Решение по дело №883/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 370
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20221100600883
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600883 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , IX въззивен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН МИХОВ
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА



с участието на секретаря Камелия Стоянова след като разгледа докладваното от съдия
МИХОВ ВНЧД № 883 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С разпореждане от 27.10.2021 година СРС, НО, 14-и състав е прекратил
наказателното производство по НЧХД 11202/2021 година по описа на СРС, НО, 14-и състав,
на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Б. Н. ЦВ. с искане за
отмяна на постановеното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдебното производство, като бъде указано на председателя на СРС да
извърши ново разпределение на друг съдебен състав, тъй като според тъжителя у
първоинстанционния такъв се е породила предубеденост и това би попречило за
обективното правораздаване.
По същество се излагат съображения, че не били налице основания за прекратяване
на наказателното производство, тъй като с изявленията си лицето, срещу което е подадена
тъжбата, било оклеветило тъжителя пред председателя на съдебния състав, съдебния
1
секретар, процесуалния представител на подсъдимата и самата подсъдима. Наред с това се
излагат съображения, че първоинстанционният съд е пропуснал обстоятелството, че в
тъжбата се твърди и престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл. 193а НК.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че разпореждането е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на
проверка по реда на въззивното съдебно производство, поради което подлежи на контрол в
открито съдебно заседание.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа жалбата и искането за отмяна на
разпореждането на първоинстанционния съд и връщане на делото на СРС по
съображенията, развити в депозираната жалба.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде оставена без уважение
жалбата срещу разпореждането на първоинстанционния съд, като поддържа, че в тъжбата не
са описани факти, които могат да бъдат подведени под състав на престъпление по чл. 147,
ал. 1 НК, а съгласно съдебната практика такива деяния се преследвали по общия ред като
престъпление по чл. 290 НК.
В правото на реплика и дуплика жалбоподателят и защитникът въвеждат ирелевантни
към спора твърдения относно броя и развитието на образувани помежду им дела от частен
характер.
Подсъдимият в съдебно заседание сочи, че тъжителят е образувал няколко дела
срещу него. Сочи, че е негов син и желае делото да се прекрати.
В последната си дума моли да се прекрати делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане,
констатира, че жалбата е частично основателна, а разпореждането е частично неправилно.
Производството по НЧХД № 11202/2021 година по описа на СРС, НО, 14-и състав е
образувано по депозирана от частния тъжител Б. Н. ЦВ. тъжба срещу подсъдимия Б. Б. ЦВ..
С разпореждане от 27.10.2021 година, съдията-докладчик при СРС, НО, 14-и състав е
прекратил наказателното производство по НЧХД 11202/2021 година по описа на СРС, НО,
14-и състав, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. За да постанови това
разпореждане съдията-докладчик е приел, че твърденията на частния тъжител в тъжбата
разкриват признаците на престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 290, ал. 1
НК, което не се разследва по реда на частното обвинение.
Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са законосъобразни, обосновани
и почиват на утвърдената съдебна практика, посочена в прекратителното разпореждане. В
тъжбата се излагат твърдения, че подсъдимото лице в качеството на свидетел по НЧХД №
10419/2019 година на СРС, НО, 100 състав, в открито съдебно заседание на 01.07.2021
година, е изнесъл конкретни, неистински и позорни твърдения относно частния тъжител и
му е приписал престъпление. Няма съмнение при това положение, че описаните в тъжбата
фактически твърдения сочат на престъпление по см. на чл. 290, ал. 1 НК, тъй като се твърди,
че подсъдимият е имал качеството на свидетел, като в показанията си пред съд, устно и
съзнателно е потвърдил неистина. Визираното престъпление се явява такова от общ
характер и се преследва не чрез тъжба на пострадалия, а по общия ред посредством
държавната намеса от страна на органите на досъдебното производство, като абсолютно
ирелвантно е дали тъжителят е имал някакво процесуално качество в рамките на съдебното
производство, в което подсъдимият е лъжесвидетелствал. В този смисъл доводите, развити
от първоинстанционния съд се основават на закона, а и на посочената от контролираната
съдебна инстанция съдебна практика, в който смисъл са налице в принципен план
основанията на чл. осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на
наказателното производство по делото, но частично, а не в цялост, каквото е произнасянето
на първоинстанционния съд. От вниманието на същия е убягнало обстоятелството, че
частният тъжител в депозираната от него тъжба е въвел фактически твърдения за извършено
престъпление не само досежно осъществено от подсъдимия лъжесвидетелстване, но и
фактически твърдения за осъществено престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК, което
на осн. чл. 193а НК се преследва по тъжба на пострадалия-въпрос, който е следвало да бъде
преценен от съдията-докладчик и по който същият не е развил каквито и да е съображения в
2
разпореждането си. При това положение са били налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за частично прекратяване на наказателното производство, досежно
твърденията в тъжбата за осъществен състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, но не и в
неговата цялост.
Отчитайки горните съображения, разпореждането на първоинстанционния съд следва
да бъде изменено, като частично се отмени по отношение цялостното прекратяване на
наказателното производство и делото следва да бъде върнато на съдията-докладчик за
преценка съответствието на тъжбата с изискванията на чл. 81 НПК по отношение на
твърденията за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Разпореждането на съдията-докладчик
следва да бъде потвърдено в останалата част, в която наказателното производство по делото
е прекратено на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК досежно твърденията за
престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Не са налице основания за връщане на делото за разглеждане от друг състав на
Софийски районен съд, тъй като съдията-докладчик не е взел каквото и да е отношение по
същество по твърденията за извършено престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК, вр. чл.
193а НК.


Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 НПК, Софийски градски съд, НО, IX
въззивен състав

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане от 27.10.2021 година СРС, НО, 14-и състав, като:
ОТМЕНЯ същото в частта, в която е постановено цялостното прекратяване на
наказателното производство по делото и ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за ново
разглеждане на тъжбата в частта, касаеща повдигнато обвинение за престъпление по
смисъла на чл. 182, ал. 2 НК, вр. чл. 193а НК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в частта, в която наказателното производство е
прекратено на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК досежно повдигнатото с
тъжбата обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3