Мотиви към Присъда
№260002/09.06.2022г., постановена по н.о.х.д. №354/2020г. по описа на РС гр.
Левски
Повдигнатото срещу С.М.Г., ЕГН
********** обвинение е по чл. 151, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това,
че през периода м.октомври – 17.01.2020г. включително, в
гр.Белене, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние
да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице ненавъшило 14 години Л. – Х. Б.С.
на 12 години, ЕГН **********, както следва:
-на
неустановена дата през месец октомври 2019г., в гр.Белене, обл.Плевен, се
съвкупил с лице ненавъшило 14 години Л.Б.С. на 12 години, ЕГН **********;
-на
неустановена дата през месец октомври 2019г. – 31.12.2019г. включително, в
гр.Белене, обл.Плевен, се съвкупил с лице ненавъшило 14 години Л.Б.С. на 12
години, ЕГН ********** ***, се съвкупил с лице ненавъшило 14 години Л.Б.С. на
12 години, ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК.
Представителят
на РП - Плевен намира обвинението
спрямо подсъдимия Г. за доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и
субективна страна. Счита, че обвинението се доказва от показанията на
разпитаните свидетели, които кореспондират със заключенията на назначените
съдебно медицински експертизи по делото. Пледира по отношение на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Повереникът
на гражданския ищец намира, че
доказателствата, събрани в досъдебното производство са безпротиворечиви и водят
до обосновано заключение, че през 2019г. подсъдимият е извършил престъплението.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който след като признае за виновен
подсъдимия, да го осъди да заплати паричната сума в посочена в исковата сума, в
пълен размер.
Подсъдимият се явява лично и
се представлява от защитника адв. Р.Р.. Защитникът
пледира съдът да признае за невинен по повдигнатото обвинение. Счита, че от
събраните по делото доказателства не са налице такива, които по категоричен
начин да удостоверяват възрастта на Л. – Х..
Алтернативно, ако съдът прецени, че е налице субективната
страна на престъплението, намира, че е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и свидетелката Л. – Х. от гр. Белене се
запознали в социалната мрежа Инстаграм през 2019г. Скоро след това двамата се
уговорили да се видят. През м. октомври 2019г. двамата се срещнали вечерта в
гр. ***, в което училище учела Л. – Х..
По време на срещата Л. – Х. казала, че е на 12 години, а подсъдимият
- че е на 17 г.
Подсъдимият предложил на Л. – Х. да я заведе на гости на свой приятел – Г.П..
Двамата се отправили към къщата на П. ***. Свидетелят ги посрещнал и ги оставил
сами в една от стаите на къщата и излязъл. Подсъдимият и Л. – Х. започнали да си
говорят, след което решили да правят секс. Той си сложил презерватив и двамата
доброволно осъществили полов акт. Двамата останали в къщата още известно време,
след което подсъдимият С. се обадил на свидетеля Г. и му казал, че може да се
прибира. Г.П. се прибрал, след което двамата изпратили Л. – Х. до дома на баща
й, където тя щяла да пренощува.
Наскоро след този случай подсъдимият С.Г. и Л. – Х. отново
се уговорили да се срещнат до СУ „***” в гр. Б.. Подсъдимият предложил на Л. –
Х. да отидат отново до къщата на Г.П., с когото предварително се уговорил. Л. –
Х. се съгласила. Двамата отишли в къщата на Г.П.. Последният отново ги оставил
сами в къщата и излязъл. Двамата били в същата стая, както и първия път. Легнали
на леглото и започнали да се целуват. Подсъдимият сложил презерватив и отново
доброволно осъществили полов акт. Впоследствие подсъдимият се обадил на
свидетеля П. и му казал, че може да се прибира. Г.П. се прибрал и двамата с
подсъдимия изпратили Л. – Х. до дома на баща й.
На 17.01.2020г. свидетелката Л. – Х. се намирала в дома си,
находящ се в гр. *****. Свидетелката се скарала с майка си – св. А.К.С. и
решила да избяга от дома си. Казала на майка си, че отива да хвърли боклука.
Излязла и не се върнала. Отишла до СУ ***, където се намирал подсъдимият, който
я чакал, тъй като бил предупреден от свидетелката С., че ще избяга от дома си и
двамата си уредили среща. Зад училището подсъдимият и свидетелката осъществили
полов акт, който също бил доброволен и този път подсъдимият използвал
презерватив.
След като Л. – Х. не се върнала в дома си, майка й се обадила
на полицията. През това време свидетелката С. отишла при баба си – св. Т.И.С. и
й споделила, че е избягала от дома си. Бабата Т. и приятелят й се обадили в
полицията. В дома на бабата дошли полицаи, пред които св. С. казала, че е
изнасилена.
По случая било образувано настоящото наказателно
производство, в хода на което станало ясно, че Л. – Х. не е изнасилена.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните свидетели, назначените съдебно – медицинска, съдебни
психолого – психиатрични експертизи и приложените писмени доказателства.
Свидетелката Л. – Х. твърди в показанията си, че се
запознала с подсъдимия в Инстаграм. Общували известно време, след което той
пожелал да се видят. След като се срещнали С. я завел у негов приятел – Г.,
където осъществили полов акт. Свидетелката е категорична, че са имали полови
контакти 3-4 пъти и че подсъдимият е знаел на колко години е тя. Подсъдимият знаел
в кое училище учи и в кой клас е тя.
В качеството на свидетел е разпитана К.В., която разказва,
че съученичката й Л.– Х. й споделила, че имала сексуални връзки с подсъдимия
няколко пъти по желание.
В показанията си св. Д.Ш. пояснява, че Л. – Х. й разказала,
че са излизали с подсъдимия и са правили секс над 5 пъти. С. учил в тяхното
училище, но бил по – голям на възраст от тях.
В показанията си св. В. разказва, че Л.– Х. е споделила с
нея и с още две момичета, че правила секс със С. над 5 пъти.
Показанията на цитираните свидетели съдът намира за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Съдът приема, че обясненията на подсъдимия са защитна теза,
поради което не ги кредитира, тъй като противоречат на показанията на
свидетелите, на чиито показания съдът дава вяра.
В хода на разследването е назначена съдебно – медицинска
експертиза за освидетелстване на свидетелката С., от заключението на която се
установява, че от направения на
18.01.2020г. преглед не е възможно да се потвърди или изключи осъществен полов
акт в близките часове и дни, тъй като е налице стара дефлорация с давност над 2
седмици и състоянието на половия орган допуска извършване на полово сношение
без причиняване на нови увреждания/следи.
След психиатрично и психологично изследване на св. Л. – Х.
не е са установени данни за умствена недоразвитост и/или психично разстройство
в тесния смисъл на думата с възрастова специфика или с нозоспецифични симптоми.
Към времето на криминализираното деяние осв. е била
малолетна, като възрастта й предпоставя физиологична невменяемост – не е могла
да разбира свойството и значението на постъпките си, да разбира и
противодейства на евентуално упражнено сексуално насилие спрямо нея.
Във връзка с мозъчно заболяване в детска възраст при
освидетелстваната е констатиран ограничен тип дисфункция при когнитивните
функции със засягане предимно на вниманието, което се отразява върху протичането
на паметовите процеси. Интелектуално е с нормална надареност в диапазона на
ниската норма за хронологична възраст. Осв. е податлива на внушения и
самовнушения. Поради възрастта си не е в състояние да разбира и противодейства
при евентуално упражнено й физическо или психическо насилие. Осв. има изградени
представи за взаимоотношенията между половете и разграничава приемливите от
неприемливите сексуални практики.
След комплексно психиатрично и психологично изследване на
осв. С.М.Г., не са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично
разстройство в тесния смисъл на думата. Към времето на криминализираните
действия при него липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Формално е отчитал противообществения
характер на деянието, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките
си, както и да ги ръководи. Според заключението интелектуалното развитие и
личностната зрялост при осв. отговарят на очакванията за хронологичната му
възраст. Не се отчитат прояви на инфантилизъм или умствена ретардация.
Личността на подсъдимия се отличава с отстъпчивост,
себенеувереност, притеснения и нерешителност и произтичащи неефективно
отстояване на позициите и интересите при фрустрация и лична ощетеност.
Заключенията
на назначените в хода на досъдебното производство съдебни
психолого психиатрични
експертизи и съдебно – медицинска експертиза, надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на съда са
извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.283 от НПК.
На база събраните доказателства, при така установената
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият С.М.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 151, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК, тъй като през периода м.октомври – 17.01.2020г.
включително, в гр.Белене, обл.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице ненавъшило 14
години Л.Б.С. на 12 години, ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци
на указаното престъпление, тъй като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, се съвкупил с Л. – Х. Б.С., която към
момента не е била навършила 14- годишна възраст. Извършеното от него не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК, доколкото съвкуплението е било със
съгласието на свидетелката Л. – Х.. Безспорно е установено авторството на деянието и механизма на
същото.
Деянието е осъществено при
условията на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл, с целени и настъпили общественооопасни последици. Подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е, че това, което върши е
противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Съдът приема, че подсъдимият е знаел, че
свидетелката Л. – Х. към момента на съвкуплението е била на 12 години, т.е.
ненавършила 14 – годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, знаейки,
че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с
установените в обществото норми и правила.
Неоснователно е искането на защитата за приложение
разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като съдът не намира основания за това.
За това, дали деянието, макар и осъществява формално признаците на предвидено в
закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата
малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да
не е налице или да е явно незначителна.
В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може да се
приеме за малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата обществена
опасност не е явно незначителна. Касае се за увреждане на важни обществени
отношения, свързани с половата неприкосновеност на малолетно дете. Посоченото
определя обществената опасност на извършеното
деяние, което е налице и не е явно незначителна.
При така приетото за извършено престъпление от страна на
подсъдимия С.М.Г. и определената правна квалификация на деянието – по чл. 151,
ал.1, вр. чл. 26, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено и целите на същото, съдът съобрази,
че предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл. 151, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до шест години.
Тъй като инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия
като непълнолетен, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3
от НК, съгласно която законова норма за непълнолетните предвидените в особената
част на Наказателния кодекс наказания лишаване от свобода за повече от пет
години се заменят с лишаване от свобода до три години.
Като се отчетоха наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата
възраст на подсъдимия и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК при многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства.
Като съобрази горното, и разпоредбите на ч. 55, ал.1, т.2,
б.б от НК, за постигане целите на наказанието съдът приема, че най –
подходящото по вид наказание от предвидените в разпоредбата на чл. 55, ал.1,
т.2 б. Б от НК е наказанието пробация. По изложените съображения съдът наложи
по отношение на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ при следната съвкупност от
пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично; и по чл.
42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца.
За
да определи пробацията в минимален размер съдебният състав отчете посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Така
наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното,
така и на личността на подсъдимия и според съда би постигнало своето поправящо
и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В
хода на съдебното производство е приет за разглеждане граждански иск предявен
срещу подсъдимия С.М.Г., от Л. – Х. Б.С., чрез нейната майка и законен
представител А.К.С. за сумата от 5000 лв., които вреди се изразяват в засягане
на половия морал на лицето, негативни емоции, свързани с притеснение от
реакциите в обществото и семейството, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Съдът
прие, че са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане –
виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец Л. – Х.
Б.С. неимуществени вреди и причинна връзка между тях.
Съдът
определи размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост – в размер на 500 лв. с оглед вида и характера на причинените й
неимуществени вреди.
Съдът
взе предвид показанията на пострадалата Л. – Х. Б.С. и нейната майка. Съдът
съобрази и заключенията на съдебно –
медицинската и психолого психиатрична експертизи.
Според
заключението на вещите лица, изготвили психолого психиатричната експертиза, при
осв. Л. – Х. не са установени травматични преживявания във връзка с
престъплението – обект на разследване. Не са установени данни за негативно
повлияване на общото функциониране и емоционално – поведенчески реакции на
дистрес.
Предвид
изложеното съдът прие, че предявеният граждански иск над сумата от 500 лв. до
5000 лв. следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв.; направените
деловодни разноски по досъдебното производство в размер на 622.20 лв. –
психолого-психиатрична експертиза на Л.Б.С.; 285.60 лв. – техническа
експертиза; 585.60 лв. – психолого-психиатрична експертиза на С.М.Г. и 155.54
лв. съдебно – медицинска експертиза и направените в съдебното производство
разноски в размер на 273 лв.
Съдът
се произнесе и по веществените доказателства, които след влизане в сила на
присъдата да се върнат на правоимащото лице.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: