Мотиви към присъда № 260027 от
12.05.2021г. по нохд № 00168/2021г. по описа на Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Района
прокуратура Перник на А.И.К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.
354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, тъй като на 11.01.2012г. в гр. Перник без надлежно
разрешително (съгласно чл. 30, чл.32 и чл. 73
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и
следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.
73, ал. 1 от ЗКНВП) държала високорискови наркотични вещества (по смисъла на Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП) - амфетамин с нето тегло 0.0473 грама със съдържание на активен
компонент - амфетамин 48%, амфетамин
с нето тегло 0.1306 грама със
съдържание на активен компонент - амфетамин 30%, амфетамин с нето тегло 0.2870 грама със съдържание на активен
компонент - амфетамин 30%, коноп
с нетно тегло общо 0.2302 грама и
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,5 %, всички на обща стойност
15,33 лева (съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на
улицата, за нуждите на съдопроизводство).
Съдебното производство е
проведено по общия ред.
По изложени в хода на съдебните
прения съображения, прокурорът от Районна прокуратура Перник поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимата К. обвинение. Предлага на лицето да бъдат
определени кумулативните наказания лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, предвид
съдебното минало на лицето, и глоба в размер на 2000 лв. Счита, че от
наложеното наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през
което подсъдимата е била с мярка за неотклонение„домашен арест”, взета в хода на досъдебното
производство с определеение от 30.12.2020г. по чнд № 02069/2020г. на Районен
съд Перник. Пледира за привеждане в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК
на отложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено по
нохд № 599/2009 г. на Районен съд Перник, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Подсъдимата А.И.К. дава обяснения
чрез които изразява искрено и осъзнато критично отношение към извършеното.
Защитникът на подсъдимата – адв. С.Д.
от ПАК, акцентира на разминавания при описанието на физическите белези на
инкриминираните вещества в протокола за доброволно предаване и в извършената физикохимическа експертиза,
навеждайки на съмнения за тяхна идентичност. Пледира за малозначителност на
деянието по чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно излага съображения, че е
маловажно по смисъла на чл. 354а, ал.5
от НК.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата А.И.К. е родена на ***г***. От 2013г. трайно
живее и работи в РГърция. Със споразумение по нохд № 599/2009г. по описа на
Районен съд Перник, влязло в законна сила на 02.09.2009г., е била осъдена за
извършено от нея престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК
на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което е
било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
На 10.01.2012 г., подсъдимата А.И.К. заедно със своите
познати – свидетелите М.Р.И. и В.П.Г. били в гр. София. Към полунощ потеглили с
управлявания от М.И. лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф 3” с рег. № **
**** **към гр. Перник, като св. Г. седял на мястото до шофьора, а подсъдимата пътувала на задната
седалка. След полунощ, на 11.01.2012г. тримата спрели в гр. Перник, кв. Изток,
ул. Юрий Гагарин, в близост до денонощен магазин. По същото време в същия район
се намирали полицейските служители – свидетелите Г.Г.
и А.А., които като автопатрул
изпълнявали служебните си задължения. Същите извършили проверка на лицата,
намиращи се в спрелия автомобил „Фолксваген Голф” с рег. ** **** **по време на
която се усъмнили в поведението на проверяваните. Извършили справка при която
установили, че св. В.Г. е обявен за издирване. Лицата били заведени в
полицейското управление. При извършения обиск у подсъдимата били намерени 1
кутия от цигари с надпис „Marlboro”, съдържаща 1 бр. самозалепващо се
прозрачно пликче, съдържащо кафяво на цвят прахообразно вещество, 1 брой светлосиньо
найлоново пликче, съдържащо кафяво на цвят
прахообразно вещество, 1 брой бяло хартиено пликче, съдържащо синьо
найлоново пликче, съдържащо бяло на цвят прахообразно вещество, 1 бр. бяло
хартиено пликче, съдържащо жълтокафяво на цвят прахообразно вещество, 1 бр.
метална кутийка, съдържаща зелена листна маса и 1 бр. бял на цвят филтър. С протокол за доброволно предаване от
11.01.2012г. К. предала описаните от св.
