Р Е Ш Е Н И Е
№ 2153
гр. Пловдив, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осми май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12011 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, предявен от С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В.,
Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С., срещу Р.И.Б. и Б.А.А.,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на следния недвижим имот, а именно: ***, целият застроен и
незастроен с площ от 1529 кв.м., кв. 17 по регулационния план на село ***, ***,
***, одобрен със заповед № 1237/1986 г., ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., при граници и съседи на поземления
имот: от север – ***, от юг – ***, от изток – ***и ***– 558, от запад – улица, при квоти: за всеки от ищците С.Б.З. и
Д.Г.С. – по 36/144 идеални части; за всеки от ищците Е.Л.П. и Р.Л.И. – по
18/144 идеални части; за всеки от ищците Р.И.Т., Й.И.К., Н.С.К. и И.С.Й. – по
3/144 идеални части; за всеки от ищците Л.М.В. и Д.Л.В. – по 2/144 идеални части
от имота. Претендират и отмяна в съответните квоти на нотариален акт за право
на собственост по обстоятелствена проверка *** на …. ……. съставен на ***. и
вписан в СВ – Пловдив под акт ***
Ищците
твърдят, че с ответницата Р.И.Б. са съсобственици на процесния
недвижим имот, находящ се в село ***, ***, ***.
Посочват, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка *** е признато правото на собственост на основание
наследство и давностно владение, продължило повече от
20 години на лицата Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б., С.Б.Б. и К. Б.Б. върху следния
недвижим имот, а именно: празно дворно място е село ***, цялото с площ от 3840
кв.м., имот пл. № *** от кв***, при граници: Г.П.,
имот *** на И. И., канал, А. Г. и П. С. Ч.. Сочат, че в резултат на
регулационните промени през годините след ***. имотът променил площта си. В
имота била построена и сграда с площ от 76 кв.м., за която било издадено
удостоверение за търпимост ***на ***. Посочената в нотариалния акт Р. С. Б. била
м. на останалите съсобственици и умряла на ***., като нейните деца наследили
при равни квоти нейните идеални части от процесния
имот. От своя страна, З. Б. С. умира на ***и оставя двама наследници – Г. Д.
С., с., и Д.Г.С., с.. Г. Д.
С. умира на **и оставя за свой единствен наследник ищецът Д.Г.С.. К. Б.Б. почива на **и оставя трима наследници – Л. А. Б., с.,
Е.Л.П. и Р.Л.И. – дъщери. Л. А. Б.почива на **и оставя двама наследници –
ищците Е.Л.П. и Р.Л.И., негови дъщери. И. Б.Б. почива
на **и оставя двама наследници – Г. С. Б., преживяла с.а и Р.И.Б. - дъщеря,
ответницата. На *** почива Г. С. и оставя за свои наследници: И.С.К., Н.С.В.,
М.С.Й. и С. С. Т.. И.С.К. почива на ***. и оставя двама наследници – ищците
Р.И.Т. и Й.И.К.. Н.С.В. почива на ***. и оставя следните наследници – ищците
Л.М.В., Д.Л.В., Л. И. Б., Л. И. Б. и С.Л. б.. М.С.Й. почива на ***г. и оставя
двама наследници – ищците Н.С.К. и И.С.Й.. С.С.Т.почива
на ***., без да остави низходящи наследници. След снабдяването с нотариалния
акт през ***. процесното дворно място се ползвало от
всички съсобственици. Ищците твърдят, че в началото на месец март 2018 г.
узнали, че на **** ответницата Р.И.Б. се снабдила с нотариален акт за право на
собственост по обстоятелствена проверка за целия имот, находящ
се в село ***, на основание наследствено правоприемство
и давностно владение, продължило повече от 10 години.
Посочват, че ответницата се разпоредила с имота, като го заменила в полза на
втория ответник за друг недвижим имот, находящ се в
***с нотариален акт за замяна от ***, вписан в *** под акт ***/*** Ищците
поддържат, че ответницата никога не е владяла процесния
имот, че не живее в село ***, както и че имотът се ползва изцяло от ищците.
Намират, че ответницата Р. Б. не
притежава право на собственост върху целия недвижим имот и неправомерно се е
разпоредила с него в полза на ответника А.. По изложените съображения молят за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците Б.А.А.
и Р.И.Б., чрез адв. Н.Н.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват изложените в
исковата молба твърдения. Намират, че ответницата се е разпоредила с процесния имот въз основа на валиден титул за собственост.
Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка
*** се установява, че Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б.,
С.Б.Б. и К. Б.Б. са
признати за собственици по наследство и давностно
владение в продължение на повече от 20 години на следния недвижим имот, а
именно: празно дворно място в село ***, цялото с площ от 3840 кв.м., пл. № ***
от кв.13, при граници: Г.П., имот *** и И. И., канал, А. Г. и П. С. Ч..
С нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка ***, вписан в СВ
Пловдив под акт ***г. Р.И.Б. е призната за собственик на основание наследство и
давностно владение, продължило повече от 20 години на
следния недвижим имот, а именно: *** с площ от 1528 кв.м., от кв. 17 по
регулационния план на село ***, общ. ***, одобрен със заповед № 1237/ 1986 г.,
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м.,
при съседи: от север ***, от юг – ***, от изток – ***и *** и от запад –
улица.
С нотариален акт за замяна на недвижим
имот *** дело № ***от ***, се установява, че Р.И.Б. прехвърля на Б.А.А. процесния недвижим имот в
замяна на друг описан в нотариалния акт недвижим имот.
Видно от удостоверение за търпимост №
*** от ***., издадено от гл. арх.на ***, за строеж „двуетажна жилищна сграда в
*** в кв.77 по плана на село ***” са налице условията за приложимост на §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – сградата е реализирана преди ***По делото е прието
заключение на СТЕ на вещо лице В.Г., неоспорено от страните, което се кредитира
от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. От
заключението се установява, че в плана от ***,. е заснет имот пл. № *** с площ
от 3,9 дка, описан в нотариален акт ****по обстоятелствена проверка.
Регулационният план от ***,. е приложен, тъй като в действащия план от
***регулационните граници по плана от ***,. са заснети като имотни граници. В
нотариален акт № *** не е описан точно ****, кв.13 по плана от ***,., но в
разписната книга към плана от ***съответният му имот пл. № * е записан само на
И. Б.Б., който фигурира като съсобственик в имот пл.
№ ***. Описаните по нотариален акт **** г. съседи А. Г. и П. Ч. в действащия
план от ***. също са съседи (като собственици на съседни имот № *** и № ***).
Площта на *** в кв.17 е 1529 кв.м., а площта на построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда е 76 кв.м.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитаната на ищците свидетелка
Ц.Ф. И. се установява, че знае процесния имот от 19*
г., където са живеели б. Р. (б. на ответницата) и И. (баща на ответницата).
Изяснява, че след смъртта на б. Р. – около ***., И. е останал да живее в имота
заедно с Р. – ответницата. с. дава сведения, че И., малко преди да почине се е
оженил за Г., която след смъртта му останала да живее с имота. След смъртта на
И., м.та на Р. я взела да живее при нея. От показанията на с. се установява, че
Г. е гледала двора, а впоследствие бил разделен на нея и на трите сестри на И.
– К., Т. и З.. Р. не е идвала в имота, може би само веднъж.
От показанията на с. Г.Щ. К. се
установява, че от знае имота от около ***., когато в него е живеела леля Г.,
втората жена на чичо И.. След смъртта на И., Г. и сестрите му се грижили за
имота и го поддържали.
На ответниците
също са разпитани двама свидетели. От показанията на с. К. Р.К. се установява,
че собственик на процесния имот е бил дядо Б. Б.,
който имал три дъщери и един с. – И., баща на ответницата. След смъртта на Б.,
в имота останал да живее с.ът му И., който починал
преди около 20-30 години. След неговата смърт в имота останали да живеят с.ата
му Г. и дъщеря му Р.. Двете живели в имота около 10 години, а след това Г. п.,
а Р. се оженила в Северна България. Р. идвала в имота един-два пъти. След
смъртта на Г., имотът не се стопанисвал от никого, къщата пустеела. В имота
били допускани от Р. трети лица, които да живеят там, които били под наем. В
момента в имота живее Б. Г..
От показанията на свидетеля Б. Г. Г. се
установява, че имотът бил собственост на Б. Б.. В имота освен Б. и с.ът му И. друг не бил живял, а след смъртта на И. – дъщеря
му Р.. Свидетелят изяснява, че е виждал и сестрите на И. в имота, да сеят нещо,
включително и след смъртта на И..
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с установителен иск за собственост, с който
ищците търсят защита на правото си на собственост с твърденията, че са
собственици на процесните идеални части от имота на
основание нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка *** и наследствено правоприемство
от наследодателите Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б. и К.
Б.Б., в чиято полза бил издаден нотариалният акт. От
своя страна, ответницата Р.И.Б. се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена
проверка от 08.12.2017 г., с който била призната за собственик на целия процесен имот и се разпоредила с него в полза на ответника
Б.А. с договор за замяна от *** При спор за собственост, когато и двете
насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство или пък с нотариални актове - констативни
или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по
общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Затова съдът е
указал с доклада на всяка от страните да установи претендираното
си право на собственост на наведеното основание.
Безспорно
е между страните, а и се установи от събраните по делото доказателства, че процесният недвижим имот в **** е бил собственост на дядо
Б. Б. и неговата с.а Р. С. Б.. В тази насока еднопосочни са свидетелските
показания на разпитаните и на двете страни свидетели – така свидетелите К. Р.
К. и Б. Г. Г. изясняват, че имотът бил на дядо Б. Б.. Последният и с.ата му Р.
имали четири деца – три дъщери – З., С. и К., и един с. – И.. Р.Б. и четирите й
деца се снабдили с нотариален акт за обстоятелствена проверка на спорния имот
през ***., като били признати за собственици на имота на основание давностно владение, продължило повече от 20 години. За тези
обстоятелства страните по делото не спорят, а и се установяват по категоричен
начин от събраните по делото доказателства. Спорът се концентрира около това
дали ответницата Р.И.Б. (дъщеря и наследница на И. Б. – един от собствениците
на имота съгласно нотариалния акт от ***.) е придобила на основание давностно владение идеалните части на останалите
съсобственици (сънаследници), респективно дали е
могла да прехвърли правото на собственост по отношение на имота на втория
ответник Б.А..
Наведеното
от ответницата придобивно основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да
се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на
чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се
установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от
кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване
на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване,
се приема, че съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота,
владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия
съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези
случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената
тежест се размества.
По делото се установи, че в имота е
живяла Р.Б. (с.а на Б. Б.), както и с.ът й И. Б. –
баща на ответницата Р.. След смъртта на Р. през *** (видно от удостоверение за
наследници изх. ***., издадено от кметството на село ***), в имота останал да
живее И. Б.до смъртта си през ** Малко преди да почине, И. Б. се оженил за Г.
Б., която останала да живее в имота след неговата смърт. Ответницата Р. живяла в
имота до смъртта на баща си И., а след това нейната м. (с.а на И. от предходен
брак), я взела да живее при нея. След това Р. не е живяла в имота, а е идвала
няколко пъти и то повод на снабдяването с констативния нотариален акт през 2017
г. Установи се също, че след смъртта на И., неговите сестри З., С. и К. са
обработвали дворното място, заедно с Г. – с.ата на И.. Тези фактически
констатации съдът прави, като взе предвид показанията на разпитаните по делото
свидетели, които в тази насока са еднопосочни. Противоречия в свидетелките
показания се установиха по отношение на факта дали една от свидетелките – Ц.
И., също е обработвала имота, за което беше извършена очна ставка между нея и
свидетелите на ответниците. Този факт обаче, макар да
не се установи категорично, съдът намира за ирелевантен,
доколкото от значение за правния спор е дали ответницата лично или чрез нейния праводател е упражнявала фактическа власт по отношение на
имота, както и дали е манифестирала намерение по отношение на останалите
съсобственици да свои имота, т.е. да го счита за изцяло неин.
По делото не се установи ответницата
Р.Б. да е упражнявала лично фактическа власт по отношение на недвижимия имот с
намерение за своене. Установи се, че тя е пребивавала
в имота като дете, а след това е напуснала и населеното място. Не се установи праводателят й И. Б. да е противопоставил на останалите
съсобственици намерението да владее имота изцяло като свой за периода след
смъртта на м. му Р. до неговата смърт. Освен това имотът се е знаел като собствен
на стария дядо Б., който след смъртта му е станал собственост на неговата с.а и
децата му. В действителност, И. е живял в имота, заедно с м. си, но след
неговата смърт, сестрите му са го обработвали, заедно със с.ата му от втория
брак.
Предвид така изложените съображения,
съдът приема, че процесният имот е собственост на
наследниците на Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б. и К. Б.Б., както и на С.Б.З. по силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка ***, а не е прибодит по давност от ответницата.
Ищците претендират да са съсобственици
на имота съобразно посочените квоти от съсобствеността. За установяване на
правата им, са представени по делото удостоверения за наследници на праводателите им. С нотариалния акт за обстоятелствена
проверка са признати за собственици на имота Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б., С.Б.Б. и К. Б.Б., всеки от които придобива равни права от имота, т.е. по
1/5 идеална част. Р. С. Б. е м. на останалите четирима съсобственици, като след
смъртта си през ***. оставя за свои законни наследници четирите си деца, които
наследяват поравно нейната идеална част, т.е. към момента на смъртта й всеки от
децата й притежава по ¼ идеални части от имота. С.Б.З., която е и първата ищца, притежава ¼ идеална част от
имота (или както се претендира – 36/144 идеални части). К. Б. Б.след смъртта си на **оставя за свои наследници Л. А. Б.–
с., който умира на 29.07.2015 г., както и две дъщери – ищците Е.Л.П. и Р.Л.И.,
които наследяват нейната ¼ идеални част общо, или са собственици на претендираните за всяка от тях по 18/144 идеални части от
имота. З. Б. С. след смъртта си на
***оставя с. Г. Д. С., починал на **и с. Д.Г.С. – ищец, който наследява целия
дял от ¼ идеална на З., или претендираните
36/144 идеални части. По отношение на И.
Б.Б. – от удостоверението за наследници е видно,
че след смъртта си на **оставя за свои законни наследници с.а Г. С. Б., п. на
***както и дъщеря – ответницата Р.И.Б., които наследяват при равни квоти
останалото от праводателя им имущество, в това число
и ¼ идеална част от процесния имот, или по 1/8
идеални части. След смъртта си Г.,
видно от удостоверение за наследници изх. ***оставя за свои наследници, които
наследяват притежавана от нея 1/8 идеална част от имота, своите три сестри и
един б., както следва: с. С.С.Т.– п. на ***.,
като е оставила за свои наследници своите сестри и б.; б.
И.С.К., починал и оставил за свои законни наследници ищците Р.И.Т. и Й.И.К.,
всеки от които е придобил по 1/48 от процесния имот,
или претендираните по 3/144 идеални части; с. М.С.Й., п. на ***г. и оставила за свои
законни наследници ищците Н.С.К. и И.С.Й., всеки от които е придобил по 1/48 от
имота, или претендираните по 3/144 идеални части; с. Н.С.В., п. на ***. и
оставила за свои наследници с. Л.М.В. (ищец), с. Д.Л.В. (ищец) и дъщеря С.Л. б.
(п. на ***всеки от които е наследил по 1/72 идеална част от имота, или ищците
Л.М.В. и Д.Л.В. притежават претендираните по 2/144
идеални части от процесния имот.
Предвид гореизложеното предявените
субективно съединени искове следва да се уважат, като ищците бъдат признати за
собственици на процесния недвижим имот до размера на претендираните за всеки от тях квоти от съсобствеността.
Доколкото ответницата Р.И. не е притежавала целия спорен имот, тя не е успяла
да прехвърли целия имот на втория ответник Б.А. с договора за замяна от ***, а
само притежаваната от нея идеална част.
Като последици от уважаването на иска е
отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за признаване на право
на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка ***, вписан в СВ
Пловдив под акт ***г., до размера на претендираните
общо от ищците идеални части – 124/144 идеални части. Така - ТР № 3/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер от 1221,30 лв.,
съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответниците.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.И.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и Б.А.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че
С.Б.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Л.П., ЕГН: **********, адрес: ***,
Р.Л.И., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.И.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,
Й.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Л.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***,
Д.Л.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
И.С.Й., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.Г.С., ЕГН: **********, адрес: ***, са собственици на основание придобивна давност съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка *** и наследствено правоприемство,
при квоти за всеки от ищците С.Б.З. и Д.Г.С. – по 36/144 идеални части; за
всеки от ищците Е.Л.П. и Р.Л.И. – по 18/144 идеални части; за всеки от ищците
Р.И.Т., Й.И.К., Н.С.К. и И.С.Й. – по 3/144 идеални части; за всеки от ищците
Л.М.В. и Д.Л.В. – по 2/144 идеални части, на
следния недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, целият застроен и незастроен с площ от 1529 кв.м., кв. 17 по регулационния
план на село ***, ***, ***, одобрен със заповед № **** ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 76
кв.м., при граници и съседи на поземления имот: от север – ***, от юг – ***,
от изток – ***и ***– ***, от запад – улица.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.И.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** и Б.А.А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на С.Б.З., ЕГН: **********,
адрес: ***, Е.Л.П., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.Л.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, Р.И.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, Й.И.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, Л.М.В., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Л.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, Н.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***, И.С.Й., ЕГН: **********,
адрес: *** и Д.Г.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1221,30 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева и тридесет
стотинки) – разноски в първоинстанционното
производство.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
признаване на право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка ***, вписан в СВ Пловдив под акт ***г., В ЧАСТТА МУ до размера на претендираните
общо от ищците 124/144 идеални части.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛА
КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.