Р Е Ш Е Н И Е
№584
гр.
Хасково, 20.07.2018г.
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №482/2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83,
ал.6, във връзка с чл.71, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл.145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по жалба на Н.Ж.Л. ***,
против Отказ с рег.№ 254р-10216/12.04.2018г., издаден от Началник РУ
Димитровград, с който на основание чл.83, ал.5 във връзка с чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ, е отказано на жалбоподателя подновяване срока на разрешение за
носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси,
придобито за граждански цели (самоотбрана).
Оспорващият твърди, че на
27.03.2007г. му било издадено разрешение за придобиване чрез закупуване и
пренасяне на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси и придобил
късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Щ.“ модел .., калибър 9Х19мм., с
фабричен номер №…. с разрешение № 149/27.03.2007г. Разрешението било
подновявано няколкократно. На 02.03.2018г. подал заявление вх. №
254-1339/06.03.2018г. за подновяване на разрешението за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, закупено за граждански
цели – самоотбрана, като посочил, че оръжието му било необходимо за опазване на
живота и здравето му – причина, посочена от него и при първоначалното издаване
на разрешителното, и при неговото предишно подновяване. С писмо рег. №
254р-1477/09.03.2018г. бил уведомен, че преписката му се спирала на основание
чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, като му бил даден 1 - месечен срок да представи писмени
мотиви, доказващи необходимостта от притежаване и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели. В отговор жалбоподателят
посочил мотиви, че къщата, в която живеел в с. Брод, се намирала в края на
селото, имота, в който отглеждал зеленчуци и имали оранжерии, също бил в края
на селото, изложен бил на постоянна опасност от кражби и нападения. Посочил, че
оръжието му било необходимо за защита на живота, здравето и честта на него и
семейството му. Посочил, че бил повишен риска от нападение спрямо него предвид
факта, че се налагало често да пътува нощем на значителни разстояния. По
същество тези обстоятелства били същите, посочени при първоначалното издаване
на разрешителното и при предишните му подновявания. Цитира се разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и се сочи, че за да се приеме, че основателната
причина е отпаднала, следвало да се установи промяна във фактите и
обстоятелствата, при наличието на които вече било издадено разрешение. Не били
налице данни за регистрирани конкретни посегателства против личността или
имуществото на оспорващия, но такива не били налични поради това, че не подавал
жалби до РУ – Димитровград, а в действителност на няколко пъти били правени
опити да бъде спиран на пътя от лица с явно престъпни намерения и били
извършвани кражби от дома му и от оранжериите му. Не била настъпила никаква
промяна в обстоятелствата и фактите, налични при първоначалното издаване на
разрешителното за оръжие и при предходното подновяване на същото – нито
престъпността изчезнала, нито криминогенната обстановка в Община Димитровград и
в цялата страна се подобрила значително. Обстоятелството, че при еднакви факти
и обстоятелства и при еднакви мотиви се издавало разрешително за носене и
употреба, подновявало се няколкократно и при същите факти и обстоятелства, без
да била настъпила някаква промяна, при последното искане за подновяване на
разрешителното се отказвало такова, водело до извода за правен произвол в
действията на административния орган. Неправилно административният орган приел,
че посочените доводи били за предполагаема или хипотетична опасност и не
обосновавали по несъмнен начин необходимост от осъществяване на дейност с
огнестрелно оръжие и боеприпаси, като въобще не възприел доводите на
жалбоподателя, че обстоятелствата около честите му и наложителни пътувания с
автомобил в тъмната част на денонощието, далеч от дома му и занятието му като
земеделски производител обосновавали повишена опасност от нападение.
Общоизвестен факт било, че в селата на практика липсвало полицейско присъствие,
земеделските производители в цялата страна се оплаквали и страдали от
непрекъснати нападения над имуществото им. С подобни необосновани откази за
издаване и подновяване на разрешителни за носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие се отнемала единствената сериозна възможност оспорващият да
защити имота и живота си от престъпни нападения. Моли се за отмяна на
обжалвания отказ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник РУ
на МВР Димитровград към ОДМВР - Хасково, с писмо вх. №3584/14.06.2018г.
изразява становище, че оспорваният административен акт е мотивиран, обоснован,
издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на административно
производствените правила, в съответствие с целта на закона.
Административен съд – Хасково, след
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2018г. жалбоподателят Н.Ж.Л.
е подал до Началника на РУ Димитровград заявление, заведено с рег.№254-1339/06.03.2018г.,
с което е поискал да му бъде издадено и подновено разрешението за носене и
съхранение на бойно оръжие и боеприпаси, закупени като физическо лице, като е посочил,
че оръжието му е необходимо за опазване живота, здравето, личността по време на
изпълнение на неговите служебни задължения, регистриран бил като земеделски
производител, произвеждал домати, краставици, зеленчук, като пласирането му
било постоянно свързано с пътуване по борси в София, Варна, Бургас, като
пренасял стоки и пари. Към заявлението е приложил документи.
С докладна записка с рег.№254р-6829/07.03.2018г.,
адресирана до Началника на РУ Димитровград, младши експерт в „КОС“ – РУ
Димитровград е посочил необходимост от изготвянето на докладна записка и
констативен протокол от служител от група „ТП“ при РУ Димитровград, обслужващ
района, за наличие на условия за съхранение и наличие на ООБ, нарушение на
обществения ред (УБДХ), наказателни постановления по ЗДвП (невръчени) и през
последните три години, три или повече пъти са съставени АУАН и налагани мерки за
защита по Закона за закрила срещу домашното насилие, оперативните работници при
сектор „ПКП“ при РУ гр. Димитровград за противообществени прояви.
В докладна записка с рег.№254р7037/09.03.2018г.
до Началника на РУ Димитровград, изготвена от мл. п. и. „КОС“ при РУ
Димитровград, е посочено, че Л. е подал необходимите документи за подновяване
на разрешението за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси, съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, като физическо лице за самоотбрана,
като е записано, че в подадените документи същият не се е мотивирал обстойно за
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Изложен е мотива
на заявлението, посочен от Л., като е отразено, че от извършена проверка в информационния
масив на МВР не са констатирани криминални прояви и осъдителни присъди. По
описа на РУ Димитровград имало заведена преписка /жалба/ с вх.
№254-666/06.03.2017г., която била изпратена по компетентност на Районен съд за
налагане на мерки по Закона за закрила от домашно насилие. На следващо място е
изложено становище, че в подаденото заявление Л. не се е обосновал по безспорен
и категоричен начин за необходимостта за притежаване на късоцевно огнестрелно
оръжие с цел самоотбрана, като физическо лице. В мотивите му не било ясно кое
налага носенето и употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси, към момента на
подаване на заявлението има ли конкретна заплаха срещу него, подлаган ли е на
физически или психически тормоз, реално съществува ли заплаха срещу личността
или семейството му. В заключение е предложено да се уведоми писмено Н.Л., на
основание чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ /констатирани несъответствия с този закон/,
като в 30-дневен срок от датата на получаване на писмото му се даде допълнителна
възможност да се мотивира по-обстойно относно към момента на подаване на
документи, възниквала ли е реална заплаха за живота и здравето му, има ли към
момента жалби в тази насока, реално кое налага носенето и употребата на
огнестрелно оръжие и боеприпаси.
С писмо с рег.№254р1477/09.03.2018г.,
Л. е уведомен за предстоящ отказ за подновяване на въпросното разрешение,
поради липса на основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин носене,
съхранение и употреба на късо цевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, като му е
предоставен 30-дневен срок от получаване на писмото да изложи в писмен вид
мотивите относно подновяването на разрешението. Писмото е получено от Л. на 16.03.2018г.
По делото е представен Констативен
протокол от 09.03.2018г. за извършена проверка на лице Н.Ж.Л. на основание
Заявление №254-1339/2018г., чл.153 т.1 и 2 и чл.154 ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ.
От разузнавач в гр. „ПКП“, сектор
„КП“ при РУ – Димитровград е изготвена справка рег. №254-7099/12.03.2018г. до
Началник РУ – Димитровград, в която е посочено, че лицето Л. към настоящия
момент не е обект на оперативен интерес от страна на група „Противодействие на
криминалната престъпност“, сектор „Криминална полиция“.
От ПИ при РУ Димитровград е
изготвена докладна записка рег. №254-7144/12.03.2018г. до Началника на РУ
Димитровград, в която е посочено, че Н.Ж.Л. живее на адрес ***. По
местоживеене, същият не бил нарушавал обществения ред и не му били съставяни
АУАН по УБДХ. Нямало оплаквания от поведението му. Нямало информация същия да
злоупотребява с алкохол и да употребява НУВ. На същия не били съставяни АУАН и
не били налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие. Посочено е също,
че Л. съхранявал оръжието на горепосочения адрес, където имало монтирана
метална секретно заключваща се каса, закрепена неподвижно за стената,
отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ. Същият нямал невръчени наказателни
постановления във връзка с АУАН по ЗДвП.
На 30.03.2018г. Л. е подал молба
№254-1988/30.03.2018г. до Началника на РУ – Димитровград, в която е изложил
мотивите си да съхранява и носи късо нарезно оръжие, като посочил, че счита
същите за достатъчно основателни и поискал да бъде продължен срока на издаденото
му разрешение.
В Становище, с рег.№254р9517/03.04.2018г.,
изготвено от мл. п.и. „КОС“ при РУ Димитровград, отправено до Началника на РУ
Димитровград, е формулирано предложение да не се приема възражението на г-н Л.
за основателно, да не се подновява разрешението за съхранение и носене на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице за граждански
цели – самоотбрана на Н.Ж.Л., както и да се издаде отказ на основание чл.83,
ал.5 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ /няма основателна причина, която
по несъмнен начин да обосновава носенето, съхранението и употребата на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси/.
На 12.04.2018г. е постановен отказ с
рег.№254р-10216/12.04.2018г., издаден от Началника на РУ Димитровград, на
основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, с който е
отказано на жалбоподателя подновяване на срока на разрешението за носене,
съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, придобито
за граждански цели /самоотбрана/. Отказът е връчен на лицето срещу подпис на 17.04.2018г.
С предавателно-приемателен протокол
рег.№254р-10829/18.04.2018г., Н.Ж.Л. е предал притежаваното от него оръжие и
боеприпаси в РУ Димитровград, предвид постановения отказ и поради изтичане на
срока на разрешението.
Жалбата е подадена на 26.04.2018г. чрез
Началник на РУ – Димитровград.
По делото е разпитан свидетел – Д.С.
Г.. Свидетелят заяви, че познава Н. от 37 години, от както се помни. Посочи, че
живее в селото. По характер Н. не бил конфликтен. Спокоен човек бил. Свидетелят
сочи, че живеел през няколко къщи в селото от жалбоподателя. На поставения
въпрос дали в селото, в което живеят, в квартала, стават често престъпления и
кражби и ако има такива, да ги опише, като посочи по-конкретно някой от
случаите, свидетелят сочи, че преди години самият той хващал крадци и на Н.
буса също бил откраднат. Жалбоподателят му казвал, тъй като се занимавал със
земеделие и се прибирал от борсата, го преследвали коли. Нормално било, по
селата било така. На тяхната улица хората, които живеели, повечето от тях били
възрастни, само няколко души били младите. Оранжериите на жалбоподателя се
намирали в близост до реката, на края на селото. Според свидетеля, жалбоподателят
живеел с майка си и с брат си, но брат му в повечето случаи го нямало. Жалбоподателят
имал съпруга и малко дете. Те често идвали. На поставения въпрос дали в района
и в съседните села имало нападение над хора, свидетелят сочи, че имало - и в
съседното, и в тяхното село, това били села, където не живеели млади хора. За
кражбата на буса свидетелят разказва, че това било преди доста години. Знаел,
че се опитали да му вземат буса и удряли ли го, дърпали ли го – свидетелят не
знаел точно каква била ситуацията, но в крайна сметка не успели да вземат буса.
На един друг съсед му откраднали колата направо от улицата и тази кола не
успели да я намерят.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и след анализ на събраните в хода на производството
доказателства, Административен съд - Хасково намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
При извършената служебна проверка на
оспорения акт на всички визирани в нормата на чл. 146 от АПК основания за
оспорване, независимо от релевираните в жалбата такива, настоящият състав
намери издаденият акт за постановен от компетентен орган, при съблюдаване на
административно производствените правила в съответствие с материално правните
разпоредби и с целта на закона, при спазване изискванията за неговото
съдържание и форма.
Съгласно чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ, за
получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на
територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно
пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица,
регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със
закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел,
регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават
заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ
на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.
В конкретния случай се касае за
процедура по заявление за подновяване на издадено вече разрешение, която
съобразно нормата на чл. 87, ал.3 от ЗОБВВПИ протича по реда на процедурата,
определена за първоначално издаване на съответното разрешение. Процесното
заявление за издаване на такова разрешение по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ е подадено
до Началника на РУ Димитровград при ОДМР Хасково, в района на което е и
постоянният адрес на жалбоподателя. Обжалваният отказ е издаден именно от
Началника на РУ Димитровград, поради което се явява валиден административен
акт, издаден от компетентния за това орган.
Съдът не намира данни, които да
сочат на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на особеното
административно производство - актът на административния орган е издаден в
писмена форма, съдържа съответни фактически основания, на които се издава и
правна обосновка. Преди да се произнесе административният орган е обсъдил
всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с вмененото
му с чл.35 от АПК задължение, като за да постанови атакувания отказ е направил
проверка на адреса, посочен от лицето, относно мястото на съхранение на
огнестрелното оръжие. Ето защо не са налице основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146, т.2-3 от АПК, за отмяна на оспорения акт.
Съдът намира, че не е налице
несъответствие на оспорения административен акт и с останалите предпоставки за
законосъобразност на същия, а именно – съответствие с целта на закона и с
материално правните разпоредби. Ето защо в случая не са налице и основанията по
чл.146, т.4-5 от АПК за отмяна на акта.
За да постанови отказа, ответникът
приема, че липсват данни, обосноваващи по безспорен и убедителен начин
необходимостта от притежаване и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с цел
самоотбрана, което е една от предпоставките за отказ по чл.58, ал.1, т.10, във
вр. с чл.83, ал.5 от закона за издаване на акт с обжалвания негативен
диспозитив.
Съгласно чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ,
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: т.10 - което няма
основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Дейността по съхранение, носене и
употреба на оръжие е с изключително висока степен на опасност и то не само за
самия притежател на оръжието, но и за заобикалящите го лица. Именно и затова
законодателят установява правила за придобиване, съхранение и боравене с
огнестрелно оръжие, като елиминира и ограничава в максимална степен
възможността за увреждане на третите лица и/или самонараняване. Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване на разрешение
за носене на оръжие, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. При
наличието на вече издадено разрешение, след изтичане на законово определения
срок на неговото правно действие, задължените по разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ
лица са длъжни отново да подадат заявление пред съответния административен
орган, който подлага на проверка наличието на всички факти и обстоятелства,
въведени от закона, като изисквания за първоначално предоставяне на разрешение.
В процесния случай,
административният орган е изложил доводи, поради които лицето не отговаря на
изискванията на закона - отсъстват данни, които да обосноват необходимост от
придобиването на огнестрелното оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че в това
производство, административният орган не е задължен да издирва или презюмира
обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от исканото
разрешение. Анализът на разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо
лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно
оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да
обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот,
здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната
охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е
въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на
физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. Такава нужда
следва да е налична и след изтичане на срока на валидността на вече издадено
разрешение, за да са налице предпоставките за продължаване на този срок.
В конкретния случай, жалбоподателят
не е посочил конкретни факти и обстоятелства за опазване на имущество и
необходимостта му от самоотбрана. Видно от текста на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност
и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба, са предпоставка
да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на
жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от продължаване
срока на разрешението не е доказана. Въведеният разрешителен режим изисква
установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън
намеренията и теоретичните предположения на заявителя.
Съдът намира, че изложените
съображения от жалбоподателя за нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие не
попадат в предметния обхват на ЗОБВВПИ и като такива правилно са били
отхвърлени и от Началника на РУ Димитровград.
По отношение на наведените в жалбата
твърдения, че неправилно не били възприети доводите му, че обстоятелствата
около честите му и наложителни пътувания с автомобил в тъмната част на
денонощието, далеч от дома му и занятието му като земеделски производител
обсновавали повишена опасност от нападение, трябва да се има предвид, че доводите
на оспорващия, свързани с евентуалната опасност за личността и имуществото му,
поради обстоятелството, че била налице евентуална опасност от престъпни набези
по отношение на собствеността му, не покриват критериите за основателна причина
за притежаване на огнестрелно оръжие. Подобни твърдения не водят до извод нито
за реална, нито за потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя или на
негови близки, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване
на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ. Т.е.
потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че е земеделски
производител и притежава оранжерии в края на селото, в каквато насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел, не попада в обхвата на специалния
закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична
необходимост от боравене с оръжие към релевантния момент на сезиране на
административния орган. За пределна яснота на изложените в настоящия съдебен
акт мотиви в тази насока следва да се посочи, че изложените от оспорващия
доводи за наличие на евентуална заплаха относно собствеността му, респ. страх
за живота и здравето му при запазването й, не могат да мотивират издаване на
разрешение с исканото съдържание. Заплахата от действия с такъв характер
съществува за всеки гражданин и разширително тълкуване на необходимостта, като
предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на
разрешение на всяко едно лице, респективно, би обезсмислило необходимостта като
критерий, въведен в закона, за установяване основателност на искане за издаване
на разрешение по чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ. От друга страна, съгласно чл.6, ал.1
от ЗОБВВПИ, огнестрелното оръжие може да има предназначение за граждански или
за служебни цели. Касае се за нормативно въведено разграничение на хипотезите -
носене на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова
дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на
опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него
занятие, при това само на юридически лица и на еднолични търговци. Доколкото
жалбоподателят не е обосновал необходимост от носене на оръжие за граждански
цели, нито е подадено заявление по чл.81, ал.2 от ЗОБВВПИ, предполагащо
необходимостта му от носене на оръжие за служебни цели, съдът приема, че
административният орган е приложил правилно закона, респ. обжалваният отказ се
явява законосъобразен.
От всички представени доказателства
не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че жалбоподателят
действително се нуждае от разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие, с
цел самозащита.
За да бъде издаден благоприятен за
молителя административен акт е необходимо да се установи основателна причина по
смисъла на ЗОБВВПИ за издаване на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие
в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за
опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е
установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент
от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на
издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само
твърдението, че заявителят се нуждае от оръжие с цел защита на живота, здравето
и честта на него и семейството му, или поради честите му пътувания нощем на
значителни разстояния и занятието му като земеделски производител, не са
основателни причини за издаване на разрешението, съответно за продължаване
срока на вече издадено такова. В административното производство не са събрани
доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или
имуществото на жалбоподателя. Такива не са представени и в настоящото съдебно
производство.
Преценката за наличието на
„основателна причина“ се прави за всеки конкретен случай, като органът
преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата
на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката
данни за личността и начина му на живот. Евентуалната заплаха от престъпни
посегателства не може да се приеме за основателна причина за издаване на
разрешение за носене на късоцевното огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Ето защо, с оглед на представените в
хода на административното производство доказателства, съдът намира, че при
постановяване на оспорения отказ административният орган правилно и
законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е посочил основателна причина,
която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Предвид изложеното до тук,
оспореният административен акт се явява мотивиран, обоснован, издаден в
съответствие с материалния закон и при спазване на административно
производствените правила, в съответствие с целта на закона, предвид което насоченото
срещу него оспорване следа да бъде отхвърлено.
Ответната страна не прави искане за
разноски и такива съответно не й се следват.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ж.Л. ***, против Отказ
с рег.№ 254р-10216/12.04.2018 г., издаден от Началник РУ Димитровград за
подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси, придобито за граждански цели от физическо
лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: