РЕШЕНИЕ
№345
гр.Перник 21.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Златка Стоянова_____________________
и в присъствието на прокурора Моника Любомирова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 476 по описа за 2015г.
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди .
По изложени в
исковата молба обстоятелства ищецът, Н.И.Т., моли да бъде постановено решение,
с което да му бъде присъдена сумата от общо 374 029 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по НОХД № 151/2014 г. по описа
на РРС, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
П.н. Р. Б. и О.д. н.МВР-
П. изразяват становище за неоснователност на иска.
Пернишкият окръжен
съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното НОХД
№ 151/2014г. по описа на Р. районен съд, се установява, че на ***г. е
образувано досъдебно производство № ****г. по описа на РУ „П.”, гр. Р. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.234, ал.1 НК. С постановление от 22.01.2014г. ищецът е
привлечен за обвиняем за престъпление по чл.234, ал.1,предл.2 НК и му е взета
мярка за неотклонение „подписка”.
На ***г. е
образувано нохд № 151/20143г. по описа на РРС. Видно от обвинителния акт,ищецът е обвинен в
това, че на неустановена дата до ****г. в с. К., в обитаван от него имот е държал
акцизни стоки – ракия без бандерол в различни съдове, с общо количество
С присъда № ****г.ищецът
е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е оправдан.
По повод постъпил
протест от Районна прокуратура -Р., то на ****г. е образувано внохд № 142/2014г.
по описа на ПОС. По делото е проведено едно съдебно заседание – на ****г. и с
решение № 55/30.06.2014г. присъдата на РРС е потвърдена.
Като доказателство
е представено копие от публикация във вестник, в което е посочено, че над
Видно от епикриза
от ****г., ищецът е постъпил за оперативно лечение на катаракта на лявото око.
От показанията на
разпитания по делото свидетел, се установява, че след образуване на
наказателното производство ищецът е
променил поведението си като е станал необщителен, мълчалив. Свидетелят
разказва за случай от месец април 2015г., при който двамата с ищеца чакали
автобус и докато чакали ищецът
припаднал, била извикана линейка.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че искът е доказан по своето
основание.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Т.е. за да се
ангажира отговорността на ответниците, то следва да се установи, че спрямо
ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер,
че наказателното производство е приключило с постановяване на оправдателна
присъда, че ищецът е претърпял вреди, както и че между незаконното действие на
правозащитните органи и претърпените вреди е налице причинна връзка.
По
настоящето дело е установено, че срещу
ищеца е имало образувано наказателно производство за престъпление от общ
характер, като той е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила
присъда. Наред с това се установява, че същият в резултат на образуваното наказателното производство е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му стрес и неудобства във
връзка с това.
Отговорността на ответниците е солидарна, тъй като е налице
причиняване на вредоносния резултат от същите – извършили са незаконни действия
във връзка с повдигнатото на ищеца обвинение и на основание § 1 от заключителните
разпоредби на ЗОДОВ следва да намери приложение правилото на чл. 53 ЗЗД, въпреки заявената от ищеца разделна
отговорност на ответниците. В този
смисъл е и приетото в решение № 1557 от 27.12.2006г. на ВКС по гр. д. № 2800/2005г.
Изхождайки от вида и степента на причинените вреди, както и
вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД , съдът
намира, че сумата от 1 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди. Съдът, при определяне на обезщетението, отчита факта,
че наказателното производство е продължило по- малко от една година, т.е. не надхвърля
границите на разумния срок по смисъла на чл. 6, § 1 от
ЕКПЧОС. Безспорно през периода на производството по делото ищецът е търпял негативни психически
изживявания и стрес предвид качеството му на обвиняем и на подсъдим и
свързаната с това възможност за налагане на наказание до шест години лишаване
от свобода. Установи се също от събраните гласни доказателства, че след образуване на наказателното производство поведението
на ищеца се е променило, станал е неконтактен, избухлив. Наред с това във
връзка с делото е имало и публикация в пресата ,в която макар и да не е
изписано фамилното име на ищеца, то
фактите, изложени в нея, са достатъчни, за да стане ясно, както за
ищеца, така и за лицата, близки до него, че тази публикация се отнася именно до
ищеца. От друга страна няма доказателства за твърдяните от ищеца увреждания на здравето
му. От показанията на свидетеля Д. не би могъл да се направи извод, че ищецът е
получил припадък в резултат на преживения стрес от образуване на наказателното
производство. Тук следва да се отбележи, че свидетелят установява обстоятелства,
настъпили почти една година след влизане в сила на оправдателната
присъда.Приложената епикриза също не следва да се цени при определяне размера
на обезщетението, тъй като от нея не следва извод, че увреждането на зрението
на ищеца е в резултат на образуваното наказателно производство.
Представената от ищеца хирургическа таблица на застрахователно
дружество е относима при определяне и заплащане на обезщетение от
застраховател, но не и от съда, който присъжда обезщетение съобразно принципа
на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД.
Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - *** г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата им част исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение поради това, че
са нарушени чл.3, чл. 4,чл. 5,чл. 6, чл. 7,чл. 8 ,чл. 13,чл.15, чл. 17, чл. 19
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
По силата на чл. 2, ал.1, т. 1 и 2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вреди в случаите на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, както и за нарушаване на права, защитени от чл.
5, § 2 - 4 на Конвенцията. Всички тези разпоредби уреждат хипотези, при които се касае за арестувано или
лишено от свобода лице, а в настоящия случай липсват доказателства ищецът да е
бил арестуван или лишен от свобода. Наред с това държавата по силата на чл. 2б
от ЗОДОВ отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, но твърдения за нарушаване
разумния срок за разглеждане на делото не са въведени. По реда на ЗОДОВ не може да се търси обезщетение за нарушаване
на останалите, посочени от ищеца, разпоредби от КЗПЧОС.
В исковата молба са изброени конкретни действия, в резултат
на които ищецът твърди, че са му причинени вреди : образуване на наказателно
производство в нарушение разпоредбите на чл. 207 и чл. 208 НПК; изготвяне на
протокол в разрез с нормата на чл. 129 НПК; извършване на претърсван и
изземване в нарушение на чл.161, чл.162, чл.163 НПК; извършване на разследване при
неспазване на чл. 194, ал.3 и 4 НПК;
изготвяне на акт за образуване на досъдебно производство, неотговарящ на чл.214 НПК; извършване на процесуални действия без поемни лица; възлагане изготвянето
на експертизи без посочване в пълнота на всички въпроси, на които следва да
отговорят експертите. Ищецът се е позовал и на нарушаване на разпоредби от Конституцията на РБ, Наредби № 3 и № 9 на
Министерство на финансите, ЗАДС, ППЗДАС, Директива № 92 на ЕС , ЗМВР.
Условие за ангажиране отговорността на държавата е
наличието на оправдателна присъда, като
е без значение дали действията на ответниците при извършване на разследването,
повдигане и поддържане на обвинението, са били евентуално законосъобразни и
обосновани с оглед на наличните за това данни или не. В производството по ЗОДОВ
не се преценява законосъобразността на всяко едно процесуално действие, а както
се посочи, основание за ангажиране отговорността на ответниците е само и
единствено наличието на оправдателна присъда, като в ЗОДОВ не се предвижда
възможност за присъждане на обезщетение
за всяко едно конкретно извършено процесуално действие, което ищецът
счита, че е незаконосъобразно. Ето защо съдът не следва да се произнася по
въпроса дали в резултат на описаните в
исковата молба действия са причинени вреди на ищеца.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА на
основание чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ П.н. Р. Б. и О. д. на МВР – П. солидарно да заплатят на Н.И.Т.
***, ЕГН ********** сумата от 1 000 /хиляда лева/лв.,представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в следствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по чл.234, ал.1,предл.2 НК, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда по НОХД № 151/2014 г. на Р. районен съд, ведно със
законната лихва върху главницата от 1 500 лв., считано от ***г. до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до пълния предявен размер от общо 374 029 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: