Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на десети март
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина Първанова
И прокурора сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 4870 по описа за 2020 г. докладвано
от съдия Маркова и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца пред СРС – З. „А.Б.“ срещу решение № 46338/20.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 46045/2017 г. на СРС, 73 състав. С решението е частично
уважен предявеният от ищеца-въззивник иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията
е била отхвърлена за разликата над 1 255,11 лв. до пълния предявен размер
от 1 488,53 лв.
Излагат се доводи за неправилност на решението в
частта, в която претенциите са били отхвърлени като неоснователни, като се
твърди, че дължимото застрахователно обезщетение е равно на сумата, за която е
бил извършен ремонт на увреденото МПС в официалния сервиз. Позовава се на
съдебна практика на ВКС.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС З. „Л.И.“ АД.
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение в частта, в която претенциите на ищеца са били отхвърлени
като неоснователни. Позовава се на чл.499, ал.2 КЗ, както и твърди, че е налице
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Въззиваемият сочи и, че по
делото не били събрани неоспорими доказателства, че в процесното ПТП е
участвал, застрахован при ответника водач. В заключението си вещото лице по
съдебно-авто-техническата експертиза /САТЕ/ било констатирало, че увреждащото
МПС е с ДК № ******като ответникът не бил застраховал МПС с този номер. От
схемата на ПТП не се установявало кое МПС е увредено и кое е увреждащо. Ищецът
не бил представил снимки на двете МПС-та, а само на това застраховано при него.
В двустранния протокол не били описани щети по МПС „А“, а МПС марка „Рено
Меган“ ******било със счупен фар и броня. Затова счита, че е налице
несъответствие на уврежданията по двете МПС-та, което пораждало съмнение
относно твърденията на ищеца и основателността на претенцията му. Освен това ремонтът
на МПС в официален сервиз, който бил изплатил ищеца, бил с най-високата цена на
пазара за описано увреждане. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 05.03.2019 г.
Въззивната жалба е подадена
на 19.03.2019 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване, в частта в която претенциите на ищеца са отхвърлени.
В частта, в която претенцията е уважена, решението като необжалвано е
влязло в сила.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ищецът е доказал фактите, на които основава претенцията си и които са
в негова доказателствена тежест с изключение на иска по размер. Съдът се е
позовал на това, че в много съдебни решения се приемало, че застрахователното
обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност
на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Такава била сумата, която е адекватна на стойността необходима за ефективното
отстраняване на причинените в резултат на ПТП, вреди. По-високата цена за
ремонта на МПС в оторизирания за марката сервиз превишавала средните пазарни
цени и всъщност била най-високата цена за ремонта на автомобила. Затова за
ориентир следвало да се вземе оценката на вещото лице за дадените средни
пазарни цени от 1 255, 11 лв. Ищецът не бил доказал и да е платил
възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.405 КЗ, т.нар.
ликвидационни разноски поради което и в тази част претенцията за сумата в
размер на 15 лв. била неоснователна. Като краен резултат СРС е уважил иска за
сумата в размер на 1255,11 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
1 488,53 лв. искът по чл.411 КЗ е отхвърлен като неоснователен.
Софийски
градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
Ищецът /пред СРС, въззивник пред настоящата
инстанция/ в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че е платил
застрахователно обезщетение на застрахования при него по застраховка „Каско“
относно извършения ремонт на МПС марка „Рено Меган“ с рег.№ ******. Това МПС
било участник в ПТП състояло се на 12.01.2017 г. причинено по вина на водача на
МПС марка „Мерцедес“ МЛ с рег. № ******, който водач бил започнал маневра
движение на заден ход в кръстовище, без да се увери, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Виновната водачка за ПТП била сключила договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Претендира се сумата в размер на
1 488, 53 лв., която включва и 15 лв. ликвидационни разноски за обработка
на щетата.
В представеният и приет по делото /пред СРС/
двустранен констативен протокол /л.7/
като участващи в ПТП, състояло се на 12.01.2017 г. са посочени МПС с
рег.№ ******и марка „Мерцедес“ МЛ с водач Н.Г./МПС „А“/ и МПС марка „Рено
Меган“ с рег. № ******и водач В.А./МПС „Б“/. Първата водачка е посочила в
протокола „виновна съм“, а втората : „не съм виновна“.
По делото е представено извлечение от страницата
на ГФ относно сключена застраховка „Граждански отговорност“ с ответника З. „Л.И.“
АД за МПС с рег.№ ****** с дата на сключване 24.11.2016 г. /л.28/.
Видно от отговора по исковата молба /л.34 -35 по
делото пред СРС/ в срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил, че МПС „А“ е
застраховано при него. При това положение доводът направен с въззивната жалба,
че липсвали доказателства МПС застраховано при него да е участник в МПС, се
явява несвоевременно направен и като такъв преклудиран. Затова и не ще бъде
разгледан. Това се отнася и за довода по чл.51,ал.2 ЗЗД за наличие на
съпричиняване.
Следва да добавим и, че в частта, в която
претенцията на ищеца по чл.411 КЗ е уважена, решението на СРС като необжалвано
е влязло в сила.
Следователно единственият
спорен въпрос пред въззивната инстанция е какъв следва да бъде дължимия размер
на обезщетението по чл.411 КЗ.
В заключението си по допуснатата, изслушана и
приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице И.е
посочил, че стойността на описаните щети по процесното МПС по пазарни цени възлиза
на 1 182, 72 лв./л.60/. По средни пазарни цени – 1 038, 37 лв./л.61/.
След представяне на снимков материал на увреденото
МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ вещото лице е изготвило
допълнително заключение като е включило и оценка на „калник преден ляв“ какъвто
в щетата, съставена от ищеца не е бил признат /посочено е, че увреждането е от
предходно събитие“/. Според вещото лице увреждането
на калника е в причинно-следствена връзка с реализираното на 12.01.2017 г. ПТП. Заключението му е, че
пазарната цена за възстановяване на щетите /с включено увреждането по калника/
е 1 473,53 лв./л.79/, а средната пазарна /пак с включено възстановяване на
калника/- 1 255, 11 лв./л.80/. СРС е приел последната стойност за
„адекватно“ обезщетение.
От представените от ищеца данни – оригинал на
фактура, съставена от оторизирания сервиз на марката „Рено“- „А.Ф.3000“ ООД
/л.19/ е видно, че ремонт на МПС е извършен по „описа на застрахователя“. В
този опис /л.18/ увредата на калника не е била призната като е посочено, че
„няма връзка със събитието“. Стойността, която е заплатил ищеца като
застраховател на увреденото МПС марка „Рено“, обаче, възлиза на 1 473,53 лв. колкото е посочена от
оторизирания сервиз /л.20/. В калкулацията, изготвена от сервиза е видно, че стойността на ремонта включва и този на
преден ляв калник /л.23/, което означава, че ищецът е заплатил на
застрахования и увредения калник за който вещото лице И.сочи, че увредата е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Видно от отразеното в съдебния протокол съставен
за о.с.з. на 28.09.2018 г. допълнителното заключение не е било оспорено от нито
една от страните.
Действително, касае се до нов /към времето на
реализиране на ПТП/ автомобил; с първа регистрация на 15.11.2016 г.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест
на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество. В случая стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В случая са ангажирани доказателства, че за причинените в резултат на
застрахователното събитие – ПТП, вреди на
застрахования автомобил е извършен в специализиран сервиз ремонт за
тяхното поправяне.
Стойността на извършения ремонт не надхвърля уговорената застрахователна
сума /22530 евро/ и отразява реалната възстановителна
стойност. Изложената от настоящия състав по-горе теза се подкрепя от трайната съдебна
практика, вкл. и на ВКС на РБ, постановена по реда на чл.290 ГПК, така например
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1069 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ,
ТК, ІІ ТО.
Относно
ликвидационните разноски:
Същите представляват разход на застрахователя за
изготвяне на щетата по определяне на дължимото на застрахования обезщетение. Затова
и независимо, че не се плащат на застрахования, при предявен иск по чл.411 КЗ
подлежат на възстановяване от застрахователя на виновния за ПТП, водач.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната част ще следва да бъде отменено като вместо това ще бъде постановено друго, с което претенцията на ищеца ще бъде уважена за разликата над присъдената от СРС сума в размер на 1 255, 11 лв. до пълния предявен размер от 1 488,53 лв. или сумата в размер на 233,42 лв. ще бъде доприсъдена на ищеца.
Главницата ще следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.07.2017 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
На ищеца разноски се следват в пълен размер и такива са направени
в размер на 827,09 лв.: държавна такса в
размер на 59,73 лв., депозит за вещо лице – 2х200 лв. = 400 лв., 100 лв. – за
призоваване на свидетел и адв.възнаграждение в размер на 267,36 лв. /с ДДС/. СРС
е присъдил разноски в размер на 697,31 лв. Затова и ще му бъдат присъдени разноски в размер на още 129,78 лв.
При този изход на спора на ответника разноски не се следват. Затова
и решението на СРС в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски
ще следва да бъде отменено.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски се следват. Такива са сторени в размер
на 25 лв.- държавна такса за въззивно обжалване и 240 лв. – за
адв.възнаграждение за процесуално представителство /с ДДС/ или общо в размер на 265 лв. и му се присъждат.
На въззиваемата страна разноски не се следват.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 46338/20.02.2019 г., постановено по гр. д. №
46045/2017 г. на СРС, 73 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
от З. „А.Б.“ , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,съдебен
адрес:***-адв.Б. срещу З. „Л.И.“ АД,
ЕИК ******с адрес за призоваване: гр.София, бул.“******Д, иск по чл.411 КЗ, за разликата над 1 255,11 лв. до
пълния предявен размер от 1 488,53 лв., както и в частта за разноските присъдени в полза на З. „Л.И.“ АД
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******с адрес за
призоваване: гр.София, бул.“******Д, ДА
ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,съдебен
адрес:***-адв.Б., на основание чл.411 КЗ, сумата
в размер на 233,42 лв., представляваща доприсъдено
застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди на 12.01.2017 г. при ПТП от собственика на МПС с
рег.№ ******, заплатено от ищеца на застрахования по застрахователна полица №
16-0300/378/5003939, както и законната лихва върху
доприсъдената главница от датата на предявяване на иска
– 07.07.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК
******с адрес за призоваване: гр.София, бул.“******Д, да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***,съдебен адрес:***-адв.Б., сумата
в размер на 129,78 лв.- доприсъдени разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******с адрес
за призоваване: гр.София, бул.“******Д, да
заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,съдебен
адрес:***-адв.Б., сумата в размер на 265
лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решение по в.гр.д.№ 4870 по описа за 2020 г.