№ 218
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204655 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-4332-001883 от
13.02.2023 г., издадено от Гергана Борисова на длъжност „началник група“ в
Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при Столичната дирекция на вътрешните
работи (СДВР), с което на жалбоподателя Н. К. К. с ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева
за нарушение на чл. 40, ал. 1 от същия закон.
Недоволство от издаденото наказателно постановление е изразило
санкционираното лице, което с подадена в законоустановения срок жалба го
атакува с искане за отмяната му. Счита същото за неправилно, необосновано
и незаконосъобразно и се противопоставя на твърдението за извършено
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, тъй като бил нападнат от друго лице,
поради което му била отнета възможността да контролира автомобила си.
Повод за пораждането на конфликта било неразбирателство относно
предимството между две превозни средства, при което жалбоподателят бил
принуден да спре, за да пропусне насрещно движещият се автомобил. Като
причина за настъпилия удар е отбелязан фактът на отваряне страничната
врата на МПС, управлявано от другия участник в ПТП.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се явява
лично и в присъствието на адв. Антонов. Упълномощеният защитник
поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и в хода на
1
съдебните прения заявява, че наличните доказателства не позволявали да се
идентифицира вината на доверителя му за възникналото ПТП. Твърди, че
последният се е движел по стръмна улица, като освобождаването на
автомобила по склона било допуснато в опит за избягване физическото
нападение на другия участник в движението.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.01.2023 година, около 08:30 часа, в гр. София жалбоподателят Н.
К. управлявал лек автомобил марка „Нисан“, модел „***“ с рег. № СВ *** ТС,
като се изкачвал по ул. „Неофит Хилендарски“ в посока от ул. „Български
апокриф“ към бул. „Симеоновско шосе“. Въпросната улица била стръмна и
тясна, като пред № 3 от нея, в срещуположната посока на движение се
появило друго МПС марка „Порше“, модел „***“ с рег. № СА *** ТР,
управлявано от Д. Д., при което между двамата водачи възникнал конфликт
по повод предимството при разминаването им. Последвала размяна на
словесни реплики и закани, след което движението и на двата автомобила
било преустановено. Д. отворил страничната врата на автомобила си и се
насочил към другия участник в движението с цел саморазправа. Достигайки
автомобила на К., го нападнал, при което последният - в опит да се защити,
изпуснал управлението над превозното средство. Предвид отрицателния
наклон, то потеглило назад, като реализирало досег с отворената врата на
оставеното в неподвижно положение „Порше“.
За случилото се жалбоподателят подал сигнал до центъра за спешни
телефонни повиквания 112, на който се отзовал автопатрул от полицейски
служители от 06 РУ – СДВР. Те от своя страна поискали съдействие от
колегите си от ОПП – СДВР, при което на местопроизшествието пристигнали
младши автоконтрольори П. К и В Д. След тестване на участниците в
произшествието с техническо средство, не била установена концентрация на
алкохол в кръвта и на двамата. Лицата попълнили писмени декларации
относно обстоятелствата по случая, като били снети и сведения от очевидец,
живеещ в съседна къща. Установените факти били обективирани със
съставянето на констативен протокол № 1830003, в който бил описан
механизма на настъпване на съприкосновението между двата автомобила,
причините за това и видимите имуществени щети.
След изясняване на обстоятелствата по случая свидетелят П. К съставил
акт за установяване на административно нарушение серия GA с №
848963/26.01.2023 г. В него било посочено, че в 08:30 часа на 26.01.2023
година в гр. София Н. К. управлявал МПС марка „Нисан“, модел „***“ с рег.
№ СВ *** ТС, като при ул. „Неофит Хилендарски“ № 3 се движел на заден
ход, без да се убеди, че с това няма да създаде опасност за другите участници
2
в движението, вследствие на което реализирал ПТП в съвина с друг водач,
който слязъл от автомобила си и го оставил с отворена врата. От правна
страна било посочено, че с тези си действия водачът е извършил нарушение
на чл. 40, ал. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата. Актът бил
съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя, който го подписал с
отбелязване, че има възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 23-4332-
001883/13.02.2023 г., в което са възпроизведени фактическите констатации от
АУАН, като за нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
2, т. 11 от ЗДвП на Н. К. било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, съдържащи се в показанията на
разпитаните свидетели Д Д. и П. К, както и въз основа на писмените
доказателства и доказателствени средства - акт за установяване на
административно нарушение серия GA с бл. № 848963/26.01.2023 г.,
декларации от Д Д. и Н. К., протокол за ПТП № 1830003 и скица към него,
докладна записка от полицай Теодор К., справка-картон на водача,
съдебномедицинско удостоверение № 75/2023 г., лист за преглед на пациент в
КДБ/СО, заповед № 812110-13140/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и надлежно
приобщените материали от досъдебно производство № 175/2023 г. по описа
на 06 РУ – СДВР.
На първо място съдът кредитира показанията на актосъставителя П. К,
тъй като намира същите за логични, последователни и обективни. Лицето е
посетило лично местопроизшествието, където е заварило и двамата
участници в ПТП, което му е позволило да добие представа относно хода на
събитията и механизма на възникване на удара. Особено впечатление правят
показанията на свидетеля относно разразилия се скандал между участниците
в движението, прераснал в размяна на реплики и закани, както и възприятията
му относно наклона на терена и факта на предприетото от страна на Д.
отварянето на шофьорската му врата. Не може да бъде пренабрегнато обаче
твърдението на актосъставителя, че не е бил изследван въпросът дали при
изместването на автомобила си жалбоподателят е действал умишлено или не.
Само частично следва да се кредитират показанията на свидетеля Д Д.,
на първо място поради позицията му на участник в автопроизшествието,
имащ претенции за своята невиновност за настъпването му, а също така и
предвид наличието на образувано по негов сигнал наказателно производство
по повод процесните събития, по което е разследвано отправянето на закана
за убийство спрямо личността на Д.. В тази връзка не може да се приеме за
достоверно твърдението на свидетеля, че е напуснал автомобила си за да
провери дали всичко е наред с насрещно движещия се участник в
движението. Недопустимо е да се дава доверие още и на тезата на Д. относно
причината за потеглянето на автомобила назад, тъй като по всичко личи, че
3
първи признаци на намерение за саморазправа са били проявени именно от
водача на спряното с отворена врата „Порше“, който се е върнал за да
потърси сметка за полученото стълкновение по повод разминаването в двете
посоки по улицата. В останалите си части показанията на свидетеля
способстват за потвърждаване на относими към предмета на доказване факти
като мястото на настъпване на ПТП и условията, при което същото е било
реализирано, потеглянето на МПС марка „Нисан“ в обратна на склона посока
и сблъсъка между двете отворени автомобилни врати.
Писмените доказателства съдът кредитира без изключения и в тяхната
пълнота, тъй като са последователни и спомагат за разкриване на обективната
истина по делото. Приложените материали по прокурорската преписка, която
служебно беше установено че и понастоящем не е окончателно решена,
спомагат за идентифициране произхода на конфликта между участниците в
събитията, като въз основа на тях може да се направи обоснованото
заключение, че причина за привеждане на автомобила в посока обратна на
движението, са били двустранните намерения на двамата водачи за физическа
саморазправа вследствие разменените между тях реплики и закани, които е
направен опит да бъдат реализирани в действителността.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, с оглед на което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От правна страна, на първо място съдът намира, че предвид
приложената към материалите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено за целта
длъжностно лице от службите за контрол, а издалият обжалваното
наказателно постановление орган е разполагал с възложена компетентност за
издаването на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
На следващо място обаче съдът установи наличието на съществено
нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаването на
наказателното постановление и по-конкретно - при описанието на вмененото
на жалбоподателя административно нарушение. Сочената за нарушена
разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на МПС,
канещи се да предприеман маневра по движение на заден ход, да се убедят, че
пътят зад превозното средство е свободен, както и че с действията си няма да
създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението. В
обстоятелствената част на АУАН, която впоследствие е била пресъздадена по
идентичен начин и в НП, е посочено, че нарушителят е реализирал ПТП
вследствие несъобразеното си движение на заден ход, с което е създал
опасност за движението. Отбелязано е още, че деянието е извършено в
условията на „съвина“ с друг водач, който слязъл от автомобила си, оставяйки
4
шофьорската му врата отворена. Съдът счита, че така описано, нарушението
не може да се вмени във вина на жалбоподателя и не е съответно на
установените по делото обстоятелства. Причината за това на първо място е,
че актосъставителят не е положил дължимите грижи за установяване на
релевантните за случая факти, сред които каква е била причината за
настъпване на ПТП, чии действия са рефлектирали в настъпването на
вредоносния резултат и виновно ли са били извършени същите. Довод в тази
насока е изводим от свидетелските показания на актосъставителя, който пред
съда сподели, че не е бил изследван въпроса за субективните измерения на
извършеното деяние. На следващо място, административнонаказващият орган
е пропуснал да провери акта с оглед осъществяването на преценка за
законосъобразното му съставяне и преценка на събраните доказателства, като
в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не е провел и допълнително разследване
за изясняване на спорните обстоятелства по случая.
Горното е рефлектирало в отсъствието на описание на всички
съставомерни обективни признаци от състава на административно
нарушение, вменено на дееца. В този смисъл, в обстоятелствената част на
оспореното НП липсва посочване на причините за привеждането на МПС
„Нисан“ в движение на заден ход, което показва, че не е проведено
пълноценно и всестранно изследване на външното въздействие, което е било
оказано върху шофьора на автомобила. Не са разяснени предопределящи
случая факти, в частност свързани с вербалните пререкания между водачите,
прераснали в проява на физическа агресия между тях. Не са описани
характеристиките на процесния пътен участък – при положение че се касае за
път със сериозна денивелация, която предполага улеснено извеждане на МПС
от статичното му положение. Също така отсъства описание на самото
физическо взаимодействие между участващите в инцидента превозни
средства, като не е уточнено, че и двата автомобила са били с отворени врати
и ударът е реализиран именно в тези им части – арг. от скицата към протокола
за ПТП. При това положение безспорно се установява отсъствието на
съществени за случая обстоятелства, имащи решаващо значение за
преценката на това каква е била причината за задвижване на превозното
средство назад, респективно - кой от двамата участници в пътния инцидент в
случая е нарушил правилата за движение, което от своя страна е довело до
настъпване на пътно-транспортното произшествие. Горното се явява
съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като той е бил лишен от възможност да разбере
за извършване на какво точно нарушение е обвинен, за да организира
адекватно защитата си. Налице е процесуален порок от категорията на
съществените, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и съставлява абсолютна предпоставка за отмяна на атакуваното
НП на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по
същество.
Отделно от гореизложеното, необосновано и необезпечено със законово
5
заложения доказателствен стандарт се явява виждането на наказващия орган
относно субективната съставомерност на разглежданото деяние. Извън
преценката на АНО са останали вътрешните преживявания на жалбоподателя,
които в никакъв случай не могат да се асоциират с предприето виновно
поведение по задвижване на автомобила си на заден ход с цел реализиране на
ПТП. Настъпването на удара в случая не е пряка и непосредствена последица
от поведението на К., доколкото последният очевидно е изгубил управление
над управляваното МПС под въздействието на неправомерните действия на
трето лице – водачът на л.а. „Порше“, който е слязъл и потърсил саморазправа
с него. Налице са преки доказателства за първоизточника на физическото
спречкване между двамата, които го асоциират с действията на Д. по слизане
от автомобила му и насочването към другия участник в движението.
Косвените индикации за нанесени на жалбоподателя травматични
увреждания пък способстват за установяване факта на инициираното
нападение спрямо Н. К.. В тази ситуация последният е бил поставен в
положение да се защитава, а доколкото все още се е намирал на седалката на
автомобила си и същият е бил в работен режим, е изпуснал контрола над
превозното средство поради необходимостта от самозащита, като по този
начин не по негова вина се е стигнало до установения (дори и стоящ извън
състава на административното нарушение) вредоносен резултат. Съвкупният
преглед на събраните доказателства, в това число приложените материали от
досъдебното производство, формира категоричният извод за
несъставомерност на нарушението от субективна страна.
Само за пълнота следва да се отбележи, че непрецизното
терминологично въвеждане на понятието за съпричиняване не може на
самостоятелно основание да обоснове личната отговорност на жалбоподателя.
Обективно е установен приносът на другия участник в ПТП за настъпването
на произшествието, но същият се изразява не само в оставянето на
автомобила си с отворена врата, но и в действията му по нападение на водача
на другото превозно средство, които са довели до загуба на контрола на
неговия водач върху него. При това положение не може да се приеме, че
жалбоподателя К. е извършил виновно вмененото му нарушение.
Обсъдените по-горе формални пороци са съществени, тъй като
ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са
му били предявени всички правнорелевантни факти, по които е следвало да се
защитава. Същевременно, установената опороченост на наказателното
постановление от субективна страна, мотивира извода за неправилно
приложение и на материалния закон, което извежда отмяната на НП като
единствено възможен изход от делото.
Липсват искания за разноски от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-001883 от 13.02.2023
г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната
дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя Н. К. К. на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1
от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7