№ 18
гр. Силистра,
28.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Теодора Василева
Членове: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Галина Йовчева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 330 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. във
връзка с чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р.Т.К.
с ЕГН ********** и Е.Т.К. с ЕГН ********** против Решение № 15 / 08.07.2019 г.
по гр.д.№ 579 / 2017 г. на Тутраканския районен съд, поправено с Решение по чл.
247 от ГПК с № 340 / 07.11.2019 г., с което е допусната делба на дворно място с
идентификатор и административен адрес гр. Т, ул. „В“ № , ведно с построените в
него две сгради, при следните квоти между съделителите: 5/32 ид.ч. за С.Т.К.
с ЕГН **********; 9/32 ид.ч. за Р.Т.К. с ЕГН **********; 9/32 ид.ч. за Е.Т.К. с
ЕГН ********** и 9/32 ид.ч. за М.Т.К. с ЕГН **********.
Жалбоподателките считат, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е уважил
възражението им за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на
наследствените идеални части на двамата им братя. Излагат доводи
за необоснованост на фактическите и правни изводи на първата инстанция, че те
не са манифестирали намерението си за своене на
имотите. Не са обсъдени показанията на свидетелите Кръстева и Шербанова за това
обстоятелство. Не са анализирани в съвкупност доказателствата по делото, в това
число заключението на вещото лице. Молят
за отмяна на решението за допускане на делбата предвид направеното възражение,
както и да се признае за установено, че те двете са собственици по давност при
равни права върху процесното дворно място и построените в него сгради.
В условията на евентуалност, ако не се
отмени решението за допускане на делбата, да се съобрази чл. 14 от Семейния
кодекс – отм. 1985 г., който регламентира, че когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество. Затова и квотите следва да са 6/48 ид.ч.
за С.К., 14/48 ид.ч. за Е.К., 14/48 ид.ч. за Р.К. и 14/48 ид.ч. за М.К., а не
както ги е определил районният съд. Жалбоподателките претендират разноски за
двете инстанции.
Постъпила е въззивна жалба и от С.Т.К.,
който се жали срещу изводите на съда, че неговият баща и наследодател е
придобил процесните имоти в режим на съпружеска имуществена общност. Акцентира
върху нотариален акт № 81 / 28.06.1982 г., легитимиращ наследодателя му като
собственик на процесния имот по давностно владение, наследство и отказ от
наследство. Набляга, че четири години по-късно, след смъртта на съпругата му Н К.,
с нотариален акт № 11 / 18.02.1986 г. се придават по регулация към собствения
на Т К. имот 575 кв.м. от друг парцел. Ако имотът е бил в режим на СИО, то в
нотариалния акт № 11 е следвало да се посочи, че 575-те кв.м. се придават, не
към собствения имот на Т К., а към собствения имот на Т и наследниците на
съпругата му, т.е. другите трима съделители. За твърдението си, че имотът е бил
придобит от Т К. по наследство от своя баща С С, жалбоподателят се позовава на
свидетелските показания на Ш, която казва, че имотът е бил на баба Д (майката
на Т). Моли за отмяна на първоинстанционното решение и допускане на делбата при
равни квоти с останалите съделители. Жалбоподателят претендира разноски
съобразно чл. 355 от ГПК.
Постъпил е отговор от двете
жалбоподателки, с който се оспорва въззивната жалба на С.К.. Считат за голословни
и недоказани твърденията, че техният баща е придобил имота по наследство.
Настояват, че е придобит по давност по време на брака му с Н К.. Впоследствие
придадената по регулация част се придобива между Т и наследниците на Н К.,
които са тримата съделители без С.К..
Силистренският окръжен съд, като
съобрази доводите и становищата на страните и събрания на двете инстанции
доказателствен материал, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът С.К., роден на *** г.,
е син на Т К. и В М, което се установява от удостоверенията за наследници на л.
6 и 17 от първоинстанционното дело.
Т К. е сключил граждански брак с Н К.
на г. От бракът си имат четири деца, три от които са ответниците по иска за
делба М.К., Е.К. и Р.К.. А Ю К. – четвъртото им дете, е починала г (л.6).
Ищецът се явява еднокръвен брат на
ответниците.
На 28.06.1982 г. Т К. се сдобива с
нотариален акт № 81, н.д.№ 172 / 1982 г. на Тутраканския районен съд, издаден
по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по давностно
владение, наследство и отказ от наследство на недвижим имот, съставен от три
съседни дворни места с обща площ 1080 кв.м., представляващи части от имот с
планоснимачен номер 2038, в квартал 93 по плана на гр. Тутракан (л. 3).
Съгласно чл. 13 от Семейния кодекс (Обн.,
ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., отм., бр. 41, в сила от 1.07.1985 г.) тази
недвижима вещ представлява съпружеска имуществена общност между Н и Т К,
независимо че е придобит на името на съпруга.
Недоказано е твърдението на С.К., че
имотът е придобит в изключителна собственост от баща му, по наследство от С К.
С. Бедният откъм факти нотариален акт е мотивирал първата инстанция да приеме
това твърдение за спорно и е разпределил доказателствената тежест, като с
протоколно определение от 17.12.2018 г. е допълнил доклада по чл. 146 от ГПК,
указвайки на ищеца, че „следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
произтича качеството му на наследник на С К. С и правото на собственост на
последния върху процесните имот и сгради“, което С.К. не е съумял да стори.
Изводът, че имотът е придобит в режим на
СИО, не се разколебава от свидетелските показания. Става ясно, че както свид. Ш,
така и свид. К са заварили съседите си баба Д, Т и Н К в началото на 1960-1961
г. Изявлението на свид. Ш, че имотът е на баба Д, е по-скоро предположение,
направено въз основа на обичайните семейни взаимоотношения, продиктувани от
жилищни нужди, поради което свидетелските показания в тази част не могат да се
приемат за сигурно доказателство относно титуляря на собствеността.
Това че в нотариалния акт № 11 /
18.02.1986 г. е записано, че 575-те кв.м. се придават към собствения на Т К.
имот също не може да се приеме за сигурно доказателство, по причина че липсва
посочване, върху кои документи нотариалният орган основава този си извод, така
както е изисквал чл. 482, ал. 1, приложен съответно във вр. с чл. 476, б.„д“
вр. чл. 484, ал. 1, б.„а“ вр. чл. 483 от ГПК-отм. Ако го е сторил само на база
нотариалния акт от 1982 г., което е най-вероятното, значи не е съобразен чл. 13,
ал. 1 от Семейния кодекс’68 и вещта е била
СИО, поради което констатацията, че новата площ се придава към собствения на Т К.
имот, се явява неправилна.
Съпружеската имуществена общност бива
прекратена на 18.03.1984 г. със смъртта на съпругата – чл. 14, ал. 1, пр.1 от СК’68 –
отм.1985 г. Нейни наследници са преживелият ѝ
съпруг Т и трите ѝ деца Е., Р. и М.. За разлика от сега действащия Семеен
кодекс, този от 1968 г. регламентира в чл. 14, ал. 7, изр. 2, че когато
преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава
дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Това означава, че Т К.
получава своята половина от процесния имот – (3/6 ид.ч.) на основание чл. 14,
ал. 3 вр. ал.1, пр. 1 от СК’68 – отм.1985
г., а всяко от трите им децата получава в наследство по 1/3 от дела на майка им
(другата половина от него), което прави по 1/6 ид.ч. от целия имот.
От заключението на вещото лице става
ясно, че площта на ПИ с идентификатор 73496.501.2119 е 1235 кв.м. по КККР на
гр. Тутракан, получена след прилагане на уличната и дворищна регулация от 1976
г. и 1984 г. за парцел VII-2038 в кв. 93 (л.
100). Въззивният съд отчита, че вследствие на придаването и отнемането на площ
по регулация, приложена след смъртта на Н К., се стига до положителна разлика
от 155 кв.м., спрямо площта по нотариалния акт от 1982 г. Жалбоподателките
обаче изрично сочат размера на квотите в евентуалното си искане, поради което
съдът е обвързан от чл. 6, ал. 2 от ГПК.
След смъртта на Т К. на 17.08.1990 г.
неговите 3/6 ид.ч. от процесния имот се наследяват поравно от четирите му деца
– страните по делото, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателките, че са придобили по давност спорната недвижима вещ. Когато
съсобствеността е възникнала от наследяване, намиращите се в имота и ползващи
го съсобственици се превръщат в държатели на идеалните части на другите
съсобственици, които не се намират в имота и не го ползват лично, към момента
на откриване на наследството. За да придобият собствеността и на чуждите идеални
части, жалбоподателките е следвало да извършат действия, с които да обективират
спрямо останалите съсобственици намерението да владеят техните идеални части за
себе си – така в Тълкувателно решение № 1 / 2012 г. на ОСГК по т.д.№ 1 / 2012
на ВКС. Правилно в доклада по чл. 146 от
ГПК им е указано да докажат манифестирането спрямо останалите
съсобственици на намерението си да завладеят имотите. От съвкупния анализ на
свидетелските показания и заключението на вещото лице се установява, че двете
сестри са правили подобрения, изразяващи се в ремонти на къщата след 1995 г., и
изграждане на пристройка към нея от 19 кв.м. Тези подобрения обаче, сами по
себе си, не представляват действия на такова манифестиране, което е необходимо
за обръщане на държането във владение. В същото време законът не е безразличен
към подобренията и затова е предвидил исканията за сметки по чл. 346 от ГПК.
Или иначе казано всяко подобрение в имота е добре дошло за всички съсобственици
и всеки ще понесе ползата и тежестта от него, но това не означава, че този
който го е извършил се превръща във владелец на идеалните части на другите
съсобственици.
Не може да се приеме, че
жалбоподателките са били в обективна невъзможност да манифестират пред брат си С.К.
намерението да своят неговата идеална част, при което биха се освободили от
тежестта да доказват това обстоятелство. С допълнителния отговор на исковата
молба (л. 36 и 38) самите те признават, че „след смъртта на баща ни аз и сестра
ми го потърсихме, за да се запознаем, канили сме го на гости, него и
семейството му“. За това че С.К. *** след 1990 г. съдът приема обясненията и на
техния брат М., дадени пред въззивната инстанция лично и в присъствието на своя
попечител, преценени по чл. 175 във вр. чл.177, ал. 2, изр. 2, и чл. 216, ал. 2
от ГПК, който казва, че винаги е знаел за С., през социализма 20 години е бил в
Съюза, а преди 30 години си купил апартамент в гр. Тутракан.
Решението на Тутраканския районен съд
се явява правилно, освен за размера на квотите, при които следва да бъде
допусната делбата. Макар в обжалваното решение да е посочен приложимия закон –
Семейният кодекс от 1968 г., то разпоредбите на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 44,
ал. 3 и чл. 28 от него нямат връзка с казуса. Прието в т.20 и 20.1 от
решението, че правата на Н К. – 1/2 ид.ч. са преминали върху Т К. – 1/8 ид.ч.,
на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН, е неправилно, тъй като не е съобразен чл. 14,
ал. 7, изр. 2 от СК’68 – отм.1985 г.
Това налага решението да се отмени в
тази част и да се постанови друго, с което квотите на съделителите да бъдат
следните: за С.К. – 3/24 ид.ч.; а за останалите по 7/24 ид.ч., като се потвърди
решението в останалата част.
Разноските на страните за първата
инстанция следва да се определят от районния съд с решението по извършване на
делбата.
За настоящата инстанция С.К. е внесъл
държавна такса 20 лв, но жалбата му не е уважена, поради което няма право на
разноски. Е.К. и Р.К. са платили общо 340 лв за адвокатски хонорар и държавна
такса, като е уважено само евентуалното им искане. За да определи съотношението
на разноските за главното и евентуалното искане, съдът взема предвид въззивния
материален интерес на база данъчната оценка на имота. По главното искане – за
отхвърляне на иска за делба, поради придобиването по давност на идеалните
частни на С.К., материалният интерес е 3/24 ид.ч. от 12570,40 лв, или 1571,30
лв. По евентуалното им искане за увеличаване на техния дял от (9/32+9/32) на
(7/24+7/24), разликата е 262,73 лв. Съотношението на разноските за отделните
искове е: 1571,30/1834,03 от 340 лв, или 291,29 лв за главното искане, което не
е уважено и за него жалбоподателките нямат право на разноски. И 262,73/1834,03
от 340 лв, или 48,71 лева за
евентуалното искане по жалбата, което е уважено изцяло. Тъй като няма
разграничение коя от съделителките колко е платила, а в същото време те са
необходими другари, вземането им за разноски е в условията на активна
солидарност.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15 / 08.07.2019 г.,
поправено с Решение № 340 / 07.11.2019 г. по гр.д.№ 579 / 2017 г. на
Тутраканския районен съд В ЧАСТТА за размера на квотите, като вместо него
определя следните квоти за съделителите в съсобствения имот, за който е
допусната делбата:
-
3/24
(три двадесет и четвърти) идеални части за С.Т.К. с ЕГН *********;
-
7/24
(седем двадесет и четвърти) идеални части за Р.Т.К. с ЕГН **********;
-
7/24
(седем двадесет и четвърти) идеални части за Е.Т.К. с ЕГН ********** и
-
7/24
(седем двадесет и четвърти) идеални части за М.Т.К. с ЕГН ********** и
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
С.Т.К. с ЕГН ********* да плати на Р.Т.К. с ЕГН ********** и Е.Т.К. с ЕГН **********,
в условията на активна солидарност, общо сумата от 48,71 лева (четиридесет и
осем лева и седемдесет и една стотинки) за разноски в производството по
в.гр.д.№ 330 / 2019 г. на СсОС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.