Р Е Ш Е Н И Е
№260171
гр.Ботевград, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ц. П.
при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №369 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М.Г.А. с ЕГН ********** *** е обжалвала
в законния срок наказателно
постановление №*-*-*от 11.03.2020г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П.,
упълномощен със заповед № *-* от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал.1 т.3 от ЗДвП са й наложени
административни наказания - "глоба" в размер на 50 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец. В
жалбата си А. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание А. се явява лично
и с упълномощения от нея адв.Ил. Р. от АК - Х., като
поддържат жалбата против атакуванато
НП и излагат доводи за незаконосъобразност, както и
за несъставомерност на деянието.
Въззивната
страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от приложените
по делото писмени доказателства: ЗППАМ № *-*-*/27.02.2020г.; АУАН №*/*/27.02.2020г.;
заповед № *-*/09.12.2016г.; заповед № *-*/14.05.2018г.; докладна записка-3бр.;
разписка за върнати вещи; справка за
нарушител /водач- заверени копия и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.И.В.– актосъставител,
на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – П. и М.
Я. М., се установява следната фактическа обстановка:
На 27.02.2020г.
около 10.45ч. свидетелите П.И.В. и М. Я.
М. – полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в района на гр.П., обл.Софийска. Тогава полицейските служители спрели за
проверка, движещия се по ул.“Христо Ботев“ в посока към завод ДАСФ
лек автомобил м.”М. *” с рег.№**
**** **, който бил без включени светлини.
Автомобила бил управляван от жалбоподателя М.Г.А.. При извършената проверка двамата
полицейски служители установили, че за горецитираният автомобил не е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
След като А. предала на полицейските служители изисканите от тях документи –
СУМП, контролен талон и СРМПС, те й заявили, че са констатирали, че при
управлението си на автомобила тя е
осъществила горепосочените две
нарушения – по КЗ и по ЗДвП, за което ще й бъдат съставени 2бр. АУАН. А. не
била съгласна с това и им заявила, че бърза за работа, след което си тръгнала с
управлявания от нея автомобил. Същият ден А. се явила в РУ – П., където в нейно
присъствие й бил съставен АУАН № */27.02.2020г., за това, че е напуснала и осуетила проверката
и не е изпълнила указанията на полицейските служители, при което жалбоподателката подписала акта с възражения. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по
чл.103 от ЗДвП. Въз основа на така съставения
АУАН е издадено от Началник РУ - П. атакуваното наказателно
постановление №*-*-*от 11.03.2020г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В., М. и С.
П. И., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви и
съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В
събрания доказателствен материал не се констатираха
противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът намира, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснати съществени пороци,
обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на наказателното постановление. Според
съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да
се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона
реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на
разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това
са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В обстоятелствената част на АУАН и НП обаче не са описани
елементите от фактически състав на вмененото на жалбоподателя нарушение. От
текста им не става ясно какви точно указания на контролните органи не е
изпълнила А. и по какъв начин е осуетила проверката – с какви нейни действия
или бездействия. В АУАН и НП единствено е посочено, че А. напуска, но въобще не
е отразено какво напуска /автомобила си или мястото на проверката/ и при какви обстоятелства. За да протече
законосъобразно административно-наказателното производство с вменяване на
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП е необходимо в АУАН и впоследствие в НП
да бъде посочено ясно и точно е какво нареждане е било дадено на водача и че
той не е изпълнил това конкретно нареждане. За да бъде приложима санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП,
респективно да е налице нарушение на чл. 103 от ЗДвП, следва в
обстоятелствената част на АУАН и НП да е описано, че на водача е дадено
нареждане да не напуска мястото на проверката, и той не е изпълнил това
нареждане, но такова в случая липсва. От друга страна, съдът следва да посочи и
че в НП е налице процесуално нарушение
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и с оглед на това,
че нарушението е описано като две
алтернативни деяния - отказва да предаде документите си или осуетява
извършването на проверката. В този смисъл съдът констатира и че в НП за първи
път се въвеждат нови факти, като наред с възприетото от актосъставителя:
"осуетява полицейска проверка", е добавил и, че жалбоподателят
"отказва да предаде документите си". Съгласно
чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв за
водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по
какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.
Доколкото в случая са налице две хипотези, водещи до налагане на санкция, е следвало
в наказателното постановление да се посочи коя от тях приема наказващия орган
за реализирана. В противоречие с това в текстовото описание на нарушението в
наказателното постановление е посочено както, че лицето отказва да предаде
документите си, така и че осуетява извършването на проверка от органите за
контрол, с което се задълбочава неяснотата по отношение на твърдяното
нарушение, тъй като отказа да предаде документи предполага, че лицето е на
мястото на проверката, но отказва да изпълни разпореждането да предаде
документите си за проверка. Липсата в акта и в НП на пълно и точно описание на
елементите от фактическия състав на вмененото нарушение е в разрез с
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В този смисъл в АУАН и в НП нарушението по чл.103 от ЗДвП не
е описано пълно и точно -
обстоятелствата, при които е осъществено. По
този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право
да узнае за какви точно нарушения е
санкциониран и къде ги е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички
случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите
на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№*-*-*от 11.03.2020г, издадено от
Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П., упълномощен със заповед № *-* от
14.05.2018г. на МВР против М.Г.А. с ЕГН ********** ***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :