Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр.Плевен, 03.06.2021 год.
Административен съд-Плевен,
I – ви състав, в открито съдебно заседание закрито съдебно заседание на десети
май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При участието на секретаря В.Мушакова, като
разгледа докладваното от съдията Дилова административно дело № 223 по описа на
Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от ЗП Ц.Н.Н.от с.Садовец жалба против мълчалив отказ на Директора на
ТД на НАП В. Търново. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е подал на
16.11.2020г. жалба с вх.№ 180, с която е поставил два въпроса, а именно за
наложена обезпечителна мярка –запор на банкова сметка *** НАП офис Плевен по
изп.д.№ *********/2011, по която постъпват средства отпуснати от ДФЗЗ под
формата на субсидии от Европейския и българския бюджет, както и следва ли
да подава ГДД за 2020г. след като не е
получил реално изплатените му субсидии и не ги е използвал по предназначение . Твърди
се, че мълчаливия отказ по чл. 58 ал.1 от АПК е налице при сезиране на
компетентен административен орган с искане за издаване на конкретен
административен акт, за който акт
сезирания административен орган съществува законово правомощие, респективно задължение
да проведе конкретно инициирано административно производство и се произнесе с
индивидуален административен акт, а овластения орган мълчи Твърди, че в
конкретния случай административен съд Плевен с решение № 97/15.02.2021г. се е
произнесъл по административно дело 1107/2020г., като е прогласил за нищожно
решение № 97/15.02.2021г. на Директора на ТД на НАП В. Търново, с което е
оставено без разглеждане жалба с № 180/16.11.2020г., като решението е връчено
на НАП на 17.02.2021г. и към датата на подаване на жалбата няма дължимото
произнасяне на директора на ТД на НАП В.Търново в законоустановения срок.
Излага твърдения, че директора на ТД на НАП дължи изрично произнасяне и следва
да издаде искания административен акт, тъй като е единствено компетентен д
издаде искания акт или изрично да откаже издаването му.Излага, че след връщане
на преписката от съда директора на ТД на НАП като компетентен орган, при
спазване на законовите изисквания за форма на акта и при съблюдаване
изискванията на материалния и процесуалния закон трябва да издаде изричен акт и
да се произнесе по искането, с което е сезиран.
Моли съда да отмени мълчаливия отказ на
директора на ТД на НАП В.Търново, да се произнесе по заявлението и реши спора
по същество, като задължи директора на ТД на НАП В.Търново да се произнесе по
същество на поставените от жалбоподателя въпроси, както и да му обяснят
механизма на подаване на ГДД за 2020г., за средства, които са запорирани и не
са получени и използвани по предназначение в качеството му на земеделски
производители.
Ответникът в съдебно заседание се представлява
от юрк.М.. В представено по делото писмено становище ответникът моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като съобрази представените по делото
доказателства, становищата на страните и закона намира за установено следното:
В жалбата се твърди, че ЗП Ц.Н. на 16.11.2020г.
е подал до ТД на НАП В.Търново жалба с вх.№ 180/16.11.2020г., с което е
поставил два въпроса на Директора на ТД на НАП В.Търново .
Въпреки дадените изрични указания с
определението за насрочване, жалбоподателят не е представил по делото жалба с
вх.№ 180/16.11.2020г.
По делото е представена жалба с вх.№ 15093#1/09.12.2020г. срещу отказ на директора на ТД на
НАП В.Търново с № 180/16.11.2020г.Представено е заявление от 02.11.2020г., с
рег.№ 24704/05.11.2020г. , с което е поискал да бъде разпоредено да бъде
вдигнат частично запора на банковата сметка в Общинска банка АД, клон Плевен
върху средствата изплащани от ДФЗ-РА под формата на субсидии. Видно от
представеното по делото Решение № 180/16.11.2020г. Директора на ТД на НАП
В.Търново е разгледал жалба с вх.№ 24704 е оставил без разглеждане жалбата като
недопустима. Решението на Директора на ТД на НАП В.Търново е обжалвано пред АС
Плевен, и с решение № 97/15.02.2021г. Адм. съд Плевен е прогласил за нищожно
решението на Директора на ТД на НАП.За да прогласи решението на Директора на ТД
на НАП за нищожно съставът на Адм.съд Плевен е приел, че компетентен да се произнесе по подаденото
заявление вх.№24704/05.11.2020 г., с което
Н. е поискал частична отмяна на обезпечението е публичният изпълнител,
както изрично сочи разпоредбата на208, ал.1, изр.първо ДОПК. Съдът е приел, че
липсва законово основание вместо или заедно с него да се произнесе директорът
на ТД на НАП. Приел е, че в случая още преди произнасянето на директора на ТД
на НАП, публичният изпълнител се е произнесъл, но няма данни неговият отказ да
е връчен на лицето. Изложил е мотиви, че ако произнасянето на публичния
изпълнител е неблагоприятно за Н., същият има право да го обжалва пред
директора на ТД на НАП, като решението на последния подлежи на обжалване по
съдебен ред. Фактът, че директорът на ТД на НАП е горестоящ административен
орган, не му дава правото да иззема правомощията на публичния изпълнител. По
един и същи въпрос, въз основа на едно и също заявление, по едно и също искане,
не могат да се постановяват два различни акта от различни органи. В заключение
съдът е приел, че решението е постановено от некомпетентен орган, поради което
следва да се прогласи за нищожно. В мотивите е изложено, че решението на
Директора на ТД на НАП В.Търново е постановено при съществено нарушение на
административно производствените правила, доколкото по същото заявление вече е
бил постановен акт на компетентния орган. Изрично съдът е посочил в мотивите,
че въпреки че решението е постановено от некомпетентен орган, доколкото още
преди издаването му компетентният орган е постановил по заявлението на Н.
административен акт, делото не следва да се връща като преписка на публичния
изпълнител след прогласяване на решение № 180/16.11.2020 г. за нищожно.
Постановеният от публичния изпълнител отказ, след надлежното му връчване на
жалбоподателя, може да бъде обжалван от Н. пред директора на ТД на НАП Велико
Търново, а ако и неговото решение е неблагоприятно – решението на директора на
ТД на НАП може да бъде обжалвано пред
административния съд.
Ето защо съдът намира, че след прогласяване на
решение № 180/16.11.2020г. на Директора на ТД на НАП, за последния не съществува
задължение да се произнесе по искането с вх.№ 2407/05.11.2020г., тъй като
съгласно чл. 208 от ДОПК компетентен да се произнесе по искането му е публичния
изпълнител. От представените по делото доказателства е видно, че по искането с
вх.№ 2407/05.11.2020г. е постановен отказ изх.№
С200015-012-0000113/09.11.2020г. на Главен публичен изпълнител, който видно от
приложното по делото писмо от ТД на НАП В.Търново не е бил съобщен на
жалбоподателя вкл. към 06.04.2021г., който подлежи на обжалване пред Директора
на ТД на НАП В.Търново.
Мълчалив
отказ е налице, когато е подадено искане за издаване на административен акт или
услуга и има бездействие на административния орган при нормативно установено
задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на
такова задължение е обусловено от законово регламентирана компетентност за
органа да разгледа и да се произнесе по молбата. Не всяко непроизнасяне на
административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано
като "мълчалив отказ" по см. на чл. 58, ал. 1 от АПК. Законовата
фикция е относима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който
органът има правомощие да извърши административна услуга. Само когато искането
е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се
приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, т.
е. непроизнасянето релевира мълчалив отказ. Така, според т. 5 на Постановление
№ 4/1976 г. на ВС, при обжалването на мълчалив отказ съдът трябва да се
произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и
от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му.
В случая се обжалва мълчалив отказ и при проверката на неговата
законосъобразност се изхожда от евентуалните съображения за постановяване на
изричен отказ. От всичко изложено
по-горе съдът намира, че жалбата срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП
е неоснователна, тъй като видно от приложеното по делото съдебно решение е, че
преписката не е върната за ново произнасяне от директора на ТД на НАП, поради
това че той не е компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя с
вх.№ .№ 2407/05.11.2020г, поради което Директора на ТД на НАП не дължи
произнасяне, каквито са мотивите на Адм. съд Плевен.
Както беше посочено по-горе, въпреки дадените
изрични указания жалбоподателят не е представил жалба с вх.№ 180/16.11.2020г.,за
да се прецени имал ли е задължение административния орган да се произнесе по
нея и налице ли е мълчалив отказ.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
подадената от ЗП Ц.Н. жалба против
мълчалив отказ е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от ЗП Ц.Н.Н.ЕГН ********** жалба
против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП В. Търново да се произнесе по
жалба с вх.№ 180/16.11.2020г. като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: