Р Е Ш Е Н И Е
№ 620 02.04.2018г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на дванадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов административно
дело № 3457 по описа
за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка чл.72, ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи/ЗМВР/.
Административното дело е образувано по жалба от
С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед № 431зз-525 от
07.12.2017г. , издадена от Р.Т.Т.–
на длъжност разузнавач при Първо РУ гр.Бургас, с която е заповядано задържане за срок
от 24 часа на лицето С.Д.Н., ЕГН **********,***,
в помещение за временно задържане на АПК Бургас.
Иска се отмяна на оспорената
заповед за задържане като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С.Д.Н. не се явява лично. За
нея се явява процесуален представител адвокат С.К. ***, който поддържа изцяло
депозираната жалба и претенцията за присъждане на направените по делото
разноски, като представя списък на същите.
Ответникът
по жалбата Р.Т.Т.се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че жалбата
против оспорената заповед е неоснователна, тъй като при издаването й са спазени
всички процедури и не са нарушени правата на задържаното лице.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Предмет на оспорване е Заповед
№ 431зз-525 от 07.12.2017г. , издадена
от Р.Т.Т.– на длъжност разузнавач при Първо РУ гр.Бургас,
с която е заповядано задържане за срок
от 24 часа на лицето С.Д.Н., ЕГН **********,***,
в помещение за временно задържане на АПК Бургас.
От съдържанието
на заповедта се установява, че при задържането на жалбоподателката са били разяснени
правата й по чл.63, ал.5 и чл.72, ал.3 и 4 от ЗМВР. От приложената в
административната преписка декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната
помощ /л.14 от делото/ се установява, че Н. е заявила, че желае да ползва
адвокатска защита, но отказва да ползва дежурен адвокат. В отделна декларация /л.15 от делото/ същата е
заявила, че няма здравословни проблеми и не желае медицинска помощ. В
декларацията с ръкописен текст е посочено, че е направила опит да се свърже по
телефона с адв. С.К., но той не приел разговора. В административната преписка е
приложена и декларация по ДП 431 ЗМ-1164/17 по описа на Първо РУ гр.Бургас
/л.12 от делото/, в която С.Н. заявява, че желае да ползва адвокатска защита по
свой избор и за своя сметка и че е провела разговор с адв. С.К.. При задържането й е изготвен и протокол за личен обиск,
от който се установява, че е в нея не е имало
други вещи освен личната й карта. В заповедта за задържане е отразено, че началният
час на задържането на Н. е 10.30 часа на 07.12.2017г. и че същата е освободена
в 10.30 часа на 08.12.2017г.
Заповедта е издадена на основание
чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР и като мотив за задържането е посочено: „ – Заподозрян
в извършване на домова кражба на 27.11.17г. от адрес гр.***, за което е
образувано ДП 431 ЗМ-1164/17 по описа на Първо РУ Бургас”.
По делото е изискана и приложена
справка рег.№ 251р-3634/31.01.2018г./л.35-37 от делото/, изготвена от началник
сектор „ПОП И ПВОО” при отдел „КП” – главен инспектор К. К. Справката е
изготвена във връзка с извършена проверка по подадена от С.Д.Н. жалба до
началника на ОД ММВР – Бургас с вх.№ 251000-28887/2017г.
В рамките на съдебното
производство бяха дадени обяснения от ответника по реда на чл.176 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
При проверка по реда на
чл.168 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – разузнавач при Първо РУ гр.Бургас, в писмена форма съгласно изискването на чл.74, ал.1 от
ЗМВР и съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР. В нея са вписани
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
В заповедта е
посочено, че същата се издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като мотив
за издаване на заповедта в графата основание за задържане на лицето е посочено:
„ – Заподозрян в извършване на домова кражба на 27.11.17г. от адрес гр.Бургас,
ул.”Патриарх Евтимий” №80, за което е образувано ДП 431 ЗМ-1164/17 по описа на
Първо РУ Бургас”. На задържаното лице са били разяснени правата му по чл.72, ал.3 и 4 и чл.63 от ЗМВР и му е била предоставена възможност
да се свържи с посочения от него адвокат.
Задържането за срок от 24 часа
по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията
би могла да има превантивен
или преустановителен характер и се предприема
било с цел да се предотвратят
вредните последици от извършеното престъпление, било за да се
осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването
на разследване срещу вероятния извършител на престъплението.
Целта на закона с налагането на тази принудителна
административна мярка е да се ограничи
вредното влияние на евентуално извършено
престъпление върху обществото, да се осуети прикриването
на извършено престъпление, както и да се създадат
условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат
лице, за което съществуват данни за съпричастност
към извършено престъпление, без да е необходимо да са събрани
безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се прилага
принудителната административна
мярка, е извършило престъпление. Следователно, достатъчно основание е наличието на данни, обосноваващи
предположението за извършено конкретно престъпление и това е критерият по смисъла
на закона за издаване на
заповед за задържане за срок
от 24 часа. Не е необходимо тези данни да
са пълни, нито пък категорично
да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство.
В конкретния случай от
съдържанието на представената по делото справка рег.№
251р-3634/31.01.2018г./л.35-37 от делото/ и от обясненията на ответника Р.
Т. Т., дадени в съдебно заседание, се установява, че жалбоподателката Н. е оказала пълно съдействие на органите
на полицията относно провеждане на оперативно-следствените действия във връзка
с изясняване на обстоятелствата относно извършеното престъпление, предмет на
разследване по ДП 431 ЗМ-1164/17 по описа на Първо РУ
Бургас”. Същата е завела полицейските служители в дома й за да бъде извършено
претърсване, при което не са били открити инкриминираните вещи - предмет на
престъплението, както и други предмети, който да я уличават в съпричастност към
извършването му. Въпреки че не са установени данни уличаващи
Н. в извършване на престъплението, предмет на разследване по ДП
431 ЗМ-1164/17, същата е била задържана с посочено в оспорената заповед основание - „ –
Заподозрян в извършване на домова кражба на 27.11.17г. от адрес гр.Бургас,
ул.”Патриарх Евтимий” №80, за което е образувано ДП 431 ЗМ-1164/17 по описа на
Първо РУ Бургас”. Отделно от това от установените по делото факти и обстоятелства
съдът не намира, че в административното производство е била налице необходимост
от задържането на Н. с цел да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено
престъпление върху обществото, да се осуети прикриването
на извършено престъпление, както и да се създадат
условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка, респ. безпрепятствено разследване по образуваното досъдебно производство.
Напротив с поведението си преди да бъде издадена оспорената заповед Никола е
демонстрирала, че желае да съдейства на органите на полицията за провеждане на
разследването. Също така следва да има предвид, че след задържането й не са
извършвани никакви процесуално – следствени действия по досъдебното
производство, като по делото няма представени доказателства в тази насока от
ответника, съобразно разпределението на доказателствената тежест съобразно
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК. Въпреки дадената му възможност в рамките на проведеното съдебно
производство административният орган не установи съществуването на фактически основания,
които да обосноват
съпричастността на жалбоподателката към посоченото в заповедта престъпление –
домова кражба, към момента на издаване на оспорената заповед, с оглед преценка
на нейната законосъобразност съгласно чл.142, ал.1 от АПК.
Съобразно
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен
акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при
наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В същия не са
изложени в необходимия обем фактическите основания, които да обосноват
издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица
издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на
закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от
гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита
на правата и законните интереси на гражданите и организациите в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една
страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието
на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за
издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на
защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола
върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му
по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или
излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение
на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
В случая
липсата на фактически основания, които да мотивират издаване на процесната
заповед са довели както до неправилно приложение на материалния закон така и до
противоречието й с неговата цел. Оспорената заповед е издадена в противоречие с
целта на закона, тъй като ответната страна не представи по делото факти, които да обосноват
необходимостта от задържането на жалбоподателката, било то с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното
престъпление или да се осуети
прикриването му, както и с оглед необходимостта от извършването на съответните
процесуално – следствени действия за установяване на обстоятелствата по
извършването му и разкриване на евентуалния му извършител/извършители.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила и неправилно приложение на закона, както и в несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на делото съдът
намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на
адвокат, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 431зз-525 от 07.12.2017г. , издадена
от Р.Т.Т.– на длъжност разузнавач при Първо РУ гр.Бургас,
с която е заповядано задържане за срок
от 24 часа на лицето С.Д.Н., ЕГН **********,***,
в помещение за временно задържане на АПК Бургас..
ОСЪЖДА Първо районно управление Бургас при ОД МВР –
Бургас да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение
за адвокат общо в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: