№ 99
гр. Сливница, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Н. Н., срещу наказателно постановление №
20-1204-002072 от 06.10.2020 г., издадено от И.П.Г. – началник група към
ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
поддържа, че автомобилът е бил регистриран надлежно във Франция.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не изпраща представител. Не е намерен на посочения от него адрес.
Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е
направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди
наложеното на водача наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 17.08.2020 г., около 06:55 часа, жалбоподателят Н. Н. Н. на влизане
на територията на страната през ГКПП Калотина, при ПП I-8, в района на 1
км. на вход леки автомобили, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, с
френски рег. № ***** собственост на G.M.. При извършена проверка от
1
служител на ГКПП Калотина било установено, че управляваното от
жалбоподателя превозно средство е с прекратена регистрация според
проверяващите.
За констатираното нарушение П. ИВ. П. - мл. автоконтрольор при
ОДМВР – София, сектор ПП, в присъствието на свидетеля при установяване
на нарушението – ИВ. Б. Н., издал на жалбоподателя АУАН серия GA №
142457 от 17.08.2020 г., за това че на посочената дата, в 06:55 часа в Община
Драгоман, на път граница Югославия - Калотина - София - Пловдив - Хасково
- Свиленград - Кап. Андреево - граница Турция, ПП I-8, на вход леки
автомобили на ГКПП Калотина, управлявал лек автомобил марка лек
автомобил марка „Мерцедес”, с френски рег. № ***** собственост на G.M.,
като автомобла не е регистриран по надлежния ред, с което виновно е
нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с
деянието, описано идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е
извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му било наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства:акт за встъпване в длъжност, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г., заповед № 517з-
1741/10.06.2016 г., справка за нарушител/водач, френско свидетелство за
регистрация, както и гласните доказателствени средства- показанията на
свидетеля И.Н.. Съдебният състав извърши преценка на показанията на
свидетеля като счита, че същите са не са достатъчно детайлни и подробни, не
съдържат фактически данни за случая, но свидетеля потвърждава
съдържанието на АУАНш. Показанията на свидетеля кореспондират на
останалите писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
2
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1
от ЗДвП е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от министъра
длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Съдебният състав не намери и нарушения относно реквизитите на двата
документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същите формално се
съдържат в двата документа.
Според обстоятелствената част на наказателното постановление
управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран на
територията на Франция, а впоследствие е бил отчислен от службата за
регистрация в посочената държава и не е бил регистриран в службата за
регистрация в България. Констатацията, че автомобилът е бил дерегистриран
във Франция, се подкрепя единствено от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел, като в административно наказателната
преписка, такива доказателства липсват.
Не се спори в производството, че санкционираното лице е представило
пред служителите на Гранична полиция, френско свидетелство за регистрация
на автомобила. Както беше посочено по - горе обаче, липсват данни по
преписката да са представени доказателства, че автомобилът деиствително е
бил отчислен от френските власти. Липсват също така и данни, дали от
съответните компетентни власти е изисквана официална справка свързана с
актуалната регистрация на процесния автомобил в Република Франция.
Предвид изложеното по-горе не може да се приеме за доказано
обстоятелството, че регистрацията на автомобила във Франция е била
прекратена към момента на установяване на твърдяното нарушение.
Тук е мястото да се отбележи, че задължение на административно
наказващия орган е да ангажира достатъчно по обем и качество доказателства
от които да бъде установено по несъмнен и безпротиворечив начин описаното
в НП нарушение. В случая, както беше посочено по – горе, не са посочени
3
номерът на рамата на управлявания от жалбоподателя автомобил /доколкото
при наличието на твърдения за липса на регистрация по установения ред, това
е основният индивидуализиращ белег на МПС/, фактическото и правното
основание, по силата на което е прекратена регистрацията на този автомобил
във Франция, както и актът за прекратяване на регистрацията на автомобила и
компетентният орган на Френската република, които е издал този акт. Освен
че водят до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице,
посочените пропуски изправят съда пред невъзможност да прецени
законосъобразността на издаденото наказателното постановление, както и да
провери правилно ли е приложен материалния закон, досежно възприетата от
АНО фактическа обстановка, че регистрацията на управлявания от
жалбоподателя автомобил е била прекратена към посочената в наказателното
постановление дата на вмененото нарушение. Следва също така да бъде
посочено, че отбелязването върху талона на автомобила с ръкописен текст на
френски език „VENDU“ /продаден/, само по себе си не означава,
дерегистрация на автомобила, а единствено установява трансформация на
собствеността. За да бъде прекратена неговата регистрация е необходим
конкретен акт на съответната компетентна администрация, според които по
недвусмислен начин да се налага извода, че поставените регистрационни
табели са невалидни и съответно движението на автомобила с тях го
квалифицира като такъв, които не е регистриран по надлежния ред.
В този смисъл обжалваното постановление е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, като не са посочени
доказателствата които потвърждават извършването му. В конкретния случаи
такива липсват по делото и не са ангажирани в хода на АНП.
Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия
извод на настоящата инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на
съществените, което предполага отмяната на обжалваното НП.
Отделно от това следва да се посочи и че не се установява от
доказателствата по делото, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение виновно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административното
нарушение следва да е извършено виновно като вината, независимо в коя
нейна форма предполага наличието на съзнание у дееца за определени факти,
в конкретния случай за обстоятелството, че управляваният от дееца
автомобил не е регистриран по надлежни ред. По делото не се събраха
никакви доказателства жалбоподателят да е знаел, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация и въпреки това да го управлява, като е
известно на контролните органи, че той справка в този смисъл не може да
направи. От една страна се установи, че автомобилът е собственост на трето
лице, а също така е бил с регистрационни табели, с което от външна страна е
бил годен за движение по пътищата, поради което жалбоподателят няма как
да е знаел, че е с прекратена регистрация.
Гореизложеното налага извод за допуснато нарушение на
процесуалните правила, а и неустановяване на нарушението от субективна
страна, което обуславя отмяна на атакуваното наказателното постановление,
4
като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за сторени разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-1204-002072 от
06.10.2020 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР – София,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Н. Н. Н., ЕГН **********
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5