№ 73
гр. И., 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20211840101090 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от „А.С.В.“
ЕАД, чрез юрисконсулт К.М., срещу Д. Л. Г. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД, и чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 823/2021 г. по описа на РС-
И., за следните суми: 1654,24 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № ****** между ответника и „К“ ЕАД ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.08.2021г.г. до
окончателното изплащане на сумата; 457,52 лв. договорна лихва за периода
от 31.01.2017г. до 30.06.2018г.. Претендират се и направените в хода на
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът, твърди че между ответника и „К“ ЕАД по реда на ЗПФУР по
електронен път е сключен посочения Договор за потребителски кредит за
сумата от 2000 лева. Поддържа, че между „А. Т.“ ЕООД и ответника е
сключен договор за предоставяне на поръчителство и на същата дата между
„К“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство. Твърди, че
ответникът не е изпълнил в цялост своите задължения, че „К“ ЕАД е
получило изпълнение от поръчителя „А. Т.“ ЕООД, поради което последното
е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Твърди, че така
формираното вземане е цедирано от „А. Т.“ ЕООД на ищцовото дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който прави възражение за погасителна давност и поддържа, че не е
бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема следното от
фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, който е
допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се
доказва от приложеното ч.гр.д. № 823/2021 г. по описа на ИРС, по което
срещу ответника е издадена Заповед № 275/26.08.2021 г. за изпълнение по
чл.410 ГПК за сума в размер на 1654,24 лв. главница по Договор за
потребителски кредит №******, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 25.08.2021г.г. до окончателното изплащане на
сумите и 457,52 лв. договорна лихва за периода от 31.01.2017г. до
30.06.2018г. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от
ответника срещу заповедта за изпълнение, в което се оспорва дължимостта на
вземането.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ****** от
22.12.2016 г., сключен между „К“ АД и Д. Л. Г., по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 2 000 лева, която е
следвало да бъде върната на 18 погасителни вноски - 18 х 150,84 лева, при
годишен лихвен процент на разходите 50 %, като общият размер на всички
плащания е 2 715,12 лева. Към договора са приложени и Общи условия по
договор за заем от 22.12.2016 г., които са били връчени на длъжника.
От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 17.12.2020 г. се установява, че „К“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД са
прехвърлили свои вземания на ищцовото дружество „А.С.В.“ ЕАД, които са
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Към
договора за цесия е приложено и извлечение от приложение № 1, в което е
описано вземане спрямо Д. Л. Г. по договор № ******, чийто остатък за
главница е 1654,24 лева, а за лихва – 457,52 лева. Представени са и два броя
потвърждение за сключена цесия, съставени съответно от представляващия
„К“ ЕАД и от представляващия „А. Т.“ ЕООД, както и уведомление до
длъжника за прехвърлянето на вземането, което е връчено на В. Г. – майка на
Д. Г. на 18.01.2021г., видно от приложената обратна разписка.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че ответницата е заявила и взела кредит в размер на 2 000 лева,
като е попълнила надлежно всички полета с лични данни, протекла е и
размяна на информация с „К“, за да се констатира, че в действителност тя е
лицето Д. Г. и желае съответния размер на кредит. От цялостната
предоставена информация на вещото лице, същото е установило, че лицето
сключило договорът е именно Д. Г..
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответницата: 1. на 22.12.2016г. е усвоила предоставения кредит
по Договор за потребителски кредит № ****** в общ размер на 2 000 лева, от
които 1 227,20 лева е получила по „Изипей“, а с остатъкът от 772,80 лева е
погасено старо задължение по заем; 2. останала неплатена главница в размер
на 1 654,24 лева, както и договорна лихва в размер на 457,52 лева. Вещото
лице не е установило дали има плащания от страна на „А. Т.“ ЕООД към „К“
ЕАД, поради непредоставени платежни документи.
Съдът цени заключенията на СТЕ и ССче, доколкото същите са
2
обективно и безпристрастно дадени, отговарят пълно и изчерпателно на
поставените въпроси, извършени са на база на справки по документи в
счетоводството на заемодателя (ССчЕ), както и чрез лично проучване на
електронната страница на дружеството заемодател (СТЕ) относно
възможностите за сключване на договор за потребителски кредит по
електронен път.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна на спора:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът -
възраженията си срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се
разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и
главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника - в случая валидно облигационно отношение между „К“ ЕАД и Д.
Г. по Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство с
твърдяното съдържание (включително и получаване на съгласието на
потребителя по реда на ЗПФУР; предаване на сумата по договора на
ответника; погасяване от страна на поръчителя на задълженията на ответника
по договора за потребителски кредит, валиден договор за цесия, с който е
прехвърлено процесното вземане; получено уведомяване от цедента за
извършената цесия. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си за връщане на получената в заем сума.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено по делото,
че сключеният между страните договор е за паричен заем, като същият
съдържа всички съществени клаузи - размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, размер на възнаградителна лихва, съответно
размер на мораторна лихва, санкционираща длъжника при просрочие на
уговореното от страните издължаване на заема, както и на неустойката при
неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, за което обстоятелство договорът
служи за разписка. Същевременно ответникът не е оспорил в срока на отговор
твърдението, изложено в исковата молба, че плащане по договора не е
постъпило. Не е представил и доказателства за извършено плащане, което
обстоятелство е разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по
делото.
В хода на производството бе безспорно доказано и обстоятелството, че
носител на вземането към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение е „А.С.В.“ ЕАД. Частното правоприемство е настъпило
по силата на договор за цесия, по който ищецът е цесионер, а заемодателят по
договора - цедент. В случая прехвърленото вземане на длъжника, не му е
съобщено лично, но след като към исковата молба е приложено уведомление
на цедента за извършената цесия, то съгласно задължителната съдебна
практика /решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на Първо т.о. на
ВКС/ прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника. По
този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно
която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се
изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в
3
настоящия случай. Това означава, че цесията е породила своето действие по
отношение на ответника в производството.
Предвид изложеното, съдът, счете че главният иск иск се явява доказан
по основание и размер, поради което и съдът следва да признае
съществуването на вземането на ищеца.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
изтекла погасителна давност. В случая спрямо главницата е приложима
общата петгодишна давност, а не тригодишна давност, както навежда
ответницата. Договорът за заем касае неделимо задължение, а уговореното
между страните връщане на заема на погасителни вноски представлява
изпълнения на части съгласно чл. 66 от ЗЗД на иначе неделимото задължение,
поради което не е налице периодично плащане, респ. не е приложима
кратката тригодишна погасителна давност. Началният момент, от който
започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни
лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е
обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита в случая - 30.06.2018г. /така
Решение № ***** от 13.10.2022г. на ВКС, III ГО/. Предявяването на иска
спира давността, което в случая е настъпило с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
/арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/. Същото е депозирано в съда на 25.08.2021 г., а от
падежа /30.06.2018 г./ до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е
изтекъл период, по-малък от пет години.
По отношение на вземането за договорна лихва е приложима кратката
погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което с оглед датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 25.08.2021 г., е изтекла
погасителната давност, доколкото вземането е падежирало на 30.06.2018г.,
следователно в тази му част възражението за погасителна давност се явява
основателно и акцесорния иск за присъждане на договорна лихва следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора по делото с право на разноски разполагат и
двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски, както следва: 42,24 лева –
държавна такса в исковото производство, 150,00 лева депозит ССче, 800 лева
-депозит СТЕ. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което съдът определя съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 150,00 лева. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Разноските в заповедното производство са – 42,24 – държавна
такса и 15,73 лева юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът претендира разноски, но не
доказва, че е сторил такИ. в производството.
Ето защо пропорционално на уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 940,18 лева.
4
Съдът констатира, че неправилно предходният съдия – докладчик /
делото е разпределено на настоящия състав със Заповед А-30 от 26.01.2023г.
на Председателя на РС И./е изчислил размерът на дължимата държавна такса
по предявените искове. Предявени са два иска – главен и акцесорен,
държавна такса следва да се събере върху всеки един от тях – 4% върху
претендираната сума, но не по- малко от 50,00 лева, така по главния иск се
дължи държавна такса в размер на 66,17 лева, а по акцесорния – държавна
такса в размер на 50,00 лева или общо 116,17 лева, от които са внесени 42,24
лева, следователно остава да се довнесат 73,93 лева, за които ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да внесе по сметка на РС И..
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д. Л. Г., ЕГН: **********, адрес: с. Ч., общ. И. дължи на
„А.С.В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул. „П.Д.” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 1654,24 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №******,
сключен между Д. Л. Г. и „К“ ЕАД ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуване
на вземането за сумата от 457,52 лева , представляваща договорна лихва по
договор за потребителски кредит №******, сключен между Д. Л. Г. и „К“
ЕАД за периода от 31.01.2017г. до 30.06.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Л. Г., ЕГН: **********,
адрес: с. Ч., общ. И. да заплати на „А.С.В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „П.Д.” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 940,18 лева, представляваща разноски в
заповедното и в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „А.С.В.” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „П.Д.” № 25 да
заплати по сметка на Районен съд И. сумата от 73,93 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5