Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 461 06.11.2020
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 329
по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно—процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано
е по жалба на „Лукс Принт” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „Капрони” №4, представлявано от управителя И.Г. Л., чрез пълномощника
му по делото адв. С.Б. против принудителни административни мерки - задължителни
предписания по т.1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка № 2009244 от 18.04.2019г., съставен от инж. К.К.В., главен
инспектор в отдел „БТКД“ към Дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора. В
жалбата и чрез процесуалния си представител оспорващото дружество твърди, че
оспорените предписания са незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че към
датата на проверката между него и С.Г.Й. реално не било възникнало трудово
правоотношения, поради което било недопустимо да се дават на „Лукс принт” ЕООД
предписания, тъй като то нямало качеството на работодател.
По
изложените съображения се иска да бъдат отменени дадените задължителни
предписания и да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, чрез процесуалния си
представител – юр. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата. В
подкрепа на извода, че именно „Лукс принт“ ЕООД е работодател, като изтъква
наличието на прекратен трудов договор и действията по регистрирането му в НАП.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Протокол
за извършена проверка № 2009244 от 18.04.2019г. е съставен и подписан от инж. К.К.В., главен
инспектор в отдел „БТКД“ към Дирекция «Инспекция по труда» гр. Стара Загора /л.4-5/.
Въз основа извършена на посочената дата проверка от инж. К. В. в посочено длъжностно качество, по
спазване на Кодекса на труда /КТ/ и Закона за здравословни и безопасни условия
на труд на «Лукс принт» ЕООД, гр.Казанлък,
ЕИК *********, представлявано от И.Г. Л.
са установени следните нарушения:
1.Работодателят
не е предал своевременно на С.Г.Й. трудова книжка – продължение на ТК серия Б №
63247 при прекратяване на трудовия й договор на 15.01.2020 г. в нарушение на
чл. 350, ал.1 от Кодекса на труда.
2.Работодателят
не е изплатил в предприятието трудовото
възнаграждение на С.Г.Й. с прекратено
трудово правоотношение за месец януари 2020 г. в срок до 30.01.2020 г. в размер на 74,51 лв. в нарушение на чл. 128,
т.2 от Кодекса на труда.
За
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание
чл.404, ал.1 от КТ са дадени следните
предписания:
1.Работодателят
да предаде на С.Г.Й. трудова книжка – продължение, серия Б № 634247, съгласно
чл. 350,ал.1 от КТ– в срок до 30.04.2020г.
2.
Работодателят да изплати в предприятието трудовото възнаграждение на С.Г.Й. – с
прекратено трудово правоотношение за месец януари 2020 г. в размер на 74,51 лв.,
съгласно чл. 128, т.2 от КТ в срок до 30.04.2020г.
Протоколът
е връчен на представител на жалбоподателя – И.Л. на 08.04.2020г.
Проверката
е започнала по сигнал на С.Г.Й. с вх. № 20010187 от 31.01.2020 г. до ДИТ
гр.Стара Загора с твърдения, че работодателят
„Лукс принт” ЕООД й е задържал документ с лични данни – трудова книжка и била изнудвана да разпише документи. При
справка в НАП била установила, че имала трудови правоотношения с дружеството и че била освободена от работа
само въз основа на една молба за постъпване на работа. Договорът бил фиктивен,
без знанието и съгласието й . Към сигнала е приложен трудов договор № 81 от
09.01.2020 година, заповед № 64 от 15.01.2020 година за прекратяване на
трудовото й правоотношение, копие от писмо, изпратено от Й. до Л., управител на
„Лукс принт” ЕООД от 21.01.2020 година и
от 23.01.2020 година и отговор на „Лукс принт” ЕООД до нея от 22.01.2020
година. Видно от представената справка за актуалното състояние на трудовите
договори към дата 29.01.2020 година С.Й. е сключила трудов договор с „Лукс
принт“ ЕООД на 09.01.2020 г. и същият е прекратен на 15.01.2020 година. Във
връзка със сигнала е извършена проверка от служители на Д ”ИТ” гр. Стара Загора
и Л. в качеството на управител е дал писмени обяснения. Такива е дала и М.Л.. Приложена е и ведомост за заплатите
на месец януари 2020 година на „Лукс принт” ЕООД, според която на С.Й. следва
да се изплати трудово възнаграждение в размер на 74,51 лева за отработени 3 дни.
Според заповед от 27.02.2020 година работодателят е констатирал, че лицето С.Й.
отказва да подпише трудов договор. С нея обявява и липсата на възникнало трудово
правоотношение между дружеството и Й. поради неподписване и несключване на
трудов договор. Със заповедта е анулирана и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение № 64 от 15.01.2020 година и е отменено разпореждането
на Й. да бъде начислявано и изплащано трудово възнаграждение. Анулирана и трудовата книжка серия З № 789440 на лицето
С.Й..
Видно от писмо с вх.
№ 20083217 от 10.09.2020 година на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора на
01.09.2020 година в офис на НАП е подадено уведомление вх.№ 15312 от 28.08.2020
година е по чл. 62, ал.5 от КТ за заличаване на прекратяване на трудово
правоотношение и заличаване на подадено уведомление за сключен трудов договор за лицето С.Й. във връзка с писмо от
27.08.2020 година на Д ”ИТ” гр. Стара Загора. Видно от писмо изх.№
18488/26.10.2020 година и с приложени два броя справки е заличено прекратяването
на трудовото правоотношение на С.Й..
По делото са приети
като доказателства документите по издаването на оспорените задължителни
предписания и представените от страните, така и копие от трудова книжка серия Б
№ 634247.
От събраните по
делото гласни показания чрез разпит на свидетелите се установи, че С.Й. е
посетила фирма „Лукс принт“ ЕООД да започне работа на 08. или 09.01.2020 година. При постъпване на
работа представила исканите от работодателя документи в това число и трудова
книжка. Според свидетелските показания на М.Л. трудовата книжка била върната на
Й., тъй като била изписана, но те си били направили копие. Според Й. трудовата
книжка не й била върната и Л. й казал, че ще й даде, ако подпише заповедта за
прекратяване на трудовия й договор. Според показанията на Л., Й. се нуждаела от
обучение и инструктаж, поради което тя не полагала труд, а присъствала като посетител. Според свидетелските
показания на Р., работеща като дизайнер в „Лукс принт” ЕООД Й. стояла в стаята
при тях, но не полагала труд, а просто се запознавала с работата. Тя била във
фирмата няколко дни и поради отказ от страна на Й. да сключи трудов договор,
същата се отказала да работи в дружеството. Според свидетелските оказания на Й.,
тя не подписала трудовия договор, който не й бил връчен при постъпване на
работа, тъй като не била запозната с размера на трудовото си възнаграждение, но
й възложили работа още на 08.01 и тя полагала труд във фирмата. Свидетелката Р.
върнала документите на Й., когато напуснала работата си в „Лукс принт” ЕООД,
които били в плик и не знае дали й е върната трудовата книжка.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените от жалбоподателя
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложените
принудителни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, подлежащи на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ. Протоколът е връчен на 08.04.2020г /л.5/, а жалбата е подадена на 29.05.2020г, в законовоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, с оглед на което съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспорените
задължителни предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, дадени от Протокол за
извършена проверка № 2009244 от 18.04.2019г.
изхождат от длъжностно лице на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора. По
своята правна същност и по дефиниция дадените задължителни предписания
представляват принудителни административни мерки, имат характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Следователно прилагането
на ПАМ и съотв. издаването на задължителните предписания по чл.404, ал.1 от КТ,
следва да е съобразено с изискванията на АПК. Обжалваните принудителни административни мерки
– задължителни предписания по чл. 404, ал.1 от КТ, са приложени от материално и
териториално компетентен контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда” –
Стара Загора - инж. К.К.В., главен
инспектор в отдел БТКД в Дирекция «Инспекция по труда» гр.Стара Загора в
рамките на нормативно регламентираните му правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда“
във вр. с чл.399 и чл. 404, ал.1 от КТ.
Предписанията по
съдържанието си кореспондират на описанието на установените нарушения, налице е
яснота на разпоредените последици и сроковете за изпълнение. Констатациите,
обективирани в протокола са направени от контролния орган въз основа на проверка по документи, извършена на посочената в протокола
дата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавна служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400
и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации
могат да прилагат принудителни административни мерки – да дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите по този
кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Следователно
законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ
по чл.404, ал.1, от КТ, е наличието на
нарушение /нарушения/ на трудовото законодателство, като основание за даване на
задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за
тяхното отстраняване. Оспорва се от жалбоподателя допускането на нарушения на
трудовото законодателство от негова страна с доводи, че той не е работодател на
лицето С.Й.
Трудовото правоотношение възниква въз
основа на сключен трудов договор между работника и работодателя по силата на
чл. 61,ал.1 от КТ. Съгласно чл. 62,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма с оглед на действителността му. По аргумент на разпоредбата на
чл. 63,ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни. При липсата на подписан от страна на
работнника трудов договор съдът приема, че не е възникнало трудово
правотоношение между С.Й.
и «Лукс принт» ЕООД, с оглед на което тя няма качеството на работник, а «Лукс
принт» ЕООД – качеството на работодател.
Поради което предписанието, дадено в точка
2 е незаконосъобразно. Това предписание
е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ. Съгласно тази
разпоредба, органите на Инспекцията по труда имат
правомощията да прилагат принудителни административни мерки, като дават
задължителни предписания на работодателя
и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В
случая независимо, че е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с Й., същата е правно ирелеванта, тъй като то не е възникнало
поради липсата на двустранно подписан сключен писмен договор между Й. и
жалбопадателя. След като Й. няма качеството на работник, на нея не й се дължи изплащане на трудово
възнаграждение по чл. 128,т.2 от КТ.
По отношение на дадените предписания
за връщане на трудовата книжка, същите също са незаконосъобразни. Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя /чл. 347 КТ/. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично
уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните,
които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват
вписването.
|
|
|
|
|
При прекратяване на
трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от
Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя
възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да
предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на
вписване са посочени в чл. 6, ал. 1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването
им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във
владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са
свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в
мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила.
Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без
отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение е императивно определен. При липсата на възникнало трудово
правоотношение за жалбоподателя не би могло да възникне задължение за предаване
на трудовата книжка . По делото не се събраха надлежни доказателства, че същата
е била задържана от „Лукс принт“ ЕООД
Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 348,ал.2 от КТ трудовата
книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя
на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
Следва
отново да се подчертае, че служителите на Д „ИТ” не са имали право да дават
това предписание, поради липсата на възникнало трудово правоотношение между
жалбоподателя, който няма качеството на работодател и С.Й..
По изложените съображения
съдът намира, че приложените спрямо „Лукс принт“ ЕООД, гр.Казанлък на основание чл.404, ал.1 от КТ принудителни
административни мерки – задължителни предписания по протокол за извършена проверка
№ 2009244 от 18.04.2019г., съставен
от инж. К.К.В., главен инспектор в отдел „БТКД“ към Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.са
постановени в противоречие с приложимите правни норми, а подадената
жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143,ал.1 от КТ Д „ ИТ” гр. Стара Загора
следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на
550/ петстотин и петдесет/ лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
принудителни
административни мерки — задължителни предписания по т.1
и т. 2 от Протокол за извършена проверка
№ 2009244 от 18.04.2019г., съставен от инж. К.К.В., главен инспектор в отдел
„БТКД“ към Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора. като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Стара Загора да заплати на „Лукс Принт” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Капрони” №4,
представлявано от управителя И.Г. Л. направените по делото разноски в
размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: