Р
Е Ш Е Н И Е
№………../18.11.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Г. ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая И.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1633 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, подадена от ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ул.Никола Образописов №12, против ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Аксаково, м-ст
"Варненски път", имот 039002, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 312375,78лв, представляваща
неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР съгласно фактура
№**********/04.12.15г. към протокол №3 по договор за строителство от
13.01.14г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба
до оконч.изплащане, и сумата от 95101,07лв, представляваща мораторна лихва за
периода 01.10.16г. до 01.10.19г.
В исковата молба твърди, че
на 13.01.14г. между страните е сключен
договор за строителство с предмет „ Изпълнение на СМР на основен обект с
обхват- Градска градина, Площад Независимост, бул.Княз Борис I, ул.Русе в
рамките на проект на общ.Варна „Естетизация и модернизация на главни пешеходни
зони за обществен отдих на гр.Варна“, неразделна част от който било и
Приложение №1, представляващо КСС, при обща цена на договорените СМР
2204080,30лв без ДДС. Излага, че съгласно договореното цените на СМР по КСС
били крайни и не подлежали на промяна за периода на изпълнение, както и че
единичните цени за изпълнение на СМР също не подлежали на промяна. Твърди, че
изпълнил изцяло задълженията си по договора като извършил СМР, които били
приети без възражения съгласно Протоколи №1/24.11.14г., №2/22.05.15г. и
№3/04.12.15г., и било издадено разрешение за ползване. Твърди, че ответникът не
е отправял възражения, но впоследствие без основания коригирал част от
единичните цени на изпълнените СМР и съставил протоколи за установяване на
стойностни разлики, които ищецът не приел и не подписал. Излага, че след
проведени разговори част от задълженията били платени като останало неплатено
задължение по фактура №**********/04.12.15г. към протокол №3 за сумата
от 312375,78лв. Счита, че ответникът е изпаднал в забава от 15.01.16г., когато
фактурата била представена за плащане.
С допълн. искова молба оспорва твърденията на ответника.
Твърди, че към договора не са подписвани други анекси и споразумения, освен
анекс от 19.03.14г. Оспорва автентичността и верността на анекс от 21.02.14г.,
като твърди, че е с невярна дата и невярно съдържание, както и не е подписан от
лицето, посочено за представляващ дружеството М.М.. Сочи, че липсва
оправомощаване на М.М. да ангажира отговорността на дружеството с поети в този
анекс задължения, като ищецът се противопоставял на извършеното без
предст.власт действие. Оспорва твърдението да са налице насрещни вземания на
ответника по посочените фактури, както и твърдението за извършено
материалноправно прихващане на вземанията.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по
горепосочения договор за строителство
от 13.01.14г. Твърди, че на 21.02.14г. страните са подписали анекс към
договора, като договорили, че материалите клинкер и гранит ще се осигуряват от ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, а останалите материали – от ищеца, и
при изготвяне на актовете изпълнителят да приспада от единичните цени материалите
клинкер и гранит. Сочи, че през м.10.14г. е подписан протокол
измежду участниците в изпълнението, в който било посочено ответникът да осигури
доставката на клинкер и гранит на обща стойност 1314564лв без ДДС съгласно
приложение №1. Сочи, че била определена и стойността на СМР, които да бъдат
извършени от всяка от страните. Счита, че предвид тези уговорки ищецът е
следвало да приспадне материалите клинкер и гранит, както било сторено в
Протокол 1, акт обр.19 от 24.11.14г. Тъй като следващите два протокола били без
коригирани единични цени, спрял плащанията. Не оспорва, че работите са
извършени и приети в срок, нито вида, количеството и качеството на СМР, както и
че обекта е въведен в експлоатация. Твърди, че е извършил извънсъдебно
прихващане между свои насрещни вземания на обща стойност 124755,24лв. с
вземанията на ищеца, за което последният бил уведомен с писма №294/03.10.16г. и
№139/30.09.19г. Навежда твърдения, че насрещните му вземания съставлявали
вземане по фактура №**********/23.12.15г. на стойност 51284лв, представляваща
дължими банкови такси за осигуряване на гаранции съгласно чл.14, ал.6 от
договор от 13.01.14г.; вземане по фактура №**********/23.12.15г. на стойност
34597,24лв, представляваща дължими глоби и курсови разлики съгласно чл.8, ал.3
от договора; вземане по фактура №**********/30.09.16г. на стойност 38874лв,
представляваща дължими разходи за адм.ръководство и счетоводно-правни услуги по
проекта съгл. чл.12, ал.8 от договора. В евентуалност прави възражение за
съдебно прихващане на горепосочените насрещни вземания, както и възражение за
прихващане с вземането, предмет на предявения насрещен иск. С допълн.отговор
оспорва твърденията и възраженията, наведени с допълн.искова молба.
По
делото е предявен и насрещен иск от ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, м-ст
"Варненски път", имот 039002, против ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ул.Никола Образописов №12, с правно основание чл.92 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 440816,06лв,
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за строителство от
13.01.14г.
Ищецът по насрещния иск
твърди, че на 26.11.13г. от Община
Варна било възложено на Обединение Зебра Трафик , част от което бил той,
изпълнение на СМР съгласно договор за строителство №BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-04. Излага, че
с договор за строителство от 26.11.13г. Обединение Зебра Трафик възложило
всички дейности по този договор на ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД. Последният на
13.01.14г. подписал договор с ответника по наср.иск ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, като му
възложил в качеството на подизпълнител извършването на част от СМР. Твърди, че
съгласно чл.17, ал.1 и 2 от договора ответникът следвало да осъществява
гаранционна поддръжка на изпълнените СМР за срок от 5 години от приемането на
строежа с разрешение за ползване / последното издадено на 29.12.15г./, като
съгл. чл.19, изменен с анекс от 21.02.14г., появилите се дефекти и недостатъци
в гаранц.срок следвало да се отстранят от изпълнителя в 14-дневен срок от
получаване на уведомление за това. Твърди, че при извършена проверка на
04.04.17г. били констатирани недостатъци, обективирани в конст.протокол №5 на
общ.Варна, за което изпълнителят бил уведомен с писма от 20.04.17г. и
04.05.17г., а при втора проверка била констатирана неработеща информационна
мултимедийна система, за което изпълнителят бил уведомен на 02.10.17г., като
задълженията за отстраняване на тези недостатъци не били изпълнени в срок.
Счита, че предвид неспазване на срока за изпълнение на тези задължения
изпълнителят дължи неустойката, договорена в чл.23 от договора, представляваща
20% от неговата стойност, или 440816,06лв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва
автентичността и верността на анекс от 21.02.14г., като твърди, че е с невярна
дата и невярно съдържание, както и не е подписан от лицето, посочено за
представляващ дружеството М.М.. Сочи, че липсва оправомощаване на М.М. да
ангажира отговорността на дружеството с поети в този анекс задължения, като
ищецът се противопоставял на извършеното без предст.власт действие. Оспорва
твърдението да e уведомяван за недостатъци на извършените от него СМР, съотв.
да е отправяно искане за отстраняването им. Оспорва посочените от ищеца СМР да
са дейности по реализация на гаран.отговорност, както и твърдението, че ищецът
е претърпял вреди вследствие на това, че ги е отстранил. Счита, че това
задължение има нормативен характер, като догов.неустойка била нищожна на осн.
чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД,
тъй като не била ясна волята на страните за хипотезите, в които би била
дължима.
Конституираното на страната на
ищеца трето лице помагач ГАЛИНИ-Н ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, е
депозирало становище по исковете, като поддържа предявените от ТРЕЙС ГРУП ХОЛД
АД искове, съответно оспорва депозирания насрещен иск. Заявява, че оспорва
истинността на анекс от 21.02.14г., а именно автентичността на подписа на М.М.
и датата на съставянето му.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна
следното:
Предвид съвпадащите изявления на страните по делото безспорно се установява
факта, че помежду им е сключен на 13.01.14г. договор за строителство с предмет „Изпълнение на строително-монтажни
работи на основен обект с обхват-
Градска градина, Площад Независимост, бул.Княз Борис I, ул.Русе в рамките на проект
на общ.Варна „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони за обществен
отдих на гр.Варна“. Няма спор, че при сключване на договора възложените
на ищеца СМР са
описани по видове дейности, количества и цени в приложение №1 към договора /КСС/, съставляващо неразделна част от него. Не се спори
още, че договорените СМР са изпълнени
от ищеца и приети без възражения от ответника, като обектът е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване №СТ-05-2607/29.12.15г.
По делото е представен и протокол от м.10.14г. от
събрание на участниците в строителството на обект „Извършване на СМР в рамките
на проект на община Варна „Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони
и зони за обществен отдих на гр.Варна“ за обособена позиция 1 – изпълнение на
СМР на основен обект с обхват - Градска градина - пл.Независимост - бул.Княз
Борис I -
ул.Русе, който протокол не се оспорва от страните по делото. Съгласно §1 от
протокола същият отразява участието на страните в изпълнението и в приходите от
обекта – извършено до момента на подписване на протокола и за в бъдеще- до
приключване на строителството. Няма спор, че с този протокол е договорено
доставката на материалите клинкер и гранит да се извърши от Трафик холдинг
ЕООД, съгласно приложение №1, на стойност 1314564лв без ДДС. Постигнато е
съгласие, че Трейс груп холд АД е
изпълнило работи на стойност 291331лв без ДДС / което съответства на установените
с протокол обр.19 №1/24.11.14г. СМР/, а Трафик холдинг ЕООД- на стойност
527417,71лв без ДДС. В §5 е договорено, че Трафик холдинг ЕООД ще изпълни до
приключване на обекта обзавеждане на стойност 91527лв без ДДС, съгл. Приложение
№2, а в §6 е договорено, че Трейс груп холд АД ще изпълни до приключване на
обекта работи на стойност 2433606лв без ДДС, съгл. Приложение №2. От страна на
ищеца по делото е представен разпределителен протокол /приложение 2/,
двустранно подписан от страните, в който са описани СМР по количество и
единична цена, като са посочени и общата цена „за Трейс“ /2433606.76лв/ и обща
цена „за Трафик холдинг“ /1016942.40лв/. Така представеният разпределителен
протокол не е своевременно оспорен относно неговата истинност от отв.страна,
нито са наведени своевременно оспорвания за подписването му от лице без
предст.власт, но доколкото по правната си
характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти,
то следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Като
съобразява договорките, постигнати с неоспорвания от страните протокол от
събрание на участниците в строителството, а именно, че протоколът отразява
участието на страните в изпълнението и приходите на обекта; че страните са се
съгласили Трейс груп холд АД да изпълни до приключване на обекта строителни
работи на стойност 2433606лв без ДДС съгл. Приложение №2; че ответникът е поел
задължението да представи за одобрение договори и количествени сметки,
съответстващи на договореностите, постигнати с протокола, както и
обстоятелството, че съгласно разпределителния протокол общата цена на СМР
следваща се на ищеца е 2433606лв, а цената за обзавеждане за ответника е
91527лв /които суми са изцяло съответни на договорените по протокола/, съдът приема, че обосновано може да бъде изведен
извода, че разпредел.протокол съставлява приложение към протокола от събрание
на участниците в строителството. Този извод се подкрепя и от показанията на св.М.,
която сочи, че е взела участие при изготвянето на приложение №2-разпредел.протокол, който е бил уточняван с Н.Д.. Ответникът от
своя страна не е оспорил съдържанието на протокола от събранието в частта,
свидетелстваща за наличието на приложение №2, нито е ангажирал доказателства за
такова приложение със съдържание, различно от представения разпредел.протокол.
Видно от
клаузата на чл.4, ал.1 от договора от 13.01.14г. осигуряването на
материали, детайли, конструкции, както и всичко необходимо за строителството е
задължение за изпълнителя, а съгл. чл.12, ал.3 цените на отделните СМР съгласно
КСС са крайни и включват стойността на всички влагани материали, разходи и
печалба на изпълнителя, като е предвидено, че единичните цени за изпълнение на
СМР не подлежат на промяна. Изрично в чл.29 от договора е предвидено, че всякакви
промени се правят в писмена форма посредством сключване на допълн.споразумение. Макар и да е предвидено в договора принципно ограничение за промяна на единичните цени, това не препятства възможността на
страните по правилото на чл.20а, ал.2 ЗЗД да изменят договора по взаимно
съгласие. Така с протокола от събрание на участниците от м.10.14г. страните по
делото са постигнали съгласие и са договорили както промяна относно доставката
на материалите-гранит и клинкер, така и промяна в стойността на СМР, които
ищецът следва да изпълни до приключване на обекта. Тези договорки, извършени в
писмена форма, по съществото си съставляват изменение на договора по см. на
чл.29 от него и същите не противоречат на нормата на чл.9 от ЗЗД. По делото не
се спори, че изменението на договора в частта за доставката на материалите е
прилагано в отношенията между страните, и доколкото не се оспорва документа и в
останалата му част, то следва да се приеме, че същият е породил действие и
обвързва надлежно страните и в частта, в която е променена стойността на СМР
съгласно приложение №2, което включва и съответни единични цени. Съгласието за
така постигнатите договорки между страните явства и от подписаните двустранно
протоколи акт обр.19 за извършени и приети СМР №2/22.05.15г. и №3/04.12.15г., в които са посочени количеството, вида и единичната
цена на работите, и приемането на които не се оспорва по делото. След като
протоколите са подписани без забележки, а издадените въз основа на тях фактури
са отразени в счетоводните регистри на ответника, то обосновано може да се
изведе извод, че СМР са приети от възложителя по актуваните цени. В този
смисъл, дори и разпредел.протокол да е подписан от лице без предст.власт, то
предвид тези действия следва да се приеме, че извършените без представителна
власт действия от името на ответното дружество се считат потвърдени по чл.301 ТЗ. Обстоятелството, че впоследствие са съставени едностранно от ответника
протоколи от 30.09.16г. за установяване на стойностна разлика към протоколи
№2/22.05.15г. и №3/04.12.15г. не променя горния извод.
Приетото от съда по-горе постигнато взаимно съгласие
за изменение на договора в частта на договорените единични цени и съответно на
общата стойност на СМР, възложени на ищеца, не се опровергава от представения
по делото анекс към договора от 21.02.14г. Ищецът е оспорил
в срок автентичността на посочения анекс, във
връзка с което е открито производство по чл.193 ГПК. От заключението на
събраната по делото експертиза, неоспорено от страните, се установи, че подписът,
положен под текста „за изпълнител“, находящ се в долния десен
ъгъл на последна страница на анекс към договор за строителство от 13.01.14г. с
дата 21.02.14г. и подписите, положени в долния десен ъгъл на първа и втора
страница от същия анекс, е изпълнен от М. М.. Ето защо съдът
приема за установено по делото, че документът е подписан от
своя издател, поради което и оспорването на авторството на документа не бе
доказано. Ищецът е оспорил документа още като такъв с
невярна дата и съдържание, като в тежест на ответната страна бе да установи
последните, доколкото именно тя претендира изгодни за себе си правни последици
от фактите, удостоверени в него. Видно
от оспорвания анекс същият е с дата 21.02.14г., като по делото не се събраха
годни доказателства, установяващи подписването на документа на тази конкретна
дата. Напротив, събрани са множество доказателства, които в своята съвкупност
обуславят извод за антидатиране на анекса. Така видно от анекса в чл.32, ал.2
са вписани адреси за кореспонденция, както и имейл адреси. Видно от разпита на
св.Р.З. се установява, че новият офис на Трейс Бургас / посочен в анекса като
адрес за кореспонденция/ е закупен през 2015г., като към края на годината са
влезли да работят в него. Свидетелят сочи още, че след като е започнал работа е
бил създаден неговия имейл. По делото в тази връзка са представени договор за
възлагане на управление със св.З. от дата 23.03.15г., както и Нотар.акт за
продажба №188/15.06.15г. за имот с адрес гр.Бургас, жк.Изгрев бл.178 с купувач
Трейс груп холд АД, а съгласно справка от ТР промяна в адреса на управление на Трейс
Бургас ЕАД е вписана на 04.12.15г. При така събраните доказателства съдът
намира, че безспорно се извежда изводът, че анексът е антидатиран чрез
посочване на по-ранна дата от реалната. Показанията на св.М. касателно датата
на документа не се кредитират доколкото са общи, неконкретизирани и не се подкрепят от други
доказателства по делото. Същевременно по делото са представени писмо от
ответника до ищеца изх.№294/03.10.16г. и приложената към него фактура №674/01.10.16г.
със справка към нея от 30.09.16г., издадена за услуга „административно
ръководство на проекта и административно-правни и счетоводни услуги във връзка
с изпълнение на обект“. Доколкото договорка за разпределянето на такива разходи
фигурира именно в оспорвания анекс, то съдът намира, че би могло да бъде
изведен извод, че най-ранната действителна дата на подписване на анекса е датата
30.09.16г., която дата обаче е последваща изпълнението на договора и неговото
прекратяване съгласно чл.31 от същия.
С оглед гореизложеното и като съобразява
установения факт на приемане на работата по договора съдът приема, че в тежест на ответника е възникнало задължението да
заплати възнаграждението за извършените и
приети СМР. Видно от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
общата стойност на СМР, изчислени съобразно разпределителния протокол по
протокол №3/04.12.15г. възлиза на 1528763,99лв без ДДС, като неизплатеният
остатък по издадената въз основа на него фактура №**********/04.12.15г. възлиза на 312375,78лв. Ето защо и предявеният иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД се явява основателен.
Предвид така установеното следва да бъде разгледано
въведеното с отговора на ответника възражение за настъпило извънсъдебно
прихващане. По правило материалното изявление за
прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане.
Основна предпоставка за осъществяване на прихващането е двете насрещни
задължения да са ликвидни
и изискуеми, като прихващането
не настъпва автоматично, а
е резултат на едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници /чл.104, ал.1 ЗЗД/. В случая е
очевидно, че страните
спорят относно това дали са се
породили вземания в полза на
ответника, поради което и не е налице предпоставката ликвидност. Ето защо и
направеното от ответника материално
правно възражение за прихващане не е породило съответния
погасителен ефект.
Същевременно
в
евентуалност ответникът е направил възражение за съдебно прихващане на свои
вземания към ищеца.
По отношение на заявеното възражение за прихващане с вземане по фактура
№**********/23.12.15г. на стойност 51284лв, представляваща дължими банкови
такси за осигуряване на гаранции, съдът съобрази постигнатите между страните договорки в
§7 от протокол от м.10.14г. от събрание
на участниците в строителството, съгласно който разходите за банкови гаранции
за участие, изпълнение и аванси се поемат солидарно от страните по делото, като
процентното съотношение се определя от участието им в разпределението на
дейностите, което е 81,50% за Трейс
груп холд АД и 18,50% за Трафик холдинг ЕООД. Както от
представеното по делото удостоверение от 11.01.16г. от Райфайзенбанк България
ЕАД, така и от събраната по делото съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителната такава, се установява, че за обществена поръчка с предмет
„Извършване на СМР -Естетизация и модернизация на главни пешеходни зони и зони
за обществен отдих на гр.Варна, позиция 1, са издадени банкови гаранции с
ползващо лице Обединение Зебра-Трафик, по които са извършени плащания в размер
на 62865,69лв, като същите са заплатени от Зебра ООД, а впоследствие са
префактурирани и заплатени от Трафик холдинг ЕООД. При тези данни и предвид
договореното от страните в тежест на ищеца като участник в строителството е
възникнало задължението да поеме следващата му се част от разходите за тези
банкови гаранции, които съгласно заключението на ССЕ възлизат на 51284,44лв. С
оглед изложеното съдът намира за основателно и доказано наличието на
вземане в полза на ответника за сумата от 51284лв, представляваща дължими
банкови такси за осигуряване на гаранции. Ищецът от своя страна не е представил доказателства за
заплащането на така признатото вземане.
Ответникът е заявил възражение за
прихващане и с вземане
по фактура №**********/23.12.15г. на стойност 34597,24лв, представляваща
дължими глоби и курсови разлики. Видно от §7 от протокол от м.10.14г. от
събрание на участниците в строителството страните, като участници в
строителството на обекта, предмет на договора от 13.01.14г., са постигнали
съгласие разходите за начислени и фактурирани глоби и курсови разлики във
връзка със закъснения в плащането и освобождаването на доставки-гранит да се
поемат от Трейс груп холд АД. От приложените по делото фактури, издадени от
Бономо ЕООД към Трафик холдинг ЕООД №№26/22.10.14г.,27/23.10.14г. и
29/10.12.14г., и заключенията на ССЕ, се установява, че ответникът е заплатил
както глоби и курсови разлики, така и други плащания. С оглед поетото от ищеца
по горецитирания протокол задължение обаче в негова тежест следва да се
възложат единствено договорените разходи – глоби и курсови разлики, които
възлизат на общата сума от 23353,51лв с ДДС, като останалите плащания / за
доплащане в цена, морско навло и пристанищни такси/, доколкото не са
предмет на договоряне между страните, не се дължат от ищеца. Ето защо съдът намира за основателно и доказано
наличието на вземане в полза на ответника единствено за сумата от 23353,51лв с ДДС, представляваща
разходи за глоби и курсови разлики.
Претенцията в останалата й част се цени като неоснователна. Ищецът от своя
страна не е представил доказателства за заплащането на така признатото вземане.
На следващо място е заявено
възражение за прихващане с вземане
по фактура №**********/30.09.16г. на стойност 38874лв, представляваща дължими
разходи за адм.ръководство и счетоводно-правни услуги по проекта. Задължението за
заплащане на такива разходи е уговорено с анекса от 21.02.14г., но доколкото се
установи по-горе неговото антидатиране и съответно най-ранното му подписване на
дата, следваща изпълнението на договора, то следва да се приеме, че не е
настъпила промяна на условията на вече изпълнения и прекратен поради
изпълнението договор. Отделно от това по делото не са представени
доказателства, от които да се установява извършването на такива разходи, като
от заключението на допълнителната ССЕ е видно, че с фактура №1273/01.06.16г.,
издадена от Зебра ООД са префактурирани разходи за административно и техническо
обслужване по проекта в размер на 64790лв без ДДС, но липсва справка за начина
на формиране на тази сума. Ето защо така заявеното възражение за прихващане се
явява неоснователно.
Доколкото по делото се установи наличието на вземания в
полза на ответника в общ размер на 74637,51лв, то съдът намира, че са налице условията на чл.103 и чл.104 от ЗЗД и следва да се
извърши прихващане на задължението за заплащане възнаграждението за извършените и приети СМР в размер на 312375,78лв с така
установеното насрещно задължение до размера на по-малкото от тях, т.е. до
сумата от 74637,51лв. Предвид така извършеното съдебно прихващане остатъка от възнаграждението за извършените и приети СМР възлиза на
сумата от 237738,27лв.
По отношение на предявеният по делото
насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД:
Ответникът
основава насрещната си претенция за договорна неустойка на изменената с анекса
от 21.02.14г. клауза на чл.23 от договора от 13.01.14г., позовавайки се на неизпълнение на задълженията за отстраняване на
недостатъци, възникнали в рамките на гаранционния срок.
Изменената клаузата на чл.23, изр.1 от договора предвижда, че „при неспазване
на срока за изпълнение на което и да е задължение по настоящия договор
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора за
всеки просрочен ден, но не повече от 20% общо“.
На първо място, както бе посочено по-горе, по делото е установен факта на
антидатиране на процесния анекс и е изведен извода за най-ранната
действителна дата на подписване на анекса-30.09.16г. Съгласно чл.31, ал.1, т.1
от договора същият се прекратява с изпълнение на договора и след изтичане на
установения срок, а съгл. чл.7, ал.1 и 2 срокът от 330 календарни дни изтича с
въвеждането на обекта в експлоатация и издаването на разрешение за ползване.
Безспорно е, че изпълненият строеж е въведен в експлоатация с разрешение за
ползване от 29.12.15г. В този смисъл подписаният след настъпило прекратяване на
договора поради неговото изпълнение анекс не би могъл да доведе до промяна на
условията на вече прекратения договор и съответно да бъде приложен в отношенията им.
На следващо място според чл.163, ал.3 ЗУТ
строителят носи отговорност за вредите от своите действия и бездействия,
свързани с извършеното от него строителство, като елемент от
тази отговорност е и гаранционната отговорност на строителя за вреди, причинени
от дефекти в строителството, чиято същност според чл.160, ал.3 ЗУТ се изразява в задължението да се отстранят дефектите,
които са се проявили след приемането и въвеждането в експлоатация на строежа,
за да се осигури нормалното функциониране и ползване на съответния строеж. В конкретният случай гаранционната отговорност на
изпълнителя е регламентирана с клаузите на раздел 6 от договора, като съгласно чл.160,
ал.5 от ЗУТ и договореното в чл.17, ал.2 от договора гаранционните
срокове започват да текат от въвеждането на обекта в експлоатация. Съобразявайки както уговорките касателно гаранционната отговорност, така и
тези, касаещи изпълнението на предмета на договора, съобразявайки и смисъла на
целия договор и преследваната с него цел, съдът
приема, че гаранционната
отговорност на изпълнителя не се обхваща от
задълженията, чието изпълнение се обезщетява с неустойката по чл.23. Тълкувайки
договора, съобразно критериите на
чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че действителната обща воля на страните е тази
неустойка да се дължи при забавено изпълнение на тези
задължения, свързани с изпълнението на СМР, които са основният предмет на
договора и чието неизпълнение би засегнало както неговите цели, така и
срочното му изпълнение. В подкрепа на така формираният извод е както обстоятелството, че неустойката
е определена като процент от стойността
на целия договор, така и реципрочно предвиденото в изр.2 на чл.23 задължение
на насрещната страна / „същата неустойка дължи и възложителят в случай, че не
осигури материалите, посочени в чл.4, ал.2 и с това затрудни работата на
изпълнителя“/, което несъмнено е свързано с обезпечаване изпълнението в срок на
договора. Показателно за това е и факта, че изрично с
нормите на чл.17, ал.3 и чл.18 от договора в тежест на изпълнителя са възложени
разходите по отстраняването на проявилите се в гаранц.срок недостатъци. В
заключение съдът намира, че клаузата на чл.23 от договора не предвижда
договорена неустойка за неизпълнение на гаранционните задължения.
С оглед на гореизложеното предявеният насрещен иск с
правно основание чл.92 ЗЗД се явява недоказан по
основание, поради което и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Това от своя страна обуславя и извода за неоснователност на възражението за прихващане
с вземането, предмет на насрещения иск.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1
вр. с чл.258 и сл. ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 237738,27лв., като
за горницата до пълния му размер от 312375,78лв следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с
насрещните вземания на ответника,
описани по-горе, в общ размер на 74637,51лв.
Основателна
се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва предвид
уговорените срокове за плащане по чл.14, ал.2 и 3 от договора. Съобразно
заключението на ССЕ тя възлиза за периода 01.10.16г. до 01.10.19г. в размер на
95108,68лв. Доколкото претендираният от ищеца размер е по-малък, без да е
направено увеличение на иска, то претенцията се явява основателна именно да
размера, посочен в исковата молба, а именно 95101,07лв.
Следва да
се присъди върху главницата и законната лихва за забава, считано от
предявяването на иска- 01.10.19г. до оконч. й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ищеца се дължат разноски по делото,
съобразно представените доказателства. Във връзка с направеното в с.з. възражение
за прекомерност от ответника по главния иск съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. С разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАдв.
се предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Видно от представеният списък на разноски и
доказателства към него договореното адв.възнаграждение за защита по делото
възлиза на 24000лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.04г.
минималния размер на дължимото за производството с общ материален интерес
848292,91лв адв.възнаграждение възлиза на 18495,85лв. без ДДС или 26995.02лв с
ДДС. Доколкото договореното възнаграждение не надвишава минимума по наредбата,
то не са налице основанията за неговото намаляване. С оглед на това и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо
20625,05лв.- депозити за в.л. и адв.възнаграждение.
Предвид
отправеното от ответната страна искане за присъждане на разноски с оглед
отхвърлената част от иска съдът намира, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК
такива следва да бъдат присъдени в размер на 2773,14лв, съобразно
представените доказателства за заплатени разноски за експертизи
и адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Аксаково, м-ст "Варненски
път", имот 039002,
ДА ЗАПЛАТИ на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
ул.Никола Образописов №12, СУМАТА от 237738,27лв / двеста
тридесет и седем хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 27ст/, представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени СМР съгласно фактура №**********/04.12.15г. към
протокол №3 по договор за строителство от 13.01.14г., ведно със законната лихва
върху нея от завеждане на исковата молба-01.10.19г. до оконч.изплащане, на осн. чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и
сл. ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 237738,27лв до пълния размер от 312375,78лв. като погасен чрез прихващане с
насрещното вземане на ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК
*********, за дължими
банкови такси за осигуряване на гаранции по
фактура №**********/23.12.15г. в размер на 51284лв и за дължими
глоби и курсови разлики по
фактура №**********/23.12.15г. в размер на 23353,51лв.
ОСЪЖДА ТРАФИК
ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Аксаково,
м-ст "Варненски път", имот 039002, ДА ЗАПЛАТИ на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ул.Никола Образописов №12, СУМАТА
от 95101,07лв / деветдесет
и пет хиляди сто
и един лева и 7ст/,
представляваща мораторна
лихва за периода 01.10.16г. до 01.10.19г., на осн. чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Аксаково, м-ст "Варненски път", имот 039002, против ТРЕЙС
ГРУП ХОЛД АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.Никола Образописов №12,
насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 440816,06лв, представляваща неустойка за
неизпълнение по договор за строителство от 13.01.14г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ТРАФИК
ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Аксаково,
м-ст "Варненски път", имот 039002, ДА ЗАПЛАТИ на ТРЕЙС ГРУП ХОЛД АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ул.Никола Образописов №12, СУМАТА от 20625,05лв.
/двадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и 5ст./,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ТРЕЙС
ГРУП ХОЛД АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
ул.Никола Образописов №12, ДА ЗАПЛАТИ на ТРАФИК ХОЛДИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Аксаково, м-ст "Варненски път", имот 039002, СУМАТА от 2773,14лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и 14ст/, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ГАЛИНИ-Н
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
ул.Н.Образописов №12, в
качеството на трето лице помагач на страната на ищеца ТРЕЙС
ГРУП ХОЛД АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: