№ 3203
гр. Варна, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501055 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28074/27.03.2025г., подадена от
С. А. Н. против Решение № 680/27.02.2025г. по гр. дело № 20243110100316 по
описа за 2024г. на ВРС, 49 състав, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.
Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул.
Чаталджа №5, ет.3, ап.6, с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД,
чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, както следва:
- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита от 3.08.2021г. за процесуално представителство и защита по т.
д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;
- сумата от 1765 лв. представляваща обезщетение за забава за заплащане
на главницата от 6 500 лв. за периода от 3.08.2021 до 10.01.2024 г.;
- сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално
представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане
1
на вземането;
- сумата от 956 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане
на главницата от 6500 лв. за периода от 25.10.2022 до 10.01.2024г., по чл.79,
ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради неправилно приложение на процесуалния
и материалния закон и необоснованост. Сочи се, че:
I. ВРС е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с непълнота и неточност на доклада и дадените указания, както следва:
1. Преди да направи доклада съдът не е изяснил фактическата и правна
страна, като не е съобразил направените от С. А. Н. уточнения на исковата
молба в о.с.з. на 16.07.24, възраженията му за нищожност на договорите за
правна защита и съдействие и направените признания и уточнения на
ответника в о.с.з. на 16.07.24, 2. В доклада не е посочена правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, възраженията му,
възраженията на ответника и приложени по делото документи. 3. Налице е
противоречие в съдържанието на доклада по чл.146, т.1 и 2 ГПК и решението.
4. В доклада не са посочени всички признати права - направените признания
от ответника. 5. В доклада не са посочени обстоятелствата, които се признават
или не се оспорват. 6. В доклада няма отговори на въпроси по факти, които
имат значение по вече очертани права, но не се твърдят изрично или се
твърдят неясно и противоречиво. 7. В доклада изцяло липсва кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване. 8. Първоинстанционният съд не е
изпълнил императивните си процесуални задължения, като даде ясни, точни и
конкретни указания за обстоятелствата, които следва да се докажат и чия
точно е доказателствената тежест за това. Налице е непълно и неправилно
разпределяне на доказателствената тежест.
II. Решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила: 1. ВРС не разглежда възраженията за
нищожност на договорите за безплатна правна защита и съдействие - липсват
мотиви в решението. В. В. се е явил в кантората на адв. С. А. Н., като е заявил,
че е материално затруднен, което е мотивирало адв. Н. да сключи договори по
38, ал. 1, т.2 от ЗА наред с процесните. В. В. не е бил материално затруднен
2
към датите на подписването на договорите за безплатна защита от 15.07.22 и
20.10.22г., поради което договори за правна защита и съдействие от 15.07.22 и
20.10.22 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
противоречат на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. 2. ВРС не обсъжда документа с
характер на споразумение от 12.04.2023 г. с наименование „Справка за
задълженията към адв. С.А.Н.“, Документът има значението на извънсъдебно
признание на факти. 3. ВРС не обсъжда значението на Договор за правна
защита по т. д. 436/21 на ВОС от 3.08.21 и Договор за правна защита по в. т. д.
728/22 на ВАпС от 25.10.22. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, на основание чл. 20 а от ЗЗД.
III. ВРС неправилно и незаконосъобразно не разглежда предявения
инцидентен установителен иск с правно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
IV. ВРС неправилно и необосновано приема, че релевантни за делото са
двата договора за безплатна правна защита.
V. Решенето е неправилно поради нарушение на материалния закон. ВРС
е нарушил диспозитивното начало, като се е произнесъл не по наведените от
страните фактически твърдения, очертаващи предмета на спора, както и
съобразно обема и вида на търсената защита. Дадените обяснения в смисъла
на частично признание на иска, както и основанията за предявяване на
исковете не са преценени и обсъдени от съда въз основа на закона и с оглед
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
VI. ВРС не е посочил на страните, че е налице частично признание на
исковете, с което е извършил съществено процесуално нарушение. Според чл.
237 ГПК съдът следва да преустанови извършването на по-нататъшни
действия по събирането и преценката на доказателствата и да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявените искове. Моли за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна. В същия се сочи, че постановеното съдебно решение е
законосъобразно и правилно, а жалбата е неоснователна. Счита, че по делото е
изготвен от ВРС пълен и точен доклад, посочена е правната квалификация на
3
предявените искове, както и правилно са докладвани възраженията на
ответника. Преди обявяване на окончателния доклад съдът е изслушал
изявленията на страните. Сочи, че ищецът прави превратно тълкуване на
изявленията на процесуалния представител на ответника в о.с.з., като твърди,
че в действителност не е правено признание на исковете. В конкретния случай
ответникът не е заявил, че се отказва от защита срещу иска, ищецът не е
поискал постановяване на решение при признание на иска, поради което чл.
237 от ГПК не може да бъде приложен. Исковете за нищожност на договорите
за безплатна правна помощ въззивникът предявил като инцидентни
установителни искове, в първото по делото съдебно заседание, поради което
съдът по гр.д.№316/2024г. мотивирано се е произнесе по тях, с определение
№11667/16.07.2024г. - потвърдено, с определение №5486/11.12.2024г.,
постановено от ОС-Варна по в.ч.г.д. №2344/2024г. В решението си ВРС е
обсъдил всички релевантни доказателства и се е произнесъл с мотиви по
всички възражения на страните. В хода на процеса е доказано, че по т.д.
№436/2021г.на ВОС и по в.т.д.№728/2022г.на В.Ап.С., ищецът С. А. Н., в
качеството му на адвокат, е защитавал правата на В. И. В. по посочените дела
на ВОС и ВАпС, по договори за безплатна правна помощ - същият сам ги е
представил пред съдилищата. Поради това решението се явява обосновано и
правилно.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
ПО доказателствените искания:
Във въззивната жалба е направено искане за приемане на нотариален акт
от 15.09.2023 г., № 198, том II, рег. № 5290, дело 338/2023 на Нотариус
Людмила Гонова и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред ЧСИ Л. Станев, за предоставяне на информация за сумите, които е
получил В. В., датите, на които ги е получил, чрез публична продан на
недвижимите му имоти – апартамент №6 и Гараж № 12, находящи се в гр.
Варна, Чаталджа №5 по изп. дело № 778/2021 - за доказване на факта, че В. В.
4
не е бил материално затруднено лице към датата на сключване на договорите
за безплатна защита от 15.07.22 и 20.10.22г..
Съдът намира, че възраженията за нищожност на договорите за
безплатна защита от 15.07.22 и 20.10.22г. с правно основание чл. 26 от ЗЗД са
своевременно заявени от ищеца в първото по делото о.с.з., когато договорите
са били приети като доказателства по делото, заедно с изисканите търговски
дела и са уточнени в срока, даден от съда в същото о.с.з., поради което
подлежат на разглеждане по съществото на спора, въпреки факта, че не са
били приети за разглеждане в качеството им на инцидентни установителни
искове /което определение е необжалваемо/. С оглед на това следва да бъдат
уважени доказателствените искания на ищеца, направени своевременно за
доказване на твърденията му относно материалното състояние на В. В. към
датата на сключване на договорите. Своевременно в първата инстанция е
направено искането за приемане на нотариален акт от 15.09.2023 г., № 198,
том II, рег. № 5290, дело 338/2023 на Нотариус Людмила Гонова с молбата от
16.07.2024г. /датата на първото по делото о.с.з./, поради което същото следва
да бъде уважено. Несвоевременно обаче за първи път в о.с.з. от 28.01.2025г.
/трето по ред о.с.з./ е направено искането за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред ЧСИ Л. Станев, поради което същото
не следва да бъде уважено. Дори и при наличие на допуснато от
пъровинстанционния съд процесуално нарушение в доклада на съда, изготвен
в първото по делото о.с.з. чрез недокладване на възраженията на ищеца за
нищожност на договорите за безплатна защита от 15.07.22 и 20.10.22г. с
правно основание чл. 26 от ЗЗД, съответно неразпределяне на
доказателтсвената тежест по възраженията, то съдът няма задължение по чл. 2
на чл. 146 от ГПК да указва, че не се сочат доказателства в тази връзка, защото
такива са представени с молбата от 16.07.2024г., а именно цитирания по-горе
нотариален акт. В този случай не процесуалното нарушение на ВРС е довело
до процесуалната преклузия, а процесуалното бездействие на страната, която
е била наясно с носената от нея доказателствена тежест.
Моли се още с оглед извършени нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с непълнота и неточност на доклада и дадените указания
да бъде прието споразумение от 2.12.2022г. като извънсъдебно признание за
наличието на задължение за заплащане на договореният хонорар по т. д.
436/21 на ВОС и в. т. д 728/22 на ВАпС. Съдът намира, че не са допуснати
5
процесуални нарушения от ВРС във връзка с доклада по делото, съгласно
посоченото в доказателственото искане, тъй като няма как да бъдат дадени
указания за представяне на доказателства извън заявения от страните предмет
на доказване по делото /процесните договори и договорите за безплатна
защита, както и материалното положение на ответника/ и с дата, следваща
спорните взаимоотношения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
28074/27.03.2025г., подадена от С. А. Н. против Решение № 680/27.02.2025г. по
гр. дело № 20243110100316 по описа за 2024г. на ВРС, 49 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 20.10.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представения от въззивника нотариален акт от 15.09.2023 г., № 198, том II, рег.
№ 5290, дело 338/2023 на Нотариус Людмила Гонова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивника във въззивната
жалба доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение, което
да послужи пред ЧСИ Л. Станев, за предоставяне на информация за сумите,
които е получил В. В., датите, на които ги е получил, чрез публична продан на
недвижимите му имоти – апартамент №6 и Гараж № 12, находящи се в гр.
Варна, Чаталджа №5 по изп. дело № 778/2021 и да бъде прието към
доказателствения материал по делото споразумение между страните от
2.12.2022г.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
6
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7