Решение по дело №501/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 66
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева Запрянова
Дело: 20215140200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Кърджали , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200501 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС- 51/ 12.04.2021г., издадено от Заместник
Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв. на Община Ч.
представлявана от А.О.- кмет на общината за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3
от Закона за водите.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага следните доводи за това:
Община Ч. не е извършила вмененото й административно нарушение; в нарушение на чл.52
ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства по
отношение на твърдяното административно нарушение; при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон;
липсва конкретно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го установяват; в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН не е изпратена
покана за съставяне на акта; обжалваното наказателно постановление не съдържа описание
на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено то и доказателствата които го потвърждават. Моли съда да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание
не се явява, но се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. В ход по
същество моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно. Настоява, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на
представляваната от него община.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно заседание не се явява и
не се представлява. От същия е постъпило писмено становище, с което излага подробни
съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно
постановление, което моли съда да потвърди. Моли при потвърждаване на наказателното
постановление или изменението му да им бъдат присъдени и сторените в производството
разноски съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН, а в случай на уважаване на жалбата- да се присъди
на нарушителя адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 20.05.2020г. свидетелите Л.Р. и Д.К.,
работещи в ДАМТН- София, на основание чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите извършили
проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея по отношение на
документацията и експлоатацията на язовир „****** и *******“ находящ се в имот с номер
****** и ******* в землището на с.К., общ.Ч.. Те обходили и огледали язовирната стена и
съоръженията към нея, по повод на което съставили Констативен протокол № 08-02-54/
20.05.2020г., в който вписали направените констатации и дали предписания със срок на
изпълнение. Този Констативен протокол бил изпратен до жалбоподателя и получен на
04.06.2020г. видно от обратна разписка № 8100015061806. С посочения констативен
протокол на Община Ч. било дадено предписание във връзка с осъществяване на безопасна
техническа експлоатация на проверявания язовир- да се монтира устройство за измерване на
водното ниво със срок на изпълнение 24.08.2020г. По този повод на 31.08.2020г. двамата
свидетели Л.Р. и Д.К., извършили проверка на място на язовир „****** и *******“ находящ
се в имот с номер ****** и ******* в землището на с.К., общ.Ч., при която присъствал и
служител на общината като представители на Община Ч., която била собственик на язовира
съгласно Акт № 123 за публична общинска собственост. При нея било установено, че не е
монтирано устройство за измерване на водното ниво, с което собственикът на водоема не е
изпълнил даденото му предписание с Констативен протокол № 08-02-54/ 20.05.2020г. със
срок 24.08.2020г. При проверката на 31.08.2020г. бил съставен и Констативен протокол, в
който било описано и това неизпълнено предписание. По този повод на 19.10.2020г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а,
ал.2 от ЗВ в негово отсъствие след връчване на надлежна покана получена в Община Ч. на
23.09.2020г. с обратна разписка. АУАН бил връчен на 09.12.2020г. на кмета на Община Ч.
при отказ надлежно удостоверен в присъствието на свидетеля Ц.И.. На тази база на
12.04.2021г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на
Община Ч. на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите било наложено
2
административно наказание за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от
Закона за водите в размер на 2000лв.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Л.Р., Д.К., М.К. и Ц.И., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение №
08- 050/ 19.10.2020г.; Покана за съставяне на АУАН изх.№ 85-01-223/ 14.09.2020г.;
Констативен протокол № 08- 02- 129/ 31.08.2020г.; Констативен протокол № 08- 02- 54/
20.05.2020г.; Акт № 123 за публична общинска собственост; както и другите приети по
делото писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на Община Ч. е наложено административно
наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за
водите, която гласи, че „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни
да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5“. Санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, предвиждащ да се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20000 лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2. От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а,
ал.2 от Закона за водите дадено с Констативен протокол № № 08-02-54/ 20.05.2020г. В
случая на Община Ч. е дадено предписание- да се монтира устройство за измерване на
водното ниво със срок на изпълнение 24.08.2020г. Така при правилно установена
фактическа обстановка административнонаказващият орган е подвел под правилната правна
квалификация констатираното извършено деяние. При определяне на наказанието обаче не
са отчетени всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Предвид, че няма
доказателства за други допуснати нарушения по Закона за водите, то следва да се наложи
административно наказание в минимално определения размер от 1000лв. Поради това
издаденото наказателно постановление следва да се измени досежно размера на наложената
имуществена санкция от 2000лв. на 1000лв. Спазен и предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН
срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това е така,
защото посочената норма гласи, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е давностен и контролния орган би могъл да
състави законосъобразен акт само до изтичането му. Видно от доказателствата по делото,
срокът за изпълнение на даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил
определен до 24.08.2020г. Деянието е осъществено с бездействие на 31.08.2020г. и от тази
3
дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта, което означава, че е следвало
да бъде съставен най-късно до 30.11.2020г., което и е сторено, тъй като актът е съставен на
19.10.2020г. и следователно срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е спазен.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя за неспазен срок по
чл.34 от ЗАНН поради изложените по- горе съображения. Неоснователно е и възражението,
че свидетелите по установяване на нарушението са такива и при съставянето на акта, тъй
като именно чл.40 ал.1 от ЗАНН разпорежда, че такъв се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, поради което не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните
правила. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изменено досежно само
размера на наложеното наказание.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.
ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на ДАМТН гр.София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН) следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС- 51/ 12.04.2021г., издадено от Заместник
Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е
наложено наказание на Община Ч. представлявана от А.О.- кмет на общината за нарушение
на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА наложено
наказание „имуществена санкция” от 2000,00 лв. на 1000,00 лв.
ОСЪЖДА Община Ч., ЕИК *********, адрес с.Ч., ул. „Ш.“ № *, да заплати на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от 80лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5