Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260112, 28.06.2021г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и
осми май през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.бр.дело № 421 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с с правно
основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от Семейния кодекс
(СК).
Постъпила е искова молба вх.№ 2554/20.07.2020г. от Г.М.М., ЕГН-**********
***, съдебен
адрес:*** (чрез адв.Е.К.) против
Г.А.М., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника. Претендира да й бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца Г Г.А.,
ЕГН-********** и Г Г.А., ЕГН-**********, както и да бъде определено
местоживеене на децата при майката; на бащата-ответник да бъде определен режим
на лични отношения с децата – всяка втора и последна събота и неделя от месеца
от 08.00 часа до 18.00 часа в събота и от 08.00 часа до 18.00 часа в неделя,
без приспиване, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на 250.00 (двеста и хетдесет) лева, за
по-голямото дете Г и в размер на 200.00
(двеста) лева за по-малкото дете Г, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на законови предпоставки за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и
платима чрез майката и законен представител на децата. Ищцата претендира да
възстанови предбрачното си фамилно име Т, както и да й бъдат присъдени
деловодните разноски. В исковата молба се твърди, че бракът е първи за
съпрузите. Още през 2008г. заживяли заедно, но сключили граждански брак много
по-късно през 2019г. Ползвали една стая в дома на бабата на ответника в
с.Ясеновец, където живяли до 2010г. След това, до 2016г. живяли на квартира в
гр.Русе. Ищцата твърди, че сама се грижела за семейството, тъй като ответникът
излизал и се прибирал късно през нощта или чак на другия ден, като винаги бил
пиян и дрогиран. От много години употребявал наркотици. През 2016г. ищцата се
прибрала при родителите си в гр.Исперих, където се установила да живее. В този
период на раздяла ответникът заминал за Германия да работи, но само след 15-20
дни се прибрал в България. В същия период претърпял катастрофа и вследствие
получените наранявания останал инвалид. Тогава, по молба на близките му, ищцата
поела грижите за него. Водела го на различни лекари, за да го вдигне на крака,
но той не спрял да взема наркотици и да употребява алкохол. При всяко
доближаване към него, удрял съпругата си или я замерял с пепелник или друг
предмет около него. Забранявал й да излиза навън, дори при съседи. Постоянно я обиждал, че е дебела,
черна и грозна, налагал й ограничения. Всичко това се случвало пред децата им,
като дори настройвал по-голямото дете срещу майката с неверни обвинения, че
имала друг мъж и други внушения към детето срещу майката. Ищцата твърди, че се
е постарала да създаде подходящи за децата си битови условия, за да растат
здрави, щастливи, в уют и разбирателство. Насочила е цялото си внимание и обич
към тях, като полага усилия да задоволява всичките им потребности. Страхува се за тях от действията на баща им, тъй като не спирал със
заплахите си и така те също били подложени на стрес и тормоз. Счита, че няма
изгледи бракът й с ответника да бъде заздравен и е взела категорично решение за
прекратяване на брачните им отношения.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Г.А.М., ЕГН-********** ***, не представя такъв. Не прави искания и
възражения, не сочи доказателства. В съдебно заседание и в хода на устните
състезания чрез процесуалните си представители поддържа становище за
прекратяване на брака, но по вина на ищцата, претендира за себе си
упражняването на родителските права спрямо двете им деца, като на майката бъде
определен режим на лични отношения с децата и осъдена да им заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 250.00 лева за голямото дете и в размер на 200.00 лева за
малкото дете, считано от поискването. Не оспорва искането на ищцата за
възстановяване на предбрачното й фамилно име и поддържа становище в този
смисъл. Претендира за деловодните разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно
от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните
по делото са сключили граждански брак с Акт № 4/20.02.2019г. на Община-Исперих.
Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното
име на съпруга си М. вместо предбрачно си фамилно име Т.
