РЕШЕНИЕ
град Шумен, 17.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД ШУМЕН, в публичното
заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия М.
Стергиовска административно дело № 136 по описа за 2023 год. на Шуменски административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка във връзка с чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление- ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.27
ал.1-7 от ЗУСЕФСУ , образувано по
депозирана жалба от депозирана жалба от ЕТ „Т.Г..Й.“, представляван
от собственика, Г.Й.П.със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. М.С. от
САК, против Решение №56/3/3120252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция
с изх. № 07-0400/1478#282 от 06.12.2022 г. на Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София. С процесното решение
е определена финансова корекция в размер на 12 486,00 лв. за
неизпълнение, на основание чл. 46 ал. 1 и ал.2 във връзка чл. 16. ал.2 и чл.2.
вр. § 1. т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.. т . 8.1 от договор
№ 56/3/3120252 от 19.08.2013 г., т. 16 от Приложение 2 към договора, чл. 59 ал.
2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. във връзка с т. 4.17 от договор №
56/3/3120252 от 19.08.2013г. и т. 11 от приложение № 2 към договора и в
съответствие с т.30 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27.
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. и на основание чл.73,
ал.1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, и чл. 20 а. ал. 1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители.
В жалбата се изразява несъгласие срещу така постановения административен акт,
като оспорващият счита, че същият е постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон, не съответства на целта на закона и не е в предвидената от
закона форма. Изложени са подробни
съображения, свеждащи се до това, че ЕТ „Т.Г..Й.“ е бенефициер на
безвъзмездна помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г., като предмет на инвестицията е
„Изграждане на къща за гости“. Съгласно договора е подадена заявка
за окончателно плащане на 09.08.2014г.
и сумата е изплатена в пълен размер. Впоследствие на 15.06.2022г.,
оспорващият получил писмо от ДФ „Земеделие“ за откриване производство по
налагане на финансова корекция с твърдение, че представляваното дружество не е
изпълнило показателите, заложени в бизнес плана, което е довело до
нежизнеспособност а инвестицията. Като причина за това са неизпълнение в
рамките на проверени финансови години -
2016 - 2017г. Счита, че тази констатация е незаконосъобразна, като са изложени
подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспорващият е изпълнил
задълженията си по договора и не дължи сумата, която е определена като
финансова корекция в процесното решение. Позовава се и на изтекла погасителна
давност, съгласно чл.3 от Регламент ЕО №2988/1995 на Съвета. В тази връзка са
изложени подробни съображения в жалбата. В заключение сочи, че неправилно
административният орган е приел, че дружеството бенефициер е извършило
нередност, представляваща неизпълнение
на одобрени показатели за приходи в бизнес плана и неправилно е установил
финансова корекция в размер на 10% от изплатената субсидия. Издаденото решение
оспорващият намира за незаконосъобразно, като се позовава и на т.7.1, б. „а“ от
договора между ДФ „Земеделие“ и
бенефициера, съгласно който договорът се
прекратява при изтичането на предвидените в него срокове. Заявява, че всички
визирани в договора срокове са изтекли, включително и мониторинга. Счита, че са
нарушени и правилата при определяне размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ, като се позовава на относимите правни норми. В жалбата
се съдържа особено искане на основание чл.27, ал.8 от ЗПЗП, доколкото
обжалването на актовете не спира изпълнението им. В заключение е отправено
искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено оспореното решение
на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ответната
страна, изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“- София, редовно призована, не се
явява. В писмена молба- становище с рег.№ДА-01-2261/18.10.2023г. по описа на
ШАдмС, представляван от юрисконсулт Ива Зарева пледира за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и претендира присъждане на сторените деловодни разноски,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК прави
възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско
възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема за установено:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана
от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Решение
№56/3/3120252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. №
07-0400/1478#282 от 06.12.2022 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
гр. София, в законово регламентирания срок по чл. 149, ал. 1 от АПК (актът е
връчен на 15.02.2023г.,а жалбата е на 28.02.2023 г.) и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно
чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА ,
поради следните доводи и съображения:
От фактическа страна, от съвкупния
доказателствен материал по делото се установява, че по силата на договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013г.,
сключен между Държавен фонд „Земеделие" и ЕТ „Т.Г.Й.“ при условията на
Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно
развитие" и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване
на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за
местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричан
„ползвател“ се предоставя безвъзмездна финансова помощ за извършване на
дейности „Преустройство и основен ремонт на съществуваща жилищна сграда,
пристройки и лятна кухня в къща за гости, благоустрояване, ремонт на ограда в
УПИ Х VII кв. 15 в с. Могила, общ. Каспичан; закупуване на оборудване и
обзавеждане за посрещане на туристи“. Размерът на помощта е 70% от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №
ИД/56/3/3120252 от 16.01.2013 г. Съгласно 2.1 от Договора, първоначално
одобрената помощ е в размер на 125 356.11 лв. Към същия са подписани Анекси,
съответно: Анекс I от 31.03.2014 г. Анекс II от 28.05.2014 г., Анекс III от 20.11.2014 г., Анекс IV от
23.01.2015 г. и Анекс V от 23.05.2015 г.
Изготвени били уведомителни писма за одобрение и
изплащане на суми от 29.09.2014 г. и 19.05.2015 г.
Видно от представен и одобрен с договора за
подпомагане бизнес план, са разписани финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидията по него. Обект на проверката е изпълнението на одобрения
бизнес план за 2 (две) пълни финансови години - 2016-та финансова година и
2017-та финансова година.
В последствие била извършена служебна проверка в
публично достъпните регистри на НАП и публикуваната в Търговския регистър
информация, при която е установена липсата на данни и/или документи,
удостоверяващи приходи от субсидирана дейност за 2016 и 2017г., поради което е
прието средно аритметично за 2 (двете) пълни финансови години (2016 г. и 2017
г.), че изпълнението на одобрения бизнес план е в размер на 00.00% от
заложените приходи, респ. неизпълнението за 2016 г. е неизпълнение спрямо
заложените в производствената програма приходи в размер на 18 000.00 лв.,
а за 2017 г.18 864.00 лв.
Изпратено било писмо изх. № 07-0400/01478 от
13.05.2022 г., получено от представляващия търговеца на 16.06.2022 г. На
23.06.2022 г. било депозирано възражение, към което са представени подадени в
НАП ГДД за 2016 г. и 2017 г.
С Решение №56/3/3120252/3/01/04/01 за налагане
на финансова корекция с изх. № 07-0400/1478#282 от 06.12.2022 г. на
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София е определена финансова
корекция в размер на 12 486,00 лв. за неизпълнение, на основание чл. 46
ал. 1 и ал.2 във връзка чл. 16. ал.2 и чл.2. вр. § 1. т.6 и т.19 от ДР на
Наредба № 29 от 11.08.2008 г.. т . 8.1 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013
г., т. 16 от Приложение 2 към договора, чл. 59 ал. 2 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г. във връзка с т. 4.17 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013г. и
т. 11 от приложение № 2 към договора и в съответствие с т.30 от „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. и на основание чл.73, ал.1, във връзка с чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕФСУ, и чл. 20 а. ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
В
решението е прието, че на база извършената административна проверка е
установено неспазване на договорни и нормативни задължения, представляващи
одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план по договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие" и ЕТ „Т.Г.Й.
при условията на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите
за местно развитие" и по мярка „Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.. а именно:
В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Обект на
проверката е изпълнението на одобрения бизнес план за 2 (две) пълни финансови години -
2016-та финансова година и 2017-та финансова година. След извършена служебна
проверка в публично достъпните регистри на НАП и публикуваната в Търговския
регистър информация е установена липсата на данни и/или документи,
удостоверяващи приходи от субсидирана дейност за 2016 и 2017г. С оглед на изложеното
средно аритметично за 2 (двете) пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) се приема, че изпълнението на одобрения бизнес
план е в размер на 00.00% от
заложените приходи.
Прието е,
че съгласно чл. 16. ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., „Бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително
монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2", като в §1. т. 6 от Допълнителните разпоредби на
същата наредба е дадено определение за „Икономическа жизнеспособност“, което е
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода па бизнес плана.
