Р
Е Ш Е Н И Е
№
260957 / 6.8.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00208 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу М.М.Н., с адрес:
***, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 300,00 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 5513547 от 11.03.2019г.,
сключен между ищеца и „Вива Кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г.,
сключен между ищеца и „Вива Кредит” ООД, сумата от 36,00 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 25.03.2019г. до 23.09.2019г. и сумата от 8,10 лева,
представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от
26.03.2019г. до 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане й
изплащане.
В
законоустановения срок, ответникът М.М.Н.
не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Съдът е изпълнил задължението
си по чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, като с преписа от
Разпореждането по чл.131 от ГПК от 23.02.2021г. е указал на ответника
неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок и
неявяването му или на негов представител в съдебно заседание.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени от страна на ищеца са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 2852/09.09.2020г.
по ч. г. д. № 04846/2020г. на ПРС, като
в срока по чл. 414 ГПК длъжника (ответник по настоящото дело) е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове.
По
основателността:
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производства.
С
оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. С оглед това
обстоятелство и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 416,85 лева, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и заповедно производства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3 срещу М.М.Н.,
с адрес: ***, че М.М.Н. ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество сумата от 300,00
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 5513547 от
11.03.2019г., сключен между ищеца и „Вива Кредит” ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., сключен между ищеца и „Вива Кредит” ООД, сумата от 36,00 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 25.03.2019г. до 23.09.2019г. и сумата от 8,10 лева, представляваща лихва за
забава върху непогасената главница за периода от 26.03.2019г. до 27.08.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от 300,00 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.09.2020г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04846/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.М.Н., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумата от 416,85 лева, представляваща направените в
заповедното и исково производства разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч .г. д. № 04846
по описа за 2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да бъде връчен на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: