Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 14.05.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, на четиринадесети май в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 227
по описа за
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. 2747 от 15.04.2019 г. от „Божей
Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК: *********, срещу Постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.02.2019 г., постановено по изп.
дело № 880/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров. Според жалбоподателя обжалваното
постановление е нищожно, тъй като същото е издадено при липса на висящо
изпълнително производство и при липса на приключила съдебна продан. В тази
насока се излагат подробни мотиви за настъпила перемпция,
тъй като последното изпълнително действие било предприето на 10.12.2013 г. На
следващо място се сочи, че постановлението е издадено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
имотът не бил възложен на най-високата цена.
С
Определение № 336 от 30.04.2019 г. към настоящото производство било
присъединено в.гр.д. № 228/2019 г. по описа на ОС-Ловеч, образувано по жалба на
„Изи Паркет“ ООД, с ЕИК:*********. В жалбата са
изложени идентични оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
По
делото са постъпили възражения срещу двете жалби от „Вико“
ЕООД-взискател, с които се излагат подробни мотиви за
тяхната недопустимост и неправилност.
По
делото са изготвени и приложени подробни мотиви от ЧСИ Румен Димитров, в които се
сочи, че жалбите са неоснователни.
Жалбата на
„Божей Интернешънъл“ ЕООД е подадена в качеството му на
трето лице, участвало като наддавач в публичната
продан, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдия изпълнител-постановление за възлагане, поради което се явява редовна и
процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на взискателя,
че жалбата се явява недопустима, тъй като дружеството към настоящия момент е изтеглило
депозита си. В чл. 435, ал. 3 от ГПК императивно са определени лицата, които
имат право да обжалват постановлението за възлагане и между тях фигурира
третото лице, внесло задатък до последния ден на
проданта, каквато е и настоящата хипотеза. Настоящият съдебен състав приема, че
последващите действия не могат да заличат качеството
на лицето към този момента на проданта и не могат да обусловят недопустимост на
жалбата поради липсата на правен интерес. Неоснователно е и направеното
възражение, че жалбата се явява просрочена, тъй като постановлението било
приложено по висящо дело между страните и процесуалният представител на
жалбоподателя е можел да се запознае с него. В чл. 436, ал. 1 от ГПК е
определен моментът, от който се счита, че срокът за обжалване тече, а с оглед
на настоящото хипотеза това е второ предложение – с получаване на съобщението.
По делото няма данни на жалбоподателят да е изпращано съобщение, поради което
съдът счита, че същото се явява в срок.
Жалбата
от „Изи
Паркет“ ООД е подадена в качеството му на длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – съобщението е получено на 12.03.2019, а жалбата е пратена по пощата на
18.03.2018 г., срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-постановление
за възлагане, поради което се явява редовна и процесуално допустима.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба на „Вико“ ЕООД въз основа
на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., издаден по ЧГД на Районен съд – гр.
Троян на основание чл. 417 и чл. 418 ал. 2 от ГПК, за вземане, произтичащо от
договор за цесия, по силата на който взискателят
придобил вземането на „Обединена Българска Банка“ АД по договор за кредит
спрямо „Изи паркет“ ООД. Първоначално делото било
образувано под № 269/2013 г. при ДСИ Анета Йонкова - PC Троян, но впоследствие по молба на взискателя
е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Румен
Димитров под № 92/2014 г.
На
основание чл. 458 от ГПК във връзка с издадено от ТД на НАП - гр. Ловеч
удостоверение от 05.06.2017г. като взискател била
присъединена и държавата.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „Вико“ ЕООД поискал
изпълнение да се насочи срещу недвижимия имот, с който вземането било
обезпечено, а именно: поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бели Осъм, община Троян, с
адрес на имота село Бели Осъм, п.к. 5662, местност „Мандрата“; с трайно
предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект; с площ 3443 кв.м.; категория на земята при
неполивни условия 0; при съседи на имота: имот с идентификатор 03486.24.234,
имот с идентификатор 03486.24.244, имот с идентификатор 03486.24.243, имот с
идентификатор 03486.24.238, имот с идентификатор 03486.24.168, имот с
идентификатор 03486.24.387, заедно с построените в имота: сграда с
идентификатор 03486.24.240.1: застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда
с идентификатор 03486.24.240.2: застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда
с идентификатор 03486.24.240.3: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда
с идентификатор 03486.24.240.4: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда
с идентификатор 03486.24.240.5: застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктрна
сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.6: застроена площ 13 кв.м., брой
етажи 1 - предназначение: сграда за енергопроизводство.
С постановление
върху недвижимия имот била вписана възбрана на 09.07.2013 г., под № 161, том 1,
дв.рег. № 1825,
С
Постановление от 11.12.2013 г. ДСИ Йонкова по молба на взискателя
за пазач на изнесения на публична продажба имот бил назначен Николай Николов, а
с Постановление от 27.06.2014 г. последният бил заменен от Стефан Стефанов. С
Определение № 592/09.07.2014 г., постановено по г.д. № 362/2014 г. Окръжен съд
- Ловеч оставил без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението на ЧСИ
Димитров за смяна на пазача.
На
08.04.2014 г. на страните в изпълнителното производство било предявено
изготвеното от съдебния изпълнител разпределение. Последното било обжалвано
пред ОС-Ловеч, като с Решение от 24.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №
271/2014 г., съдът го отменил и върнал на съдебния изпълнител за извършване на
ново разпределение. Така постановеното решение е обжалвано пред Апелативен съд
– Велико Търново, като с Решение № 174/01.07.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново,
съдът отменил решението на ОС-Ловеч и се произнесъл по същество, като изготвил разпределение
на получената от публичната продан сума от 236 113 лв.
С
уведомление с изх. № 7899/13.07.2015 г. съдебният изпълнител е указал на „Вико“ ЕООД да внесе по изпълнителното дело в едноседмичен
срок остатъка от дължимата сума по публичната продан, определен с решението на
АС-Велико Търново, връчено на адв. Б.Д. на 27.07.2015
г. Със съобщение за опис от 15.07.2015 г. ЧСИ повторно е дал указания за
внасяне на сумата, връчено на адв. Б. Дамов без да е посочена дата на уведомяването.
На
05.08.2015 г. е постъпила молба от взискателя „ВИКО“
ЕООД за спиране на изпълнителното производство по делото, като на основание чл.
432, т. 2 от ГПК с постановление от 17.08.2015 г. същото е спряно.
С
нотариална покана от 21.02.2017 г., приложена по изпълнителното дело, длъжникът
е извършил прихващане по изпълнителни листи с № 174/02.11.2015 г. и № 187/20.11.2015 г.
С молба с вх. № 6402/19.06.2017 г.
взискателят е направил искане за присъединяване на
изпълнително дело с № 701/2017 г. по описа на ЧСИ
Румен Димитров.
С молба с вх.
№ 6707 от 26.07.2017 г. взискателят е поискал
производството по изпълнителното дело да бъде възобновено, с цел издаване на
удостоверение за присъединяване, след което отново да бъде спряно. С Постановление
№ 871/26.06.2017 г. искането на взискателя е
изпълнено.
На 28.09.2017 г. е постъпило искане от
длъжника „Изи паркет“ ООД за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с Постановление № 528/13.04.2018 г. съдебният
изпълнител е отказал да го прекрати. С
Решение № 70 от 10.04.2018 г., постановено
по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдът счел, че постановлението е правилно и не
е настъпила перемпция.
С молба от 11.12.2017 г. на взискателя
с Постановление от 12.12.2017 г. изпълнителното производство е възобновено. На
11.06.2018 г. е било предявено разпределение, като същото е било обжалвано от
страните. С Решение № 211/17.10.2018 г., постановено
по в.гр.д. № 282/2018 г. по описа на ОС-Ловеч, съдът е отменил разпределението и е
задължил съдебния изпълнител да изпълни Решение № 174/01.07.2015
г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико
Търново.
Със
съобщение с изх. № 2793/07.02.2019 г. взискателят е
уведомен за сумата, която следва да внесе, за да придобие процесния
имот. Съобщението е получено от адв. Б.Д. - процесуален
представител на взискателя, като сумата е внесена по
сметка на съдебния изпълнител на 18.02.2019 г.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
По
отношение на възражението за настъпила перемпция:
В разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производството се счита
за прекратено ex lege с изтичане на две години,
през които взискателят не е поискал осъществяването
на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен и
предвиден като санкция за бездействието на взискателя.
Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено
по искане на взискателя. В т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между
същински и несъщински действия, които изграждат различните изпълнителни способи
по изпълнението, като само при първите не тече срокът на перемпцията.
Така върховният съд е приел, че същински действия представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица, като изброяването не е изчерпателно. Известно уточнение
внасят и решения № 28 от
02.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4899/2014
г. на IV г.о. и № 209 от
02.02.2016 г., постановено по т.д. 1248/2013 г., I т.о.на ВКС, в
които е прието, че всяко искане за извършване на действие, което съставлява
елемент от динамичния фактически състав на предвидения в закона способ,
опровергава презумираното бездействие на взискателя. В тази насока следва да се отчете като част от
изпълнително действие прекъсващо преклузията и
активното поведение на взискателя пред съд по защита
на провеждан по негово искане способ. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
По делото не е налице
спор, че още с молбата взискателят е поискал процесния имот да бъде изнесен на публична продан, като
спрямо същият е била наложена възбрана-09.07.2013 г., бил е извършен опис-14.08.2013 г. и била насрочена
публична продан за периода 06.11.2013 до 06.12.2013 г. С оглед на проведената наддавателна
процедура за купувач е бил обявен взискателят, като
същият е депозирал наддвателно предложение,
надхвърлящо размера на вземането му по изпълнителния лист. Видно от
разпоредбата на чл. 495, ал. 1 от ГПК взискателят-купувач
трябва да внесе в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението
определената му сума, с която цената надминава неговото вземане. До този момент
публичната продан не е приключила, видно от предвидената възможност при
невнасяне на сумата имотът да се възложи на следващия купувач. В конкретния
случай разпределението е влязло в сила с Решение № 174/01.07.2015 г. на АС-Велико
Търново. С уведомление с изх. № 7899/13.07.2015 г. съдебният изпълнител е
указал на „Вико“ ЕООД да внесе по изпълнителното дело
в едноседмичен срок остатъка от дължимата сума по публичната продан, определен
с решението на АС-Велико Търново, получено от процесуалният му представител на
27.07.2015 г. На 31.07.2015 г. със съгласието на взискателя е била уважена постъпила от наддавача
„Божей
Интернешънъл” ЕООД молба за освобождаване на депозита му за участие в публичната продан.
Настоящият състав приема, че горните действия са част от фактическия състав на
публичната продан и демонстрират желание на взискателя
да получи изпълнение с посочения способ. Действително за времето до 19.06.2017 г. произовдството по
делото е било спряно по инициатива на взискателя
без да е била налице основателна причина, но на посочената дата взискателят е направил искане за извършване на изпълнително
действие – присъединяване на изпълнително дело. Гореизложеното опровергава
тезата на жалбоподателите, че в рамките на процесното
производство е настъпила перемпция.
По отношение на възражението, че
имотът не е възложен на най-високата цена:
Видно от разпоредбата на чл. 435,
ал. 3 от ГПК при проверка на постановлението за възлгане
съдът следва да провери единствено дали наддаването е извършено надлежно и дали
имуществото е възложено на най-високата предложена цена. В процесната
хипотеза за купувач е бил обявен взискателят, като
същият е предложил най-високата цена - 236 113 лв., по-високата от тази на
жалбоподателя „Божей Интернешънъл“ ЕООД. Действително
дължимата сума, съобразно разпоредбата на чл. 495 от ГПК, е следвало да бъде
преведена в първоначално определения срок, който е изтекъл към 03.08.2015 г.,
но същото не прави публичната продан незаконосъобразна, а единствено е
възложило задължение към съдебния изпълнител да приложи разпоредбите на чл.
493, т. 2 и чл. 494, ал. 2 от ГПК, което той не е сторил. Подобно нарушение би
могло евентуално единствено да доведе до дисциплинарна отговорност на съдебния
изпълнител, което не е предмет на настоящото въззивно производство. Макар и
извън обхвата на проверката по чл. 435, ал. 3 от ГПК следва да се посочи, че
към 18.02.2019 г. сумата, определена с Решение №
174/01.07.2015 г. на АС-Велико Търново, е внесена по сметка на съдебния
изпълнител. В тази насока и направените възражения от страна на жалбоподателите
се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 2 и 4 от ГПК, Окръжен
съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Божей Интернешънъл“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и жалба на „Изи Паркет“
ООД, с ЕИК:*********, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от
18.02.2019 г., постановено по изп. дело № 880/2014 г.
на ЧСИ Румен Димитров, като неоснователни.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1………………………..
2………………………..