Съпрузите имали дългогодишно
предбрачно съжителство, през време на което се родили и двете им деца Г Г.А., ЕГН-**********, сега на 10г. и Г Г.А., ЕГН-**********,
сега на 9г. В началото на съжителството си се установили в с.Ясеновец, в дома
на бабата и дядото на ответника, където ползвали една стая. В същото село
живеела и майката на ответника – свидетелката В Х Х, но в отделна къща. Когато
се родило първородното им дете Г, ищцата получавала подкрепа от близките на
мъжа си и основно от бабата по бащина линия. Тъй като нито Г., нито Г.,
работели в този пеирод, получавали материална подкрепа от родителите си. Много
скоро след раждането на първото дете, ищцата забременяла с второто дете. След
раждането му, Г. и Г., заедно с малкото дете, се преместили да живеят в
гр.Русе, където обитавали квартира. Там живяли 5-6 години, през който период
шщцата поела изцяло отглеждането и грижите за по-малкото си дете, а голямото
дете Г, останало изцяло на грижите на баба си В в с.Ясеновец, тъй като младите
трудно щели да се справят с отглеждането на двете деца. Съжителството на
страните, както в с.Ясеновец, така и след преместването им оттам, винаги било
съпроводено с проблеми, дразги и многократни раздели, тъй като Г. не ходел на
работа, злоупотребявал с алхокол, често отсъствал и не се прибирал при
семейството си. Бил избухлив и агресивен, както към жена си, така и към
близките й. По този начин бащата на ищцата – свидетелят Ф Х М постоянно се
отзовавал при възникналите проблеми, като отивал да прибере дъщеря си и тя
заедно с малкото си дете се установявали при своите родители в гр.Исперих. При
една от поредните им раздели, ответникът отново решил да се саморазправя с жена
си и баща й, като тръгнал към гр.Исперих пиян с автомобил. По пътя претърпял
катастрофа, вследствие на която пострадал тежко, бил 26 дни в кома и останал
инвалид – освидетелстван от ТЕЛК с определени 100 % трайна неработоспособност,
с чужда помощ, с водеща дигноза «Последици от травми на шията и тялото». В
периода на възстановяването и лечението му, ищцата се върнала при него, като го
обгрижвала, докато бил в болницата, а след това поела и обгрижването му в
домашни условия в с.Ясеновец. Г., обаче, не престанал да се държи грубо към
нея. Докато му сменяла памперса, той я удрял, обиждал я в присъствието на
децата, като я наричал «черна» и «грозна». При описаните обстоятелства и
въпреки желанието на ищцата да бъде полезна за мъжа си, тя не издържала грубото
му отношение към нея и през лятото на 2020г. го напуснала трайно. Оттогава и
към момента съпрузите са във фактическа раздяла. Г. отново се прибрала при
родителите си в гр.Исперих, заедно с двете си деца Г и Г. Ответникът от своя
страна не престанал да я тормози, както и близките й, като звънял многократно
по телефона, псувал ги и се заканвал.
Според проучването на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Исперих, възложено по реда на чл.15,
ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето и отразено в
представения по делото Социален доклад вх.№ 260897 от 04.11.2020г., след
фактическата раздяла на двамата съпрузи грижите по отглеждането на двете деца Г
и Г, са поети изцяло от майката, като им е осигурено всичко необходимо за
тяхното развитие и възпитание. Децата заедно с майката живеят в дома на нейните
родители в гр.Исперих, като обитават жилище на две нива и новопристроени
пристройки. Майката и децата ползват две стаи от втория етаж, модерно
обзаведени, а бабата и дядото живеят на първия етаж. Всички помещения са топли
и уютни, с добри хигиенно-битови условия и подходящи за отглеждането на децата.
Майката Г. не е трудово ангажирана, но търси подходяща работа. Получава
финансова подкрепа от родителите си, които се занимават с търговия, изкупуване
и продажба на орехи, като бабата е и пенсионер по болест. Поддържат добри
взаимоотношения в това роднинско обкръжение. Двете деца са записани като
редовни ученици в ОУ „Х Б”-гр.Исперих, съответно в 4-ти и 3-ти клас, с желание
посещават училище и се справят с учебния материал, нямат проблеми, спазват
добро поведение. Двете деца са в добро здравословно състояние. Установена е
привързаност между майката и децата. Г. се старае нищо да не им липсва, показва
загриженост, заинтересованост към тях, като според заключението на Доклада, тя
притежава нужния родителски капацитет и има умения да се справи с отглеждането
на децата. Задоволени са всички лични потребности на децата и създадени добри
условия за отглеждането им, като майката получава пълна подкрепа от страна на
своите родители и близки.
В същия социален доклад е отразен и
проведен разговор между голямото дете Г, на 10г. и социалните работници, пред
които детето заявило желание, след раздялата на родителите си, да остане да
живее с майка си, при която се чувства по-добре и по-спокоен. Момчето
споделило, че се чувства добре с братчето си в дома на своите баба и дядо в
гр.Исперих. Като причина за раздялата между родителите му почило лошото
отношение на баща му към майка му, като почти всеки ден той се карал с нея,
посягал й, използвал неприлични думи, консумирал алкохол, вследствие на което
ставал още по-агресивен. Забавлявал се с някакви момичета в интернет, които
наричал „слънчице” и му било приятно да говори с тях, въпреки че майка му
знаела за това и му казвала да не го прави. Детето обяснило, че баща му е
инвалид след претърпяна катастрофа преди няколко години, като не може да върви
и се придвижва с количка. През цялото време за баща му се грижела майка му,
като правела всичко възможно той да е добре, но той постоянно й викал и я
удрял, понякога се карал и на нето и на братчето му. Случвало се да търси помощ
и от тях и те му помагали да се облича и съблича. Детето споделило, че след
раздялата им, баща му често се обаждал по телефона и го настройвал срещу майка
му. Казвал да не я слуша. Детето заявило, че се чувства добре при майка си,
която била много добра към него и братчето му, много я уважава и слуша, въпреки
съветите на баща си. Тя им осигурявала всичко, от каквото имат нужда,
интересувала се от училищните им проблеми и потребности, като при нужда
разговаряла с учителите.
Изслушан пред съда в съдебно
заседание на 19.02.2021г., по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на
детето, малолетният Г, заявява съвсем противоположно мнение, като изразява
желание занапред да остане да живее в с.Ясеновец при своя баща. От обясненията
му се установява, че междувременно детето се е върнало при своя баща в
с.Ясеновец след възникнал конфликт между детето и майката, за който съобщават и
свидетелите на ищцовата страна, разпитани в същото съдебно заседание. Детето
разказва, че майка му го ударила, което се случвало често, когато възникнат
спорове между него и по-малкото му братче, като майката защитавала повече
по-малкото дете. Г твърди, че с баща си се разбират добре, играели заедно на
телефона. В с.Ясеновец живееле заедно с баба си и дядо си, като детето
разчитало повече на грижите на баба си, тъй като баща му не можел да ходи, бил
на количка. Момчето отрича всички обстоятелства, които е съобщил пред
социалните органи с твърдението, че майка му го накарала да каже пред тях тези
неща, иначе „ щели да го вземат”. Пред съда твърди, че баща му не пие алкохол,
не обижда майка му, както и отрича твърденията за разговорите на бащата с други
момичета. Г обяснява, че докато е бил в гр.Исперих е ходил на училище 4-5
месеца, имал приятели, но се чувствал по-добре при старите си приятели в
с.Ясеновец. Твърди, че на село повече му харесва – и жилището, и училището, и
иска занапред там да остане. Същевременно твърди, че баща му не може сам да се
грижи за себе си, като баба му помагала и се грижела за него. Детето твърди, че
иска да живее заедно с по-малкото си брачте, но то не искало да живее в
с.Ясеновец.
Социалният доклад вх.№ 260590 от
09.02.2021г. на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Разград, изготвен изцяло по
данни, които съобщава ответника, установява, че докато е живял заедно с децата
си, те са били здрави, не са страдали от хронични заболявания. Често били
оставяни от майката на грижите на бащата и неговите родители, тъй като Г. и майка й често пътували до
гр.Свиленград, където оставали с месеци и се занимавали с „алоджийство”.
Социалният доклад не изследва жилищните условия при бащата, поради въведени
ограничителни мерки при обявената извънредна епидемична обстановка и забрана за
посещения по домовете. Съобщава, че ответникът живее в дома на родителите си
в.Ясеновец, тъй като те го обгрижват. Разполагали с много добри условия, ново
функционално обзавеждане, с обособена самостоятелна стая за децата. Имали
закупени лаптопи и телефони. Доходите на бащата са от инвалидна пенсия в размер
на 169.96 лева и месечна помощ по чл.70 от ЗХУ в размер на 206.91 лева. Отново
по данни на ответника, той заедно с родителите си се занимавал с изкупуване и
продажба на орехи, като съобщава месечен доход около 1 500.00 лева. Заявил
е, че поддържа много добри отношения със синовете си и с роднините от
разширения семеен кръг, имали много приятели, на които могат да разчитат при
нужда. Двете момчета винаги са били отлични и старателни ученици. Имали
приятели сред съучениците си и в махалата, където живеят в с.Ясеновец. Между тях
и бащата имало изградена силна емоционална връзка. Бащата бил загрижен за
децата, изразил желание и готовност занапред да се грижи за тях, да им
осигурява спокойна и сигурна среда за развитие и добро бъдеще.
Назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза е извършила, съобразно поставената й задача,
психологическо изследване на двете деца Г и Г, при описаните горе
взаимоотношение в семейството и в обстановка на фактическа раздяла между
родителите. Според експертното заключение вх.№ 261354/10.05.2021г., двете деца
имат силна емоциална връзка помежду си, както и свързаност със семейството си,
което в момента функционира като разделено. Констатира като актуално психично
състояние на децата, че те са в начален процес на фрустрация. Фрустрирани са от
проблема в семейството и раздялата на техните родители, като развиват
тревожност. Опитват се да се справят със ситуацията, в която са поставени,
следвайки своите интереси. Конфликтът на лоялност, проявен и към двамата
родители, ги прави да бъдат понякога объркани и лесно манипулируеми. Децата са
в такава малолетна възраст (на 10г. и 11г.), когато активно тече процеса на
интелектуализация и изграждане на емоционална и социална зрелост, като този
процес изисква зряла подкрепяща среда и авторитети на родителите и близките им
хора. По отношение на двете деца, след раздялата на семейството, тази среда е
нарушена. Отношението между родителите и агресирането им един към друг
фрустрира децата, обърква ги и им създава несигурност. Като емоционално незрели,
те трудно разбират същността на родителските отношения и трудно ги разделят
като техни баща и майка, тъй като семейството заема важно място в ценностната
им система. Експертизата констатира, че водещи в техните характерови особености
са лесната внушаемост и подчиняемост, подкрепяни и от доминиращите им детски
желания относно важните за тях неща. Децата вземат импулсивни решения, не
съобразяват казаното, като са склонни конкретно образно да пресъздават и без
деформиране на възприятието – чутото или казаното от околните. Лесната
внушаемост при тях позволява да се поддават на манипулиране отвън, да се
поддават на мнението на околните и да зависят от тях, още повече, когато
желанията на възрастните съвпадат и с техните интереси и ценности на възрастта
им. Експертизата приема, че връзката на децата почива на доверителност и
емоционална свързаност с двамата родители.
Според експертизата при бащата
емоционалната привързаност е от първостепенно значение. При него няма
достатъчно последователно изграден родителски модел на възпитание. Той е приел
децата като даденост в неговия живот и е считал, че емоционалната обвързаност е
достатъчна в отношенията им родител-деца. Той умее да задоволява част от
техните потребности, но особено в последните години загубата на контрол над
емоциите в едно деструктивно поведение към тяхната майка създава проблем на
децата на преживелищно ниво, нещо което те ще разбират все повече с
израстването си. Към настоящия момент реакциите на бащата и отношението му към
раздялата допускат да проявява липсата на контрол в негативния изказ пред
децата за майка им.
Според същото експертно заключение,
за майката емоционалната привързаност и потребност да бъде с децата е близка и
до нейната биологична природа на майка. В конкретния случай тя е изградила
зряла отговорност в отглеждането на децата. Има нужния емоционален контакт с
тях. При нея се долавя тенденция за себедоказване пред децата си, но по начин,
който не е подходящ за тях, говорейки за негативите на баща им.
Въз основа на горното експертизата
дава заключение, че е налице тенденция за родителско отчуждение към майката от
страна на бащата и опит за такова отчуждение от страна на майката. По този
начин, стремежът им да отчуждават, искайки децата при себе си, е все още
епизодичен, т.е. би могъл да бъде преодолян и да не се допусне стабилно
формиране на такова отчуждение. Вещото лице установява характерни за
родителското отчуждение стратегии в процесния семеен казус – вербалното и
невербано поведение на по-голямото дете, ограничаване на детето от семейството
на майката около два месеца, индиректна принуда на детето да отхвърля другия
родител и да прави избор на родител; негативни реплики от страна на родителите
към децата, касаещи съответно техните майка и баща.
Според експертизата, изборът на родител
е непосилен за децата и ги поставя в „конфликт на лоялност“, който е част от
манипулиращото поведение на родителая, при когото се намират. Псоченият феномен
се проявява у двете деца и към двамата им родители, искайки те да бъдат обичани
и приемани и от двамата.
