Решение по дело №227/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 103
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 14 май 2019 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20194300500227
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 

гр. ЛОВЕЧ, 14.05.2019 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, на четиринадесети май в закрито заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 227 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 2747 от 15.04.2019 г. от „Божей Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК: *********, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2019 г., постановено по изп. дело № 880/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров. Според жалбоподателя обжалваното постановление е нищожно, тъй като същото е издадено при липса на висящо изпълнително производство и при липса на приключила съдебна продан. В тази насока се излагат подробни мотиви за настъпила перемпция, тъй като последното изпълнително действие било предприето на 10.12.2013 г. На следващо място се сочи, че постановлението е издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като имотът не бил възложен на най-високата цена.   

С Определение № 336 от 30.04.2019 г. към настоящото производство било присъединено в.гр.д. № 228/2019 г. по описа на ОС-Ловеч, образувано по жалба на „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК:*********. В жалбата са изложени идентични оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

По делото са постъпили възражения срещу двете жалби от „ВикоЕООД-взискател, с които се излагат подробни мотиви за тяхната недопустимост и неправилност.

По делото са изготвени и приложени подробни мотиви от ЧСИ Румен Димитров, в които се сочи, че жалбите са неоснователни.

Жалбата на „Божей Интернешънъл“ ЕООД е подадена в качеството му на трето лице, участвало като наддавач в публичната продан, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-постановление за възлагане, поради което се явява редовна и процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на взискателя, че жалбата се явява недопустима, тъй като дружеството към настоящия момент е изтеглило депозита си. В чл. 435, ал. 3 от ГПК императивно са определени лицата, които имат право да обжалват постановлението за възлагане и между тях фигурира третото лице, внесло задатък до последния ден на проданта, каквато е и настоящата хипотеза. Настоящият съдебен състав приема, че последващите действия не могат да заличат качеството на лицето към този момента на проданта и не могат да обусловят недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес. Неоснователно е и направеното възражение, че жалбата се явява просрочена, тъй като постановлението било приложено по висящо дело между страните и процесуалният представител на жалбоподателя е можел да се запознае с него. В чл. 436, ал. 1 от ГПК е определен моментът, от който се счита, че срокът за обжалване тече, а с оглед на настоящото хипотеза това е второ предложение – с получаване на съобщението. По делото няма данни на жалбоподателят да е изпращано съобщение, поради което съдът счита, че същото се явява в срок. 

Жалбата от  Изи Паркет“ ООД е подадена в качеството му на длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – съобщението е получено на 12.03.2019, а жалбата е пратена по пощата на 18.03.2018 г., срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-постановление за възлагане, поради което се явява редовна и процесуално допустима.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба на „Вико“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., издаден по ЧГД на Районен съд – гр. Троян на основание чл. 417 и чл. 418 ал. 2 от ГПК, за вземане, произтичащо от договор за цесия, по силата на който взискателят придобил вземането на „Обединена Българска Банка“ АД по договор за кредит спрямо „Изи паркет“ ООД. Първоначално делото било образувано под № 269/2013 г. при ДСИ Анета Йонкова - PC Троян, но  впоследствие по молба на взискателя е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Румен Димитров под 92/2014 г.

            На основание чл. 458 от ГПК във връзка с издадено от ТД на НАП - гр. Ловеч удостоверение от 05.06.2017г. като взискател била присъединена и държавата.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателятВико“ ЕООД поискал изпълнение да се насочи срещу недвижимия имот, с който вземането било обезпечено, а именно: поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бели Осъм, община Троян, с адрес на имота село Бели Осъм, п.к. 5662, местност „Мандрата“; с трайно предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект; с площ 3443 кв.м.; категория на земята при неполивни условия 0; при съседи на имота: имот с идентификатор 03486.24.234, имот с идентификатор 03486.24.244, имот с идентификатор 03486.24.243, имот с идентификатор 03486.24.238, имот с идентификатор 03486.24.168, имот с идентификатор 03486.24.387, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор 03486.24.240.1: застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.2: застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.3: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.4: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.5: застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктрна сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.6: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1 - предназначение: сграда за енергопроизводство.

            С постановление върху недвижимия имот била вписана възбрана на 09.07.2013 г., под № 161, том 1, дв.рег. № 1825, 2013 г. На 14.08.2013 г. бил извършен опис, както и било изготвено заключение на вещо лице за пазарната оценка на имота. С обявление публичната продан била насрочена за времето от 06.11.2013 до 06.12.2013 г., като постъпили две наддавателни предложения от „Вико“ ЕООД и „Божей Интернешънъл“ и след публично наддаване за купувач бил обявен „Вико“ ЕООД за сумата в размер на 236 113 лв.

С Постановление от 11.12.2013 г. ДСИ Йонкова по молба на взискателя за пазач на изнесения на публична продажба имот бил назначен Николай Николов, а с Постановление от 27.06.2014 г. последният бил заменен от Стефан Стефанов. С Определение № 592/09.07.2014 г., постановено по г.д. № 362/2014 г. Окръжен съд - Ловеч оставил без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението на ЧСИ Димитров за смяна на пазача.

На 08.04.2014 г. на страните в изпълнителното производство било предявено изготвеното от съдебния изпълнител разпределение. Последното било обжалвано пред ОС-Ловеч, като с Решение от 24.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 271/2014 г., съдът го отменил и върнал на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Така постановеното решение е обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново, като с Решение № 174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, съдът отменил решението на ОС-Ловеч и се произнесъл по същество, като изготвил разпределение на получената от публичната продан сума от 236 113 лв.

С уведомление с изх. № 7899/13.07.2015 г. съдебният изпълнител е указал на „Вико“ ЕООД да внесе по изпълнителното дело в едноседмичен срок остатъка от дължимата сума по публичната продан, определен с решението на АС-Велико Търново, връчено на адв. Б.Д. на 27.07.2015 г. Със съобщение за опис от 15.07.2015 г. ЧСИ повторно е дал указания за внасяне на сумата, връчено на адв. Б. Дамов без да е посочена дата на уведомяването.

На 05.08.2015 г. е постъпила молба от взискателя „ВИКО“ ЕООД за спиране на изпълнителното производство по делото, като на основание чл. 432, т. 2 от ГПК с постановление от 17.08.2015 г. същото е спряно.

С нотариална покана от 21.02.2017 г., приложена по изпълнителното дело, длъжникът е извършил прихващане по изпълнителни листи с № 174/02.11.2015 г. и № 187/20.11.2015 г.

С молба с вх. № 6402/19.06.2017 г. взискателят е направил искане за присъединяване на изпълнително дело с № 701/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров. 

С молба с вх. № 6707 от 26.07.2017 г. взискателят е поискал производството по изпълнителното дело да бъде възобновено, с цел издаване на удостоверение за присъединяване, след което отново да бъде спряно. С Постановление № 871/26.06.2017 г. искането на взискателя е изпълнено.

На 28.09.2017 г. е постъпило искане от длъжника Изи паркет ООД за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с Постановление528/13.04.2018 г. съдебният изпълнител е отказал да го прекрати.  С Решение 70 от 10.04.2018 г., постановено по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдът счел, че постановлението е правилно и не е настъпила перемпция.

С молба от 11.12.2017 г. на взискателя с Постановление от 12.12.2017 г. изпълнителното производство е възобновено. На 11.06.2018 г. е било предявено разпределение, като същото е било обжалвано от страните. С Решение 211/17.10.2018 г., постановено по в.гр.д. 282/2018 г. по описа на ОС-Ловеч, съдът е отменил разпределението и е задължил съдебния изпълнител да изпълни Решение № 174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.

Със съобщение с изх. № 2793/07.02.2019 г. взискателят е уведомен за сумата, която следва да внесе, за да придобие процесния имот. Съобщението е получено от адв. Б.Д. - процесуален представител на взискателя, като сумата е внесена по сметка на съдебния изпълнител на 18.02.2019 г.  

При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

По отношение на възражението за настъпила перемпция:

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производството се счита за прекратено ex lege с изтичане на две години, през които взискателят не е поискал осъществяването на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен и предвиден като санкция за бездействието на взискателя. Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя. В т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между същински и несъщински действия, които изграждат различните изпълнителни способи по изпълнението, като само при първите не тече срокът на перемпцията. Така върховният съд е приел, че същински действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като изброяването не е изчерпателно. Известно уточнение внасят и решения 28 от 02.02.2016 г., постановено по гр. д. 4899/2014 г. на IV г.о. и 209 от 02.02.2016 г., постановено по т.д. 1248/2013 г., I т.о.на ВКС, в които е прието, че всяко искане за извършване на действие, което съставлява елемент от динамичния фактически състав на предвидения в закона способ, опровергава презумираното бездействие на взискателя. В тази насока следва да се отчете като част от изпълнително действие прекъсващо преклузията и активното поведение на взискателя пред съд по защита на провеждан по негово искане способ. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. 

По делото не е налице спор, че още с молбата взискателят е поискал процесния имот да бъде изнесен на публична продан, като спрямо същият е била наложена възбрана-09.07.2013 г., бил е извършен опис-14.08.2013 г. и била насрочена публична продан за периода 06.11.2013 до 06.12.2013 г. С оглед на проведената наддавателна процедура за купувач е бил обявен взискателят, като същият е депозирал наддвателно предложение, надхвърлящо размера на вземането му по изпълнителния лист. Видно от разпоредбата на чл. 495, ал. 1 от ГПК взискателят-купувач трябва да внесе в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението определената му сума, с която цената надминава неговото вземане. До този момент публичната продан не е приключила, видно от предвидената възможност при невнасяне на сумата имотът да се възложи на следващия купувач. В конкретния случай разпределението е влязло в сила с Решение № 174/01.07.2015 г. на АС-Велико Търново. С уведомление с изх. № 7899/13.07.2015 г. съдебният изпълнител е указал на „Вико“ ЕООД да внесе по изпълнителното дело в едноседмичен срок остатъка от дължимата сума по публичната продан, определен с решението на АС-Велико Търново, получено от процесуалният му представител на 27.07.2015 г. На 31.07.2015 г. със съгласието на взискателя е била уважена постъпила от наддавача Божей Интернешънъл ЕООД молба за освобождаване на депозита му за участие в публичната продан. Настоящият състав приема, че горните действия са част от фактическия състав на публичната продан и демонстрират желание на взискателя да получи изпълнение с посочения способ. Действително за времето до 19.06.2017 г. произовдството по делото е било спряно по инициатива на взискателя без да е била налице основателна причина, но на посочената дата взискателят е направил искане за извършване на изпълнително действие – присъединяване на изпълнително дело. Гореизложеното опровергава тезата на жалбоподателите, че в рамките на процесното производство е настъпила перемпция.

По отношение на възражението, че имотът не е възложен на най-високата цена:

Видно от разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК при проверка на постановлението за възлгане съдът следва да провери единствено дали наддаването е извършено надлежно и дали имуществото е възложено на най-високата предложена цена. В процесната хипотеза за купувач е бил обявен взискателят, като същият е предложил най-високата цена - 236 113 лв., по-високата от тази на жалбоподателя „Божей Интернешънъл“ ЕООД. Действително дължимата сума, съобразно разпоредбата на чл. 495 от ГПК, е следвало да бъде преведена в първоначално определения срок, който е изтекъл към 03.08.2015 г., но същото не прави публичната продан незаконосъобразна, а единствено е възложило задължение към съдебния изпълнител да приложи разпоредбите на чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2 от ГПК, което той не е сторил. Подобно нарушение би могло евентуално единствено да доведе до дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител, което не е предмет на настоящото въззивно производство. Макар и извън обхвата на проверката по чл. 435, ал. 3 от ГПК следва да се посочи, че към 18.02.2019 г. сумата, определена с Решение № 174/01.07.2015 г. на АС-Велико Търново, е внесена по сметка на съдебния изпълнител. В тази насока и направените възражения от страна на жалбоподателите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 2 и 4 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Божей Интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК: *********, и жалба на „Изи Паркет“ ООД, с ЕИК:*********, срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.02.2019 г., постановено по изп. дело № 880/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров, като неоснователни.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………               ЧЛЕНОВЕ:                               

1………………………..

                                                                                                                         

                                                                                                                         2………………………..