Съгласно
т. 4.17 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013 г., „Ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с
изискванията съгласно Приложение № 2 към настоящия договор и „Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи"; в т. 11 от
Приложение № 2 на договора е указано, че: „Ползвателят
се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения
бизнес план"; в раздел VIII. ОТГОВОРНОСТ, точка 8.1 е разписано, че : „В случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е
представил документи с невярно съдържание или подправени такива, ФОНДЪТ може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя. В този случай ФОНДЪТ
прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.".
Въз основа
на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., с цел осигуряване на
равнопоставеност на бенефициентите при отчитане на вида, степента и
продължителността на установеното неспазване, както и прогнозния характер на
заложените в бизнес плана показатели, са разработени и утвърдени от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" писмени указания с наименование
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПIPCP 2007- 2013г.“, обн. в ДВ бр. 69 на 30.08.2019 г. и публикуване на електронната
страница на ДФ ..Земеделие". На база горните констатации, на
основание т. 8.1 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013г., т. 16 от Приложение 2 към договора, чл. 59 ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и чл. 46. ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г..
съобразно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от посочените Правила, когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило две или повече финансови години се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ
по договора.
С оглед на
установеното неспазване ДФ „Земеделие” е открил производство по налагане
на финансова корекция на основание чл. 73. ал. 2 от Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл.
изм. - ДВ. бр. 51 от 2022 г.. в сила от 01.07.2022 г .). Общият размер на определената
финансова корекция е 124 859,95 лева (сто двадесет н четири хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и 95 ст.), представляващи 100% от получената по договора субсидии. Предоставена е
възможност с писмо с изх. № 07-0400/1478# 13 от 13.06.2022 г. за представяне в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения
по основателността и размера
на финансовата корекция. В указания срок с писмо с вх. № 07-0400/1478# 128 от 23.06.2022 г. е постъпило възражение, ведно с
копия на счетоводни документи (ГДД по чл.50 от ЗДВДФЛ за 2016 и 2017г., ОПР на фирмата за 2016 и 2017г. и оборотни ведомости за 2016 и 2017г.) във връзка с откритото
производството по издаване на Решение за налагане на финансова корекция.
След
анализ на получените към възражението копия на счетоводни документи, е прието,
че същите като доказателство за отчетени приходи от дейността, обект на
договора за предоставяне па финансова помощ, в размер на 4 365.00 лв. през 2016г. и приходи в размер
на 7 840,00 лв.. през 2017г., същите се взимат под внимание
при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана за
2016г. и 2017г.. а именно: средно аритметично за 2 (двете) пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) се приема, че изпълнението на
одобрения бизнес план е в размер на 33,11% от заложените приходи - за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са реализирани приходи от
нощувки в размер на 4 365.00лв..
което представлява изпълнение от 24.25 % спрямо заложените в производствената програма 18 000.00 лв.; за следващата финансова
година, явяваща се 2017 г. са
установени приходи от нощувки в размер на 7 840.00 лв., като същото представлява
изпълнение в размер на 41.56 % от прогнозираните финансови параметри за втората
година от производствената програма в бизнес плана, за която са одобрени
приходи от 18 864,00 лв.
Въз основа
на получена о т НАП информация за декларираните нетни приходи по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. за ЕТ „Т.Г.Й.” е установено
следното:
За 2018 са установени приходи в размер на 8 570.00 лв. Съгласно одобрения към
договора бизнес план за 2018г. са заложени приходи в размер на 19 872.00 лв. Реално изпълнението на приходите
изчислени пропорционално за периода 1.1.2018 - 19.08.2018г. е 43.13%.
Прието е,
че към датата на изтичане на мониторинга по договора не е изтекла цялата
финансова 2018 година, този резултат не е взет
под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес
плана.
Съобразно
т. 30 от Приложение към раздел 1 “Общи
положения" от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от „Правила
за определяне на размера на подлежащата па възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007- 2013 г.", обн. в ДВ бр. 69 на 30.08.2019 г. когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило две финансови години се налага финансова корекция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ
по договора, в случая в размер на 12 486,00 лв. (дванадесет хилили четиристотин осемдесет и шест
лева и 0 ст.
Прието е,
че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне
на финансовата помощ по проекта на ползвателя. който следва да бъде проверяван
посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от
одобрения проект. Задължението на ползвателя на помощта, да „извърши
инвестицията съобразно одобрения проект" (представен при кандидатстването
и одобрен от Фонда бизнес план), включва както задължението за фактическа
реализация на инвестиционното намерение, т.е. активите обект на финансово
подпомагане да бъдат закупени и налични, така и задължението за използването на
инвестицията и постигане на набелязаните резултати, обективирани в представения
от самия ползвател бизнес план.
Същевременно
неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, чс
бенефициентът не е разходвал средствата ефективно, което действително
противоречи на чл. 33 & 1 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1046/2018 г.
Установеното
е преценено като неизпълнение на финансово-икономическите показатели от
одобрения бизнес план за проекта, не съответства на целите, дейностите и
изискванията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие
на микро предприятия " от ПРСР 2007-2013 г., определени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Същото се явява и нарушение
спрямо изпълнението на изискуемите задължения, заложени в т.4.17 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013г.
Извършените
констатации са в резултат на осъществени административни проверки,
съсредоточени върху спазване на задълженията на бенефициента през периода на
мониторинг за постигане на финансовите показатели, залегнали в одобрения бизнес
план. Проверките са извършени в периода на давност, определен съгласно чл.3.
ал. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности, съгласно чл: 3. пар.1, първа алинея, срокът на давност за процедурите е четири години от
момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Втора алинея изрично
предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът
за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В
случаите на неизпълнение на показателите на бизнес плана е застъпена тезата, че
са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като
икономическият оператор с цел да извлече икономическа изгода извършва няколко
сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В
контекста на чл. 3, параграф 1, втора алинея, предвиденият в
тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно
извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой
момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото последният
възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на
мониторинговия период, то считаме, че нередността се прекратява с изтичането на
този период. В конкретиката на случая, договор № 56/3/3120252 е сключен на 19.08.2013 г., тоест преди 01.01.2015г.. като в този случай мониторинга е пет години,
считано от дата на сключването на договора - мониторингът е изтекъл на 19.08.2018г., от когато тече 4-годишната
давност, която изтича на 19.08.2022г. Същата обаче е прекъсната с настоящото
производство, което е открито на 13.06.2022г.. тоест в рамките на посочения
срок, като откриването на настоящото производство е писмо е изх. № 07-0400/1478# 13 от 13.06.2022 г„ връчено на 15.06.2022 г. представлява действие но
нотифицирането на бенефициента за извършената нередност, с което се прекъсва
давността.
Решението
било съобщено на оспорващия на 13.02.2023 г./видно от доказателства, приложени
към молба peг.№ ДА-01-1774/20.07.2023г./, който несъгласен, на 27.02.2023 г. депозирал
жалба по пощата чрез ДФ „Земеделие“ до ШАдмС.
По
делото е са приобщени като доказателства материалите, съставляващи
административната преписка.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168,
ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
В чл.69, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите
органи провеждат процедури по администриране на нередности. Според разпоредбата на чл.9
ал.1 от ЗУСЕФСУ /актуалната
редакция към момента на постановяване
на решението/, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Според ал.5 на
чл.9 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи
отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата,
както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности,
включително и за извършването на финансови корекции. Ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващия орган или определено от него лице. Анализът
на цитираната правна разпоредба налага извода, че ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган или определено от него лице, като правомощията му
по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. В случая процесното решение е издадено
от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“-гр.София, с оглед което съдът
приема, че оспореното решение е постановено от компетентен орган.
Обжалваният
акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно
установените изисквания за неговото съдържание. Посочени са както правните
основания за издаване на оспореното решение и за упражненото административно
правомощие по чл.73, ал.1 във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, така и
възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства за
наличието на допуснати от оспорващия, бенефициер
на безвъзмездна помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, нарушения на чл. 46 ал. 1 и ал.2 във връзка чл. 16. ал.2 и чл.2. вр. § 1. т.6 и т.19
от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.. т . 8.1 от договор № 56/3/3120252 от
19.08.2013 г., т. 16 от Приложение 2 към договора, чл. 59 ал. 2 от Наредба № 23
от 18.12.2009 г. във връзка с т. 4.17 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013г.
и т. 11 от приложение № 2 към договора и в съответствие с т.30 от „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.
Разгледани,
обсъдени и подложени на преценка са възраженията на оспорващия, при подробно
изложени съображения за мотивиране на извода за наличието на извършени
нарушения и за тяхното квалифициране като нередности по т.30 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27.
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ за мотивиране от фактическа и правна страна на
решението, с което се определя по основание и размер финансовата корекция.
Спазени
са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по
определяне на финансовата корекция. В съответствие с изискването по чл.73, ал.2
от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансова корекция,
Ръководителят на УО на ОПРР 2007-2013год. е запознал бенефициента с
констатациите си и му е предоставил възможност за писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция в 14-дневен срок.Оспореният
административен акт е издаден при спазване на административно-производствените
правила и в съответствие с целта на закона-да се възстанови ситуацията, при
която всички разходи, сертифицирани пред ЕК са в съответствие с приложимото
право на ЕС-чл.71 ал.1 от ЗУСЕФСУ.
Материалната
законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с
преценката налице ли са възприетите от Ръководителя на УО основания за
налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата
корекция.
В
настоящото производство не се спори по установените факти. Спорът се свежда до
отговор на следните въпроси: налице ли е допуснато нарушение от оспорващия и
изтекла ли е погасителната давност за налагането на финансова корекция.
Във
връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение
преследването и в този смисъл правната възможност за установяване на нередности
при изпълнение на финансирания проект, съдът счита, че институтът на
погасителната давност, като материалноправен, предпоставя изначало безспорното
установяване на извършено нарушение, представляващо нередност, за която
съответно следва да се наложи финансова корекция. В този смисъл на първо място
следва да се установят елементите от фактическия състав на нередността и едва
тогава, при нейното доказано наличие да се извърши преценка по приложението на
погасителната давност. При липса на нередност деянието на практика не е
нарушение, поради което и давност не се прилага.
Съгласно
чл.71 от ЗУСЕФСУ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на
изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или
възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция
нормативно са регламентирани в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ такова основание е
и нередност, съставляваща неизпълнение на одобрени индикатори.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице
извършено нарушение от оспорващия, като споделя изцяло изложените съображения
на УО за доказаност на същото, предвид следното: По делото се установи, че по
силата на договор № 56/3/3120252 от
19.08.2013г., сключен между Държавен фонд „Земеделие" и ЕТ „Т.Г.Й.“ при
условията на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно
развитие" и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване
на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за
местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричан
„ползвател“ е предоставена безвъзмездна финансова помощ за извършване на
дейности „Преустройство и основен ремонт на съществуваща жилищна сграда,
пристройки и лятна кухня в къща за гости, благоустрояване, ремонт на ограда в
УПИ Х VII кв. 15 в с. Могила, общ. Каспичан; закупуване на оборудване и
обзавеждане за посрещане на туристи“. Размерът на помощта е 70% от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект №
ИД/56/3/3120252 от 16.01.2013 г. Съгласно 2.1 от Договора, първоначално
одобрената помощ е в размер на 125 356.11 лв. Към същия са подписани Анекси,
съответно: Анекс I от 31.03.2014 г. Анекс II от 28.05.2014 г., Анекс III от 20.11.2014 г., Анекс IV от
23.01.2015 г. и Анекс V от 23.05.2015 г.
Изготвени били уведомителни писма за одобрение и
изплащане на суми от 29.09.2014 г. и 19.05.2015 г.
Съгласно одобрен с договора за подпомагане
бизнес план, са разписани финансови показатели, на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. Обект на проверката е изпълнението на одобрения бизнес план
за 2 (две) пълни финансови години - 2016-та финансова година и 2017-та
финансова година.
При извършена
административна проверка е установено неспазване на договорни и нормативни
задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план
по договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие" и ЕТ „Т.Г.Й.
при условията на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите
за местно развитие" и по мярка „Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г., а именно: В представения и
одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Обект на проверката е
изпълнението на одобрения бизнес план за 2 (две) пълни финансови години -
2016-та финансова година и 2017-та финансова година.
В т. 4.17 от договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013 г. е разписано, че „Ползвателят
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с изискванията съгласно Приложение № 2 към настоящия договор и „Таблицата
за одобрените инвестиционни разходи"; в т. 11 от Приложение № 2 на договора е указано, че:
„Ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие
с одобрения бизнес план"; в раздел VIII. ОТГОВОРНОСТ, точка 8.1 е разписано, че : „В случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е
представил документи с невярно съдържание или подправени такива, ФОНДЪТ може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя. В този случай ФОНДЪТ
прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.".
ДФ
„Земеделие” е открил
производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73. ал. 2 от Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл.
изм. - ДВ. бр. 51 от 2022 г.. в сила от 01.07.2022 г .). Общият размер на определената
финансова корекция е 124 859,95 лева (сто двадесет н четири хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и 95 ст.), представляващи 100% от получената по договора субсидии. Предоставена е
възможност с писмо с изх. № 07-0400/1478# 13 от 13.06.2022 г. за представяне в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения
по основателността и размера
на финансовата корекция. В указания срок с писмо с вх. № 07-0400/1478# 128 от 23.06.2022 г. е постъпило възражение, ведно с
копия на счетоводни документи (ГДД по чл.50 от ЗДВДФЛ за 2016 и 2017г., ОПР на фирмата за 2016 и 2017г. и оборотни ведомости за 2016 и 2017г.) във връзка с откритото
производството по издаване на Решение за налагане на финансова корекция.
След
анализ на получените към възражението копия на счетоводни документи, е прието,
че същите като доказателство за отчетени приходи от дейността, обект на
договора за предоставяне па финансова помощ, в размер на 4 365.00 лв. през 2016г. и приходи в размер
на 7 840,00 лв.. през 2017г., същите се взимат под внимание
при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана за
2016г. и 2017г.. а именно: средно аритметично за 2 (двете) пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) се приема, че изпълнението на
одобрения бизнес план е в размер на 33,11% от заложените приходи - за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са реализирани приходи от
нощувки в размер на 4 365.00лв..
което представлява изпълнение от 24.25 % спрямо заложените в производствената програма 18 000.00 лв.; за следващата финансова
година, явяваща се 2017 г. са
установени приходи от нощувки в размер на 7 840.00 лв., като същото представлява
изпълнение в размер на 41.56 % от прогнозираните финансови параметри за втората
година от производствената програма в бизнес плана, за която са одобрени
приходи от 18 864,00 лв.
Въз основа
на получена от НАП информация за декларираните нетни приходи по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. за ЕТ „Т.Г.Й.” е установено
следното:
За 2018 са установени приходи в размер на 8 570.00 лв. Съгласно одобрения към
договора бизнес план за 2018г. са заложени приходи в размер на 19 872.00 лв. Реално изпълнението на
приходите изчислени пропорционално за периода 1.1.2018 - 19.08.2018г. е 43.13%.
Прието е,
че към датата на изтичане на мониторинга по договора не е изтекла цялата
финансова 2018 година, този резултат не е взет
под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес
плана.
Правилно
УО е подвел нарушението, съобразно т. 30 от Приложение към раздел 1 “Общи положения" от Приложение
към раздел 1 "Общи положения" от „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007- 2013 г.", обн. в ДВ бр. 69 на 30.08.2019 г., тъй като реализираните приходи
от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани
пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило две финансови години се налага финансова корекция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ
по договора, в случая в размер на 12 486,00 лв. (дванадесет хилили четиристотин осемдесет и шест
лева и 0 ст.).
По отношение на тези констатации не е налице спор между страните, поради
което съдът приема, че
неизпълнението на одобрените индикатори, каквито в случая се явяват разписаните
в бизнесплана приходи от дейността на инвестицията за финансовите 2016 г. и
2017 г., съставлява нарушение по чл. 70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ, за което правилно
е приложена финансова корекция по реда на т. 30 от Приложение към раздел 1 “Общи
положения" от Приложение към раздел 1 "Общи положения" от „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007- 2013 г." в размер на 10% от предоставената финансова помощ - 12 486,00 лв. (дванадесет хилили
четиристотин осемдесет и шест лева и 0 ст.).
Независимо
от горното, настоящият съдебен състав приема, че в случая са изтекли
императивно разписаните срокове за налагане на финансова корекция, респ.
настъпила е погасителна давност - основание, обуславящо материална
незаконосъобразност на оспореният акт.
УО е
приел, че проверките са извършени в периода на давност, определен съгласно чл.3.
ал. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности, съгласно чл: 3. пар.1, първа алинея, срокът на давност за процедурите е четири години от
момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Втора алинея изрично
предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът
за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В
случаите на неизпълнение на показателите на бизнес плана е застъпена тезата, че
са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като
икономическият оператор с цел да извлече икономическа изгода извършва няколко
сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В
контекста на чл. 3, параграф 1, втора алинея, предвиденият в
тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно
извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой
момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото последният
възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на
мониторинговия период, е прието, че нередността се прекратява с изтичането на
този период, съответно договор № 56/3/3120252 е сключен на 19.08.2013 г., тоест преди 01.01.2015г.. като в този случай мониторинга е пет години,
считано от дата на сключването на договора - мониторингът е изтекъл на 19.08.2018г., от когато тече 4-годишната
давност, която изтича на 19.08.2022г., която според УО е прекъсната с
настоящото производство, което е открито на 13.06.2022г.. с издаването и
връчването на писмо е изх. № 07-0400/1478# 13 от 13.06.2022 г.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода, че начален момент за изчисляването на
давностните срокове е изтичането на мониторинговия период, тъй като това е
прието за последният възможен момент за извършване на нередност, доколкото
конкретна последваща такава нередност не се сочи, извън констатираните за 2016
г. и 2017 г. такива.
На
първо място следва да се посочи, че Регламент ЕО №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент №2988/95/
е
основният в правото на Съюза, който дефинира общи правила, отнасящи се до
единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите
по отношение на правото на Съюза, като в този смисъл именно в него са
регламентирани основните постановки, свързани с института на погасителната
давност по отношение преследването на нередности. Разпоредбата на чл.3, §1,
ал.1
от Регламент №2988/1995
въвежда
общо правило за давност /минимален срок/, приложимо в разглежданата област на
регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от
момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена. Въпреки
това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да
бъде по-малък от три години.
В
случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност
започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на
многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато
програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко
действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с
разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за
давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки
това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок
равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили
санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в
съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1. В параграф § 3 от същата
разпоредба е разписано, че държавите-членки запазват възможността да прилагат
срок, който е по-дълъг от този, предвиден в параграфи 1 и 2.
В
случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност
започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В настоящият
случай УО е приел, че е налице продължаваща нередност, доколкото неизпълнението
на одобрените индикатори за приходи, разписани в бизнесплана е безспорно
установено за финансовите 2016 г. и 2017 г.
Доколкото крайният момент, посочен
от УО на продължаваща нередност е посочен като период от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г., следва да се приеме, че нередността е приключила на 01.01.2018 г. – момент, от който
започва да тече погасителна давност, която е изтекла на 01.01.2022 г. и към датата,
на която открито производството
13.06.2022г.. с издаването и връчването на писмо е изх. № 07-0400/1478# 13 от 13.06.2022 г., погасителната давност е била
изтекла в предходен момент, което преклудира възможността на УО да приложи
финансова корекция за допуснатото от оспорващия нарушение, по аргумент от чл. 1, § 1 от Регламент № 2988/95
във връзка с чл. 27, ал.
6 от
ЗПЗП, приложение относно установените по делото факти намира текстът на чл. 3, §
1 от
горния регламент, който в своята ал. 1 предвижда, че срокът за давност за процедурите е четири
години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, §
1 е
извършена.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на УО, че в случая се касае за продължаваща нередност, за която обаче, предвид
установения по делото, обхванат от нарушенията период, давностният срок е
започнал да тече от 01.01.2018 г. Според относимата към спора практика на СЕС, когато
нарушението е било открито след настъпване на вредата, давностният срок започва
да тече от извършването на нередността, тоест от момента, в който са настъпили
както действието или бездействието на икономическия оператор, което
представлява нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на
бюджета на Съюза или на бюджетите, управлявани от него. Датата на извършване на
нередността се отнася към датата на събитието, осъществило се последно, а
именно или към датата на настъпване на вредата, когато тази вреда настъпва след
действието или бездействието, представляващо нарушение, или към датата на това
действие или бездействие, когато, както в случая, съответното предимство е
предоставено преди посоченото действие или бездействие.
В случая е неприложима и
възможността за прилагане на по – дълги давностни срокове, съгл. чл. 3, §
3 от
Регламента, с оглед приетото в решение
на СЕС по съединени дела С-201/10 и С-202/10, т. 46, че
"ако от гледна точка на националните органи давностен срок от четири
години като предвидения в чл. 3, § 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 е
твърде кратък, за да им позволи да санкционират нередности, разкриващи известна
степен на сложност, националният законодател винаги би могъл в рамките на
предвидената по параграф 3 от посочения член възможност да приеме правило за по-дълга
давност, съобразено с този вид нередност". Българският законодател не се е
възползвал от възможността да предвиди срок, по-дълъг от посочения в чл. 3, §
1 и
2, в
специален закон, относим към процедурите за нередности и административните
мерки и санкции, свързани с тях.
Установената с чл. 3, §
3 от
Регламента възможност за по-дълги давностни срокове, предвидени в националното
право, се прилага също така за случаи, възникнали преди приемането на
Регламента и неприключили, Процесният случай не е такъв.
На следващо място, в решението по
дело С-341/2013, т. 64, СЕС е посочил, че при липса на национално правило
разглежданите нередности трябва да се считат погасени по давност с изтичането
на четири години, считано от датата на извършването им. Приетото с т. 65 от
решението също води до заключение, че държавите членки могат да прилагат
по-дълъг давностен срок от определения с Регламента или по отношение на
заварени случаи към датата на приемане на Регламент № 2988/95 на
Съвета, или при приета с национален закон изрична правна норма за давностен
срок за правилата, отнасящи се до единните проверки и до административните
мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение правото на Съюза.
Конкретното административно
производство по установяване на нередност е проведено след влизане в сила на
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95
на Съюза и към датата на
постановяване на административния акт няма национална правна норма, която да
урежда по-дълъг давностен срок от предвидения с чл. 3, § 1 от
този регламент.
Гореизложеното налага извода, че оспореният
административен акт е издаден извън срока по чл. 3, § 1 от
Регламент № 2988/95, който
е общоприложим, задължителен в своята цялост и пряко приложим за Република
България като държава членка на ЕС. /Решение № 7183 от 28.06.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 11436/2022 г./.
По
изложените съображения жалбата на ЕТ „Т.Г..Й.“,
представляван от собственика, Г.Й.П.със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв. М.С. от САК, следва
да се уважи като се постанови отмяна на Решение
№56/3/3120252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. №
07-0400/1478#282 от 06.12.2022 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
гр. София,
поради изтекла абсолютна погасителна давност.
При
този изход на спора, в полза на оспорващия се следват и направените разноски по
производството, до размера на реално платената сума за държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство в общ размер 1769.89 лв.,
съгласно приложен списък на разноски на л. 215 от делото и доказателства за
извършено плащане за процес. представителство на л. 216 и 217.
Водим
от горното, и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК съдът,
ОТМЕНЯ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ по оспорване от ЕТ „Т.Г..Й.“, представляван от собственика, Г.Й.П.със седалище и адрес
на управление ***, чрез адв. М.С. от САК, Решение
№56/3/3120252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. №
07-0400/1478#282 от 06.12.2022 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
гр. София, с което е определена финансова корекция в размер на 12 486,00
лв. за неизпълнение, на основание чл. 46 ал. 1 и ал.2 във връзка чл. 16. ал.2 и
чл.2. вр. § 1. т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.. т . 8.1 от
договор № 56/3/3120252 от 19.08.2013 г., т. 16 от Приложение 2 към договора,
чл. 59 ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. във връзка с т. 4.17 от договор №
56/3/3120252 от 19.08.2013г. и т. 11 от приложение № 2 към договора и в
съответствие с т.30 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. и на основание чл.73,
ал.1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, и чл. 20 а ал. 1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“, гр.София, представляван
от Изпълнителния директор да заплати на ЕТ „Т.Г..Й.“, ЕИК *********, представляван от собственика, Г.Й.П.със
седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на1769.89
/хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|||