Р
Е Ш Е Н И Е
261102/29.3.2021
гр.Варна,
29.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря
Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№21124/2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищцовото дружество „В.и к." ООД твърди, че в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр. 18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на ответника В.Д.А. за
имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на
същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида
абонатен номер **,
чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к."
ООД потребителите дължат заплащане на ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът-ответник не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен
да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 17.07.2019г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу А., въз основа на което било образувано частно гражданско
дело № 11171 /2019г. по описа на ВРС, ГК-24 състав.
На 18.07.2019г. съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на А. да
заплати на кредитора-ищец сумата от 696,78лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 18.08.2014г. до 29.01.2019г.;
сумата от 113,70лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 22.01.2015г. до 12.07.2019г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.07.2019г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 02.12.2019г. ищецът е уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури
са подробно описани в справка за недобора на частен абонат №*** до 12.07.2019г.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК „В.и к." ООД моли да бъдат призовани на съд с
ответника и да се признае за установено, че последния в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на ищеца сума в общ размер на
696,78лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 18.08.2014г. до 29.01.2019г. на адрес гр.Варна, ** сума в общ размер на 113,70лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 22.01.2015г.
до 12.07.2019г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-17.07.2019г. до окончателното й плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
11171/2019г. от 18.07.2019г. по описа на ВРС.
Моли съдът да се произнесе с решението си и
относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното
производство в размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски и по настоящото производство.
Ответника по реда на чл.131 от ГПК е подал
отговор в който сочи, че предявените искове - главен и акцесорен
са процесуално недопустими. Исковата молба е подписана от пълномощник, посочен
като юрисконсулт. Лицето Е. Р. не е назначено за юрисконсулт
в ищцовото дружество към датата на подаване на
заявлението и към датата на подаване на исковата молба. Поради това и така
предявени исковете се явяват процесуално недопустими, дори и да е бил спазен
срокът за предявявнето им.
За ищцовата страна е настъпила преклузията по чл.127 от ГПК за саниране на посочения
по-горе пропуск, поради което и производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Липсва към исковата молба /нито е посочено,
нито е приложено/ доказателство, установяващо, че по заповедно производство е
била издадена заповед за изпълнение, поради това и на още по-голямо основание
предявените искове се явяват недопустими. Недопустимо е съдът служебно да
събира доказателства за да бъде установена допустимостта на предявен иск.
Предявените главен и акцесорен
искове са недопустими и поради факта, че ответникът никога не е бил титуляр по
партида с абонатен номер 1345807 на ответното дружество, не е сключвал договор
с дружеството, затова и не е пасивно легитимиран да отговаря по настоящите
искове, а също и да бъде длъжник по заявлението, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№11171/2019г. по описа на ВРС-ХХІVсъстав.
Никога, през посочения период ответникът не е
ползвал услуги, предоставени от ищцовото дружество на
посочения в петитума на исковата молба
административен адрес.
Ответникът не е подавал заявление/молба в ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за
адреса, посочен в исковата молба.
В обстоятелствената част на исковата молба
липсва твърдение на факт за ползвани услуги на ищцовото
дружество на адреса, посочен в петитума на исковата
молба. В тази връзка липсва корелация между искова молба и петитум.
Отделно от горното, доколкото става въпрос за
периодични платежи, по смисъла на чл.111, б."в", предл.3 от ЗЗД и на TP №3/2011г. по т.д.№3/2011г. на ОСГТК, то
считам, че за периода до 12.07.2016г. претенцията е изсрочена
по давност и затова, ако, въпреки горното, се приеме, че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по настоящото исково производство, то правя възражение
за погасяване на вземанията по главния иск преди 12.07.2016г. поради изтекла
давност, на основание чл.111, б."в", предл.З
от ЗЗД.
Във връзка с горното и на основание чл.111,
б."в", предл.2 от ЗЗД твърдя, че
претенциите за лихви са погасени поради изтекла предвидената в закона давност и
моля да приемете за разглеждане възражението на ответната страна срещу тези
претенции на посоченото основание - изтекла погасителна давност.
Ако не се приеме изложеното по-горе и се
приеме, че предявените срещу ответника искове са процесуално допустими, то
твърди, че същите са неоснователни и заявява, че ги оспорва изцяло.
Твърди, че на ул."****" в гр.Варна „няма блок **", както се сочи в ИМ.
Твърди, че партиден номер *** при ответното дружество не се отнася за
апартамент №** в гр.Варна ул."***" бл.**.
Твърди, че ответникът никога не е бил титуляр
на каквато и да било партида в ответното дружество. Никога не подавал заявление
за откриване на партида на негово име в дружеството, в т.ч. и относно
посочената в исковата молба партида с номер ***. Никога нито ответникът, нито някой от
членовете на семейството му не е подписвал книгата за месечното отчитане на
показанията на водомера за посоченото в петитума на
исковата молба жилище.
Дори и да се дължат някакви суми за допустим
период, то това би могло да е само за периода от 12.07.2016г. до 12.07.2019г.
С оглед горното, счита, че ответникът не
дължи посочената сума - главница, в т.ч. и за допустимия период, за която е
неприложима погасителната давност и предвид акцесорния
характер на претенцията за лихви и с оглед направеното възражение за погасяване
по давност на главниците и съответно - и възражението за изсрочване
по давност на вземането за лихви, ответникът не дължи и посочената претендирала
сума -лихви.
Заявява, че оспорвам изцяло претенцията за
лихви както по основание, така и по размер.
Заявява, че оспорва искането за присъждане на
разноски по частното гражданско дело и по настоящото гражданско дело и по
основание и по размер, още повече, че същите са обусловени от изхода на спора
по главния установителен иск по гражданското дело, за
недопустимостта, евентуално - за неоснователността на който са наведени по-горе
възражения и твърдения. Моли, да се постанови решение, с което да се прекрати,
като недопустимо, производството по делото, поради факта, че ответникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по настоящия установителен
иск и не е длъжник на ищцовото дружество, тъй като не
е титуляр на партида с номер 1345807, поради факта, че никога и по никакъв
повод не е заявявал пред това дружество откриване на партида на негово име, а
още по-малко - за посочения в петитума на исковата
молба адрес, какъвто не съществува в гр.Варна, а при условие на евентуалност,
ако се приеме, че исковете са допустими, да се оставят без уважение, като погасени
по давност и неоснователни, предявените от „В.иК."ООД-** главен иск за признаване за установено в
отношенията между страните по делото, че ответникът дължал на ищцовото дружество по партида с абонатен номер ** сума в размер на 696,78лв., представляваща
главница за ползвани и незаплатени услуги за периода от 18.08.2014г. до
29.01.2019г. на адрес гр.Варна ул."** ап.5, както и 113,70лв. лихва за забава
върху тази главница за периода от 22.01.2015г. до 01.10.2016г., а също и
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.07.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми на 18.07.2019г. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 11171/2019г. по описа
на ВРС и за разноски по частното гражданско дело и по гражданското дело и моли,
на ответника да бъдат присъдени сторените разноски по делото.
Съдът приема,
че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Решаващия
състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията
на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е
приложено гр.д.№11171/19г. на ВРС, ХХХІ състав в рамките на което по заявление
подадено от ищцовото дружество в негова полза срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за сумите от 696.78лв. главница за
ползвана ВиК услуга за времето от 18.08.2014г. до
29.01.2019г. по партида с аб. №**, 113.70лв. лихва за времето от
22.01.2015г. до 12.07.2019г., заедно със законната лихва върху главниците до
окончателното им изплащане и сторените по делото разноски, но тъй като
длъжникът не е открит на заявените от него адреси на заявителя е указано, че
следва да предяви иск за установяване дължимостта на процесните суми.
Съдът намира,
че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца
е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума,
като в тежест на ответника е да докаже плащане или други правопогасяващи
или правоизключващи факти.
Съгласно
представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В
и К услуги. В конкретния случай процесуалния представител на ответника е
направил възражение, че последния няма качеството на потребител на ВиК услуга по смисъла на чл.2 от ОУ на ищеца. Ищцовото дружество е оборила тези възражения представяйки
справка от агенция по вписванията от която се установява, че ответника е
собственик на имота от 19.08.1997г. което при липса на доказателства за
обратното по презумпция го определя и като ползвател на ВиК
услуга предоставяна от ТД.
От друга
страна от представените карнети по партидата за имота
и констативен двустранен протокол от 6.02.2018г. се установява, че към
настоящия момент партидата се води на името на ответника и това състояние е
поне от 2015г. От съдържанието на посочените карнети
се установява, че обичайно потреблението за имота е било отчитано служебно.
При посочената
фактическа обстановка съставът приема, че се е установило договорно отношение
между ищеца и ответника считано най-рано от 19.08.1997г.
Съгласно
неоспореното заключение на в.л. по приетата по делото ССчЕ
стойността на консумираната ВиК услуга в имота за процесния период възлиза на претендирана
от ищеца сума като това се отнася и за търсената лихва за забава.
Предвид
изложеното по-горе съставът приема, че е на лице основание да се ангажира
пасивната материалноправна легитимация на ответника.
Що се отнася
до размера на дължимите се суми съдът счита, че следва да се съобрази с
даденото от вещото лице по ССчЕ заключение, което е
за дължимост на суми идентични с претендираните.
Що се отнася
до възражението на ответника за изтекла погасителна давност съставът приема
следното:
Заявлението с
което е сезиран съдът за събиране на вземанията на ищеца е депозирано на
15.07.2019г. при което сумите начислени за времето от повече от три година
назад от тази дата следва да се разглеждат като погасени по давност поради
факта, че става дума за претенция за периодични плащания. Съгласно разбивката
посочена от вещото лице погасените поради давност суми са следните 159.99лв. от
търсената главница за времето от 18.08.2014г. до 14.07.2016г. и 67.85лв. от
търсената лихва за времето от 22.01.2015г. до 14.07.2016г. при това положение
ответникът се явява задължен към ищеца със следните суми начислени за периоди
както следва:
536.79лв.
главница дължима за времето от 15.07.2016г. до 29.01.2019г.
и
45лв. лихва за
времето от 15.07.2016г. до 12.07.2019г.
Съставът
намира за несъстоятелни възраженията на ответната страна, че имота посочен като
намиращ се на административен адрес бл. Всъщност е номер на улица.
Що се отнася
до възражението, че ищцовото дружество е
представлявано от лице което няма представителна власт, то следва да се има
предвид, че на съдът служебно е известно, че явилата се като юрисконсулт на
ищеца е именно такава и то от значително време.
Предвид
частичното отхвърляне на претенцията искането за присъждане на разноски следва
да се уважи до размера съответстващ на признатата част от задължението по
заповедното и по исковото производства или съответно 53.84лв. по заповедното и
405.58лв. по исковото производства.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ищеца ”В.И К. **”
ООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** и ответника В.Д.А. ЕГН********** ***, че
физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по
ч.гр.д.№11171/2019г. на ВРС, 24 състав:
536.79лв.
главница за ползвана ВиК услуга за времето от 15.07.2016г.
до 29.01.2019г. по партида с аб. №**, като отхвърля претенцията за
главница за разликата до търсените 696.78лв. и за времето от 18.08.2014г. до
14.07.2016г.
и
45лв. лихва за
забава за времето от 15.07.2016г. до 12.07.2019г., като отхвърля претенцията за
лихва за разликата до търсените 113.70лв. и за времето от 22.01.2015г. до
14.07.2016г. присъдени по реда на чл.410 от ГПК в рамките на гр.д.№11171/2019г.
на ВРС.
ОСЪЖДА В.Д.А.
ЕГН********** *** да заплати на ”В. И К. **”
ООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** сумите от 53.85лв. разноски в заповедното
производство и 405.58лв. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: