№ 542
гр. Русе, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200169 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Л.Л.М.“ ЕООД против Наказателно постановление №
67/14.12.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл. 165,
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 149, ал. 1, предл. първо от ЗООС.
В жалбата се навежда съображения за неправилност, тъй като последното е
издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорват се констатациите, изложени в
обстоятелствената част на АУАН-а и НП. Твърди се, че не е осъществен състава на
нарушението, тъй като на проверяващите от РИОСВ е оказан незабавен достъп и
съдействие, като последните са извършили проверка в хода, на която не са установили
нарушения на ЗООС.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Л.П., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода
на пледоарията си. Претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Цветелина Тодорова, която моли жалбата да се остави без уважение като
1
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като
правилно и законосъобразно. В тази насока акцентира, че на служителите на РИОСВ е
бил отказан незабавен достъп до площадката на предприятието, като проверката е била
извършена едва след двадесет минути. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована на основание чл. 62 от ЗАНН,
не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на дружеството-
жалбоподател е получил препис от наказателнолното постановление на 07.01.2022 г., а
жалбата е подадена на 14.01.2022 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Л.Л.М.“ ЕООД, с предишно наименование „Монтюпе“ ЕООД, с ЕИК
*********, стопанисва завод за производство на автомобилни части, находящ се в гр.
Русе, Индустриален парк, Източна промишлена зона.
Със Заповед № 21/31.03.2021 г., издадена на основание чл. 42, Раздел 10 от
Правилника за вътрешния трудов ред на „Монтюпе“ ЕООД, било определено, че
служители на държавни институции се допускат на теритроята на завода при спазване
на процедурите за посетители и правилата за безопасност /т. 6.2. от Заповедата/, като в
случай на непредизвестено посещение, служителите на КПП трябва да информират
своевременно Организатор Стопански дейности и/или друг служител на „Монтюпе“
ЕООД, при невъзможност те да бъдат открити да се информират други ръководни лица
от фирмата /т. 6.3. от Заповедта/
Във връзка с получени множество сигнали на зеления телефон на РИОСВ-Русе в
часовия диапазон от 20:28 до 22:54 часа на 03.09.2021 г. за наличие на неприятна
миризма на „изгорял бакелит“ в гр. Русе свидетелите са извършили проверка в
различни части на гр. Русе. От 21:04 часа експертите на РИОСВ-Русе са стартирали
обход по следния маршрут: кръговото кръстовище на КАТ-Русе по бул. „Липник“, гара
Разпределителна, ул. „Потсдам“, в района на ГКПП „Дунав мост“ до площадката на
2
„Л.Л.М.“ ЕООД.
С оглед на горепосочената заповед и с оглед извършваната дейност в завода, на
лицата, посещаващи завода, бил извършван инструктаж на всеки шест месеца и същите
следвало да бъдат придружавани по време на престоя си от служител на „Л.Л.М.“
ЕООД. Така изложеното се отнасяло и за служителите на РИОСВ-Русе, които
извършвали планирани и непланирани проверки, като в рамките на работния ден на
последните бил осигуряван достъп до предприятието в рамките на десет минути.
Към 03.09.2021 г. свидетелят ЕМ. АНГ. – мениджър „Инфраструктура, екология
и енергия“, бил натоварен със задължението да придружава служителите на РИОСВ-
Русе при извършваните от тях проверки.
В тази връзка свидетелят Х.М. – началник РИОСВ-Русе, разполагал с
телефонния номер на свидетеля А..
На 03.09.2021 г. във връзка с множество постъпили сигнали на зеления телефон
на РИОСВ-Русе в часовия диапазон от 20:28 до 22:54 часа, за наличие на неприятна
миризма на „изгорял бакелит“ в гр. Русе, била извършена проверка в различни части на
гр. Русе от свидетелите Х.М. и В.П. – служители на РИОСВ-Русе.
От 21:04 часа свидетелите М. и П. стартирали обход по следния маршрут:
кръговото кръстовище на КАТ-Русе по бул. „Липник“, гара Разпределителна, ул.
„Потсдам“, ул. „Никола Петков“, в района на ГКПП „Дунав мост“ до площадката на
„Л.Л.М.“ ЕООД. В района на гара Разпределителна и ул. „Никола Петков“ било
установено органолептично наличие на неприятна миризма на „изгорял бакелит“.
В 21:18 часа при оглед на площадката на „Л.Л.М.“ ЕООД свидетелите М. и П.
констатирали видимо изпускане на производствени отпадъчни газове от от
организираните източници на емисии – с по-голям дебит на емисии – комина на
Карусел № 8 и комина на Карусел № 4.
В тази насока свидетелите М. и П. решили да извършат проверка на територията
на предприятието. Служителите на РИОСВ били наясно, че площадката на
предприятието е с ограничен достъп, поради което около 21:40 часа посетили портала.
Свидетелката Р.И. – дежурен служител, им разяснила, че достъпът се осъществява само
в присъствието на упълномощено от ръководството лице.
Свидетелят М. се обадил на телефона на свидетеля А. и го помолил за
съдействие за извършване на проверка в завода във връзка с получени сигнали за
неприятна миризма на територията на гр. Русе, оприличавана на „изгорял бакелит“.
Свидетелят А. посочил, че ще съдейства на служителите на РИОСВ-Русе, но, тъй като
се намира в дома си, ще трябва да го изчакат на портала.
В рамките на около двадесет минути свидетелят А. успял да се придвижи от
дома си до завода, като през това време служителите на РИОСВ-Русе го чакали на
3
портала. През това време сигналите на зеления телефон се увеличавали.
В 22:10 часа свидетелите М. и П. в присъствието на свидетеля А. успели да
влязат на територията на предприятието, като към тях се присъединил и свидетеля
Диян Горчев – механотроник в „Л.Л.М.“ ЕООД. Била извършена проверка на Карусел
№ 8, в хода на която не било установено, че замърсяването на въздуха е осъществено
от територията на предприятието. Свидетелите М. и П. напуснали завода в 22:50 часа.
Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол ВП-1/03.09.2021 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелката В.П. приела, че с поведението си,
изразило се в неосигуряване незабавен достъп до площадката на дружеството-
жалбоподател, последното е осъществило нарушение на чл. 149, ал. 1, предл. първо от
ЗООС, като в тази връзка бил съставен АУАН № 0002608/04.10.2021 г. Представител
на дружеството-жалбоподател го подписал, като отбелязал, че има възражения, тъй
като изложеното не отговаря на действителната фактическа обстановка.
Въз основа на съставения АУАН № 0002608/04.10.2021 г. било издадено и
оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 165, ал. 2 от ЗООС била наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 0002608/04.10.2021 г., НП № 67/14.12.2021 г., Констативен
протокол ВП-1/03.09.2021 г., Заповед № 21/31.03.2021 г., график на контролно-
пропусквателен пункт, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на
свидетелите В.П., Р.И., Диян Горчев, Х.М. и ЕМ. АНГ..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
След извършване на дължимата служебна проверка съдът приема, че АУАН-ът и
НП са издадени от административни органи, разпологащи с материална и
4
териториална компетентност.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че „Л.Л.М.“ ЕООД не е осъществило
нарушение на чл. 149, ал. 1, предл. първо от ЗООС, във връзка с което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗООС въвежда задължение на физическите и
юридическите лица да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на
органите по чл. 148, ал. 3 от ЗООС за всички обекти и територии за извършване на
проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални
източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда. Видно от
гореизложеното, изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, изразяващо
се в неизвършване на определени действия от субекта, а именно неосигуряване на
незабавен достъп и неоказване на съдействие. Използването на съюза „и“ сочи, че не се
касае за две отделни форми на изпълнително деяние, а за двуактно нарушение. Тоест
същото ще се счита за извършено с осъществяване на двата акта - неосигуряване на
незабавен достъп и неоказване на съдействие. Доколкото законодателят не е
дефинирал какво следва да се счита под „незабавно“, то последното следва да се изведе
от конкретната фактическа обстановка при отчитане на всички относими обстоятелсва
– време, място и др. Извън посоченото, забавен достъп би бил налице винаги, когато
оказано съдействие е след изтичане на такъв времеви интервал, който обезмисля
провеждането на проверката.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочената в наказателното постановление дата – 03.09.2021 г., и час –
21:40 часа, свидетелите М. и П. – служители при РИОСВ-Русе, имащи качеството на
длъжностни лица по смисъла на 148, ал. 3 от ЗООС, са се намирали пред портала на
5
„Л.Л.М.“ ЕООД във връзка с постъпили сигнали за миризма на „изгорял бакелит“. От
показанията на свидетеля Христов М. е видно и че последният е бил наясно, че
достъпът до предприятието се осъществява в присъствието на служител на „Л.Л.М.“
ЕООД, както и че към процесната дата това е бил свидетелят ЕМ. АНГ., с чийто
телефонен номер разполагал. По делото не е налице спор, че в 22:10 часа на
свидетелите М. и П. е бил оказан достъп от служител на „Л.Л.М.“ - свидетеля ЕМ.
АНГ., който бил помолен за съдействие от свидетеля М. в 21:49 часа. Видно от така
изложеното, на свидетелите М. и П. е бил оказан достъп и съдействие. На следващо
място съдът, отчитайки, че процесната проверка е направена в извънработното време
на свидетеля А., че същият се е намирал в дома си, когато е бил потърсен от свидетеля
М., както и че се е предвижил в рамките на 20 минути до предприятието, счита, че
оказаният достъп е бил незабавен, доколкото забавянето от 20 минути е било изцяло
обусловено от обективни причини. В тази насока съдът акцентира на обстоятелството,
че при извършваните проверки от служителите на РИОСВ-Русе в светлата част на
денонощието, по което време свидетелят А. се е намирал в завода, са били нужни десет
минути, за да им се осигури достъп. В процесния случай не се установи и извършената
проверка да е била осъществена след такъв интервал от време, който да я обезмисля,
доколкото първите сигнали на зеления телефон са били получени в 20:28 часа, а такива
сигнали са били налице както преди, така и по време на провеждане на проверката. За
прецизност следва да се посочи, че в процесния случай е фактически невъзможно да се
осигури незабавен достъп до предприятието, доколкото допускането на служителите
на РИОСВ-Русе без придружаващо ги лице и без извършване на съответния
инструктаж, би довело до застрашаване на здравето и живота им.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по категоричен начин се
установи, че на служителите на РИОСВ-Русе е бил осигурен незабавен достъп и
съдействие от свидетеля ЕМ. АНГ. – служител на дружеството-жалбоподател, съдът
счита, че „Л.Л.М.“ ЕООД не е осъществило от обективна страна нарушението, във
връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
За прецизност следва да се посочи, че, доколкото разпоредбата на чл. 149, ал. 1
от ЗООС има за адресат както юридически, така и физически лица, и доколкото в
наказателното постановление се сочи, че свидетелката Р.И. не е осигурила достъп, а
впоследствие такъв е бил осигурен от свидетеля А., то поведението би могло да
обоснове само личната отговорност и то ако се установи, че същата не е оказала и
съдействие, каквито данни по делото има – същата не е потърсила свидетеля А., а само
декларативно съобщила, че достъп се осигурява в присъствието на упълномощено
лице.
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и
6
незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото на дружеството-жалбоподател се дължат разноски за
процесуално представителство, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. В хода на
производството пред настоящата инстанция „Л.Л.М.“ ЕООД е било представляван от
адв. Л.П. и адв. Д.П.. Искането за присъждане на направените разноски за процесуално
представителство е своевременно заявено, в хода на съдебните прения, а с
представения по делото Договор за правна защита и съдействие е надлежно
удостоверено и плащането в брой. Видно от така изложеното, искането на „Л.Л.М.“
ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява изцяло
основателно и следва да се уважи в пълен размер от 400 лева.
Според легалното определение § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият
случай е директора на РИОСВ - Русе. С оглед на изложеното, РИОСВ - Русе следва да
бъде осъдено да заплати на „Л.Л.М.“ ЕООД разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 67/14.12.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/ на „Л.Л.М.“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 149, ал. 1, предл. първо от ЗООС, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Регионална инспекция по околна среда и
водите-Русе да заплати на „Л.Л.М.“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 400
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8