Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. П. от гр.С. чрез пълномощника адв.М., срещу „В. К.” ЕООД – гр. В. Т.. В молбата ищецът твърди, че на 06.07.2009 г. е сключил договор с ответника, съгласно който същият в качеството на изпълнител и собственик на недвижим имот в гр. В. Т., на ул. „Г.” № ....-ПИ с идентификатор ..........., се е задължил да построи и да му продаде недвижими имоти, находящи се в сградата, описани в чл. 1 от договора. Твърди, че съгласно клаузите на договора, е заплатил на ответника сума в размер на 24 000 евро, като остатъкът от задължението следвало да изплати при сключването на окончателния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, които ответникът е следвало да изгради. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора ответникът е следвало да му предаде възложените работи в договорената степен на завършване в срок до 12 месеца от сключване на договора, като в същия срок е следвало да въведе сградата, вкл. и обектите по договора, в еÛсплоатация с издадено разрешение за ползване, както и да му прехвърли с нотариален акт правото на собственост върху обектите и правата, посочени в чл. 1 ал. 2 от договора. Твърди, че съгласно чл. 17 от договора при неизпълнение на което и да е задължение, изпълнителят се е задължил да му заплати неустойка в размер на 20 000 евро, за обезпечаване на което вземане му е издал в деня на подписване на договора запис на заповед за сумата 20 000 евро с падеж 06.07.2010 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията си по чл. 8 от договора в уговорените срокове и до момента. Излага и че се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК на основание издадения му запис на заповед, за част от дължимата главница в размер на 15 500 евро, като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 15 500 евро, представляваща част от задължението по записа на заповед от 06.07.2009 г. за сумата от 20 000 евро, с място на плащане гр. В. Т. и падеж 06.07.2010 г. ведно със законната лихва, считано от 20.04.2012 г.-по гр.д. 1842/ 2012г. по описа на ВТРС. Излага и че в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че в полза на Г. П. П., против ответника „В. К.” ЕООД – гр. В. Т., съществува вземане за сумата 15 500 евро, представляваща част от задължението по запис на заповед, издаден на 06.07.2009 г. за сумата 20 000 евро с място на плащане гр. В. Т. и падеж 06.07.2010 г., ведно със законната лихва по тази сума, считано от 20.04.2012 г., както и за сумата 606,50 лева разноски по делото, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1842/2012 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на ИМ от ответника „В. К.” ЕООД – гр. В. Т., чрез пълномощника адв. И., с който се оспорва изцяло предявеният иск. Оспорва наличието на задължение и отговорност от ответника към ищеца. Направено е възражение за нищожност на договора, ведно с приложенията към него, и на записа на заповед, за който се твърди, че е издаден като обезпечение на договора, на две самостоятелни основания, а при условията на евентуалност-че ищецът е неизправната страна по договора. На първо място се оспорва съществуването на валидна сделка по представените договор от 06.07.2009 г. и запис на заповед с падеж 06.07.2010 г. с твърдение, че същите са антидатирани, новосъздадени и изготвени без знанието и съгласието на ответника с цел доказване на изгодни за ищеца обстоятелства. На второ място, се навежда и твърдение, че сделката е симулативна, поради което е нищожна като привидна. Сочи се, че страните не са целели правното действие на сделката, същите не са постигнали съгласие за посочената сделка, не целят правния й резултат, тя е сключена с цел увреждане на дружеството. Твърди се, че липсва такава сделка и липсва извършено плащане по нея от ищеца. При условията на евентуалност се правят и възражения: първо, за нищожност на сделката като сключена при липса на представителна власт /на лицето В. К. Д. към момента на подписване на договора и записа на заповед/, като се твърди, че договорът и записът на заповед са антидатирани, подписани и сключени след прехвърляне на дружествените дялове и вписването на нов собственик на капитала и управител на дружеството. При условията на евентуалност се прави и възражение, че липсва извършено плащане от страна на ищеца, посочен като възложител по договора и кредитор по записа на заповед, поради което ищецът е неизправна страна по сделката. Поради това искът е неоснователен, тъй като право на неустойка има само изправната страна. Прави се възражение, че не е дължима неустойка по нищожна, несъществуваща сделка на две самостоятелни основания, претендирани при условията на евентуалност. Ако съдът не приеме наличие на нищожност на посочените две основания, то моли да бъде прието, че не е дължима неустойка поради факта на неизпълнение от страна на ищеца по договора, на което основава претенцията си за неустойка-неплащане на уговорената сума. Счита, че поради недължимост на главното задължение, искът е неоснователен и за акцесорните-мораторна лихва за забава и разноски. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Твърди се, че сключеният договор и издаденият запис на заповед са действителни, изготвени и подписани на датите, посочени в тях, подписани от представляващия ответното дружество управител към датата на подписване. Твърди се, че договорът не е симулативен, тъй като страните са целели постигане именно на отразените в него правни последици и извършване на строителство и прехвърляне правото на собственост върху построеното. Наведени са твърдения, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е заплатил на ответното дружество сумата 24 000 евро в съответствие с клаузата на договора и на посочената в него дата. Към датата на предаване на сумата ищецът твърди, че е разполагал с достатъчно средства за извършване на това плащане. Навеждат се твърдения в тази насока, свързани с работата на ответника в различни периоди при различни работодатели и сключването му на граждански брак на 29.01.2005 г. с А. Д., както и получаването на командировъчни за периода 21.09.2008 г. – 15.03.2009 г. и получаването на кредити от „Б.Д.”. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответника. С него се оспорват изцяло твърденията в допълнителната ИМ. Поддържа се отговора и всички твърдения по него. Твърди се отново, че ищецът не е заплатил сумата 24 000 евро и се оспорват отново като симулативни договорът и приложението с дата 06.07.2009 г., оспорен същият като съдържание, като достоверност на датата, оспорена е и тяхната истинност- автентичност. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № ...../.....г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът Г. П. от гр.С. е подал пред ВТРС заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „В. К." ЕООД-гр. В.Т., въз основа на запис на заповед, издаден на 06.07.2009г. По това заявление ВТРС е издал заповед № 1155 от 26.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредено длъжникът „В. К.” ЕООД-гр.В.Т. да заплати на заявителя сумата 15500 евро, представляваща частично плащане по запис на заповед, издаден на 06.07.2009г. за сумата 20000 евро, с място на плащане гр.В.Т. и падеж 06.07.2010г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 606,50 лв. разноски по делото за държавна такса. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника. Като доказателство по делото е приет договор за строителство и продажба на недвижим имот от 06.07.2009г. с възложител-ищецът и изпълнител-ответникът. Съгласно договора, ответникът се е задължил да построи и продаде на ищеца недвижими имоти, находящи се в сграда в гр.В.Т., ул."Г." № ...-ПИ с идентификатор .............., жилище-апартамент № ... и жилище-апартамент № ..., подробно описани в договора и приложение № 1 към него. Възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя цената на посочените имоти в размер 23000 евро за първия имот и 33000 евро за втория имот, на два транша, описани в приложение № 1, като в деня на подписване на договора-9000 евро за първия имот и 15000 евро за втория имот, а останалите суми-при подписване на окончателния договор за покупко-продажба на двата имота. В т.VII.1 от приложението е посочено, че същото представлява разписка и удостоверява получаването от изпълнителя на сума в общ размер 24000 евро, платена му от възложителя на 06.07.2009г. по реда на т.III.3А,а и т.III.3.Б,а. Съгласно чл. 8 от договора ответникът се е задължил да предаде на ищеца възложените работи в договорената степен на завършване в срок до 12 месеца от сключване на договора, като в същия срок е следвало да въведе сградата, вкл. и обектите по договора, в експлоатация с издадено разрешение за ползване, както и да му прехвърли с нотариален акт правото на собственост върху обектите и правата, посочени в чл. 1 ал. 2 от договора. Съгласно чл. 17 от договора, при неизпълнение на което и да е задължение по чл.8 в уговорените за всяко едно от тях срокове, изпълнителят се е задължил да заплати на възложителя неустойка в размер на 20 000 евро, за обезпечаване на което вземане изпълнителят издава в деня на подписване на договора запис на заповед за сумата 20 000 евро. В договора, приложението към него и записа на заповед, като представляващ дружеството-изпълнител е посочено лицето В. К. Д.. Видно от приложения по делото договор от 25.08.2010г. е, че същият като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е продал на М. Х. Й. от гр.В.Т. /настоящ едноличен собственик и управител на ответното дружество/, собствените си десет дружествени дяла от капитала на дружеството, на обща стойност 5000лв. Страните по договора са подписали приемо-предавателни протоколи, приложени по делото-№ 3 и № 4 от 13.12.2.2010г. и 16.12.2010г. Като доказателство по делото са приети писмо от Д. до М. Й. от 09.02.2011г.; договор за паричен заем между тях от 25.08.2010г., съгласно който Й. предоставя в заем на Д. сумата 350000 лв. за довършване на строителен обект на дружеството в гр.В.Т., ул."Г." № ..., и приложение № 1 към договора. Съгласно писмо с рег. индекс № ................ г. на Община В. Т., за жилищната сграда с адрес: гр. В. Т., ул. „Г.” № ..., не е издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Видно от заключението на вещото лице, за строежа, намиращ се в гр.В.Т., ул."Г." № ..., с идентификатор № ............... има изготвени и одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж № ... от 07.04.2008г.; строителството е започнало, като към момента се намира на етап "груб строеж", изпълнени са основи и две стоманобетонови плочи. Експертът е посочил, че на двата апартамента-№ 4 и № 5, е изпълнена само подовата конструкция, която представлява стоманобетонова плоча на кота -2,80м. и няма извършени други видове строително-монтажни работи. По делото е приета съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Видно от заключението на вещото лице, подписите за "изпълнител" в договор за строителство и продажба на недвижим имот от 06.07.2009г., приложение № 1 към него от 06.07.2009г., за "издател" в запис на заповед от 06.07.2009г. и в писмо от 09.02.2011г., са положени от В. К. Д.. Вещото лице е посочило, че подписите за "възложител" в договора за строителство и продажба от 06.07.2009г. и приложение № 1 към него, са положени от Г. П. П.. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Видно от заключението на вещото лице, по счетоводните регистри на ответното дружество за финансовата 2009г. не са отразени счетоводни записвания, свързани с договора за строителство и продажба от 06.07.2009г. и приложение № 1 към него. Вещото лице е посочило, че в приемо-предавателните протоколи № 3 и № 4 не са вписани като предадени договор за строителство и продажба от 06.07.2009г. и записа на заповед от същата дата. Констатирано е и че за финансовата 2009г. по счетоводните регистри на ответника не е отчетена авансово получена сума в размер на 24 000 евро по договора от 06.07.2009г. и приложение № 1 към него с вносител Г. П., както и че по паричните сметки на ответника за финансовата 2009г. не е отразена получена сума в размер на 24000 евро или нейната левова равностойност. Експертът е констатирал и че заведената счетоводна отчетност за финансовата 2009г., както и изготвеният финансов отчет на дружеството-ответник не дават вярна информация относно имущественото и финансово състояние на фирмата и че счетоводството на ответното дружество не е заведено редовно. Като свидетели по делото са разпитани В. Д.-предходният управител на ответното дружество, и П. Й., втори братовчед на Д. и съпруг на настоящия управител на дружеството-М. Х. Св.Д. посочва, че прехвърлянето на дружествените дялове е направено като гаранция за получения от него заем от Й., което правно действие тя му предложила да извърши. Излага, че при прехвърлянето на дяловете не са му били отправяни никакви въпроси за миналото и текущо състояние на дружеството, не му е била искана никаква документация. Излага, че уговорката била да продължава да управлява строителството за бъдещите 5-6 месеца, за които го финансират и той да си води счетоводството на фирмата. Излага, че не били осчетоводени авансите, получени по договора за строителство и продажба, по препоръка на счетоводител, с когото се консултирал, тъй като не били сключени окончателни сделки. Посочва, че е получил сума от П. за две жилища, която сума влязла в касата на дружеството и я разходвал за обекта. Посочва, че основният замисъл на писмото, което изпратил през м.февруари до Й., бил да им покаже, че е разбрал за финансовия заговор срещу него. Излага, че като управител на ответното дружество тоÒава, в началото на лятото на 2009г. подписал договора с ищеца. Излага, че договорът бил подробен, съставили и други документи-запис на заповед-за неустойката. Сочи, че в писмото не е споменал за сключени договори за продажба на зелено на обекти, тъй като според него това не интересувало купувача на дружествените дялове, тъй като и след продажбата им той продължил да се занимава със строителството и пълната му организация. Св.Й. излага, че за съществуването на ответното дружество разбрал през 2010г. когато Д. го потърсил след дълъг период, през който не поддържали контакти. Излага, че той и съпругата му М. Х. решили да откликнат на молбата на Д. да му помогнат финансово за изграждането на обекта на ул."Г.". Сочи, че Д. им казал, че няма никакви задължения освен кредита към банката, и много бавно във времето им предал документацията на дружеството. Сочи, че Д. не е споменавал за договори, сключени с трети лица. Посочва и че Д. основно контролирал дейността на фирмата и след прехвърляне на дяловете, но той самият /свидетелят/ извършвал контрол на разходваните средства, които му дали в заем. Сочи, че обектът е изграден до плоча, етаж втори. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим, а разгледан по същество- основателен. До този извод съдът достигна по следните съображения: Искът с правно основание чл.422 от ГПК е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден от ответната страна в полза на ищцовата страна менителничен документ, какъвто е настоящия казус, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца. За да възникне вземането е необходимо и достатъчно менителничният документ да е действителен. Процесният менителничен документ отговаря по съдържание и форма на изискванията на закона с оглед действителността му. Процесната запис на заповед съдържа всички кумулативно изискуеми се реквизити, визирани с императивните разпоредби на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ, във вр. с чл.486, ал.1, т.4 и ал.2 от ТЗ. С оглед горното, за ищеца-лицето, в чиято полза е издадена процесната запис на заповед, е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ. Респективно за ответника „В. К.” ЕООД-В.Т.-издател, е възникнало задължение да плати на ищеца сумата по процесната запис на заповед, частично обаче в размера на 15500 евро, така, както е поискано от ищеца. Ищецът сам посочва, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението на ответното дружество към него за заплащане на неустойка, което задължение е възникнало в резултат на неизпълнение на задълженията му по чл.8 от договор за строителство и продажба от 06.07.2009г. Ответникът признава наличието на каузални правоотношения между него и ищеца, за обезпечаване изпълнението на които е издаден записът на заповед, но прави възражения за нищожност на договора и издадения запис на заповед на изложените по-горе основания. Тези възражения са неоснователни по следните съображения: Безспорно е, че процесният менителничен документ е издаден във връзка с каузална сделка-договор за продажба и строителство от 06.07.2009г. между ищеца и ответника, и то като обезпечение на задължението за неустойка в размер на 20000 евро, предвидено в чл.17 от договора в случай на неизпълнение на задълженията на ответника по чл.8 от договора. Възражението за нищожност на договора и записа на заповед поради това, че същите са антидатирани, новосъздадени и изготвени без знанието и съгласието на ответника с цел доказване на изгодни за ищеца обстоятелства, е неоснователно. Представеният договор за строителство и продажба, както и записът на заповед са частни диспозитивни документи. Формалната доказателствена сила на диспозитивните документи се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство и не обхваща датата и мястото на съставяне на документа, така, както са посочени в самия него. Съгласно чл.181 ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая обаче не се касае за противопоставяне на двата документа на трети лица, тъй като ответникът, който твърди, че двата документа са антидатирани, не е трето лице по смисъла на закона, поради това, че именно той е подписал документите чрез своя представляващ, т.е. ответникът не е трето лице, неучастващо при съставяне на двата документа, а обратното. Предвид на това, за него и за другия правен субект, участвал при съставяне на документите-ищеца, същите са напълно противопоставими по дата и място на издаване, посочени в тях. Същите са непротивопоставими само на трети лица, каквото безспорно ответникът не е, независимо от това кое лице към кой момент е негов представляващ. Тук става въпрос за противопоставяне документа на ответното дружество, а не на физическото лице-негов представляващ. Освен това, следва да се отбележи, че когато трябва да се установи датата на частен документ, съдът може да се позове на всякакви доказателства, вкл. свидетели, за да я установи. В този смисъл е несъстоятелно становището на пълномощника на ответника, че е недопустимо доказването да се извършва със свидетелски показания. Такава забрана не предвижда и никоя от хипотезите на чл.164 от ГПК. Св.Д., управител и представляващ ответното дружество към 06.07.2009г., посочва именно, че в началото на лятото на 2009г. е подписал с П. процесния договор, както и записа на заповед. Възражението за нищожност на договора от 06.07.2009г. като привиден е също несъстоятелно. Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, а нему принадлежи доказателствената тежест за това, че сделката е симулативна, тъй като страните не са целели нейния правен резултат и не са постигнали съгласие за тази сделка, а тя е сключена с цел увреждане на дружеството. Това му твърдение не се установява от нито едно от приложените доказателства. Възражението за нищожност на договора и записа на заповед поради липса на представителна власт е също несъстоятелно с оглед изложените по-горе съображения. Към момента на сключване на договора на 06.07.2009г. и издаване на записа на заповед на същата дата, представляващ ответното дружество е бил св.В. Д.. Видно от графическата експертиза, подписите и върху двата документа са положени от него. С оглед последното, следва по реда на чл.194 ал.2 от ГПК да бъде признато, че оспорените документи досежно тяхната автентичност-договор от 06.07.2009г., приложение № 1 към него и запис на заповед, не е доказано. Възражението на ответника за неоснователност на иска поради липса на извършено плащане от страна на ищеца, т.е. недължимост на неустойката поради неизправност на ищеца, е несъстоятелно. Право на неустойка има само изправната страна. Безспорно е, че ищецът е изправна страна по договора от 06.07.2009г.-същият е изпълнил задължението си за заплащане общо на сумата 24000 евро при подписване на договора. Това обстоятелство се установява категорично и недвусмислено от приложение № 1 към договора, в което-т.VII.1 от него е посочено изрично, че същото представлява разписка и удостоверява получаването от изпълнителя на сума в общ размер 24000 евро, платена му от възложителя на 06.07.2009г. по реда на т.III.3А,а и т.III.3.Б,а. В тази си част приложението представлява разписка, с която ответникът е удостоверил неизгодни за себе си факти-получаване на сумата, поради което документът има материална доказателствена сила. Фактът на получаване на сумата е потвърден от св.Д. в показанията му, която сума вложил в строителството на обекта. Неотразяването на това плащане в счетоводството на ответното дружество не води до извода за неплащането й, съобразявайки и заключението на съдебно- икономическата експертиза за нередовно водено счетоводство при ответника /чл. 182 от ГПК/. Обстоятелството, че в писмото до Й. от 09.02.2011г. Д. не е посочил, че е сключил договори с трети лица за продажба на обекти и че е получил от тях суми, също не води до извода, че такова плащане не е извършено. Не се спори от страните, а и видно от писмото на Община В. Т., цитирано по-горе е, че за процесната сграда и до настоящия момент не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, което поражда правото на ищеца да търси паричната сума по ценната книга, като последица от неизпълнени задължения на ответника по чл.8 от договора от 06.07.2009г. От изложеното по-горе, се установява безспорно, че ищецът е изправна страна по валиден договор за строителство и продажба от 06.07.2009г., а ответникът-неизправна страна по него поради неизпълнение на задълженията му по чл.8 от договора. Съгласно уговорката между страните по договора, в този случай ответникът като изпълнител дължи на ищеца неустойка съобразно чл.17 от договора в размер на 20 000 евро, за която сума е издадена процесната запис на заповед от 06.07.2009г. Предвид на това, следва да се приеме, че ищецът има съществуващо вземане срещу ответника на основание процесната запис на заповед за сумата 15500 евро /така, както е поискано от него/. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК паричното задължение от 15500 евро се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК, а именно от дата 20.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и ведно с направените по заповедното производство разноски в размер на 606,50 лв. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на общо 1496,50 лв.-за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА, че оспорването на истинността-автентичността на договор за строителство и продажба на недвижим имот от 06.07.2009г., приложение № 1 към него от 06.07.2009г., и запис на заповед, издадена на 06.07.2009г., не е доказано. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Г. П. П., ЕГН *, от гр.С., ул."М." № 21, .5 , А.5. и съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Р. П.” № 14, . 1, адв. А.М. от ВТАК, съществува вземане срещу „В. К.” О. със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. Б, . 5, А. 13, за сумата от 15500 /петнадесет хиляди и петстотин/ евро, представляваща част от задължението по запис на заповед, издаден на 06.07.2009г. за сумата от 20000 евро, с място на плащане гр.В.Т. и падеж 06.07.2010г., ведно със законната лихва върху сумата 15500 евро, считано от 20.04.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 606,50 лв. разноски, за което вземане по ч. гр. дело № 1842/2012 г. по описа на ВТРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1155 от 26.04.2012 г. и изпълнителен лист. ОСЪЖДА „В. К.” О. със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Л.” № 1, В. Б, . 5, А. 13, да заплати на Г. П. П., ЕГН *, от гр.С., ул."М." № 21, .5 , А.5. и съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „Р. П.” № 14, . 1, адв. А. М. от ВТАК, разноски по делото в размер на 1496,50 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |