Р Е Ш Е Н И Е
№ 261513
19.05.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20051 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора
фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение № *** от *** на ПРС е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: с. ***, п.к. ***, ул. „ ***“ № *, площ: 1290 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ВЕДНО с построените сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 76 кв. метра, брой етажи *, предназначение : Жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 33 кв.м., брой етажи: *, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 43 кв.м., брой етажи * /***/, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 107 кв.м., брой етажи *, предназначение: Селскостопанска сграда,
която да се извърши между: Г.В.К., ЕГН ********** ***, А.М.К., ЕГН ********** ***, К.Й.С., ЕГН ********** ***,
при квоти от правото на собственост: 3/4 ид. част – за Г.В.К. и А.М.К.,
в режим на СИО и ¼ ид.ч. - за К.Й.С..
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението
по допускане на делбата, проведено на *** са приети за разглеждане, както
следва – претенцията за възлагане на процесния недвижим имот от Г.В.К. и А.М.К.,
както и претенцията от Г.В.К. и А.М.К. за заплащане от К.Й.С. на сумата от 6995
лв. за извършени полезни разноски в съсобствения недвижим имот. Приета е и претенцията
от К.Й.С. против Г.В.К. за заплащане на основание чл.31, ал.2 ЗС на сумата от
1200 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съответната идеална част от
съсобствения недвижим имот за периода от *** до ***г.
Представена е покана от К.Й.С. до Г.В.К., съдържаща и покана за плащане
на наем в размер на 100 лв. месечно, считано от датата на получаването й. Видно
от придружително писмо, поканата е връчена на дата ***.
Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според
което актуалната пазарна стойност на оценявания имот възлиза на сумата от
130 666 лв., като жилищната сграда е неподеляема. Прието е и допълнително
заключение на СТЕ, според което оценката на имота с отчетено право на ползване
е 102 442 лв.; стойността на извършените подобрения е 18 499 лв., а
увеличената стойност на имота от подобренията възлиза на 8 546 лв.
Прието е и повторно заключение, според което пазарната стойност на
процесния имот с отчетено право на ползване е 119 090 лв., а пазарният
наем за периода *** – *** за ¼ ид.ч. е в размер на 1 575 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на с.К., С. и К.. Св.К.
разяснява, че е пораснал в къщата в ***. *** му Г.К. направил оградата на
двора, покрива на къщата, цялостен ремонт на къщата. Сложил дограма на ***
етаж, парно, баня. Правил дървена пристройка към къщата, правил беседка, сложил
гранитогрес преди пристройката. На втория етаж сложил дограми – врати,
прозорци, мазане, отопление, банята, на пода направил ламинат. Покривът бил
правен *** или ***г. Сложени били керемиди, улуци за водата. Г. водил
майсторите, купувал материалите.
С.С. разяснява, че познава Г. и А. и къщата в
***. Подобренията по къщата била правени от сина на В. – Г., от ***г. насам –
покрив, подово отопление на втори етаж, санитарен възел на втори етаж, теракот,
навес, беседка, дограми. Правили парна инсталация – *** или ***г. Подобренията
били правени от Г.К. със знанието на В. К. и съпругата му, със средства на Г.. К.С.
ответникът бил виждал веднъж – в апартамента в гр.***, не в къщата в Р..
С.К. сочи, че познава къщата много добре,
била до неговата къща. Един или два пъти виждал К. да посещава къщата, защото В.
не допускал никой там, бил с особен характер. К. нямала ключ от къщата. Колкото
и ремонти да имало, само В. ги бил правил. *** не бил виждал Г.К. в къщата,
много рядко ходил. Саниране на къщата, беседки, мазане вътре, дограми, всичко
бил правил В.. Това било правено няколко години – до ***-***г. приключило
всичко. Сам работил, със собствен труд.
Разпитан е по делото и с.В. К., който
разяснява, че живее в имота в ***, който бил на неговите прадядо и дядо. Синът
му правил всички ремонти в имота – огради, покрив, керемидите течали, сменил
ги, сменил и дограмата с ПВЦ, паркет сменил, преградили хола. Направил тоалетна
да има горе. Доста години с тези ремонти се занимавал синът му, свидетелят не
можел. Със съпругата му, докато била жива, се разбрали, че къщата ще я
прехвърлят на сина им. Жена му нямала против ремонтите. ***не бил давал пари за
ремонтите. Пенсията му била 350 лв., а жена му била с ***. Ключ не бил давал на
никой, като идвали, той отключвал. К. въобще не идвали. По двора били правени
веранди, долу с теракот, беседка била правена пред къщата. Вътре в къщата бил
сменен балатум с теракот, дограмата по прозорците, защото били изгнили. Синът
плащал за ремонтите.
С определение от открито съдебно
заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявените претенции по
сметки от сумата от 6995 лв. на сумата от 2 588.77 лв.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От
най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е
обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти,
тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна
делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, видно от основното
заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в съдебно заседание на ***.
От страна на Г.К. и А.К. е заявена претенция за възлагане на недвижимия имот,
като е посочено, че тези лица са придобили притежаваните от тях идеални части
от имота в режим на СИО срещу задължение за издръжка и гледане на техния баща и
*** В. К. – преживял съпруг на З. К., който има запазено право на пожизнено
ползване върху тези идеални части от недвижимия имот. Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, тоест само
лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,
при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на
сделка идеална част, какъвто е конкретният случай – ищците се легитимират като
съсобственици по силата на сключения договор за покупко-продажба срещу
задължение за издръжка и гледане, няма основание да го получи чрез възлагане от
съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост
извършването на делбата по този ред е недопустимо, тоест при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, делбата следва да бъде
извършена чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК.
По претенциите по сметки съдът намира следното:
По претенцията на Г.В.К. и А.М.К. за
заплащане от К.Й.С. на сумата от 2 588.77 лв. за извършени в периода *** –
***г. подобрения в съсобствения недвижим имот, съдът намира следното.
Твърдените от страната подобрения като вид на извършените дейности са описани в
молба на лист ** от делото. Твърди се, че тези подобрения са били извършени, в
периода ***г. – ***г. Към този период от време собственици на процесния
недвижим имот са били В.К. К. и съпругата му З.С.К., починала на ***. Към
момента на извършване на подобренията ищците Г.В.К. и А.М.К. не са били
съсобственици, тъй като са придобили права в съсобствеността през месец ***г.,
поради което според съда правоотношенията между страните не могат да се уредят
като между съсобственици, а приложима в случая е разпоредбата на чл.59 ЗЗД,
доколкото неоснователното разместване на блага е възникнало още при извършване
на подобренията през ***-*** г. и е довело до обогатяване на собствениците на
имота към онзи момент - В.К. К. и З.С.К.. Ответницата К.Й.С. – ответник по
претенцията за подобрения е материално правно легитимирана по отношение на
задължението за заплащане на подобренията, в качеството й на законен наследник
– универсален правоприемник на един от собствениците на имота към момента на
извършване на подобренията. Че ремонтните и подобрителни работи по молба на
лист ** от делото са извършени се установява както от заключението на
изслушаната СТЕ, според която от огледа на място експертизата констатира, че
всички видове СМР са действително извършени, така и от събраните по делото
гласни доказателства. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД отговорността на обогатилото
се лице е ограничена до по-малката измежду сумите на обогатяването и
обедняването, като в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване
(извършените разходи) и обогатяването на ответника (увеличената стойност на
имота). От заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, е видно, че стойността на СМР към
годината на извършването е 18 499 лв., а увеличената стойност на имота от
подобренията е 8 546 лв., или 2 136.50 лв. от последната стойност, съответни
на ¼ ид.ч. от имота, получена от ответницата по наследство. При тези
данни съдът намира, че искът следва да бъде уважен до размера от 2 136.50
лв., а до пълния претендиран размер от 2 588.77 лв. /след допуснатото
изменение в размера/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с предявената от К.Й.С.
претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, според разпоредбата на цитирания законов текст, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Според разясненията
в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на
предявените от всяка от страните претенции по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие
на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената
вещ за претендирания период, лишаване от ползването на другия
съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която
е бил лишен. По делото се установи
категорично, както от гласните доказателства на с.К., така и от тези на с.К., че
имотът се ползва от В. К.. Установи се, че К.С. не разполага с ключ от имота и
никога не е разполагала с такъв. Видно от приложената покана, ищецът Г.К. е бил
поканен да закупи притежаваната от ответницата ¼ ид.ч. от имота, а в
случай, че не желае да закупи частта на г-жа С., е бил приканен да заплаща наем
в размер на 100 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата. Не се
установява обаче лично ползване на имота от страна на Г.К., напротив, както се
посочи, имотът се ползва от неговия баща. При тези данни съдът намира, че
претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото по делото заключение на повторната съдебно-техническата експертиза по делото от ***, прието в съдебно заседание на ***, което съдът намира за обективно дадено, неоспорено от страните по делото, според което пазарната стойност на имота, с отчетено право на ползване е 119 090 лв. Тъй като, видно от разясненията на вещото лице, правото на ползване е изчислено върху целия имот, след съответни изчисления при съобразяване запазеното право на ползване върху ¾ ид.ч. от имота, то запазеното право на ползване възлиза на 24 608 лв., или от първоначалната стойност на имота от 151 900 лв. следва да се извади посочената сума, съответно пазарната стойност на оценявания имот след отчитане на правото на ползване върху ¾ ид.ч. от имота възлиза на сумата от 127 292 лв. Във връзка с доводите на ответната страна следва да се посочи, че с определение № 507 от 20.12.2010г. по ч.гр.д.№ 473/2010г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че във всички случаи на основание чл.485 ГПК, при публичната продан цената на имота се определя от вещо лице, назначено в рамките на изпълнителното производство. Цената на делбения имот, определена в съдебния акт за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, е от значение за определяне на стойността на дяловете и съответно за дължимите от съделителите държавни такси. Оценката следва да отразява състоянието на имота към момента на извършване на делбата, включително да отрази вещните права и тежести, които го обременяват. Предвид уважаване на претенциите за подобрения страните следва да бъдат осъдени да заплатят съответна държавна такса в полза на ПРС. От страните са претендирани разноски. По представения от ищците списък разноските възлизат на сумата от 408.36 лв., като от тези разноски според настоящия състав не следва да се присъжда сумата от 152.40 лв. за СТЕ – тъй като касае депозит за работа на вещото лице по допуснатата във втора фаза СТЕ за оценка на имота и поделяемостта му, сумите по която се внасят от всеки от съделителите съобразно квотата му в съсобствеността, или на присъждане, съразмерно на уважената част от претенцията за подобрения, подлежи сумата от 211.24 лв., както и 300 лв. възнаграждение за адвокат, по отхвърлената претенция по чл.31, ал.2 ЗС. По представения от ответницата списък разноските възлизат на сумата от 550 лв., като на присъждане, съразмерно на отхвърлената част от претенцията за подобрения, подлежи сумата от 96.08 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Г.В.К., ЕГН ********** *** и А.М.К., ЕГН ********** *** по чл.
349 ГПК за възлагане на процесния недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община ***,
област ***, одобрени със Заповед № ***г. на *** на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот:
с. ***, п.к. ***, ул. „***“ № *, площ: 1290 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***,
съседи: ***, ***, ***, ***, ВЕДНО с построените сграда с идентификатор ***, със
застроена площ от 76 кв. метра, брой етажи *, предназначение : Жилищна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 33 кв.м., брой
етажи: *, предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***,
със застроена площ 43 кв.м., брой етажи * /***/, предназначение:
Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 107
кв.м., брой етажи *, предназначение: Селскостопанска сграда.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***,
община ***, област ***, одобрени със Заповед № ***г. на *** на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: с. ***, п.к. ***, ул. „***“ № *, площ: 1290 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***,
квартал ***, парцел ***, съседи: ***, ***, ***, ***, ВЕДНО с построените сграда
с идентификатор ***, със застроена площ от 76 кв. метра, брой етажи *,
предназначение : Жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със
застроена площ 33 кв.м., брой етажи: *, предназначение: Селскостопанска сграда;
сграда с идентификатор ***, със застроена площ 43 кв.м., брой етажи * /***/,
предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със
застроена площ 107 кв.м., брой етажи *, предназначение: Селскостопанска сграда,
с действителна пазарна стойност 127 292 лв. /сто двадесет и седем хиляди двеста
деветдесет и два лева/, като получената от публичната продан сума да бъде
поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост,
установени с решението по допускане на делбата.
ОСЪЖДА
К.Й.С., ЕГН ********** *** да
заплати на Г.В.К., ЕГН ********** *** и А.М.К., ЕГН ********** *** сумата от 2 136.50 лв. /две
хиляди сто тридесет и шест лева и 50 ст./, съответна на притежаваната от нея
¼ ид.ч. от делбения имот за извършени подобрения в периода ***-***г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
претендиран размер от 2 588.77 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Й.С., ЕГН ********** *** против Г.В.К., ЕГН **********
*** иск за заплащане на сумата от
1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот за периода
от ***г. до ***г.
ОСЪЖДА
Г.В.К., ЕГН ********** *** и А.М.К., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 3 818.76 лв. /три
хиляди осемстотин и осемнадесет лева и 76 ст./ държавна такса върху стойността
на дела им.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 1 272.92 лв.
/хиляда двеста седемдесет и два лева и 92 ст./ държавна такса върху стойността
на дела й.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по отхвърлената претенция
по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд да заплати сумата от 85.46 лв. /осемдесет и пет лева и 46 ст./ държавна такса по уважената претенция за подобрения.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН ********** *** и А.М.К., ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по частично отхвърлената претенция за подобрения.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати на Г.В.К., ЕГН ********** *** и А.М.К., ЕГН ********** *** сумата от 211.24 лв. /двеста и единадесет лева и 24 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Й.С., ЕГН ********** *** да заплати на *** И.Й.О. ***, офис * сумата от
300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН ********** ***
и А.М.К., ЕГН ********** *** да заплатят на К.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 96.08 лв. /деветдесет и шест лева и
08 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.