СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в
публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
2661 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 541228 от 21.11.2018 г. по гр. д. № 89458/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав, С.О.е осъдена да заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 7000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми в
резултат от нараняване при падане вследствие на стъпване върху разклатена
тротоарна плочка при инцидент на 13.09.2017 г. в гр. София, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 7000 лв. до пълния предявен размер от 7871,30 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
С решението С.О.е осъдена да
заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 128,70
лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в лечение и рехабилитация на получени травми, в резултат от
нараняване при падане вследствие на стъпване върху разклатена тротоарна плочка
при инцидент на 13.09.2017 г. в гр. София.
С решението С.О.е
осъдена да заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1661,75 лв. - разноски в
производството.
С решението М.Н.Д., ЕГН **********
е осъдена да заплати на С.О., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 36,27 лв. - разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от С.О., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че не е
пасивнолегитимиран да отговаря по предявения иск. Сочи, че по делото не е
доказано, че причинените вреди са пряка и непосредствена последица от
поведението му. Алтернативно поддържа, че определеният размер на обезщетението
е завишен и не е съобразен с критериите на чл. 52 ЗЗД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Н.Д., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. Сочи, че причинените вреди са резултат от
бездействието на ответника по осигуряване на необходимите условия за безопасно
и удобно движение по тротоарите в града. Поддържа, че е налице и причинна
връзка. Излага, че определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди е справедлив. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 82 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат
да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от
действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена
работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в
изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината. Когато
при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да
възникне обезпечително - гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени
при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно - следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
От показанията на свидетеля - очевидец В.Г.Я.се установява, че на процесния ден - 13.09.2017 г., заедно с ищцата отивали на работа, вървейки по
бул. „Христо Ботев“, в посока от бул. „Македония“. Свидетелката видяла ищцата
да стъпва върху плочка, която не била залепена и да се спъва в следващата
плочка, при което ищцата залитнала и паднала. Свидетелства, че продължили към
работното си място, като малко по - късно видяла, че ръката на ищцата била
надута. След това ищцата отишла на преглед, като около два месеца била в
болнични и отсъствала от работа. Сочи, че времето било нормално, не било
заледено или мокро.
Съдът приема свидетелските
показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни,
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и житейски логични
- субективните възприятия на свидетеля относно главния факт на доказване
(настъпването на вредоносния резултат и причината за него) са формирани
непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
Тези правнорелевантни
факти се потвърждават и от доказателствените (фактическите) изводи на приетата
като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ, която за целите на изследването е
анализирала представената по делото медицинска документация, свидетелските
показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.
Вещото лице изяснява, че е възможно процесното
травматично увреждане на ищцата (счупване на дясна лъчева кост),
довело до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, да е настъпило при спъване в разбити, начупени тротоарни плочки и падане върху терена, като обичайният срок за
възстановяване е около 2,5-3 месеца с имобилизация 30 дни и последяваща рехабилитация. Достига до извода, че към настоящия момент
оздравителният период е приключил като са налице остатъчни болки и придълпване в областта на счупването
при натоварване на крайника и промени във времето, както и че за в бъдеще са
възможни допълнителни лечебни процедури. Сочи, че ищцата е била временно
нетрудоспособна 74 дни, като по дело са отбелязани 6 процедури по физиотерапия
и още 10 съобщени от ищцата при личния й лекар. Изяснява, че липсват
медицински документи за придружаващи заболявания.
Един от основните правни
спорове по делото се съсредоточава по отношение на обстоятелството дали С.О.чрез
своите служби и служители е длъжна да се грижи за поддържането и ремонта на
тротоарите, които са част от земното платно по смисъла на дефинитивната
разпоредба, уредена в § 1, т. 2 ЗП.
Съгласно чл. 48, т. 2, б.
"б" ППЗП общината отговоря за поддържането на тротоарите, дори и на
тези, които се намират извън платното (платната) за движение на републиканските
пътища в границите на селата и селищните образувания. А по силата на чл. 5, ал.
1 ЗП пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи: обхват
на пътя, пътни съоръжение и пътни принадлежности.
Тъй като тротоарите на улиците са част от
земното платно, по своето предназначение те са част от пътната инфраструктура,
доколкото осигуряват свободното движение на пешеходци по тях. В този смисъл те
попадат в обхвата на пътя, част са от,, земното платно" като конструктивен
негов елемент по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗП, като по същество
представляват пътно съоръжение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП.
С.О.като собственик на пътя, върху който се
намира това съоръжение на техническата инфраструктура, е длъжна незабавно да
сигнализира това препятствие по тротоара и да го отстрани в най-кратък срок. Но
дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности по
тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на
пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите
задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица, те
носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска
собственост.
От друга страна, по силата на чл. 30, ал. 4 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организират от
съответните общини. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение на С.О.чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по тротоарите на общината, вкл. и при
слизане от обществените превозни средства, поради което е установен
фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни
служители - по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съгласно Постановление № 4
от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на
увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания,
причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на
лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието
на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е)
възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите
условия в страната. Причиняването на неимуществените
вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със
съответното противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни
емоционално-психологически преживявания, подлежат на пълно и главно доказване
по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде
определен въз основа на конкретните за съответния случай обективно съществуващи
обстоятелства.
С оглед посочените правила
за определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди и след съвкупен анализ на установените по делото обстоятелства относно
претърпените такива от ищцата, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението по чл.
52 ЗЗД възлиза на 7 000 лв., както правилно е приел и районният съд. За да
достигне до този извод съдът съобрази характера и тежестта на причинените
телесни увреждания на ищеца - (счупване на дясна лъчева кост), довело до трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни Възстановителният период при нея
е продължил около 2,5-3 месеца с имобилизация 30 дни и последяваща рехабилитация. При определяне на размера следва да се
съобрази и че макар към настоящия момент оздравителният период е приключил са налице остатъчни болки и придърпване в
областта на счупването при натоварване на крайника и промени във времето, както
и че за в бъдеще са възможни допълнителни лечебни процедури.
От представените писмени
доказателства се установява, че за лечение и физиотерапия ищцата е заплатила сумата общо от 120 лв., които са закономерна, естествена,
непосредствена вредоносна последица от причиненото й травматично увреждане при
бездействието на служители при ответната община. Представени са доказателства и
за заплащане на 8,70 лв. за извършени прегледи. По отношение на исковата претенция за имуществени
вреди не са изложени конкретни доводи във въззивната жалба.
Следователно, предявеният
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди трябва да бъде уважен до сумата
от 7 000 лв., а искът за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди до пълния му предявен размер от 128,70 лв.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 1 300
лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С
оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер
на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 541228 от 21.11.2018 г. по гр. д. № 89458/2017 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.