Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 581 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод подадена искова молба от „А. К. П.
З." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „В.
Л." ***, етаж М.., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез процесуален
представител: юрк. Н. А. С., срещу Я.К.Я., ЕГН **********,***, с правно
основание: чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр, с чл. 86 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД,
вр. с чл. 92 ЗЗД.
Отправено е искане, съдът да
постанови решение, с което да признаете за установено, че „А. К. П. З."
ООД има следните вземания срещу Я.К.Я.: 914.10 лв. главница; 158.97 лв.
договорна лихва за периода 10 юли 2017г. до 06 април 2018г.; 85.90 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 32.7 лв. за периода от 07 април
2018 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем
до 19 април 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Поискано е ответникът Я.К.Я. да бъде осъден да заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от
НЗПП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я.К.Я.
е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения, че
предявения установителен иск е процесуално недопустим и недоказан. Липсва
процесуална легитимация по отношение на ищеца относно предявяването на иска. „А.
К. П. З." ООД, ЕИК ********* не е надлежна страна, тъй като между
ответника и дружеството не съществуват никакви правоотношения. Твърди, че
никога не е бил уведомяван, нито от „А. К. П. З." ООД, нито от „И. А. М. "
АД, за наличието на твърдяната от ищеца цесия между двете дружества. Не е бил
уведомен за извършената цесия, нито му е съобщавана, съгласно изискването на
императивната разпоредба на чл. 99, ал. З ЗЗД. Ответникът оспорва истинността
на представените копия от документи, приложени към исковата молба и моли съда
да задължи ищеца да представи същите в оригинал.
С протоколно определение от 02.08.2019
г. е конституирано дружеството "А. С. В." ЕАД като трето лице-помагач
на ищеца, тъй като е цесионер на процесните вземания.
От конституираното трето лице-помагач
на страната на ищеца - „А. С. В.“ ЕАД, е постъпила писмена защита, в която моли
исковете да се уважат като основателни и доказани.
Правната квалификация на така
предявените обективно кумулативно съединени искове е по чл. 422 ГПК, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Въз основа на подадено заявление с
вх. № 1820/ 10.05.2018 г. от „АКПЗ“ ООД е образувано ч. гр. д. № 245/ 2018 г.
по описа на РС – Луковит, с което е претендираното от страна заявителя вземане
срещу длъжника Я.К.Я. - за сумата от 914.10 лева – главница по договор за
паричен заем № ******* от 08.06.2017г.; за сумата от 158.97 лв. - договорна
лихва за периода 10.07.2017 г. до 06.04.2018 г.; за сумата от 1001.13 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължение; за сумата от 45.00 лв. – разходи за
извън съдебно събиране на задълженията; за сумата от 32.70 лв. – законна лихва
за забава /мораторна лихва/ за периода от 07.04.2018 г. до 19.04.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми..
С разпореждане № 470 от 12.06.2018
г. съдът е издал заповед № 168 от 12.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите – 770.00 лв. – главница, представляващи
остатък от чистата сума на кредита от 1000.00 лв., предоставен по Договор за
паричен заем № ******* от 08.06.2017г. от „И. А. М. “ АД, заедно със законната
лихва от подаването на заявлението – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението. Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението в останалата
част, поради противоречие със закона.
С Определение № 405 от 15.05.2019
г., по ч.гр.д. № 251/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е потвърдено
разпореждането.
Видно от приложеното ч. гр. д. №
245/ 2018 г. по описа на РС - Луковит, по подадено заявление от „АКПЗ“ ООД гр.С.я
е издадена Заповед № 395/ 26.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Я.К.Я. да заплати на кредитора „АКПЗ“ ООД гр.С.я – за сумата
от 914.10 лева – главница по договор за паричен заем № ******* от 08.06.2017г.;
за сумата от 158.97 лв. - договорна лихва за периода 10.07.2017 г. до
06.04.2018 г.; за сумата от 32.70 лв. – законна лихва за забава /мораторна
лихва/ за периода от 07.04.2018 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
На 04.09.2018 г. заявителят в
заповедното производство „АКПЗ“ ООД е депозирал в РС - Луковит искова молба,
като е поискал от съда да бъде установено по отношение на Я.К.Я., че ищецът има
вземане против ответника - 914.10 лв. главница; 158.97 лв. договорна лихва за
периода 10 юли 2017г. до 06 април 2018г.; 85.90 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 32.7 лв. за периода от 07 април 2018 г. датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 19 април 2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид на това, че по заявление на
„АКПЗ“ ООД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника Я.К.Я. за вземания, които са предмет на настоящия иск, че
е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК, както и че искът
е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, то съдът намира, че за ищеца е налице
правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК за сумите
посочени в издадена Заповед № 395/ 26.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК и същият е
процесуално допустим.
От приложената по делото справка от
Търговския регистър е видно, че ищцовото дружество „А. К. П. З." ООД е
пререгистрирано в „А. К. П. З." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.я, ПК 1527, ул. „П. В." № **, етаж *, представлявано
от Т. Я. К., като в настоящето производство се представлява от юрк. Д. В. А..
На 08.06.2017 г. между „И. А. М. “
АД и ответника Я.К.Я. е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на
който на ответника бил отпуснат паричен заем в размер 1000 лв., с 10 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 119,23 лв., годишен лихвен процент по
заема – 40%, и годишният процент на разходите 48,27 %. От страна на длъжника е
внесена една погасителна вноска в размер на 230.50 лв., а крайният срок на
договора е 06.04.2018 г. По силата на сключения договор за заем на ответника е
била предоставена посочената парична сума в размер на 1000 лева.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „И. А. М. “ АД на „А. К. П. З.“ ООД с приложение № 1 от 01.02.2018
г. по рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. Под № *** от приложението е
посочен номер на договора, датата на договора и името и ЕГН-то на
кредитополучателя /л.22 / - тоест, посочен е номерът на процесния договор и е
индивидуализиран кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че
приложенията са неразделна част от договора, а с общите условия към договора за
кредит заемополучателят се е съгласил, че заемодателят може по всяко време да
прехвърля правата си по договора на трети лица.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера, за което
няма представени доказателства, че е достигнало до длъжника с нея – тоест, няма
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право обаче, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. Следователно от датата на връчване исковата молба и
приложенията на ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и
извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Предвид изложеното, съдът намира, че
по производството се установява, наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, както и договор за цесия сключен
между ищеца и „И. А. М. “ АД, по който е цедирано вземането произтичащо от
процесния договор за заем, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен
в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея.
От страна на ищеца се претендира
неплатена главница в размер на 914.10 лева. От неоспорената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на непогасената
главница по договора за посочения период е 914.10 лева, като крайният срок на
договора е изтекъл на 06.04.2018 г. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения не са ангажирани от ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 914.10 лева. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
При сключване на договора за паричен
заем е уговорена договорна лихва - ГПР е 48.27 %, а фиксираният годишен лихвен
процент е 40.00 %. Договорът е сключен за 10 месеца, като общият размер на
договорната лихва е 158.97 лева, като няма пречка страните да уговорят
договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира,
че така уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави, при което претенцията на
ищеца за възнаградителна лихва е основателна, ще се уважи изцяло.
По отношение на претендираното
вземане за сумата - 85.90 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, както и за сумата
- 45.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Клаузата
за неустойка при неизпълнение на задължение в размер на 85.90 е нищожна, като
противоречаща на закона.
С разпореждане № 470 от 12.06.2018
г. съдът е отхвърлил заявлението по отношение на сумата от 1001.13 лв. като
задължение на длъжника за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за
което заповедният съд е изложил подробни доводи за нейната нищожност, поради
противоречие със закона - което
разпореждане в тази част, е потвърдено с Определение № 405 от 15.05.2019 г., по
ч.гр.д. № 251/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. По съображенията
изложени в цитираното разпореждане, искът за сумата от 85.90 лв. представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Същите разсъждения са относими и към претендираната в
настоящето производство такса разходи в размер на 45.00 лв. Същата противоречи
на ЗПК, на добрите нрави и е нищожна по следните съображения: Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава. По изложените съображения процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради
което се явява нищожна.
При тези данни и с оглед
установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 ГПК е частично основателен и следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумите: 914.10 лева –
главница по договор за паричен заем № ******* от 08.06.2017г. сключен с „И. А. М. “ АД; 158.97 лв. - договорна лихва
за периода 10.07.2017 г. до 06.04.2018 г.; 32.70 лв. – законна лихва за забава
/мораторна лихва/ за периода от 07.04.2018 г. до 19.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2018
г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, ответникът следва да заплати на ищеца. В заповедното
производство заявителят „АКПЗ“ ООД е представляван от юрисконсулт, като с
издадената Заповед № 169 от 12.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 245/ 2018 г. на Районен съд – Луковит, в полза на
заявителя са присъдени разноски – 75 лева, от които 25 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
В настоящето производство, още със завеждането на
исковата молба, ищецът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 350 лева.
Преди последното заседание по делото проведено на
02.10.2019 г. е постъпила молба вх. № 4169/ 30.09.2019 г. от адв. А. Б. - Д.,
като пълномощник на „А. К. П. З.“ ЕООД. Със
същата молба е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК - 86.08 лв.
държавна такса в двете производства, адвокатско възнаграждения в размер на 300
лв., юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 100
лв. и платено възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева. Представено е
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение – фактура издадена на
24.09.2019 г. и опис към фактура от 25.09.2019 г.
Съдът намира, че адвокатското
възнаграждение в случая не може да бъде присъдено по следните съображения.
Съгласно Определение № 477
от 22.11.2018 г. по
ч. т. д. № 2249 по описа за 2018 г. на ВКС Граждански процесуалният
кодекс допуска страните да бъдат представлявани от пълномощници, които черпят
представителната си власт от волята на представлявания. За юридическите лица и
едноличните търговци освен адвокатите, пълномощници могат да са и
юрисконсултите или други техни служители с юридическо образование – тоест,
процесуалният закон третира като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в
качеството им на представители по пълномощие на страните в производството.
Съгласно решение № 10/ 29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г. на Конституционния
съд на Република България, макар и да са налице различия в организацията и осъществяването
на юрисконсултската и адвокатската дейност, по своята същност юрисконсултското
процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и
осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела.
Поради изложеното към хипотезата на
едновременно представителство на страната и от адвокат, и от юрисконсулт,
приложими са разрешенията, дадени в практиката на ВКС за дължимите разноски
когато страната е била представлявана от двама адвокати, като единият от тях е
осъществявал представителство по реда на чл. 38 от ЗА. Съобразно т. 11 от ТР №
6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно изборът на
страната, кое адвокатско възнаграждение иска да бъде присъдено, следва да се
направи в този срок. Ако правото не бъде упражнено от страната и в рамките на
посочения срок и двамата процесуални представители са поискали присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение: в единия случай в полза на страната за
извършените такива разноски по възмездния договор за процесуално
представителство, а във втория случай в полза на адвоката, осъществил платена
правна помощ, сезираният със спора
съд решава колизията на права. Принципът, който закрепва
процесуалният закон е, че се дължат действително заплатените разноски, а съдът
следва да определи отговорността на страните за поемането им. Същото е
разрешение е приложимо в случаите, когато страната е била представлявана
едновременно от адвокат и юрисконсулт. Поради това в случаите на едновременно
участие на адвокат и юрисконсулт в едно производство, не се изключва
приложението на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а за страната се поражда
правото да избере, дали да претендира присъждането на заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 78
ал. 8 от ГПК. Няма пречка юридическото лице да бъде представлявано в процеса
едновременно от адвокат и юрисконсулт.
Още в исковата молба, която е
подадена от юрисконсулт Нина Стоянова, е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Следва да се приеме, че
по този начин е упражнено правото на избор на страната дали да претендира
адвокатското или юрисконсултското възнаграждение, тъй като в хода на процеса
ищецът е представляван от юрисконсулт Д. А.
Предвид валидността на
упълномощаването на юрисконсулти Стоянова и Александрова за осъщественото от тях процесуално
представителство в производството и предвид своевременно направеното искане по
чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на „АКПЗ“ ЕООД се дължи юрисконсултско
възнаграждение, но не и адвокатско възнаграждение.
В рамките на заповедното
производството ищецът е сторил разноски в размер на 75.00 лв. В настоящото
производството ищецът е сторил разноски в размер на 836.08 лв. Съобразно
уважената част от исковете – 1105.77 лв. /исковата претенция посочена в петитума
е в размер на 1236.67 лв./ сторените разноски от ищеца съобразно уважената част
е 747.58 лв., които следва да се възложат за заплащане на ответника.
В хода на производството ответникът не
е представляван от процесуален представител и не е заявил конкретно искане за
разноски, на което съдът да отговори с решението по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Я.К.Я., ЕГН **********,***, че „А. К. П. З." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1527, ул. „П. В." № **,
етаж *, представлявано от Т. Я. К., има
вземания в размер – 914.10 лева,
главница по договор за паричен заем № ******* от 08.06.2017г. сключен с „И. А.
М. “ АД; 158.97 лева, договорна
лихва за периода 10.07.2017 г. до 06.04.2018 г.; 32.70 лева, законна лихва за забава за периода от 07.04.2018 г. до
19.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за
които е издадена Заповед № 395 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2018 г. по ч. гр. д. № 245/ 2018 г. на Районен съд - Луковит.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А. К. П. З." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С.я, ПК 1527, ул. „П. В." № **, етаж *, представлявано от Т. Я. К.,
против Я.К.Я., ЕГН **********,***, установителен иск с основание чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение
на ответника Я.К.Я., че в
полза на „А. К. П. З." ЕООД съществуват вземания: за сумата 85.90 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата 45.00
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я.К.Я., ЕГН **********,***, да заплати на „А. К. П. З." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1527, ул. „П. В."
№ **, етаж *, представлявано от Т. Я. К., сумата
от 747.58 лева - сторени
разноски в настоящото и в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
УКАЗВА на
ответника, че присъдените в полза на ищеца суми може да заплати по сметка с IBAN:
***: BPBI BG SF в Банка "ЮРОБАНК България" АД.
Решението е
постановено при участието на трето лице–помагач на страната на ищеца, а именно
„А. С. В.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК
„Л.“ **, бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис сграда „Л.“, ет. *, офис *.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: