори на погребението Р.С. не е виждал да присъства, а брата М. едва на края е дошъл на гроба. Не са се ангажирали с разходи по погребението, нито с организацията му, това е извършено служебно от дома. Не са полагали абсолютно никакви грижи и не са били в близки отношения с брат си. Не на последно място претендираните размери обезщетения не отговарят на възможностите му. Със заболяване е, 89% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, настанен е в същия дом, където заплаща суми, не притежава недвижими имоти, а единствено МПС, за което е подал жалба в РП Монтана, но още няма отговор. Получава месечна пенсия в размер на 279.35 лв., по-малка от минималната, определена за страната. Необходими са му непрекъснато средства за лекарства, с оглед заболяването му и консумативи. Размерът на претенцията е прекалено висок с оглед възможностите му.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни.

 Изискано е и приложено НОХД № 133 по описа на Окръжен съд Монтана.

 Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

 Не се спори между страните, че ищците са съответно брат и сестра на П. С.М.,xxx, починал на 24.01.2011 година, както и че покойния им брат е бил настанен в Дом за възрастни хора с физични увреждания в с. Горна Вереница, обл. Монтана.

 Няма спор и досежно обстоятелството, че на 24.01.2011 година, в с. Горна Вереница, обл. Монтана, вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията със счупване на ІV –и и V-и шиини прешлени с разместване на костни фрагменти и притискване и размачкване на гръбначен мозък в тази област, ответника М.С. е причинил по непредпазливост смъртта на П. С.М., поради което и на основание чл. 124 ал. 1, предложение ІІ, във връзка с чл. 54 от НК, Окръжен съд Монтана по НОХД № 133 по описа за 2012 година с присъда от 07.02.2012 година го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 58 а, ал. 1 от НК е намалена с една трета размера на наложеното му наказание, като е определен за срок от две години. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от четири години.

 Присъдата по цитираното наказателно производство е влязла в сила, с което е призната вината на М.С.М. за настъпилата по непредпазливост смърт на П. С.М. вследствие на умишлено причинената средна телесна повреда.

 Спорен е въпросът: претенцията за причинените неимуществени вреди на брата и сестрата от загубата на брат им основателна ли е ?

 За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.

 Основно задължение на всеки, е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. При неговото неизпълнение, за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина т. е. да обори установената в негова тежест презумпция за вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Това предпоставя принципа, че субекти на тази отговорност могат да бъдат единствено физически лица. Елементи от фактическия състав на основанието по чл. 45 от ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД. Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.

 Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. В конкретния случай, присъдата на Окръжен съд Монтана по НОХД № 133 по описа за 2011 година, която е влязла в сила, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това: дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно императивната норма на чл. 300 ГПК.

 Няма спор относно факта, че ответникът умишлено е нанесъл средна телесна повреда на брата на ищците и в следствие на травмите, е причинил по непредпазливост смъртта на П. М., или извършено е деяние, което е противоправно и е от виновното поведение на ответника., т. е. налице са всички предпоставки за възникване на отговорност за непозволено увреждане. Причинно-следствена връзка между две явления е налице, когато едното от тях, наречено причина, по необходимост и закономерно обуславя, поражда друго явление, наречено следствие, по такъв начин, че следствието не може да се прояви в действителността, ако не се е проявила причината, а явлението следствие ще се прояви винаги и неизбежно, когато се е проявило явлението - причина. В конкретния случай по това не може да има някакъв спор.

 Друг е въпросът следва ли се обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди.

 Съобразно установената и непротиворечива съдебна практика, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, съгласно Постановление № 2 от 30.11.1984 година по гр. д. № 3/84 г. на Пленума на ВС.

 Възприето е като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеска връзка, всички други лица, включително и братята и сестрите, възходящи от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени.

 Предвид тези обстоятелства, съда намира, че исковете се явяват неоснователни и счита, че не следва да изследва въпросите за привързаността между сестрата и братята и болките и страданията, които са претърпели ищците от загубата на г-н М., както и да обсъжда посещенията им при него в дома, грижата, вниманието, контактите, които са осъществявали помежду си приживе, съобразно ангажираните в процеса писмени и гласни доказателства.

 При този изход на делото, в тежест на ищците са и разноските, направени от ответника в процеса за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по реда на чл. 80 ГПК.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу М.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, настанен в Дом за възрастни хора с физически увреждания, с. Горна Вереница, обл. Монтана, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ обезщетение за причинените им неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 09.10.2012 година до окончателното изплащане, вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на шията със счупване на ІV –и и V-и шиини прешлени с разместване на костни фрагменти и притискване и размачкване на гръбначен мозък в тази област, и причинена по непредпазливост смърт на П. С.М.,xxx, техен брат, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

 

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.С.М., ЕЖН xxxxxxxxxx,xxx, срещу М.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, настанен в Дом за възрастни хора с физически увреждания, с. Горна Вереница, обл. Монтана, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 300.00 лв., за периода от 24.01.2011 година до 09.10.2012 година, изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

 

 ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.С.М., ЕЖН xxxxxxxxxx,xxx, да ЗАПЛАТЯТ на М.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, настанен в Дом за възрастни хора с физически увреждания, с. Горна Вереница, обл. Монтана, сумата от 400.00 лв. за направените разноски по водене на делото – изплатен адвокатски хонорар.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: