Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 13665 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.09.2020
г. по гр.д. № 15508/20 г., СРС, І ГО, 157 с-в е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ -
сумата от 961,61 лв. - главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода
м.03.2016 г. - м.04.2018 г. до имот, представляващ ап.6, находящ се в гр.
София, ж.к. *********като
отхвърлил иска за сумата над 961,61 лв. до пълния предявен размер от
1535.56 лв. и за периода
01.05.2015 г.-29.02.2016
г., и сумата 52,99
лв.-такса за дялово разпределение
за периода м.03.2016 г. - м.04.2018 г. като
отхвърлил иска за сумата над 52,99 лв. до пълния предявен размер от
56,99 лв. и за периода 01.05.2015г.-29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.02.2019 г. до
окончателното й изплащане и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 106,22 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. - 19.02.2019 г. като отхвърлил иска за сумата над 106,22 лв. до пълния предявен размер от
248.25 лв. и сумата
9,45 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2016
г. - 19.02.2019 г. като
отхвърлил иска за сумата
над 9,45 лв. до пълния предявен размер от 11,36 лв. и за периода 01.03.2016 г.-30.04.2016 г., за които суми по ч.гр.д. № 11096/2019
г. по описа на СРС, 157 с-в била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Осъдил е М.Ж.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 53,12 лв. - разноски за заповедното производството за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата 594,61
лв.- разноски за
исковото производство за държавна такса; възнаграждение на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на адвокат Н.К., с адрес ***, офис 2 на
оаснование чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 233,86 лв., разноски за процесуално представителство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата
М.Ж.М.,
ЕГН **********, с адрес ***,
чрез процесуалния представител адвокат Н.К.
от САК, с адрес ***, офис 2 в частта, в която е признато за установено между страните по реда на чл.422 ГПК, че М.Ж.М., ЕГН ********** дължи
на “Т.С.” ЕАД, ЕИК
******6, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ следните суми, а
именно сумата от
961,61 лв.-главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м.03.2016 г. -
м.04.2018 г. до имот, представляващ ап.6, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
сумата 52,99 лв.-такса за дялово разпределение за периода м.03.2016
г.- м.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 25.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 106,22 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2016 г. - 19.02.2019 г. и сумата
9,45 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2016
г. - 19.02.2019 г., както и в частта на
присъдените разноски от 547,73
лв. дължими към „Т.С.“ ЕАД, с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се
доводи, че претендираните суми не се дължат,защото липсва валидна облигационна
връзка между страните, тъй като по делото липсват доказателства за собственост
или вещно ползване на имота, с пространни доводи в тази насока, че по делото не
е доказана реална доставка на ТЕ и реален отчет на такава, че съдът неправилно
е отсъдил дължимост на лихвите, след като ищецът не е представил доказателства
относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, че неправилно е
отсъдил заплащане на сумите за разпределение след като ищецът не е доказал
основанието си за извършване на дялово разпределение, като не е доказал, че е
водил дялово разпределение, а такова е водено от ФДР, поради което сумите за
дялово разпределение следва да бъдат „обявени за недължими“, че вещото лице по
СТЕ не е направило какъвто и да било независим опит да докаже потребената енергия,
а е преписало данни от документите на ищеца, че по делото липсват отчетен
картон за показанията на Общия топломер в АС за процесния период, Протоколите
за въвеждане в експлоатация на АС, свидетелства за метрологична проверка на
топломера в АС, че исковете се явяват недоказани по основание и размер.
Моли процесното решение
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение за въззивната
в размер на 400 лв.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415
от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове срещу М.Ж.М., ЕГН ********** за признаване
за установено, че същата дължи претендираните суми, за които е издадена ЗИ,
срещу която ответницата възразила.
Ищецът твърди, че ответницата
е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила
задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 11096/2019г.
по описа на СРС, 157 състав, срещу която ответницата е възразила.
Ответницата М.Ж.М., ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
От
правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответницата се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Съгласно депозирания по
делото н.а. за дарение на недвижим имот № 7, дело № 17900/94 г., процесният
имот е придобит от ответницата по силата на договор за дарение, извършен от
нейната майка Р. М., като последната е запазила пожизнено правото на ползване
върху имота. Относно многобройните доводи свързани със запазеното право на ползване, следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че от приложената по делото справка за предоставяне на данни
по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. е видно, че майката Р.И.М.е починала на 29.03.2007 г., а претендираният период е от м.05.2015 г. до
м.04.2018 г., т.е. приблизително 8
години след нейната смърт, когато ответницата вече не е само т.н. „гол“ собственик
на имота, а притежава правото на собственост в неговото единство.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество
по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този
смисъл. В случая това е ответницата в
качеството й на собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото
ответницата да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от СТЕ начин в съответствие с нормативната уредба.
Относно твърдението, че
„вещото лице по СТЕ не е направило какъвто и да било независим опит да докаже
потребената енергия, а е преписало данни от документите на ищеца“, следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че
вещото лице не „доказва“ потребената енергия, а изговя експертиза за
установяване на потребената ТЕ от една страна, а от друга, по делото липсват
данни експертизата да е била оспорена, нито има съмнения в компетентността и
безпристраността на вещото лице по СТЕ, а и по ССЕ.
Следва да бъде отбелязано, че
правно ирелевантно за облигационните отношения между страните е обстоятелството
дали са налице доказателства за въвеждане в експлоатация на АС в блока.
След като е установена доставката на топлоенергия,
ответницата дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само
чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането
й.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се
установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети,
извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетите по делото СТЕ и ССЕ.
Неоснователно се явява и твърдението, че съдът
неправилно е осъдил ответниците за заплащане на сумите за дялово разпределение,
след като ищецът не е доказал основанието си за извършено дялово разпределение,
което е водено от ФДР, а не от ищеца.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че
редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата
се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл.
13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в,ал.3,т.4ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само
цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща
на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за
задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство не се оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Настоящата инстнация намира за неоснователно възражението, че неправилно
съдът е уважил частично иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 106,22 лв. законна лихва за забава върху
главницата за цена за ТЕ за периода 15.09.2016 г.-19.02.2019 г., след като ищецът не е представил доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството.
За процесния период са
приложими ОУ в сила от
11.07.2016 г. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.“ Съдът правилно е приложил
погасителната давност за главницата. Правилно е определил и размера на лихвата
върху главните вземания за ТЕ, които не са погасени по давност, който е в
размер на 106,22 лв. за периода
14.09.2016 г. -19.02.2019 г.
На основание чл.271,ал.1,пр.1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната част,
същото е влязло в сила.
Предвид изхода на делото, въззивницата
дължи държавна такса в размер на 25 лв., платима по сметка на СГС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.09.2020 г. по гр.д.
№ 15508/20 г. на СРС, I ГО, 157 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител адвокат Н.К. от САК, с адрес ***,
офис 2 да заплати по сметка на СГС
държавна такса за настоящата инстанция в размер на 25 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.