№ 170
гр. Пловдив, 13.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно
гражданско дело № 20245000500303 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:07 часа се явиха:
Жалбоподател Община Х., редовно призовани, представляват се от
юрисконсулт А. С. Д., с пълномощно по делото.
Ответник „З.р.“ ООД - гр.Х., редовно призовани не изпращат
представител.
Трето лице – помагач Държавата чрез МФ редовно призовани не
изпращат представител.
Постъпила е молба вх. № 7317 от 11.09.2024 г. от М.М. в качеството на
юрисконсулт на въззиваема страна „З.р.“ ООД, с която се прави искане за
отлагане на делото по здравословни причини. Посочени са и дати, на които
юрисконсулт М. не е в състояние да се яви в съдебно заседание. Представени
са и два болнични листа.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Юрк. Д.: Формално погледнато по чл. 142 от ГПК не следва да се дава
ход на делото, но считам, че има нарушение на принципа на чл. 3 от ГПК
именно злоупотреба с процесуални права. Въпреки че е представен трудов
договор считам, че г-жа М. не изпълнява тази длъжност. В тази връзка ви
представям справка от ТР, от която се вижда, че тази госпожа е управител на
редица търговски дружества. В представените болнични листове изрично е
1
посочено за двама работодатели, но за работодателя „З.р.“ ООД такъв
болничен лист не представя. Освен това нито молбата за отлагане, нито
болничните листове е направено с КЕП. Ако все пак счетете, че следва да се
даде ход на делото, моля да задължите г-жа М. да представи доказателства, че
изпълнява тази длъжност.
По направеното искане за отлагане на делото съдът намира следното:
Няма спор, че г-жа М. е представител на „З.р.“ ООД в рамките на
производството. Видно от представените болнични листове за периода на
днешното съдебно заседание същата има медицински проблем, който е описан
в представените болнични листове. Но те не отговарят на изискванията на чл.
18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, където е казано, че за да
бъде доказателство и причина за отлагане на делото, заболяването да не
позволява лицето да се яви в съдебно заседание, което обстоятелство трябва
изрично да бъде посочено в болничните листове. Такова отразяване няма.
Следователно те не могат да бъдат доказателство за причина за невъзможност
г-жа М. да се яви в съдебно заседание.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА представените болнични листове.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 3873/22.04.2024г., подадена от Община Х., чрез Кмета
на Община Х. – С.Д., против Решение № 135/04.04.2024г., постановено по
гр.д.483/2023г. по описа на Окръжен съд – Х., с което са отхвърлени
предявените от Община Х. против „З.р.“ ООД - гр.Х., обективно съединени
искове по чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД: - за връщане
на получената при начална липса на основание сума в размер на 37 664,41 лв.
– главница, формирана от заплатени над дължимото компенсации по договор
от 15.01.2020 г. и предоставени субсидии над дължимия размер, предоставени
по договори №... г. сключени между страните; - претенция за обезщетение за
забава в размер на 3530,40 лв. върху главницата от 37 664,41 лв., за периода от
08.09.2022 г. до 12.07.2023 г. - претенция за законна лихва върху главницата 37
2
664,41 лв., за периода от датата на подаване на исковата молба 13.07.2023 г. до
окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност,
необоснованост и нарушени съдопроизводствени правила. Съобразно чл.55,
ал.1 от ЗЗД, в хипотезата на получено без основание, ищецът носи
доказателствена тежест да докаже само даването, а в тежест на ответника е да
установи претендираното от него основание до получи сумата. В случая
даването от страна на общината е безспорно установено. За да бъде отхвърлен
искът, ответникът е следвало да докаже наличието на основание за
получаването, което според жалбоподателя, не е сторено, като са изложени
подробни съображения по същество, с които се обосновава тезата за липса на
основание да бъдат изплатени претендираните суми, съобразно сключените
между страните договори №... г. Първата 1 претенция в размер на 2679,01 лв.,
представляваща изплатени в повече компенсации на безплатните пътувания на
ветерани и военно-инвалиди по чл.19, т.2 от Наредбата, неправилно е
отхвърлена с мотива, че пред ответника тези лица са удостоверили, че са с
постоянен адрес на територията на община Х. - от представените справки от
регистъра на населението се установява, че лицата са с постоянни адреси на
територията на друга община, а ответникът е следвало при издаването на
абонаментната карта да поиска от лицето да удостовери постоянния си адрес с
личната си карта. Съдът превратно е тълкувал, че общината следва да следи за
спазването на условието за постоянен адрес, а не превозвача, на който е
делегирано това право.
По отношение на втората претенция - за сумата от 90,40 лв. -
неоснователно изплатени средства по чл.19, т.6 от Наредбата, се поддържа, че
разпоредбата не дава право на превозвача да получи компенсация в размер на
20% от стойността на издаваните от него абонаментни карти, което следва и
от чл.1, ал.1, т.1, б."б" и т.2, б."б" от ПМС №66 от 15.04.1991 г. Размерът на
компенсацията е уреден в чл.40 от Наредбата, съобразно която максималният
размер на компенсация за вътрешноградски транспорт по чл.19, т.6 е в размер
на 3,95 лв., когато картата се издава за всички линии на вътрешноградския
транспорт, а когато картата е ограничена за една линия, максималния размер
на компенсацията е 50% от сумата 3,95 лв. Видно от доклада на АДФИ,
издадените от ответника карти са "за всички тролейбусни линии" - т.е. не са за
всички линии, а само за тези на конкретния превозвач.
3
Относно третата претенция, основният спор между страните е имал ли е
право ответникът да начислява разумна печалба – в тази връзка съдът
неправилно е приел, че следва да бъде приложен примата на правото на ЕС, а
именно – на Регламент 1370/2007 г. Този извод на съда е неправилен, тъй като
в случая не е налице противоречие между националната уредба в Наредба 2 за
условията и реда за утвърждаване транспортни схеми и за осъществяване
обществени превози на пътници с автобуси, и правото на ЕС. Съдът
неправилно е тълкувал и приложил Регламент 1370/2007 г., като е приел, че
същият съдържа задължение на страните по договор за обществен превоз за
уговаряне на разумна печалба. Както Наредбата, така и Регламентът,
предвиждат, че разумна печалба се дължи на превозвача, ако такава е
уговорена в договора за обществен превоз. В случая страните не са уговорили
разумна печалба в сключените помежду им договори за обществен превоз, и
ответникът неправилно я е включил в подадената до Община Х. месечна
справка. Изготвената по делото експертиза установява, че реализираната
загуба на ответника за 2020 г. е в размер на 50160 лв., а преведената от
Община Х. сума е 85 055 лева, и за да бъде спазено правилото компенсацията
/субсидията/ да не надвишава нетния финансов ефект, сумата за разликата над
50 160 лв. следва да бъде възстановена на ищеца, като недължимо платена.
Жалбоподателят предлага подробен анализ и тълкуване на разпоредбите на
Регламент 1370/2007 г., според което счита, че регламента не дава основание
да се направи обоснован извод, че Правото на ЕС не допуска национална
правна уредба, която да предвижда сключването на договор за обществен
превоз, без в него да е уговорена разумна печалба, както поддържа ответника.
По изложените съображения се настоява да се отмени обжалваното решение,
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло
предявените от Община Х. искове. Заявява се претенция за присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции. Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител – законния
представител на общината, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок
е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане. Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна и
на Държавата, представлявана от Министерството на финансите,
4
конституирана като трето лице – помагач на ищеца Община Х..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх.№5859/17.06.2024 г., подаден от въззиваемата страна „З.р.“ ООД, чрез
управителя Г.Т., с който се оспорва въззивната жалба. По отношение на
първата претенция – за връщане на сумата 2679,01 лв., като недължимо
получени в повече компенсации на безплатни пътувания на ветерани и
военноинвалиди по чл.19, ал.2 от Наредбата, се сочи, че в чл.4, т.1 от договора
е предвидено задължение на Община Х. да представи списък с имената на
правоимащите, но ищецът не е ангажирал доказателства да е предоставил на
превозвача такива списъци, а и сам твърди във въззивната жалба, че такива
списъци не е предоставяла. Ищецът се опитва да черпи права от това свое
неизправно поведение, което съдът правилно е взел предвид в решението си.
Ищецът не е представил доказателства за твърдението си посочените лица да
не са имали настоящ адрес в община Х. при издаването на картите, и съдът
правилно е приел, че Община Х. е следвало да осъществява необходимия
контрол относно адресната регистрация при издаването на картите, тъй като
превозвача ежемесечно е подавал справка за лицата, на които са издадени
карти. По отношение на втората претенция в размер на 90,40 лв.,
представляващи неоснователно изплатени средства по чл.19, ал.6 от
Наредбата, ищецът се позовава на доклада на АДФИ, като в жалбата не
оспорва мотивите на съда, че ще изолира констатациите по този доклад и ще
гради изводите си на базата на съвкупния доказателствен материал. Предвид
събраните по делото доказателства относно сключено между превозвачите
споразумение за взаимно признаване на абонаментните карти, решението на
съда в тази част е правилно и законосъобразно. По отношение на третата
претенция – за връщане на предоставени субсидии за извършване на превоз на
пътници по нерентабилни автобусни линии, поддържаните от жалбоподателя
доводи, че временната мярка по чл.29 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС е
различна от спешната мярка по регламент 1370, са в противоречие с
действащата нормативна база, а именно – с разпоредбата на чл.16д, ал.6 от
същата наредба, съгласно която именно Областният управител е органа,
компетентен да разреши сключването на договор, какъвто е и настоящия
случай. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата, в случай че се установи, че на
превозвач е предоставена субсидия в размер, превишаващ необходими,
разликата в повече се възстановява от превозвача в едномесечен срок от
5
установяване на превишението, поради което кметът на община Х. е следвало
след приключването на отчетната 2020 г. да осъществи необходимия контрол,
да изчисли нетния 3 финансов ефект съгласно сключения договор, и в случай
на установяване на нарушение и предоставяне на субсидия в по-голям размер,
да предприеме действия за нейното възстановяване. В случая не са установени
нарушения във връзка с предоставената субсидия на „З.р.“ООД, както
правилно е приел съда. По делото се установява по несъмнен начин
постигнато между страните неформално съглашение за начисляване на
разумна печалба. В тази връзка е и становището на третото лице – помагач,
което счита, че при сключването на договорите е следвало да бъде предвидена
клауза за „разумна печалба“, като заплащането й е следвало да се осигури от
общината. В чл.2 от Приложението на Регламент 1370 изрично е определен
редът и начинът, по който да се изчислява компенсацията /субсидията/.
Съобразно разрешението, дадено в Съобщение на Комисията относно
тълкувателни насоки по отношение на Регламента/2014/С92/01 в чл.2.4.2.,
компенсацията следва да бъде ограничена до нетния финансов ефект от
задължението за извършване на обществена услуга, който се изчислява като
разходи, от които се приспадат приходите, негерирани от операциите по
обществената услуга, минус възможните приходи, свързани с мрежовите
ефекти, плюс разумна печалба. Следователно, разумната печалба е част от
формирането на нетния финансов ефект и е задължителен реквизит при
неговото изчисляване. Следователно е без значение дали Община Х. е вписала
изрично в договорите за превоз клауза за разумна печалба или не, е длъжна по
силата на Регламент 1370/2007 г. да предвиди и изплати такава на
превозвачите. Чл.56 от Наредбата не е основание за непризнаване на
разумната печалба, поради примата на Регламент 1370/2007 г. От значение е и
обстоятелството, че сключените договори са за срок от 6 месеца, а ищецът
претендира размера на разумната печалба за срок от 12 месеца. По тези
съображения въззиваемата страна поддържа, че обжалваното определение е
правилно, мотивирано и съобразено с материалния закон, и същото следва да
се потвърди. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба. Заявява се
претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.
От третото лице - помагач - Държавата чрез МФ, не е постъпил отговор.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови
6
доказателства и не са направили доказателствени искания.
Юрк. Д.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна да вземе становище по
списъка на разноските на жалбоподателя.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба и присъдите в полза на Общината разноските.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 14.10.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7