И.Т. – полицейски служител във Второ РУ Перник вещества, като писмено посочила,
че са амфетамини и коз (жаргонно понятие
коноп), които е закупила в гр. София. Същите били
обособено като пет обекта
с номера от 1
до 5, като било измерено теглото на
съответните вещества, след което били
подложени на полеви наркотестове. Последните
индикирали в обект № 1
(представляващ 1 брой
самозалепващо се прозрачно пликче, съдържащо кафяво на цвят прахообразно
вещество с нетно тегло 0.0473 гр.), обект № 2 и обект № 3
(представляващи два броя сини
на цвят пликчета, съдържащи жълто-кафяви на цвят прахообразни вещества с нетно
тегло съответно 0.1306 гр и 0.2870 гр.) наличие на наркотични вещества от вида на амфетамина.
Листната маса с нетно тегло 0.2302 гр., обособена като обект № 5 проявила
наркотични свойства от вида на марихуаната. Поради недостатъчно
количество не било извършено изследване с полеви тест за установяване на
наркотични свойства на изследваното вещество, обособено като обект № 4,
представляващ 1 брой хартиено пликче, съдържащо жълто-кафяво на цвят
прахообразно вещество с нетно тегло 0.0027 гр.
Горните резултати били обективирани в експертна справка № 170
от 27.04.2012г.
В хода на досъдебното
производство била назначена физикохимическа експертиза, чието заключение
установило, че в представените обекти № 1, № 2 и № 3 е налично количество
амфетамин както следва: обект № 1 с нето тегло 0. 0473 гр. е с количествено
определено съдържание на амфетамин 48%, обект № 2 и обект № 3 със
съответно нето тегло
0.1306 гр. и 0.2870 гр. е с количествено определено съдържание на амфетамин
30%. В представеното вещество като обект № 4 е доказано наличието на амфетамин,
но поради липса на достатъчно проба, предвид изразходваното на такова за
качествен анализ, е било невъзможно извършването на количествен анализ за
определяне на процентното съдържание на доказания в обекта амфетамин.
Представената растителна маса като обект
№ 5 с нето тегло 0.2302 гр. представлява коноп със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 5,5 %.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на
горепосоченото количество наркотични вещества, съдържащо амфетамин със съответния активен компонент
и коноп възлиза на 15,33 лв (петнадесет лева и тридесет и три стотинки).
По доказателствата:.
Установената фактическа власт
върху инкримините вещества от страна именно на подсъдимата се доказва еднопосочно и категорично от дадените обяснения от К. и
от показанията на свидетелите М.Р.И., В.П.Г., Г.П.Г.,
А.И.А. и И.П.Т..
Съдът кредитира приетия като
писмено доказателство протокол за доброволно предаване от 11.01.2012г., с оглед прикрепеното в него съдържание,
удостоверяващо по ясен и безпротиворечив начин държаните от подсъдимата
вещества. Същият представлява конкретен факт от обективната действителност и е
свързан с обстоятелствата по делото.
Съдът
споделя направеното възражение от защитата на подсъдимата, че съществуват разминавания между
физическите белези на веществата, описани от полицейския служител приел същите
с протокола за доброволно предаване и тези, които са посочени в експертна
справка № 170 от 27.04.2012г. и в извършената физикохимическа експертиза, изготвената от вещото лице С.Й.. Така според
протокола за доброволно предаване от 11.01.2012г. държаните от К. вещества са
описани по следния начин: кафяво на цвят прахообразно вещество, съдържащо се в
1 бр. самозалепващо се прозрачно пликче (експертът го е определил като бежово на цвят прахообразно вещество,
съдържащо се в полиетиленово пликче с шлиц),
кафяво на цвят прахообразно вещество, съдържащо се в 1 брой светлосиньо
найлоново пликче (експертът го е определил
като жълто-кафяво на цвят прахообразно вещество, съдържащо се в
полиетиленово пликче) бяло на цвят прахообразно вещество в 1 брой бяло хартиено
пликче, съдържащо синьо найлоново пликче (експертът го е определил като жълто-кафяво на цвят прахообразно
вещество, съдържащо се в синьо полиетиленово пликче, като изрично е
конкретизирал, че последните две вещества са представени опаковани заедно в
един брой хартиено пакетче), жълтокафяво на цвят прахообразно вещество,
съдържащо се в 1 бр. бяло хартиено пликче, както е било определено и от
експерта, т.е. несъответствието е относно цветоопределянето. Съдът прие, че
това е в резултат единствено и само на
субективните възприятия за цвят, тъй като не са налице каквито и да са
данни, които да навеждат на индиция вещото лице да е изследвало вещества, различни от записаните в
протокола за доброволно предаване. Предвид цветовата гама в която са определени
изследваните от експерта вещества
логичния извод е, че същият е определил оттенъкът, който надделява при
цветоопределянето, предвид направеното от нето напълно разбираемо субективно
отношение за цветова основа. Това съпоставено с данните, че материалът е бил
получен от вещото лице в запечатан плик,
в който са били представени под
номерация обекти от 1 до 5 елиминира и минималната вероятност изследваното вещество да е различно от
предаденото от подсъдимата. Разбираемо е
и при първоначалната идентификация на веществата св. Т. да не е отразил цвета,
който е преобладавал в съответното вещество.
По изложените съображения съдът прие, че идентичността
между иззетите, предадени за съхранение и впоследствие изследвани наркотични
вещества не е компроментирана.
Инкриминираните наркотични вещества безспорно са открито
случайно при извършената полицейска проверка на подсъдимата, като нейното
владение върху предмета на деянието не е опровергано от събрания по делото
доказателствен материал– обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите
М.И., В.Г., Г.Г., А.А. и И.Т.,
които преценени в тяхната взаимна връзка, хронологичен порядък и логическа
консолидираност, не водят до извод, различен
от този, че именно А.К. е лицето, което е държало инкриминираните вещества на
инкриминираната дата.
От правна страна:
Съобразявайки
изложеното по – горе и липсата на доказателства, които да оборват обвинителната
теза, съдът намира за безспорно установено и доказано по несъмнен начин, че
подсъдимата А.И.К. е осъществила от обективна и субективнна страна фактическия
състав на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, тъй като на 11.01.2012г. в гр. Перник без надлежно
разрешително (съгласно чл. 30, чл.32 и чл. 73
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и следващите
от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП) държала високорискови наркотични вещества (по смисъла на Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП) - амфетамин с нето тегло 0.0473 грама със съдържание на активен
компонент - амфетамин 48%, амфетамин
с нето тегло 0.1306 грама със
съдържание на активен компонент - амфетамин 30%, амфетамин с нето тегло 0.2870 грама със съдържание на активен
компонент - амфетамин 30%, коноп
с нетно тегло общо 0.2302 грама и
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,5 %, всички на обща стойност
15,33 лева (съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на
улицата, за нуждите на съдопроизводство), като случаят е маловажен.
От обективна страна подсъдимата А.К.
е извършила престъплението чрез действие - на инкриминираната дата е осъществила
едно от изпълнителните деяния–държане на наркотични вещества, тъй като е
упражнявала своя фактическа власт върху тях.
От заключението на назначената в стадия на
досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие физикохимическа
експретиза безспорно е установено, че става въпрос за високорискови наркотични
вещества по смисъла на ЗКНВП – амфетамин и коноп (канабис,
марихуана). Същите са включени в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък І „Растения и
вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина” към чл.3, т.1 от НРКРВН.
От обективна страна е установен и
отрицателния факт, че за притежанието на инкриминираните вещества подсъдимата
не е имала надлежно разрешително съгласно чл. 32 и чл. 73 от ЗКНВП и по аргумент на чл. 30 от същия закон не е
имала право да ги държи.
При преценката за съставомерността на деянието съдът
отчете ниското количество наркотични вещества, относително ниската му обща
стойност, начина по който подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху
предмета на престъплението, младата възраст на К. към момента на извършване на
деянието, подбудите за осъществяването му – наркотичната зависимост към този
момент, която сама по себе си не е обстоятелство, което изключва наказателната
отговорност или смекчава същата, но преценена с оглед свидетелските показания
на Н.Н.С.и Ю.Б.Ч., че след този период лицето е
променило начина си на живот, като се е установило в РГърция, където работи,
налагат категоричен извод за снижена степен на обществена опасност на деянието
и на подсъдимата.
Продължителността на наказателното преследване и най-вече
провеждането на досъдебното производство в рамките на осем години съдът прие
като изключителен факт, обосноваващ също занижената обществена опасност на
деянието. Неприключването на разследването в разумен срок не следва да се вмени
като последица от поведението на подсъдимата, която след инкриминираното деяние
е заминала и се е установила да живее и работи в РГърция,
тъй като Н.С.и Ю.Ч.свидетелстват, че това е било продиктувано от необходимостта
К. да промени начина си на живот, вкл. и да преустанови употребата на наркотични
вещества. Същевременно не са налице
събрани по реда на НПК доказателства, които да водят до категоричен и несъмнен
извод, че напускането на територията на РБългария е било продиктувано от
желание да се осуети разследването, тъй като в хода на наказателното
производство не се ангажираха такива, които да са с надеждна процесуална
стойност.
Настоящият
състав отчете наличието и на други обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на
престъпленията от този вид, предвид положителните данни за личността на К. –
млад човек, трудово ангажиран, с критично отношението към употребата на
наркотични вещества в минали периоди от
живота си, с желание и с настъпила промяна в поведението.
При
преценка на обществената опасност на подсъдимата съдът отчете, че към момента
на извършване на процесното деяние тя е била осъждана, което следва да обоснове
извод, че не са постигнати целите на наказанието по отношение на К., но факта
че това е било за престъпление от същия вид и то осъществено в един отдалечен
момент, когато лицето е било наркотично зависимо налагат извод, че предходното осъждане не трябва да е с
надценяваща роля при определяне на обществената опасност на лицето. В тази
връзка следва да се открои и проявеното искрено и осъзнато критично отношение на подсъдимата към осъществената от
нея престъпна деятелност.
Горепосочените обстоятелства в своята съвкупност дават
основание да се приеме, че процесното деяние представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т.9 от НК, поради което
и правната квалификация по която следва да бъде ангажирана наказателната
отговорност на К. е по привилегирования състав на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл като форма на
вината, тъй като подсъдимата е имала представа, че веществата върху които
упражнявала фактическа власт представляват наркотични и тяхното държане е
забранено от закона, но въпреки това извършила деянието за постигане на целта
си – да държи противозаконно наркотичните вещества.
Съдът не споделя лансираната теза
от защитата на подсъдимата за приложение на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като
обстоятелствата по делото не насочват към явна незначителност на обществената
опасност на деянието, нито на неговата малозначителност. Касае се за деяние с
висока степен на обществена опасност, предвид риска за здравето, което, наред с
установеното осъждане на подсъдимата определя
и степента на обществена опасност на личността му. Вярно е, че обремененото
съдебно минало на дееца не може да е единственото основание за отказ да се
приложи чл. 9, ал.2 от НК, но факта че осъждането на подсъдимата по нохд №
599/2009 по описа на Районен съд Перник е за същото по вид деяние, както и вида
и количеството на наркотичното вещество обосновават липсата на извод за наличие
на посочената законова хипотеза.
Причина за
извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимата.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи съдът призна А.И.К.
за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК. като я оправда по по-тежко предявеното й
обвинение по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК.
С оглед данните за съдебното минало на
подсъдимата - осъждането й със споразумение по нохд № 599/2009г. по описа на
Районен съд Перник, влязло в законна сила на 02.09.2009г., за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК, за което й е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на
което е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години,
съдебният състав констатира, че нормата на чл. 78а, ал.1 от НК се явява
неприложима. Отговорността на деецът следва да се реализира при условията на
чл. 54 от НК. Съдът отчете всички значими за индивидуализацията на
наказателната отговорност обстоятелства, включително и предходното неуспешно
поправително въздействие върху подсъдимата, с оглед визираното по-горе
осъждане, поради което при съобразяване на тежестта на деянието и степента на
лична обществена опасност на дееца и с постигане целите по чл. 36 от НК намери,
че А.К. следва да бъде осъдена на наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда
лева), който е максимално предвидения от законодателя.
По веществените доказателства:
На основание чл.354а, ал.6 от НК наркотичните вещества предмет на
престъплението, които са предадени на съхранение в ЦМУ, отдел МРР-НОП-гр.София, съгласно
Приемо-предавателен протокол №
26792/07.02.2013 г., се отнемат в полза на държавата, като след влизане
на присъдата в сила препис от нея да се изпрати на ЦМУ-София.
На основание чл.133, ал.1 от ПАС веществените доказателства по делото –
опаковки от наркотични вещества (запечатани в плик по ДП - л.65) се отнемат в полза на
държавата, като след влизане в сила на настоящата присъда да бъдат унищожени
като вещи без стойност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК настоящият
състав осъди А.К. да заплати по сметка
на ОД на МВР Перник сумата от 235,00лв (двеста тридесет и пет лева),
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник сумата от 50лв
(петдесет лева), представляваща направени разноски в хода на съдебното
следствие.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС