Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 01. 10. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Л.Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Л.Игнатов в. гр. д. №
1768 по описа на Софийския градски
съд за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна
жалба от ответниците в първоинстанционното производство К.Ц.И. с ЕГН **********, и Е.Б.И. с ЕГН **********,***,
ж. к. „********. ********съдебен адрес *** (въззивници)
чрез процесуалния представител адвокат А.М. срещу решение № 48117, постановено на 11. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 34673 по описа
за 2013 г. (обжалвано решение), поправено по
реда на чл. 247 ГПК. С обжалваното
решение първоинстанционният
съд е уважил изцяло кумулативно съединените искове,
които е квалифицирал по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), чл. 42, б.
„б“, предл. последно и чл. 42, б. „в“, предл. последно от Закона за наследството (ЗН), чл. 31, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 537, ал. 2, изр. трето ГПК.
Така районният съд е признал за нищожно саморъчното завещание, отменил е
издаден нотариален акт за собственост върху процесния
недвижим имот, унищожил е договор за продажба на процесния
недвижим имот, признал е ищцата за носител на 1/6 идеални части от правото на
собственост върху недвижимия и е осъдил ответниците
да ѝ предадат владението върху съответните идеални части.
Въззивниците твърдят, че
обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушения на материалния
закон, необосновано и незаконосъобразно. Поддържат, че районният съд е нарушил
чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Заявяват, че
саморъчното завещание всъщност е валидно, защото е написано изцяло ръкописно от
завещателя, макар и с печатни букви. Допълват, че саморъчното завещание съдържа
обозначение на датата подпис на завещателя, като подписът е изпълнен с
ръкописни букви и е положен след завещателното
разпореждане. Твърдят, че почеркът на завещателя е повлиян от недоброто му
физическо състояние към датата на съставянето на завещанието, но несъмнено е
негов. Поддържат, че завещанието може да бъде направено под условие или тежест.
Анализирайки експертните заключения по съдебно-почерковите
експертизи в първоинстанционното производство стигат
до извода, че текстът на завещанието е изпълнен и подписан от завещателя. От
събраните пред първата инстанция свидетелски показания правят извод, че
завещателят е изписал думите „ШАХ“ и „КИБРИТ“, които са били използвани за
сравнителни образци от почерковите експертизи.
Приемат, че извода на районния съд за нищожност на завещанието противоречи на
събраните по делото доказателства.
Относно иска с правно основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД поддържат, че тригодишната погасителна давност за предявяването му е
започнала да тече от датата на сключването на договора за покупко-продажба от И.К.
Ц. и че исковата молба е била заведена след изтичането ѝ. Съответно
заявяват, че изводът на първата инстанция за допустимост на иска противоречи на
закона. Оплакват се, че районният съд е игнорирал възражението им за
погасяването на този иск по давност. Анализирайки събраните от първостепенния
съд доказателства (експертно заключение по съдебно-медицинска експертиза,
експертно заключение по съдебно-психиатрична експертиза и свидетелски показания)
правят извод, че категорични доказателства И.К. Ц. да не е разбирала свойството
и значението на постъпките си към датата на сключването на договора за
покупко-продажба.
Относно иска с правно основание чл. 108
ЗС поддържат, че процесният недвижим имот е придобит
от родителите на ищцата в режим на съпружеска имуществена общност, която се е
прекратила след смъртта на бащата на ищцата. Ако съдът приеме, че И.К. Ц. не е
била собственик на процесния недвижим имот въз основа
на оспорения от ищцата нотариален акт, то искат от съда да приеме, че И.К. Ц.
го придобила по давност. Анализирайки доказателствата по делото правят извод,
че след смъртта на завещателя процесният недвижим
имот е бил владян от И.К. Ц.. Оспорват извода на районния съд, че тя не е
манифестирала намерението си да свои имота и че не е придобила изцяло
собствеността върху него.
Въззивниците искат от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение. Ако
съдът признае за нищожно саморъчното завещание, то искат да уважи възражението
им, че собствеността върху целия процесен имот е
придобита от И.К. Ц. чрез давностно владение.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство Р.Ц.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***,
съдебен адрес *** (въззиваема) чрез процесуалния представител адвокат Г.К..
Оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че
атакуваното решение е законосъобразно, правилно, в пълно съответствие с целия
събран по делото доказателствен материал и
установената фактическа обстановка, не страда от пороци и недостатъци и е
изчерпателно и най-прецизно и подробно обосновано. Подкрепя извода на районния
съд, че както по отношение на текста, така и по отношение на подписа на
завещанието е останало недоказано, че те са изпълнени от завещателя. Приема
извода за нищожност на завещанието за логичен и обоснован. Поддържа извода на
първата инстанция, че завещанието е нищожно и на още едно основание – поради възмездност, тъй като с него е вменено задължение за бъдещи
грижи и издръжка в полза на завещателя приживе (ако завещанието е с тежест, то
тя следва да се изпълнява не приживе, а след смъртта на завещателя). Отрича от
текста на завещанието да може да се изведе възнаградително
намерение.
Относно иска по чл. 31, ал. 3 ЗЗД
поддържа, че в атакуваното решение всички въпроси, свързани
с допустимостта и основателността му са били прецизно и изключително подробно
изяснени в атакуваното решение. От заключенията по двете съдебно-медицински
експертизи прави извод, че дори и към 2011 и 2012 г. да е имало поставена диагноза „съдова деменция“, то характерът на болестта е с бавно продължително
развитие и данните сочат инциденти (микроинсулти) с
по-стара давност. При това положение подкрепя извода на районния съд, че към
2009 г. И.К. Ц. не е можела напълно да разбира действията си и да защитава
интересите си. Приема, че първата инстанция правилно е приложила по аналогия
текстове от закона за спиране на давността за лица, които не могат да действат
в защита на интересите си по обективни причини.
Поддържа извода на районния съд, че И.К.
Ц. не е едноличен собственик на процесния недвижим
имот. Твърди, че искането ѝ за издаване констативен нотариален акт за
собственост върху целия апартамент не манифестира воля за трансформиране на
държането ѝ върху идеалните наследствени части, останали на децата
ѝ след смъртта на съпруга ѝ, във владение. Заявява, че след
признаването на нищожността на завещанието и унищожаването на продажбата тя (въззиваемата-ищца) е носител на 1/2 от правото на
собственост върху процесния апартамент, като по
силата на диспозитивното начало с обжалваното решение
районният съд напълно законосъобразно е признал права върху 1/6 идеална част и
е осъдил въззивниците-ответници да върнат владението
в тази част. Иска от въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди и остави в сила
обжалваното решение. В последното открито съдебно заседание пред въззивния съд претендира разноски за настоящото
производство.
Софийският градски съд, след като прецени
твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовани страни чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Следователно въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно. Във
връзка с допустимостта на иска по чл. 31 ЗЗД въззивният
съд приема следното.
Този иск за унищожаване на сключена от И.К.
Ц. сделка е бил предявен от ищцата на 16. 08. 2013 г., тоест преди смъртта на И.К.
Ц. на 17. 05. 2017 г. (л. 148 от делото на районния съд). Доколкото законът
допуска унищожаване на сделката само от страната по нея (чл. 32, ал. 1 ЗЗД),
предявяването на този иск е било нередовно поради липсата на активна
процесуална легитимация на ищцата. По делото няма данни И.К. Ц. приживе да е
упълномощила ищцата (нейна низходяща, л. 149) за осъществяването на процесуално
представителство. Липсва и изявление в исковата молба, че Р.Ц.И. предявява този
иск като процесуален представител на И.К. Ц., поради което не е налице
нередовност на исковата молба. Допустимостта на процесуалните действия се
преценява към момента на осъществяването им. При това положение предявеният иск
по чл. 31 ЗЗД е изцяло недопустим и настъпилата смърт на И.К. Ц. в хода на
производството пред първоинстанционния съд не може да
обоснове различен извод. По тези съображения първоинстанционното
решение трябва да бъде обезсилено в частта, в която районният съд се е
произнесъл по същество по иска и гражданското производство по този иск трябва
да бъде прекратено.
Относно правилността на обжалваното
решение в останалата допустима част въззивният съд приема
следното.
Правният спор между страните е свързан
със следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се
в град София, ул. „*********бл*********(процесен недвижим имот).
Предмет на делото са обективно съединени
искове, първият от които с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН. Предвид
твърденията на страните в тежест на въззиваемите-ответници
е да докажат, че текстът на завещанието е изцяло ръкописно написан от Ц.И.Ц.,
както и че подписът е положен от Ц.И.Ц.. При неоснователност на иска по чл. 42,
б. „б“ ЗН, по евентуално съединения иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН в
тежест на въззиваемата-ищца е да установи, че
завещанието противоречи на закона.
Въззивният съд приема, че искането
на въззиваемата-ищца за отмяна на издадения в полза
на И.К. Ц. констативен нотариален акт за собственост върху процесния
недвижим имот по чл. 537, ал. 2 ГПК не съставлява самостоятелен иск, а е
законова последица в случай на уважаване на предявените искове по чл. 42 ЗН (в
този смисъл решение № 138 от 21. 05. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г., II
г. о., ГК).
Възражението на въззиваемите-ответници
за изтекла в полза на И.К. Ц. придобивна давност
върху процесния недвижим имот с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗС е със следния фактически състав: 1) упражняване на фактическа
власт от И.К. Ц. върху процесния недвижим имот; 2)
намерение на И.К. Ц. да свои процесния недвижим имот;
3) фактическата власт и намерението да са продължили постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно поне 10 години в рамките на твърдения от въззивниците-ответници период от 15. 03. 1992 г. до 04. 11.
2009 г. Тежестта на доказването на установяването на фактическата власт и
продължителността ѝ са за въззивниците-ответници.
Тежестта на доказването на намерението за своене ще
бъде изяснена по-нататък с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК.
По втория обективно съединен иск с
правно основание чл. 31 ЗЗД предвид твърденията на страните в тежест на въззиваемата-ищца е да установи следните факти: 1) че И.К. Ц.
е сключила договор за продажба на процесния недвижим
имот; 2) че към момента на сключването на договора И.К. Ц. не е могла да
разбира или да ръководи действията си; 3) че преди смъртта на И.К. Ц. е било
поискано поставянето ѝ под запрещение. Във връзка с възражението за
изтекла погасителна давност спрямо този иск в тежест на въззиваемата-ищца
е да докаже основание за спиране или прекъсване на давността.
Предвид направеното от въззиваемата-ищца уточнение на исковата молба на л. 114 –
115 от делото на районния съд следва да се приеме, че не е бил предявен иск по
чл. 76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на сключения от И.К.
Ц. договор за продажба на процесния недвижим имот
спрямо въззиваемата-ищца.
Искът по чл. 108 ЗС е обусловен от
исковете по чл. 42 ЗН и чл. 31 ЗЗД. С него въззиваемата-ищца
цели да установи, че е носител на 1/6 идеални части от правото на собственост
върху процесния
недвижим имот, както и въззивниците-ответници да
бъдат осъдени да ѝ предадат владението върху съответните идеални части от
имота. Предвид твърденията в исковата молба правопораждащият
фактически състав обема следните елементи: 1) придобиване на 1/6 идеални части
от правото на собственост върху процесния недвижим
имот от въззиваемата-ищца на основание наследяване по
закон; 2) упражняване на фактическа власт върху целия имот от въззивниците-ответници; 3) намерение на въззивниците-ответници
да своят целия процесен недвижим имот, включително
относно твърдените от въззиваемата-ищца 1/6 идеални
части от правото на собственост. В тежест на въззиваемата-ищца
е да докаже придобиването на 1/6 идеални части от правото на собственост над
имота на твърдяното от нея основание, както и упражняването на фактическа власт
от страна на въззиваемите-ответници върху имота.
Понеже въззиваемата-ищца твърди придобиване на 1/6
идеални части от правото на собственост по наследство, презумпцията на чл. 69
ЗС намира приложение само спрямо въззивницата-ответница
Е.Б.И., не и спрямо въззиваемия-ответник К.Ц.И.. Тежестта
на доказването на намерението за своене ще бъде
изяснена по-нататък с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
Страните не спорят и по делото следва да
се приеме за установено, че въззиваемата-ищца и въззивникът ответник К.Ц.И. са дъщеря и син на Ц.И.Ц. и И.К.
Ц.; че Ц.И.Ц. и И.К. Ц. са били сключили брак и че са придобили по време на
брака процесния недвижим имот, което се установява и
от представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 141,
том V, дело № 740/1980 г. по описа на Л.З., нотариус при
Софийския районен съд (л. 34 от делото на районния съд). Освен това страните не
спорят, че въззивниците-ответници са съпрузи.
Във връзка с първия предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН
въззивният съд приема следното. Този иск е главен
спрямо евентуално съединения иск по чл. 42, б. „в“ ЗН, защото проверката дали
текстът на саморъчното завещание е написан от Ц.И.Ц. логически предхожда
проверката за съответствието на съдържанието на завещанието със закона.
По делото са представени заверени
преписи от саморъчно завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание
(л. 20 – 22 от делото на районния съд). Самото завещание е датирано към 04. 12.
1991 г. и текстът му е изписан с едри ръкопечатни
букви. Въззивният съд констатира, че завещанието не е
нотариално. От протокола за обявяването му се установява, че то е било
предадено за съхранение на нотариуса на 06. 12. 1991 г., съответно че е било
обявено по молба на И.К. Ц. на 08. 06. 1992 г. Върху завещанието също така е
отбелязано, че то е вписано на 07. 05. 2013 г.
Условие за валидността на саморъчното
завещание е то да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, както и да
е подписано от него (чл. 25, ал. 1 ЗН). В настоящия случай страните спорят
относно обстоятелството дали завещанието е написано саморъчно и е подписано от Ц.И.Ц..
За изясняването на съответните факти в първоинстанционното
производство са били допуснати две съдебно-почеркови
експертизи (първоначална и повторна). Според експертното заключение по
първоначалната съдебно-почеркова експертиза, ръкопечатният текст на завещанието и подписът са изпълнени
от едно и също лице. При сравнение с образци с ръкопечатен
текст с изписване на думата „КИБРИТ“ върху капак на хартиена кутия за водомер и
думата „ШАХ“ върху капак от картонена кутия вещото лице по тази експертиза е
констатирало, че ръкопечатният текст в завещанието е
изпълнен от лицето, изписало ръкопечатно думите „ШАХ“
и „КИБРИТ“. При това положение вещото лице е стигнало до извод, че подписът на
завещанието вероятно е положен от Ц.И.Ц..
Вещото лице по повторната съдебно-почеркова експертиза е приело, че липсата на
достатъчно в количествено и качествено отношение сравнителни образци от ръкопечатен текст на Ц.И.Ц. води до невъзможност да се
установи дали ръкопечатният текст на завещанието е
бил изпълнен от него (образците с ръкопечатен текст с
изписване на думата „КИБРИТ“ върху капак на хартиена кутия за водомер и думата
„ШАХ“ върху капак от картонена кутия се приемат за недостатъчни). Освен това
вещото лице е допуснало, че подписът
на завещанието не е положен от Ц.И.Ц..
За изясняване на делото от фактическа
страна въззивният съд допусна тройна съдебно-почеркова експертиза. Вещите лица са констатирали
както сходства и съвпадения, така и различия между текста и подписа на
завещанието, от една страна, и сравнителните образци, от друга (включително
образците с ръкопечатен текст с изписване на думата
„КИБРИТ“ върху капак на хартиена кутия за водомер и думата „ШАХ“ върху капак от
картонена кутия). Според заключението им поради липсата на достатъчно
количество адекватен по вид и време сравнителен материал води до невъзможност
да се установи дали завещанието е написано и подписано от Ц.И.Ц..
Първоинстанционният съд също така е
допуснал разпит на двама свидетели. Според свидетеля П.Д.П., на 84 години при
провеждането на разпита, той е живял при Ц.И.Ц. и е играл шах отвреме-навреме с него. Заявява, че Ц.И.Ц. е написал думите
„ШАХ“ и „КИБРИТ“ върху картонена кутия, но не може да си спомни кога ги е
написал. Според свидетеля А.К.И., син на въззивниците-ответници,
дядо му Ц.И.Ц. е имал проблеми със зрението, поради което през последните дни
от живота си е пишел с едри букви. Заявява, че Ц.И.Ц. е написал върху кутия от
водомер думата „КИБРИТ“ през деня, но не може да каже коя година.
Въззивният съд споделя
извода на първата инстанция, че свидетелските показания не следва да бъдат
кредитирани. Към момента на разпита на свидетелите са изминали повече от 26
години от събитията, за които те са дали показания, за което време спомените им
са избледнели. Така свидетелят П.Д.П. в противоречие с констатираните от вещите
лица сравнителни образци заявява, че думите „ШАХ“ и „КИБРИТ“ са били изписани
върху една и съща картонена кутия. Що се отнася до показанията на свидетеля А.К.И.,
освен отдалечеността им във времето спрямо тях е налице риск от
заинтересованост.
Дори и свидетелските показания да можеха
да се кредитират, от тях би се установила само годността на кутиите като
сравнителни образци с ръкопечатен почерк именно на Ц.И.Ц..
Въззивният съд кредитира експертното заключение по
повторната съдебно-почеркова експертиза в първоинстанционното производство и експертното заключение
по тройната съдебно-почеркова експертиза във въззивното производство. Вещите лица и по двете експертизи
са работили, допускайки, че кутиите с ръкопечатен
текст „ШАХ“ и „КИБРИТ“ са изписани от Ц.И.Ц.. Въпреки това обосновано са
констатирали, че дори и с използването на тези сравнителни образци не е
възможно да се установи, че Ц.И.Ц. е изписал текста на завещанието, съответно
че го е подписал (като повторната експертиза в първоинстанционното
производство дори допуска, че завещанието не е подписано от него). Експертното
заключение по първоначалната съдебно-почеркова
експертиза в първоинстанционното производство не
следва да се кредитира, защото сравнителните образци с ръкопечатен
текст „ШАХ“ и „КИБРИТ“, дори и да са създадени от Ц.И.Ц., са твърде ограничени,
за да може обективно да обосноват направените от вещото лице изводи. Правилно
районният съд е приел, че те са недостатъчни в количествено и качествено
отношение, за да се направи извод, че Ц.И.Ц. е написал ръкопечатния
текст на завещанието и го е подписал.
При това положение следва да се приложат
неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да се приеме, че завещанието
не е написано саморъчно и подписано от Ц.И.Ц., поради което правилно
първостепенният съд го е признал за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН. За
пълнота следва да се добави, че дори и да беше установено при условията на
пълно и главно доказване, че завещанието е написано саморъчно и подписано от Ц.И.Ц.,
то отново щеше да е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН. В подписания ръкопечатен текст се чете „ЗА ГЛЕДАНЕ И СЛУГУВАНЕ ЛЕКАРСТВА
И ХРАНА АКО НЕ ИЗПЪЛНИ ГУБИ ПРАВО“. От въпросния текст е видно, че става въпрос
за бъдещи гледане и издръжка, а не за възнаграждаване на вече получени гледане
и издръжка. При това положение решаващ мотив за изготвянето на завещанието е
получаването на бъдещи гледане и издръжка приживе, което обаче противоречи на
правната природа на завещанието като едностранен и безвъзмезден акт и води до
нищожността му (в този смисъл решение № 860 от 02. 10. 2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 3049/2007 г., I г. о.; решение № 1154 от 11. 12. 2008 г. на ВКС по гр. д. №
5025/2007 г., II г. о.; решение № 373 от 17. 10. 2008 г. на ВКС по гр. д. №
2272/2007 г., I о.).
По отношение на направеното от въззивниците-ответници възражение
за придобивна давност в полза на И.К. Ц. въззивният съд приема следното.
След като представеното по делото
завещание е нищожно, то Ц.И.Ц. е бил наследен по закон от преживялата съпруга И.К.
Ц. и низходящите – въззиваемата-ищца и въззивникът-ответник К.Ц.И. при равни дялове (л. 18 от
делото на районния съд). При прекратяването на брака между него и И.К. Ц.
поради смърт съпружеската имуществена общност върху имота също се е прекратила
при равни дялове. При това положение И.К. Ц. е била собственик на 1/2 (или 3/6)
идеални части от процесния имот. Отделно от това тя е
наследила при равни дялове с въззиваемата-ищца и въззивника-ответник К.Ц.И. останалите 1/2 идеални части от
правото на собственост, тоест всеки е наследил по 1/6 от процесния
имот чрез наследяване по закон. Така И.К. Ц. е била собственик общо на 4/6
идеални части, а въззиваемата-ищца и въззивника-ответник К.Ц.И. са придобили по 1/6 идеални
части от правото на собственост над имота.
От разпита на свидетеля С.Й.С.в първоинстанционното производство се установява, че докато Ц.И.Ц.
е починал И.К. Ц. е останала да живее в блока. Не знае И.К. Ц. да е ходила на
друго място, където постоянно да живее, макар и да ѝ е казвала, че
посещава друг апартамент на дъщеря ѝ, за да храни животни. Като касиер на
входа свидетелката години е събирала пари от И.К. Ц.. От показанията на
свидетеля А.Г.С.се установява, че той е посещавал процесния
недвижим имот в периода от 2000 г. до 2006 г., както и веднъж през 2009 г.
Разговарял е многократно с И.К. Ц. и освен това е възприел складиране на вещи
(феритни сърца) под дивана и мотор, подпрян на степенка
до дивана. Заявлението на свидетеля, че съпругът на въззивницата-ищца
е ползвал процесния недвижим имот като склад, е
негова фактическа констатация, която не съответства на непосредствено
възприетите факти. Складирането на вещи под диван не може да обоснове извод, че
целият недвижим имот се използва като склад. За мотора свидетелят отбелязва, че
не е заключил да е на съпруга на въззиваемата-ищца.
Многократните разговори на свидетеля с И.К. Ц. индикират,
че тя е обитавала процесния недвижим имот. Заявеното
от свидетеля, че И.К. Ц. е била гледана от въззиваемата-ищца
на два пъти в Турция през зимата не почива на непосредствени възприятия (самият
свидетел заявява, че е посещавал имота и е разговарял с И.К. Ц. до момента, в
който въззиваемата-ищца и съпругът ѝ са
заминали в Турция). Тези фактически положения се потвърждават и от показанията
на свидетеля П. С.С., според които само И.К. Ц. е
живяла в процесния недвижим имот в периода от 2002 г.
до 2013 г., никой не е преспивал и не се е установявал да живее и моторът е бил
„паркиран“ в жилището от въззивника-ответник К.Ц.И..
От показанията на свидетелите А.Г.С.и П. С.С. също
така се установява, че през 2013 г. въззивникът-ответник
К.И.Ц. е сменил ключалката на процесния недвижим
имот.
При това положение се установява при
условията на пълно и главно доказване, че след смъртта на Ц.И.Ц. преживялата
съпруга И.К. Ц. е осъществявала постоянно, непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху процесния недвижим имот до
2013 г. Районният съд е приел, че в разглеждания случай И.К. Ц. е имала
намерение да свои само своите идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, съответно била е държател на
идеалните части от правото на собственост над недвижимия имот на въззивнаемата-ищца и въззивника-ответник
К.Ц.И., като се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 6. 08. 2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК; приел е, че вписването
на констативния нотариален акт от 1999 г. не довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на И.К. Ц. да свои техните идеални
части от имота. Цитираното тълкувателно решение обаче предвижда изключение: в
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите, намерението му за своене се предполага.
След смъртта на Ц.И.Ц. И.К. Ц. е започнала да упражнява фактическа власт над
идеалните части на въззиваемата-ищца и въззивника-ответник К.Ц.И. въз основа на завещание, с което
имотът е изцяло завещан на нея, като е поискала да бъде обявено оставеното за
пазене при нотариус завещание. Следователно основанието е изключило владението
на въззиваемата-ищца и на въззивника-ответник
К.Ц.И.. Констатираната нищожност на въпросното основание не засяга извода за
намерение на И.К. Ц. да свои чуждите идеални части, защото няма пречка владение
върху чужда вещ да бъде установено и без валидно правно основание. ВКС е имал
повод да се произнесе, че прогласената по-късно нищожност на завещанието не
може да промени характера на упражняваната въз основа на него фактическа власт
върху имота (определение № 434 от 30. 10. 2017 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2017
г., II г. о., ГК). При това положение следва да се приеме,
че И.К. Ц. е упражнявала владение върху целия недвижим имот, включително и
върху идеалните части на въззиваемата-ищца и на въззивника-ответник К.Ц.И. от 1992 г. (когато Ц.И.Ц. е
починал) до 2013 г. (когато въззивника-ответник К.Ц.И.
е прекъснал фактическата ѝ власт чрез едностранни действия: смяна на
ключалката). Следователно възражението за изтекла придобивна
давност е основателно. До 2009 г. (годината на сключване на договора за
покупко-продажба) придобивната давност е била
изтекла. Доколкото завещанието е нищожно, владението на И.К. Ц. следва да се
приеме за недобросъвестно.
Към момента на
съставянето на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит
чрез замяна, прекратена семейна имуществена общност и завещание № 020, том I, рег. № 947, дело № 79 от 08. 04. 1999 г. по описа на нотариус Л.З.,
регистрационен номер 088 и район на действие Софийския районен съд, И.К. Ц. не
е била придобила по давност идеалните части от правото на собственост на въззиваемата-ищца и на въззивника-ответник
К.Ц.И.. Следователно направената към момента на издаването на констативния
нотариален акт преценка на нотариуса е била неправилна. Правилно районният съд
е отменил частично този констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК.
Във връзка с
иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивният
съд приема следното. По изложените вече съображения след смъртта на
наследодателя Ц.И.Ц. и прекратяването на съпружеската имуществена общност с И.К.
Ц., върху процесния недвижим имот е възникнала дялова
съсобственост при следните квоти: 4/6 идеални части в полза на И.К. Ц., 1/6
идеална част в полза на въззиваемата-ищца и 1/6
идеална част в полза на въззивника-ответник К.Ц.И..
От друга страна, по изложените вече съображения въззивният
съд приема, че през 2002 г. И.К. Ц. е придобила по давност идеалните части от
правото на собственост върху имота, наследени от въззиваемата-ищца
и от въззивника-ответник К.Ц.И., като към момента на
сключването на договора за покупко-продажба на процесния
недвижим имот през 2009 г. тя е била негов едноличен собственик. Въззивният съд следва да приеме, че тази сделка е породила вещно-прехвърлително действие. Унищожаемите
сделки пораждат правни последици до момента на унищожаването си. Договорът за
покупко-продажба на процесния недвижим имот не може
да бъде унищожен в настоящото производство поради началната недопустимост на
иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Следователно въззивникът-ответник
К.Ц.И. е придобил възмездно през 2009 г. целия недвижим имот, като последният е
попаднал в режим на бездялова съпружеска имуществена
общност между него и въззивницата-ответница Е.Б.И.. Въззиваемата-ищца не е собственик на идеални части от процесния недвижим имот, поради което предявеният от нея
иск по чл. 108 ЗС е неоснователен.
В обобщение, въззивният съд приема обжалваното решение за правилно в
частта, в която завещанието на Ц.И.Ц. се признава за нищожно, неправилно в
частта, в която се отменява нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит чрез замяна, прекратена съпружеска имуществена общност и завещание,
недопустимо в частта, в която районният съд се е произнесъл по предявения от Р.Ц.И.
иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, и неправилно в частта, в която се признава за
установено, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот и ответниците са осъдени да ѝ предадат владението върху
съответната идеална част.
Разноски. При този изход на делото следва да се преизчислят
присъдените в първоинстанционното производство
разноски. Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 134 лева и 55
стотинки, от които по 44 лева и 85 стотинки за всеки иск. По делото се
установява също така, че тя е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева (л. 253 от делото на районния съд). Съдът приема, че така
уговореното възнаграждение е равномерно разпределено за всеки един от трите
иска, тоест по 666 лева и 67 стотинки за иск. Освен това тя е заплатила такса
за съдебно удостоверение в размер на 5 лева, депозит за съдебно-графическа
експертиза в размер на 200 лева, депозит за съдебно-медицинска експертиза в
размер на 250 лева.
Всеки от ответниците е сторил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 400 лева, което съдът приема за равномерно разпределено за
защита по трите предявени иска, тоест по 466 лева и 67 стотинки на иск. Освен
това те са заплатили такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева (по 2
лева и 50 стотинки от всеки), депозит за съдебно-психиатрична експертиза в
размер на 350 лева (или по 175 лева от всеки), и депозит за съдебно-почеркова
експертиза в размер на 250 лева (или по 125 лева от всеки).
Съгласно
достигнатите от въззивния съд изводи ответниците са длъжни да заплатят сторените от ищцата
разноски по основателния иск за признаване на завещанието за нищожно – 44 лева
и 85 стотинки държавна такса, 666 лева и 67 стотинки адвокатско възнаграждение
и 200 лева депозит за съдебно-графическа екпертиза,
или общо 911 лева и 52 стотинки, от
които всеки ответник дължи по 455 лева и 76 стотинки. От друга страна, ищцата е
дала повод с недопустимия иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и неоснователния иск по чл.
108 ЗС ответниците да сторят разноски за адвокатско
възнаграждение, съдебно удостоверение и възнаграждение на вещото лице –
психиатър в размер на 1 110 лева и 84 стотинки от всеки.
Във въззивното производство въззивниците
са сторили разноски за държавна такса в размер на 484 лева и 65 стотинки или по
161 лева и 55 лева на иск; по 1400 лева от всеки въззивник,
което съдът приема за равно разпределено по 466 лева и 67 стотинки на иск; и
депозит за съдебно-почеркова експертиза в размер на
360 лева. Въззиваемата е дала повод да бъдат сторени
разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси в размер на 2 835
лева и 98 стотинки, тоест тя дължи на всеки въззиваем
по 1 417 лева и 99 стотинки разноски.
Въззиваемата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лева, което съдът приема за равно разпределено по 500 лева
на иск. Въззивниците са дали повод да бъдат сторени
разноски в размер на 500 лева във връзка с основателния иск, поради което всеки
трябва да бъде осъден да ѝ заплати по 250 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 48117, постановено на 11. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 34673 по описа
за 2013 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в частта, в която се унищожава на
основание чл. 31 от Закона за задълженията и договорите сключения на 04. 11.
2009 г. договор за продажба между И.К. Ц. и К.Ц.И. с предмет прехвърляне на
правото на собственост на апартамент № 2, находящ се
в град София, ул. „******************, имплементиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 34, том I,
рег. № 541, дело № 32 от 2009 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от Р.Ц.И. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*********, иск с правно основание чл. 31 от Закона
за задълженията и договорите срещу К.Ц.И. с ЕГН **********, и Е.Б.И. с ЕГН **********,***,
ж. к. „********. ********за унищожаване на сключения на 04. 11. 2009 г. договор
за продажба между И.К. Ц. и К.Ц.И. с предмет прехвърляне на правото на
собственост на апартамент № 2, находящ се в град
София, ул. „******************, имплементиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 34, том I,
рег. № 541, дело № 32 от 2009 г.
ОТМЕНЯВА
решение № 48117, постановено на 11. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 34673 по описа
за 2013 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в частта, в която се признава за
установено на основание чл. 108 от Закона за собствеността, че по отношение на К.Ц.И.
с ЕГН **********, и Е.Б.И. с ЕГН **********,***, ж. к. „********. ********че Р.Ц.И.
с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*********, е собственик на 1/6 идеална част от
апартамент № 2, находящ се в град София, ул. „******************,
и в която К.Ц.И. и Е.Б.И. са осъдени да предадат владението на 1/6 идеална част
от описания недвижим имот на Р.Ц.И., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло
предявения от Р.Ц.И. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „*********,
иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за установяване по
отношение на К.Ц.И. с ЕГН **********, и Е.Б.И. с ЕГН **********,***, ж. к. „********.
********че Р.Ц.И. е собственик на 1/6 идеална част от апартамент № 2, находящ се в град София, ул. „******************, и за
осъждане на К.Ц.И. и Е.Б.И. да предадат владението на 1/6 идеална част от
описания недвижим имот на Р.Ц.И..
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 48117, постановено на 11. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 34673 по описа
за 2013 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в частта, в която се признава за
нищожно саморъчно завещание от Ц.И.Ц. с дата 04. 12. 1991 г. в полза на И.К. Ц.
на основание чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 48117, постановено на 11. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 34673 по описа
за 2013 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в частта, в която се отменява на
основание чл. 537, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс издаденият нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез замяна, прекратена семейна
имуществена общност и завещание, № 020, том I,
рег. № 947, дело № 79 от 08. 04. 1999 г. в частта, в която И.К. Ц. е призната
за собственик на 2/6 идеални части от апартамент № 2, находящ
се в град София, ул. „******************, на основание завещание.
ОТМЕНЯВА
решение № 48117, постановено на 11. 10. 2018 г. от Софийския
районен съд, 53-ти състав, по гр. д. № 34673 по описа
за 2013 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в частта за
разноските, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
К.Ц.И.
с ЕГН ********** и Е.Б.И. с ЕГН *********, да заплатят на Р.Ц.И. с ЕГН **********
по 455 лева и 76 стотинки – разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
Р.Ц.И.
с ЕГН ********** да заплати на всеки от посочените К.Ц.И. с ЕГН ********** и Е.Б.И.
с ЕГН ********* по 1 110 лева и 84 стотинки – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Р.Ц.И. с ЕГН **********
да заплати на всеки от посочените К.Ц.И. с ЕГН ********** и Е.Б.И. с ЕГН *********
по 1 417 лева и 99 стотинки – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Ц.И. с ЕГН **********
и Е.Б.И. с ЕГН ********* да заплатят на Р.Ц.И. с ЕГН ********** по 250 лева – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването на преписа пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.