№ 8479
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110132611 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. С. Н. срещу „ФИРМА (..)“ ЕАД с
предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД за признаване за установено, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение на вземания за
главница в размер на 5334,00 лв., ведно със законната лихва от 21.08.2009 г.
до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 206,68 лв.,
за които е издаден изпълнителен лист от 17.05.2010 г. по ч.гр.д. № 40911/2009
г., по описа на СРС, 41 състав, предмет на изпълнително дело № 1104/2011 г.
по описа на ЧСИ Д.В. с peг. № ...., предадено на ЧСИ Г.К., рег. № .... на
КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40911/2009г., по описа на
СРС, 41 състав, е издаден изпълнителен лист от 17.05.2010г., по силата на
който ищецът е осъден да заплати на първоначалния кредитор - „ФИРМА“
ЕАД, сегашно наименование „ФИРМА (..)“ ЕАД, ЕИК ...., вземанията по
изпълнителния лист. Ищецът твърди, че изпълнително производство по
изпълнително дело № 2011....0401104 по описа за 2011 г. на ЧСИ Д.В., рег. №
.... на КЧСИ било образувано на 29.07.2011г., като от 29.11.2021 г. всички
дела на ЧСИ Д.В. са предадени на ЧСИ Г.К. с рег. № .... по регистъра на
1
Камарата на ЧСИ с район на действие СГС. Сочи, че 20.09.2011 г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника Б. С. Н., разкрити в банки: „....“
ЕАД, „....“ АД и „....“, с юридическо име „....“ АД, а на 25.02.2014 г. е
изпратено запорно съобщение до работодателя „ФИРМА“ ЕООД за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. Н.. Запорът не е
валидно наложен предвид факта, че трудовото правоотношение на длъжника
е било вече прекратено. Навежда твърдения, че покана за доброволно
изпълнение не е редовно връчена, следователно посочените изпълнителни
действия са нередовно извършени. Посочва, че освен наложените запори
върху банковите му сметки на 20.09.2011 г., други валидни изпълнителни
действия от ЧСИ по делото не са извършвани. Посочва, че по делото е
настъпила перемпция по силата на закона, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
считано от 25.02.2014 г., когато е получено запорното съобщение от фирма
„ФИРМА“ ЕООД, предвид което изпълнителното производство е прекратено
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Поддържа, че тъй като не са извършвани последващи изпълнителни
действия от последното валидно извършено изпълнително действие, а именно
наложените запори на 20.09.2011г., течението на погасителната давност не е
прекъснато, поради което и с изтичането на петгодишен период, считано от
20.09.2011г. до 21.09.2016г., претенциите за принудително осъществяване на
вземанията вече са погасени по давност. Претендира присъждането на
разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от
ГПК.
С молба от 08.09.2023 г. третото за процеса лице - „ФИРМА“ ЕООД е
направило искане за встъпване в него при твърдения, че е придобил
вземанията, предмет на изпълнителния лист в хода на процеса. Оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че
изпълнителното дело е образувано с № 1104/2011 г. по описа на ЧСИ Д.В. с
рег. № .... по регистъра на Камарата на ЧСИ, след като ЧСИ Д.В. е загубил
правоспособност, архивът с образуваните по негов опис дела се преместват
при ЧСИ Г.К. с рег. № ...., като по описа на ЧСИ Г.К. актуалния номер на
делото е 1881/2021 г. Сочи, че през времето, в което се развива
2
изпълнителното производство срещу длъжника, предходния взискател -
„ФИРМА“ ЕАД, сегашно наименование „ФИРМА (..)“ ЕАД прехвърля
вземанията си и всички права, произтичащи от него, чрез договор за цесия,
сключен на 23.03.2015 г., на “ФИРМА” ЕООД, ЕИК: ...... Намира, че
давността за вземанията не е изтекла, тъй като същата е прекъсвана
многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия на
принудително изпълнение. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното
По иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба
твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на
обстоятелства, водещи до прекъсване на погасителната давност по отношение
на процесните вземания – предприети съдебно-изпълнителни действия срещу
ищеца и датата на извършването им.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че Б. С. Н. и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по ч.гр.д. №
40911/2009 г. по описа на СРС, 41 състав, по което ищецът е осъден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.09.2009г. да заплати
на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 5334 лева – главница, ведно със законната лихва
считано от 21.08.2009г. до окончателното плащане, сумата от 206,68 лева
разноски.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 17.05.2010 г. за горепосочените суми и по молба от
29.07.2011г. на взискателя „ФИРМА“ ЕАД е образувано изпълнително дело
1104/2011 по описа на ЧСИ Д.В.. С протокол от 10.12.2021г. и.д.№
1104/2011г. е предадено заедно с целия архив на ЧСИ Д.В. на ЧСИ Г.К. и е
заведено под нов № 1881/2021г., заверен препис от което е приобщено в
3
производството.
На основание сключен договор за прехвърляне на вземания от 23.02.2015
г. между „ФИРМА“ ЕАД (с предишно наименование„ФИРМА“ ЕАД ) и
„ФИРМА“ ЕООД процесните вземания са цедирани на треото, главно
встъпило в процеса лице, което с разпореждане на ЧСИ Г.К. от 29.04.2015г. е
конституирано и като взискател по образуваното изпълнително дело с нов №
1881/2021г.
От образуването на изпълнителното дело до конституирането на новия
взискател в изпълнението са били предприемани редица изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на 5-годишната погасителна давност за
вземанията – последното от които е наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банкови сметки на ищеца и насрочване на опис на движими
вещи, постановени с разпореждане на ЧСИ К. от 24.08.2015г.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т.
14), задължително за съдилищата. Там е прието, че по смисъла на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ
г. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г.
о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и
в решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е
прието, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
4
старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнители действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства
и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора,
в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК. С Разпореждане
от 9.03.2023 г. на ВКС е образувано т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, което ще даде
отговор на засегнатите по – горе въпроси и ще има задължителна сила, като
до неговото постанояване настоящият състав ще се придържа, към актуалната
съдебна практика.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата
се прилага разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния
процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5 –
годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на
26.06.2020г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за
периода до 26.06.2015 г., през който първото образувано срещу ищеца
изпълнително дело е било висящо, давност за вземанията не е текла, а след
това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е била прекъсната на
04.06.2019г. – когато взискателят - ФИРМА ООД е поискал прилагането на
посочен в молбата за образуване на изпълнително производство
изпълнителен способ – опис на движими вещи на длъжника.
Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради
което и процесните вземания не са погасени по давност. Към настоящия
момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително дело.
Предвид изложеното предявените отрицателни установителни искове с
5
правно основание чл. 439 ГПК следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника каквито той не е сторил,
поради което и не му се дължат.
На третото, встъпило в спора лице по арг. от чл.78, ал.10 от ГПК
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Н., с ЕГН ********** срещу „ФИРМА
(..)“ ЕАД с предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: .... отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване
недължимостта на сумата от 5334,00 лв., ведно със законната лихва от
21.08.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер
на 206,68 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 17.05.2010 г. по ч.гр.д.
№ 40911/2009 г., по описа на СРС, 41 състав, предмет на изпълнително дело
№ 1104/2011 г. по описа на ЧСИ Д.В. с peг. № ...., предадено на ЧСИ Г.К., рег.
№ .... на КЧСИ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6