Решение по дело №7/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			07.08.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	05.08.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		7		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, е предявило срещу Г.И.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 625, 32 лв. – главница по договор за паричен заем № 2817842 от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 28, 01 лв. - договорна лихва; 300, 08 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 67, 67 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 07.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 25.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като кредитор и Г.И.Т., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем № 2817842, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 1100 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на остатъка от заемната сума след извършено рефинансиране и погасяване на предходно задължение, като се е задължил да върне сума в размер на 1195, 53 лв., ведно с договорната лихва  от 95, 53 лв., на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 56, 93 лв. (включваща главница и договорна лихва). Падежът на последната вноска е на 22.10.2017 г.

При забава с повече от 30 календарни дни в плащанията е дължима такса за разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която се претендира в размер на 45 лв.

Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си – двама поръчители физически лица или валидна банкова гаранция. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 572, 88 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 27, 28 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Заемателят е заплатил общо 860 лева, с които са погасени: 272, 80 лв. – неустойка; 45 лева - такса за разходи за извънсъдебно събиране; 67, 52 лв. – договорна лихва; 474, 68 лв. – главница.

Дължимо е и обезщетение за забава в размер на 67, 67 лв. за периода от 07.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Срокът на договора е изтекъл на 22.10.2017 г. и не е обявявана предсрочна изискуемост.

На 01.08.2018 г. с приложение №1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2215/2018 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебното заседание, за което е редовно призован, Г.И.Т. не се явява и не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и са приети като доказателства: договор за паричен заем № 2817842 от 25.05.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Г.И.Т.; рамков договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД – цедент и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с който е прехвърлено и процесното вземане, видно от приложението към договора; уведомление до длъжника за цесията. 

Приложено е ч.гр.д. № 2215/2018 г. по описа на ДРС.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

В съдебното заседание с писмена молба процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът взе предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. С разпореждането са му били указани последиците на чл.238 и чл.239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В първото редовно открито съдебно заседание той не се е явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Освен това съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което ще го уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в размер на 175 лв. - държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 лв. съгласно чл.13, т.2 и чл.25 от НЗПП.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2215/2018 г. по описа на ДРС в размер на 75 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :         

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.Т., ЕГН **********, че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за следните суми: 625, 32 лв. – главница по договор за паричен заем № 2817842 от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 28, 01 лв. - договорна лихва; 300, 08 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 67, 67 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 07.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, в размер на 290 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 2215/2018 г. по описа на ДРС в размер на 75 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: