Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на единадесети април, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Мариела Миланова , като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.ч.х.д. № 838 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 03.02.2016 год. по НЧХД № 22527/14 год. на СРС,НО,122 състав,подс.К.А.П. е признат за невиновен в това,че на 12.06.2014 год. в София,в жалба до директора на дирекция „Инспекторат” при МВР и копие до СРП ,приписал на В.Г.М. извършването на престъпление,като клеветата да е нанесена на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му,поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.3,пр.1 във вр. с чл.147,ал.1 от НК.

Отхвърлен е като неоснователен предявения от В.М. срещу К.П. граждански иск в размер на 10 000 лв.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от повереникът на частния тъжител с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна.Изложени са подробни съображения в тази насока,според които съдът е направил превратни изводи по доказателствата,в резултат на които е направил и погрешни правни изводи.Искането е за постановяване на нова присъда,с която подсъдимият да бъде признат за виновен и уважаване на гражданския иск.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата и пледира да бъде уважена с присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

Защитникът на подсъдимия моли жалбата да бъде оставена без уважение,тъй като последния не е извършил деянията.В тази насока моли да бъде съобразена и експертизата-аудиовизуален анализ от 07.12.2015 год. Претендира разноските ,направени в първоинстанционното производство.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложеното в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Страните се познават,като към настоящия момент частният тъжител живее в едно домакинство със св.Г.Т.,която е бивша съпруга на подсъдимия и майка на Д. П.,роден от брака й с подсъдимия.

Тъжителят и св.Т.,от една страна и подсъдимият,от друга,са в обтегнати отношения,повод за които е упражняването на родителските права върху детето Д. П. и времето,през което бащата има право да се вижда с него.Св.Т. е завела съдебни дела за издръжка и за определяне на режим на лични контакти с детето.От своя страна подс.П. също е завел ред дела за предоставяне на детето,за свиждане,като по отношение на последното съдът е приел,че му е отказвано такова от страна на майката,за което е подавал сигнал до дирекция „Социално подпомагане”,отдел „Закрила на детето”.

Приел е също така,че на 10.06.2014 год. подс.П. е пожелал да вземе детето Д. със себе си,без знанието на майката,от детска градина „Слънчогледи” с директор Н.Т.-баба на Д..На входа на детската градина той се засякъл с частния тъжител и св.Т.,разменили си реплики.

Вследствие на пререканието и цел прекратяването им,в 16.25 ч. тъжителя потърсил помощ чрез обаждане на тел.112,в който се представил с имената си и заявил,че е главен инспектор в дирекция „Специална куриерска служба“.Обяснил,че един баща иска да вземе дете от детската градина,без съгласието на майката.При този разговор диспечерът приел сигнала и обяснил,че ще го пренасочи към служителите на 01 РУ СДВР.

Няколко минути по-късно,в 16.32 ч., М.,отново представяйки се като колега на диспечера,приел обаждането,указал,че мъжът в детската градина вдига скандали на директорката и вероятно вече вика подкрепление,иска още веднъж към детската градина да тръгне екип полицаи,които ще очаква на страничния вход на градината ,като след прехвърляне на връзката към дежурната част на 01 РУ разговорът му продължил с дежурния офицер и двамата се уточнили къде точно да очаква полицейския екип,които вече бил изпратен.

Преди да приключи този разговор,междувременно-в 16.34 ч. подсъдимият също се обадил на тел.112 и съобщил,че се намира в детска градина и не му дават да вземе детето си.Представил се като К.П.  и съобщил и причината за отказа да му бъде дадено детето-майката така била казала.Съобщил още,че адвокат го е посъветвал да се обади на тел.112,за да може да дойде патрул на МВР и да му съдейства да си вземе детето.Указал местоположението на детската градина,след което обаждането му е прехвърлено към оперативния дежурен офицер на 01 РУ.Докато се водел разговора,на място пристигнал патрула в състав Р.Т.и К.Б..Последният съставил протоколи за предупреждение по чл.56 от ЗМВР с идентично съдържание на К.П. и Г.Т..

По време на инцидента П. си съставил мнението,че при разговорите със св.Т. и Б.,В.М. афиширал служебното си положение в МВР с цел получаване на специално отношение.На 12.06.2014 год. съставил молба до директора на дирекция „Инспекторат” на МВР и на 13.06.2014 год. подал същата с вх.№ Ж 3733.Копие от същата депозирал и в Софийска районна прокуратура.

В тази молба подсъдимият изнесъл данни за отношенията си със служителите на МВР Г.Т. и В.М.,посочил,че плаща издръжка на детето си,но среща затруднения за свижданията,за предприетите от него действия за сигнализиране на дирекция „Социално подпомагане”,за констатирана обърканост и преживяване на конфликт за лоялност у малолетния си син.Съобщил още,че майката е сменила адреса си без да го уведоми.Изрично е подчертал,че Т. непрекъснато подава жалби срещу него,като винаги е била придружавана от М. пред всички държавни институции,като целят да ограничат родителските му права и непрекъснато афишират със служебното си положение,показвайки служебни карти с искания от тези служби за съдействие срещу него,без да са налице основанията за това,че му отправят заплахи,противоречащи на добрия тон,обективността и зачитане на правата и достойнството му.Поискал е да му бъде оказано съдействие  в насока да бъде преустановена практиката на афиширане на служебно положение и непрекъснато искане за репресивни действия спрямо него от страна на двамата служители на МВР.

Молбата е препратена в  дирекция „МОС” за извършване на проверка.Издадена била заповед № 9288з-225/24.07.2014 год. на ВПД директор на дирекция „Специална куриерска служба” при МВР,с която е назначена тричленна комисия с председател Даниела Скорецова и е възложено извършването на проверка на данните в молбата.Последната е приета като сигнал съгласно т.12.6 от Приложение №2 към т.15 от Правилата за организация на работата на МВР с предложенията и сигналите,утвърдени със заповед № 1з-1977/29.07.2011 год.

На 04.08.2014 год. комисията приключила работата си по проверката с мнение за липса на доказателства за извършени от частния тъжител нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,нито за нарушения на служебната дисциплина,поради което е направено предложение до директора на ДСКС-МВР да не се търси дисциплинарна отговорност  съгласно чл.194,ал.2 от ЗМВР на М..На 08.08.2014 год. е изпратено писмо до подсъдимия,че в молбата му са изложени данни от частно-правен характер и след проверката е установено,че В.М. не е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2 от ЗМВР.

Отделно от това,въз основа на копието на молбата,изпратено до СРП,е била образувана предварителна проверка под пр.№ 28668/14 год.,която е приключила на 24.11.2014 год. с постановление на прокурор за отказ от образуване на досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление от страна на В.М. или Г.Т..

Съдът е приел горната фактическа обстановка от писмените доказателства,показанията на св.Р. Т.,К.Б.,Г.Т.,Р.П.,О.С.,А.П.иД.Н.,справка от тел.112 и фоноскопна експертиза,които е приел за безпротиворечиви и ги е кредитирал изцяло.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е взел предвид събраните по делото доказателства и в изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика,като правилно е констатирано,че между тях не се наблюдават противоречия относно съществените за предмета на доказване факти и обстоятелства.

В този смисъл съдът не споделя доводите на въззивния жалбоподател за превратен анализ на доказателствата,тъй като прочитът на последните по еднопосочен начин установява релевантните по делото факти:отношенията между страните,образуваните съдебни дела между св.Т. и подсъдимия,инцидентът на 10.06.2014 год. в детската градина ,действията на тъжителя и подсъдимия в тази връзка-обажданията на всеки един от тях на тел.112 и естеството на подадените сигнали,които са били правилно интерпретирани от районния съд в атакуваната присъда.

В жалбата се твърди,че съдът не е съобразил присъдата си с нормата на чл.323,ал.1 от НК ,както и че е пропуснал да се произнесе правомерни ли са действията на подсъдимия на 10.06.2014 год.,в отговор на което следва да се отбележи,че рамките на обвинението са поставени с частната тъжба,в които рамки съдът е провел съдебно следствие и е постановил съдебния си акт,извън обхвата на които са посочените по-горе,още повече,че разпоредбата на чл.323 от НК касае извършването на престъпление от общ характер,което се преследва по съвсем различен ред.

Пространното позоваване на доказателствената съвкупност,касаеща отношенията между подсъдимия и св.Т.,не е от естество да формира изводи в желаната от повереникът насока,тъй като предмет на разглеждане е подадената от подсъдимия молба до компетентните институции за оказване на съдействие,която молба и поводът за изпращането й съдът е обсъдил въз основа на събраната доказателствена съвкупност.     

С оглед на горното правилен и законосъобразен се явява и правния извод на първостепенния съд,че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил състава на престъплението,за което е предаден на съд от частния тъжител.

Изложил е в тази насока,че  инкриминираната молба,правилно третирана от органите на МВР и СРП  като сигнал,е послужила като законен повод за образуване на съответните проверки за данните,изнесени в същата и доколкото твърденията на подсъдимия в тази молба нямат предварително определена в закона доказателствена сила,същите са били възприети като подлежащи на доказване данни за евентуално извършени от него престъпления.

Продължил е,че подаването на сигнали до съответните държавни органи е конституционно право на гражданите,закрепено в чл.45 от КРБ,което е развито в системата на МВР чрез създаването на дирекция „Инспекторат”.Правото на жалби е било уредено и с Правилата за организация на работата на МВР с предложенията и сигналите,изискващи изрично провеждането на проверка на изнесените в сигналите данни.Именно упражняването на конституционното право да изисква провеждането на проверка на изнесените чрез сигнал до съответния държавен орган данни,лишава от противоправност деянието на подсъдимия.

Изтъкнал е също така,че от друга страна,доколкото тези твърдения са лишени от предварително установена доказателствена сила,а се ползват само като подлежащи на проверка факти и обстоятелства,това лишава деянието и от неговата обществена опасност,като се има предвид,че молбата е била отправена прецизно само до две специализирани институции-Д”Инспекторат” при МВР и СРП,които работят при стриктно съблюдаване на изискванията за спазване на служебна тайна.

На следващо място съдът е приел,че липсва и субективната страна на престъплението,което се извежда както от адресирането на молбата до тези два конкретни органа,задължени да спазват служебна тайна,така и с оглед съдържанието на самата молба,насочена преди всичко срещу Г.Т.,а частният тъжител споменат като лице,което я придружава и заедно с нея афишира служебното си положение,с твърдения и двамата да изискват от държавните органи репресивно отношение спрямо него.Отбелязал е съдът,че тези твърдения са общи,при липса на конкретни дати,действия,пред кои институции и кой именно от двамата или пък двамата заедно,са осъществявали такива действия.Липсата на конкретика в това отношение е дало основание на първостепенния съд да приеме,че подсъдимият не е имал за цел да унизи честта или достойнството на частния тъжител,а е имал за цел  да му се окаже съдействие за преустановяване на описаното в същата в най-общ вид поведение,осъществявано преди всичко от Т. и в по-малка степен от М..Съдът е отчел и обстоятелството,че при инцидента в детската градина,случил се два дни преди съставяне на молбата,сам частния тъжител е дал повод на подсъдимия да си направи извод за афиширане на служебно положение.Изложил е в тази връзка,че ако при провеждане на полицейската проверка от служителите на МВР Т. и Б.,М. е длъжен да удостовери самоличността си,вкл. и трудовата си ангажираност,то за подаване на сигнал до тел.112 това не е необходимо,а видно от фоноскопната експертиза на проведените разговори,че и в двата-с диспечер и с оперативния дежурен на 01 РУ СДВР,частния тъжител е указал местоработата си на диспечера,а към оперативния дежурен се е обърнал с „колега”.Съдът е отбелязал,че разговорите са проведени на публично място,по време на инцидента и е приел,че чрез съобщаването на местоработата си по този начин самият частен тъжител е спомогнал за пораждането на съмнения у подсъдимия,че проблемът ще се реши по законосъобразен начин.

Ето защо съдът не е приел,че молбата е съставена и твърденията в нея са разгласени при пряк умисъл,с цел уронване честта и достойнството на частния тъжител,а е приел същата с цел искането на съдействие от компетентните органи за преустановяване на това неуместно афиширане от местоработата от страна на св.Т. и тъжителя М..

Въззивният съд изцяло споделя така изложените аргументи от първостепенния съд,че твърденията в подадената от подсъдимия молба не осъществяват фактически състав на престъплението,за което е предаден на съд.

Предмет на престъплението „клевета” могат да са твърдения с конкретно съдържание,които носят информация за точно определено обстоятелство или явление.Необходимо е то да е позорно,укоримо,недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото.

Съотнасянето на това принципно разбиране по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи,че в инкриминираните в тъжбата изрази липсват конкретни твърдения за позорящи факти и обстоятелства,а става дума за иницииране на проверка за поведението на Т. и М. и молба за съдействие за преустановяване на практиката им да афишират служебното си положение по повод съществуващите противоречия досежно упражняването на родителските права върху малолетния Д. П..

Твърденията са били използвани от подсъдимия в молба,в която прави оплаквания от поведението на Т. и частния тъжител, което му се е сторило неподходящо.В резултат на това е сезирал компетентните институции,които са извършили проверка,резултатите от която са за липса на извършено нарушение на служебната дисциплина.Тук следва да се отбележи,че независимо от изхода на проверката,гражданите не следва да носят отговорност за подадени от тях сигнали до държавните органи,дори и тези сигнали да са неоснователни-арг. от чл.45 от КРБ,в който е предвидена възможност гражданите да подават жалби,сигнали и петиции до държавните власти и за тяхната неоснователност същите не могат да носят наказателна отговорност.Това правило е доразвито  в системата на МВР,чрез създаване на Правила за организация на работата в МВР с предложенията и сигналите,изискващи изрично провеждането на проверка на изнесените в сигналите от гражданите данни.Молбата на подсъдимия е била приета именно като сигнал и в съответствие с тези Правила е била съставена нарочна комисия,която да провери изнесените от него данни.Обстоятелството,че същата е излязла със становище за липса на нарушение на служебната дисциплина,не може да формира извод за съставомерност на деянието,за което подсъдимият е предаден на съд, именно защото същият е упражнил конституционното си право да подаде сигнал ,с който да потърси съдействие за преустановяване,според него,на неподходящото поведение от страна на частния тъжител и св.Т.,което поведение на тъжителя,в смисъла възприет от подсъдимия,се установява освен това от фоноскопната експертиза.На стр.5 от същата е видно,че М. изрично е подчертал в разговора с оператор на тел.112,че е колега.

  Отделно от това отново следва да се акцентира,че сигналът е подаден към институциите,компетентни да се произнесат по твърдените данни и целта на подсъдимия е била насочена да получи съдействие,а не да урони честта и достойнството на частния тъжител,което прави деянието несъставомерно освен от обективна,и от субективна страна.

Предвид изложеното правилно съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148,ал.1,т.3,пр.1 във вр. с чл.147,ал.1 от НК и е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон,следва да бъде потвърдена.

В тежест на частния тъжител следва да се възложат направените от подсъдимия разноски в първоинстанционното производство в размер на 170 лв. за експертиза,както и сумата от 400 лв. разноски за адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 03.02.2016 год. по НЧХД № 22527/14 год. по описа на СРС,НО,122 състав.

ОСЪЖДА В.Г.М. с ЕГН ********** да заплати на К.А.П. с ЕГН ********** сумата от 170 лв. разноски за експертиза и сумата от 400 лв. разноски за адвокатски хонорар или общо 570 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.