При разпита в съдебно заседание,
вещото лице прави допълнителни уточения, като обяснява, че двете деца са в
стресово състояние, което на пръв поглед не личи, но в контакта с тях по време
на изследването се установява, че колкото и да не го осъзнават, те са в едно
напрежение, фрустриране, недоволство от статуса на семейството, от това че са
разделени. Двамата братя имат силна връзка помежду си, търсят се непрекъснато,
като от гледна точка на психологията, не е удачно да бъдат разделяни в тази им
възраст. Те трябва приорително да бъдат заедно. Децата са ощетени от конфликта
на лоялност, проявен при тях с оглед на отношенията между родителите им,
бракоразводният процес влияе на децата и ги стресира, предизвиква тревожност,
което на пръв поглед не личи, но те изграждат вътрешен конфликт, нетолкова
осъзнат, но може да окаже влияние върху бъдещото им развитие. Искат да излязат
по някакъв начин от тази ситуация, но не знаят как да го направят и за целта не
са достатъчно подпомагани от родителите и близките си. Напротив - и двамата
родители се опитват да настройват по някакъв начин децата срещу другия родител.
По този начин децата се опитват да излязал от конфликта на лоялност през тяхната
си ценностна система, в която приоритетни са средата им, приятелите и училището
и именно чрез желанието, което те искат да наложат, т.е. да си бъдат в средата
и училището, индиректно искат да определят и местоживеенето си – обичат и
двамата си родители, но не могат да се разделят с приятелите и средата, без
възможност да преценят, че има и други важни обстоятелства, определящи за
местоживеенето им. Вещото лице констатира, че ценностната система на децата е
много тясно свързана със средата им в с.Ясеновец, където са живели много
години, имат приятели, което обаче не значи, че тази среда е по-полезна за тях,
но те не могат да преценят защо ще им бъде по-добре в гр.Исперих. Според
експерта децата трябва да живеят почти равностойно с двамата си родители, защото
те не ги делят, изборът им е съобразно
техните интереси и емоции.
По делото е представена Служебна
бележка изх.№ РД08-153 от 28.05.2021г., издадена от ОУ „Св.Св.К и М”-с.Ясеновец,
която установява, че междувременно, в хода на съдебното производство, големият
син на страните – Г Г.А. отново е постъпил в учебното заведение на
24.02.2021г., като ученик в 4-ти клас. Представено е и Заявление вх.№
УВ10-310/18.05.2021г. от ответника Г.А.М. до Директора на същото училище, с което бащата е заявил искане малкият му
син Г също да бъде записан като ученик в 3-ти клас за учебната 2020/2021г.
В производството по делото ищцата е
направила съдебни и деловодни разноски в размер на 911.00 лева, от които 25.00
лева заплатена ДТ за образуване на делото, 600.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020г., 250.00
лева – припадаща се част от възнаграждението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза и 36.00 лева – припадаща се част от пътните
разходи на същото вещо лице. Ответната страна е направила деловодни разноски в
общ размер на 886.00 лева, включващи:
600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 15.01.2021г., 250.00 лева – припадаща се част от
възнаграждението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза и 36.00
лева – припадаща се част от пътните разходи на вещото лице. Представя непълен
Списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради допълнително определени от съда
разноски за вещото лице с Протоколно определение от последното съдебно
заседание на 28.05.2021г. и уточнено с Разпореждане от 04.06.2021г.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Молбата за развод
следва да бъде уважена. Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1
от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. При
изрично искане на ищцовата страна за произнасяне относно вината и при условията
на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да се прогласи, че вина за
настъпилото в брака разстройство има мъжът. С оглед на събраните по делото
доказателства единствено доказано е неговото виновно поведение, изразяващо се в
незачитане на брачния партньор и безотговорно отношение към семейния начин на
живот. Съпрузите не са консумирали пълноценно брака си. Честите отсъствия на
ответника от дома му, злоупотребата с алкохол, неглижирането на семейните отговорности,
липсата на взаимност и уважение към съпругата, са били причина за честите
раздели между тях. Фактът на разделите се потвърждава от всички свидетели по
делото. Съпругата Г. многократно е търсила подкрепа от родителите си и се е
прибирала при тях, при всяка семейна драма, коята е преживявала. Чувствата й
към Г. отново са я завръщали при него. Не го е изоставила дори и в трудните за
семейството дни, когато е бил в кома след претърпяната пътно-транспортна
злополука, въпреки, че към този момент отново са били разделени. Обгрижвала го
е по време на болничното му лечение и след това в домашни условия, предвид
сериозното увреждане на здравето му и невъзможността да полага грижи сам за
себе си. Въпреки това, ответникът не променил заядливото си отношение към
съпругата, като продължавал да я обижда, унижава и наранява. В момента съпрузите са в
постоянна фактическа раздяла, през който период са преустановили трайно
контактите помежду си, не се интересуват един от друг, с изключение на
телефонните обаждания на ответника, който отправял единствено обиди и закани
спрямо ищцата и родителите й. По този начин и въз основа на събраните
доказателства, съдът приема, че поведението на ответника е станало основна
причина за влошаване на отношенията между съпрузите и настъпилото разстройство
в брака им. Разпитаните по делото свидетели съобщават преки впечатления за
живота и отношенията между съпрузите и дават показания за очевидни факти от
съвместния брачен живот на страните по делото. По отношение на ищцата-съпруга
не се установи проява на противобрачно поведение. Напротив, събраните по
отношение на нея данни я установяват като добра и грижовна майка и съпруга.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че необратимо
са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и
разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между тях. Няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между
страните съществува само формално, изчерпан от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в
тази връзка се явява ненужен, както за страните, така и за обществото.
Съгласно чл.322,
ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се разглеждат и исковете за
местоживеенето на децата, родени от брака, упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите
ще могат да носят за в бъдеще.
След
прекратяването на брака и съобразно искането на ищцата, тя следва да възстанови предбрачното си фамилно име Т. Това решение е в духа на трайно
установената съдебна практика относно приложението на чл.53 от Семейния кодекс, регламентиращ фамилното име на
съпрузите след развода, като поставя това решение изцяло от волята на този
съпруг, който е променил фамилното си име и независимо от мнението на другия
съпруг.
За ползване на семейно жилище и
издръжка помежду си съпрузите не предявяват претенции.
Относно родителските права върху
родените от брака ненавършили пълнолетие деца – Г и Г, съдът прецени, че следва
да бъдат предоставени на майката. По делото се установи категорично, най-вече
от заключението на съдебно-психологическата експертиза, която съдът кредитира
изцяло, че и двамата родители показват силна привързаност към децата,
както и двете деца са еднакво привързани към всеки един от родителите си. И
двамата съпрузи желаят занапред да се грижат за синовете си. Разполагат с
подходящи за отглеждането на децата материално - битови условия, имат
подкрепата на близките, но не са еднакви възможностите им за прякото обгрижване
и издръжката на децата. Бащата-ответник разчита основно на помощта на майка си
за преките грижи спрямо децата, предвид особеното му здравословно състояние,
като самият той е изцяло зависим в ежедневието си от нейната помощ за
обслужване на неговите лични потребности. Освен това бащата е и финансово
зависим от родителите си, при твърде ограничените му доходи от инвалидна пенсия
и социална помощ за хора с увреждания, и към момента трайна неработоспособност.
От своя страна майката-ищца има възможност непосредствено да се грижи за децата
си, тъй като понастоящем не работи, но разчита изцяло на финансовата подкрепа
на родителите си, които са в състояние да подпомагат издръжката им. Същата все
пак е в процес на търсене на подходяща работа, с което да преодолее фанансовата
си зависимост от родителите, и при обективна трудоспособност от нейна страна.
При това
положение и в преценката за най-добър интерес на децата Г и Г, съдът прецени,
че следва да бъде определено местоживеене на децата при тяхната майка и
занапред тя да получи упражняването на родителските права спрямо двете деца. Тя
е родителят, който приоритетно се е грижила за децата си, познава по-добре от
бащата навиците и потребностите им. В хода на делото се установиха безспорни
данни, че по-голямото дете Г е отглеждано преимуществено от бабата по бащина
линия, което е определящо за изявената у детето привързаност към обкръжаващата
го среда в с.Ясеновец, където основно е живял и израснал, там е започнал
училище и има своя приятелска среда. Но връзката между майката и детето Г
никога не е била прекъсвана. Майката от своя страна е полагала всеотдайни и
непрекъснати грижи за по-малкото дете Г, с което е доказала способността си като родител да
носи отговорностите и всички тежести за отглеждането и възпитанието на децата
си. Независимо от развитието на отношенията с бащата, майката
е била постоянна в отношението си към децата и неотлъчно е била до тях, вкл. и
в периода на последната им по-дълготрайна раздяла, когато е поела и изцяло
отговорността по тяхното отглеждане и издръжка. По същото време бабата по
бащина линия, която единствено се конкурира с майката по отношение на грижите спрямо
децата, е била ангажирана с грижите спрямо бащата на двете деца. Назначената по
делото психологическа експертиза е категорична, че двете деца, които са в
близка възраст и предвид настоящото им интелектуално и психоемоциално ниво на
развитие, не са в състояние самостоятелно да вземат решение при кого от
родителите да останат да живеят след равода. Фактът на раздялата между
родителите им все още е тревожен и стресов за тях фактор. По този начин
експертизата обяснява и причините за моментните настроения, които голямото дете
Г проявява спрямо всеки един от родителите си («т.нар. конфликт на лоялност»),
предвид разнопосочните му обяснения и желания, които изразява пред социалните
органи и пред съда. По-обезпокоителен
е фактът, че значимите за децата вазрастни се възползват от тази зависимост и
податливост на децата, което се забелязва и изявява особено в поведението на
ответната страна, предвид, че веднага щом детето Г е споделило за проблемите с
майката, възникнали в хода на настоящото съдебно производство, незабавно са
предприети действия детето да бъде преместено в училището в с.Ясеновец, като
такива действия са предприети от страна на бащата и спрямо по-малкото дете Г.
Експертизата не коментира точно тези действия, но коментира други установени в
хода на изследването епизодични стратегии в поведенито на възрастните, които
влияят върху поведението на децата и ги определя като тенденция на родителско
отчуждение, която в дългосрочна перспектива би се отразила неблагоприятно върху
развитието на децата. Ето защо съдът споделя извода на експертизата, че при
решаването на въпроса относно местоживеенето на децата, тяхното желание (при
установената податливост на влияние и манипулируемост) не може да бъде
определящо.
При това положение от решаващо значение
остават качествата и средата на родителя, при когото децата ще останат да
живеят. Съдът обсъди вече, защо отдава предимство в способностите и личните
качества на майката да обгрижва по-добре и по-пълноценно децата си. Освен това
средата на живот в гр.Исперих също предлага не по-ограничени възможности спрямо
тези в с.Ясеновец, относно културното и образователно развитие на децата,
благоприятна социална среда и обкръжение, които биха разширили моралния и
духовен кръгозор на децата. В обсъждане
ползите от местоживеенето на децата при тяхната майка, съдът отчита и основният
рисков фактор в семейната среда на бащата, а именно неговото явно негативно
отношение към ищцата, което проявава и в периода на настоящата им раздялата им,
чрез телефонните обаждания, за които сочат данните по делото. В по-дългосрочен
аспект този процес би могъл да се задълбочи и да формира у децата явно
отчуждение и негативизъм спрямо майката, в какъвто смисъл са и изводите на
психологическата експертиза. Нещо повече, притеснителен е и факта, че майката
на ответника (баба на децата по бащина линия), на която той разчита най-много
да полага преките грижи за двете деца, разпитана като свидетел по делото, е
напълно съпричастна към обсъжданото отношение на сина й към ищцата. Очевидно
имат необходимост да преодолеят обидата и все още неовладяните настроения от
влошените отношения и раздялата между съпрузите. Недопустимо е тези неприятни
емоции да се пренасят върху децата, което
неминуемо би повлияло върху психиката им. Въз основа
на горното и при решаването на съдебния спор, съдът счита, че следва да се даде
предимство на майчините грижи спрямо тези на бабата по бащина линия. Майката,
за разлика от бащата, се ангажира лично с грижите за децата си, като също има
до себе си своите близки роднини, с които съжителства и с които е в постоянна
връзка, на разположение при всякакви нужди за лична помощ в обгрижването на
децата и финансова подкрепа. По въпроса за общото местоживеене и на двете деца
при тяхната майка, съдебната практика винаги е била последователна и трайна,
като приема, че най-добрият интерес на децата в едно семейство изисква те да
живеят заедно при единия от разделените им родители. За конкретния случай,
такова е и становището на вещото лице-психиатър, като констатира, че двете момчета
Г и Г имат много силна връзка помежду си, търсят се непрекъснато и не е удачно
да бъдат разделяни в тази им възраст. Съдът кредитира изцяло това мнение, като
професионално обосновано.
На бащата, като родител се следва
законното право на лични отношения с децата, които не живеят при него. При
създадените се отношения и установена силна привързаност помежду им, следва да
бъде определен подходящ режим с оглед запазване на нормалните взаимоотношения
помежду им, а именно – право на бащата да вижда и взема децата при себе си два
пъти месечно – всяка втора и четвърта седмица, от 16.00 часа в петък до 16.00
часа в неделя, с право на приспиване, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платен годишен отпуск на майката.
Като родители на ненавършили
пълнолетие деца, страните им дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на двете деца, които са в близка възраст и собразно
нуждите им от храна, облекло, ученически пособия и други обичайни нужди, както
и съобразено с възможностите на родителите, съдът приема за необходима и
нормална сума за отглеждане при обикновени условия в размер от по 250.00 лева,
месечно за всяко дете, от която ответникът (бащата) следва да поеме по-голямата
тежест от по 163.00 лева, за всяко дете, поотделно, а майката останалите,
предвид обстоятелството, че тя поема непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на децата. За направата на този извод съдът се ръководи от
разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК. Приема, че е във възможностите на бащата
да заплаща тази издръжка, въпреки неговата неработоспособност, но с оглед на
установените по делото минимални доходи, които получава, като самият той
заявява възможност да реализира допълнителни такива чрез търговската дейност на
родителите си, които също подпомагат финансово ответника. Издръжката на децата
е в нормативно установените размери на дължима издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца и е в минимлания размер (1/4 от минималналата работна заплата
за страната, понастоящем 650.00 лева (ПМС № 331/26.11.2020г., в сила от
01.01.2021г.) или дължимата минимална издръжка за дете, съгласно чл.142, ал.2 от СК към момента е 162.50
лева). Издръжката на двете деца, поради малолетната им възраст, следва да се
изплаща чрез майката, като законна представителка на децата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 20.07.2020г. и занапред, до възникването на
законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.329, ал.1 от ГПК, да заплати на ищцата направените от нея съдебни
и деловодни разноски, доказани в размера от 911.00 (деветстотин и единадесет)
лева, както и по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева -
окончателна ДТ по производството, дължима на основание чл.6, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и дължима ДТ в
размер на 469.44 (четиристотин шестдесет и девет лева и 44 ст) лева върху
присъдената издръжка за двете деца (или по 234.72 лева за всяко дете) - 4 % върху сбора на платежите за три години
(чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1
от Семейния кодекс, сключения с Акт №
4/20.02.2019г. на Община-Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Г.М.М., ЕГН-**********
***»В Л» № 11, съдебен адрес:*** и Г.А.М., ЕГН-********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.49, ал.3
от Семейния кодекс, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство има СЪПРУГЪТ Г.А.М., ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и
занапред ищцата Г.М.М., ЕГН-********** възстановява и ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – Т.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца Г Г.А., ЕГН-********** и Г Г.А., ЕГН-**********, при тяхната майка Г.М.М., ЕГН-**********, като на нея ПРЕДОСТАВЯ и упражняването на родителските права спрямо децата.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Г.А.М., ЕГН-**********, режим на лични отношения с децата Г Г.А., ЕГН-********** и Г Г.А., ЕГН-**********, както следва
– право на бащата да вижда и взема
децата при себе си два пъти месечно – всяка втора и четвърта седмица, от 16.00
часа в петък до 16.00 часа в неделя, с право на приспиване, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с платен годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата Г.А.М., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер от по 163.00 (сто шестдесет и три) лева за всяко от малолетните
деца Г Г.А., ЕГН-********** и Г Г.А., ЕГН-**********, поотделно, платима чрез майката и законен представител Г.М.М., ЕГН-**********, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2020г. и
занапред до възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА на двете деца В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до
първоначално претендирания размер от 250.00 лева за детето Г и 200.00 лева за
детето Г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за дължимата издръжка на
детето.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 от ГПК, Г.А.М., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- на ищцата Г.М.М., ЕГН-**********, сумата от 911.00 (деветстотин и единадесет)
лева - направени съдебни и деловодни разноски;
- по сметка на РС-Исперих, сумата от
50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по производството, както и сумата от 469.44 (четиристотин шестдесет и
девет лева и 44 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката
за двете деца.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: