О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2020
година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 591 /2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.127ж ал.1 ДОПК във вр. с чл. 41 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “В.
Комерс" ЕООД,
ЕИК 205932462, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано от В.М.Т.,
подадена чрез пълномощник, срещу действията на
орган по приходите, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 180601491525-3/19.02.2020 г., инспектори по приходите в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП Варна, потвърдени с решение № ФК-5/20.02.2020 г. на директора на
ТД на НАП-Варна.
Оспорващото дружество счита действията
по изземване на стоки с висок фискален риск за необосновани и
незаконосъобразни. Твърди, че тези
действия не съответстват на посоченото в
цитирания протокол основание, а по съществото си представляват предварителни
обезпечителни мерки за евентуални данъчни задължения.
Изтъква, предвид чл. от 40 от ДОПК, че
такива биха могли да се предприемат, ако са предложени от органите по приходите и са
наложени с постановление на публичен
изпълнител съгласно чл. 121а, ал.5 от ДОПК, по реда на чл. 195 от същия кодекс.
Изтъква още и че не е била налице каквато и да
е обезпечителна нужда, която да налага
изземването на стоките и документите и съответно да обоснове определяне на
парично обезпечение за освобождаването им,
предвид липсата на причинно –следствена връзка между установените факти
и твърдяното значително затрудняване на събирането на дължими данъци.
С
осъществените спорни действия,
забраняващи разпореждането със стоката органите по приходите всъщност
са и наложили запор, което според оспорващия представлява е заобикаляне
на закона.
Освен изложеното изтъква и друго нарушение – действията
по обезпечаване на доказателства се предприемат единствено по искане на
публичния изпълнител, за което няма приложени доказателства.
Въз основа на изложеното моли съда да отмени действията на органа по приходите,
обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск
№ 180601491525-3/19.02.2020 г.
Съдът като
съобрази оплакванията в жалбата с
доказателствата по делото приема следното:
На 19.02.2020 г. в
10:10 ч. в пункт за фискален контрол на ГКПП Русе – Дунав мост от органи по приходите била извършена проверка на стоки с висок
фискален риск, съставен бил Протокол №
180601491525-1/19.02.20120 г. Видно от съдържанието му, при проверка на МПС марка Скания рег.№ WPR9172
M и ремарке с рег.№
LB95463, управлявано от Карол Орловски от Полша, се
превозва стока – 12750 кг. гъби
от рода Agaricus, с получател “В. комерс“ ЕООД, доставчик
– MARTIM
DUE, Полша , по
фактура № 10022020/17.01.2020 г.; място
и час на получаване – Варна, ул. „Акад .Курчатов“ № 1, час 13:30. На
основание чл. 127б, ал.3 от ДОПК на процесното МПС е поставено ТСК . Видно от
Протокол № 180601491525-2/19.01.2020,
същото е отстранено на посочената дата в
часа на доставката – 13:30.
С протокол №180601491525-3/19.02.2020
г., за извършена проверка на стоки с висок фискален риск,
органите по приходите, „след преглед на
данни от информационните масиви на НАП“
на основание чл. 121а, ал.2 и
ал.3от ДОПК наложили на „В. Комерс“ ЕООД ПОМ
- обезпечаване на доказателствата по чл. 40 от ДОПК със срок на действие 24 часа. Стоката е иззета, наложена е забрана за
разпореждане. Със същия протокол във
връзка е определено обезпечение в размер на
11934.00 лв.
Основание за тези действия
е преценката на органа по
приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно,
или значително ще се затрудни. Представен е банков платежен документ № IВD20200219018074669/19.02.2020
г., видно от който сумата от 11934.00 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП
Варна и с последващ Протокол №180601491525-7/19.02.2020 г. обезпечението върху същата стока е вдигнато.
Описаните
в протокол №180601491525-3/19.02.2020 г. действия
по обезпечаване на доказателства при реализиране на фискален контрол на стоки
с висок фискален риск са предмет на съдебната проверка.. Иззетата като обезпечение стока фигурира в утвърдения от МФ списък с код 07095100.
Правната регламентация на
предварително обезпечаване при фискален контрол се съдържа в разпоредбата на
чл. 121а от ДОПК. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
органът по приходите може да поиска от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката в случаите на:
- нарушаване целостта на техническите средства за
контрол;
-неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4;
- несъответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката;
-неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.
Мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато
органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Съгласно аления трета, в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите
предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3,
т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В
случай, че обезпечението
по ал. 3 не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързоразваляща
се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.
Тези обстоятелства се отразяват в протокол за вида и количеството на
изоставената в полза на държавата стока и в регистър "Фискален
контрол".
Предварителните обезпечителни
мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и
се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК.
Правомощията на органите по
приходите за обезпечаване на доказателства са изрично и изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 40, ал.1 и втора от ДОПК-при извършване на ревизия или
проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на
доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи,
документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на
информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането
й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й, а
в случай, че
е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на
ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част
от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за
срок до 48 часа.
В тези разпоредби никъде не предоставено
правомощие на органите по приходите да налагат обезпечение и то в размер на 30%
от пазарната цена на стоката. Правомощия да налагат предварителни обезпечителни
мерки имат само и единствено публичните изпълнители/ по аргумент от
разпоредбата на чл. 121а, ал.1 от ДОПК. Органите по приходите не притежават преки правомощия самостоятелно да налагат
обезпечителни мерки, нито в производството по обезпечаване на доказателства,
нито пък в ревизионното производство. Тези правомощия са от изключителната компетентност на публичния изпълнител. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.
10.ал.1 от НАРЕДБА № Н-2 ОТ 30.01. 2014 г. за условията и реда за осъществяване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България и изискванията към фискалните контролни
пунктов- наредбата е в сила от
04.02.2014 година. Според цитираната норма при извършване
на фискален контрол органът по приходите може
да поиска от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите незабавно да наложи предварителни обезпечителни
мерки по чл. 121а, ал. 1 и/или 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в
случаите, изрично и
изчерпателно посочени от законодателя.
В разглеждания случай такова искане от органите по приходите до публичния
изпълнител не е отправяно.
В обжалвания Протокол №180601491525-3/19.02.2020 г. съдът не
откри никакви мотиви (нито един),
нито факти и обстоятелства, от които да е възможен извод по коя от четирите хипотези на цитираната
по-горе норма на чл. 121а, ал.1 следва да е предприето обезпечението
на доказателствата.
От
друга страна с протокола за обезпечаване на
доказателства, органите по приходите са наложили обезпечение в размер на 30% от
пазарната цена на стоките, като не е ясно как е определена тази пазарна цена - доказателства в тази насока липсват.
Освен горното, липсват и доказателства,
от които да е видно, че посочените в същия протокол лица реално
са заемали длъжността- старши инспектор по приходите към датите на съставянето му.
Простото посочване на длъжността не може да
обуслови заеманите длъжности от страна на лицата, посочен като органи по
приходите.
Констатираното сочи на липса на компетентност на органа, предприел действията, обективирани в протокол № протокол №180601491525-3/19.02.2020
г. и обосновава нищожност.
Тези действия на органите по
приходите са изцяло извън
законовата рамка на правната норма, цитирана от тях и ползвана като правно
основание. Дори и да са налице данни, че събирането на данъци ще
бъде затруднено и единствената правна възможност за гарантиране на
събираемостта да е обезпечаване на
доказателства, то
това става с искане за налагане на
обезпечения от публичния изпълнител, но само и единствено, когато органът по
приходите, установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, това разширително
тълкуване и прилагане на закона е недопустимо.
Съдът дължи да отбележи, че представеното по
делото становище от гл. инспектор Силвена Бороджиева за рисков профил на лице, при съдържанието на
изложените в него обстоятелства и факти, неподкрепени от конкретни
доказателства, не може да обоснове извод
за наличие на „индикации“ за затруднения или препятстване при събиране на
дължимите от търговеца данъци.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното в жалбата
искане за присъждане на разноски съдът намира същото за основателно и доказано
и ще
следва да го уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с чл. 146,т.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на действията на органи по приходите, обективирани в Протокол за обезпечаване на доказателства № протокол №180601491525-3/19.02.2020, потвърдени с решение № ФК-5/20.12.2020 г. на директора на
ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да
заплати на “В. Комерс" ЕООД, ЕИК 205932462, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано от В.М.Т.,
сумата от 770
(седемстотин и седемдесет) лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: