Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………… гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На тринадесети юни година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1624 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.В.И.-ЕГН **********,***-0460-000025
от 07.02.2019 г. на Началника на Пето РУ-
ОД на МВР – Варна, с което на въз.И. са наложени административни наказания,
както следва: „Глоба” в размер на 200лв., за нарушение чл.25 ал.1 от ЗДвП,
на осн. чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1т.5 от ЗДвП и „Глоба” в размер на
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание
чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1т.3 б.”В” от ЗДвП..
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и като процесуално допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище,
че НП е незаконосъборзано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание въз.И. се явява лично в първо
с.з., като се представлява от адв.Димитрова, надлежно упълномощена и
приета от съда.Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, а
в хода на делото по същество отново излага аргументи в подкрепа на становището
си, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.По отношение на първото прието за установено
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП се приема, че нормата визира различни хипотези
и АНО не е конкретизирал коя от тях е нарушена, с което е било ограничено
правото на защита на нарушителя, като се визира и разминаване между
фактическото и правно описание на нарушението, което също се приема за
съществено процесуално нарушение, твърди се, че в процесния случай автомобилът,
управляван от втория участник в тръдяното ПТП е бил паркиран и в този смисъл не
е бил участник в движението, сочи се, че в АУАН не са посочени имена и ЕГН на
лице, претърпяло имуществени вреди , като се визира и липса на данни кой и
какви вреди претърпял, твърди се, че от гласните доказателства по делото изобщо
не се установява причинени ли са някакви имуществени вреди, като се приема и
несъответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна
страна, и приложената санкционна норма
по отношение на първото прието за установено нарушение. По отношение на второто
прието за установено нарушение също се приема, че същото би могло да бъде
извършено единствено ако е възникнало ПТП, като се приема, че безспорни
доказателства за такова в хода на наказателното производство не са събрани и
респективно за въззивника не е възникнало процесното задължение по чл.123
ал.1т.3 б.”В” от НК.Твърди се също, че няма доказателства дали между
участниците в ПТП е имало съгласие или не, тъй като двамата водачи на
автомобили не са разговаряли по между си, визира се липса на описание за
конкретно поведение на жалбоподателя, което не е било спазено, отново се
твърди, че няма доказателства първо да е настъпило ПТП и второ жалбоподателят
умишлено да го е напуснал и в заключение се иска НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в
с.з.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят А.И. и св.М.И. се познавали, били съседи, като между
същите имало дългогодишен конфликт.Св. М.И. управлявал л.а. „Форд ” с рег.№ В
6681РН, като упражнявал таксиметрова професия.
Сутринта на 19.01.2019г. св.М.И. излязъл от
дома си, находящ се в гр.Варна, жк”Виница”, на ул.”Морска звезда”, за да отиде
на работа и установил, че л.а.”Хонда ЦРВ” с
рег.№ В 0107ВР, управляван принципно от жалбоподателя, паркиран срещу
дом №5 в посока ул.”А.Главчев”, е опрян в задната броня на горепосочения лек
автомобил, управляван от свидетеля, паркиран вечерта на 18.01.2019г..Поради
конфликта между страните, св.М.И. помолил своя баща да говори с жалбоподателя,
за да уредят въпроса, но баща му в последствие го уведомил, че жалбоподател е
посъветвал свидетеля да се научи да паркира и се е качил в автомобила, за да
отпътува.Св.М.И. потърсил контакт с въззивника, но последният му заявил, че не
желае да се разбира с него и е отпътувал.Предвид горното св.М.И. *** и
отработването на сигнала било поверено на полицейски екип, в който участвал и
св.Н.- мл. автоконтрольор към V РУ-ОД на МВР.Последният посетил
местопроизшествието, като на место разговарял със св.М.И., който му обяснил че
въззивникът през нощта е „бутнал” автомобила му.Св.Н. огледал автомобила,
управляван от св.М.И. и установил, че задната му броня е многократно повреждана
с напукана боя и нацепена, без да могат да се отграничат стари и нови
щети.Ударите в бронята били над десет и не могло да се прецени, дали има
такива, които са били причинени на 19.01.2019г.Жалбоподателят не бил на место,
като след пристигането му между него и св..И. избухнал скандал и спор изобщо да
е настъпвало ПТП.Щети по автомобила на въз.И. не били установени от св.Н., но
тъй като жалбоподателят заявил, че е докоснал леко автомобила на св.М.И., св.Н.
приел, че жалбоподателят е извършил нарушения на чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1т.3 от ЗДвП, тъй като ПТП е настъпило в следствие на
паркиране на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и при навлизане
между две превозни средства създава опасност и блъска паркираният лек
автомобил, управляван от св.И. и след настъпването на ПТП не е уведомил контролния орган и е напуснал
мястото на произшествието , поради което на 19.01.2019г. съставил АУАН срещу А.И.,
в който описал приетите за установени нарушения.АУАН бил надлежно връчен на
нарушителя, който след запознаване със съдържанието му вписал в съответната
графа, че не е усетил, че е подпрял колата си в друга и няма никакви щети по
неговия автомобил.Съставен бил и протокол за ПТП, в който в действителност било
вписано, че по автомобилът на въззивника не са констатирани никакви материални
щети..
В
законоустановения срок не били депозирани допълнителни писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите по преписката на 07.02.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В съдебно
заседание безспорно от гласните доказателства се установи, че автомобилът,
управляван от св.М.И. е бил паркиран вечерта на 18.01.2019г. и че няма очевидец
на момента, в който жалбоподателят, или друго лице е паркирало процесния
автомобил „Хонда” и в този смисъл не е ясно точно кога този автомобил е бил
паркиран.
Безспорно
по делото се установи/ от показанията на св.Н./, че по автомобила на
жалбоподателя не са били констатирани никакви материални щети, както и че по
бронята на автомобила, управляван от св.М.И. са констатирани множество стари
щети и не е могло да се отграничи има ли такива, които да са причинени точно
към процесната дата.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.Н., тъй като същите са последователни,
искрени непротиворечиви и непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да
ги оборват.
Съдът не
кредитира показанията и на св.М.И. единствено в частта, че има записи от нощта
на инцидента, тъй като от показанията на св.Н. се установява, че липсват камери
на мястото на инцидента, а и записи не са били представени в хода на АНП, не са
представени и в с.з.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.М.И.,
тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът
кредитира писмените доказателства по
делото, тъй като същите кореспондират с кредитираните от съда гласни
доказателства и с приетата за установена фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата: материалите по АНП – АУАН, протокол за ПТП и др., както и от гласните
доказателства- показанията на свидетелите М.И. и Н. в кредитираните от съда
части.
Съдът, с
оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон.
АУАН и НП
са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН, като лицето,
съставило АУАН и лицето, издало НП са компетентни съгласно приложената и приета
по делото заповед.
Въпреки
горното в конкретния случай съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснени обстоятелства, довели до
настъпването на ПТП, което е довело както до наличие на процесуални нарушения,
така и до налагане на наказание за нарушения, които не е било безспорно
установено за извършени, което пък от своя страна обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН,
НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа
и правна страна, като следва да се
посочат изрично дата и място на
извършване и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, както и
доказателствата, които го потвърждават.
Видно от
обстоятелствената част както на НП, така и на АУАН , от фактическа страна
нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП не е описано пълно, точно и ясно , като не са
посочени всички факти, относими към съставомерните елементи на приетото за
извършено нарушение, особено що се касае за датата на извършването му и
обстоятелствата, при които е извършено.. В НП фигурира единствено правният
извод, че нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП е извършено на 19.01.2019г., като
видно от доказателствата по делото липсват такива, които да докажат по
категоричен начин дали евентуалното нарушение е извършено на 18.01.2019г./
датата, на която автомобилът на св.М.И. е бил паркиран/ или на 19.01.-2019г.
точно в 01,45ч./ посочени в АУАН и НП/, доколкото от гласните доказателства по
делото се установи, че очевидци на паркирането на автомобила на жалбоподателя
липсват, св.Н. твърди, че са липсвали и камери, които да заснемат инцидента, а
и доказателства- записи не са ангажирани в хода на АНП и е недопустимо същите
да се събират и търсят едва в съдебно заседание.Установи се от показанията на
св.Н., че въззивникът е потвърдил, че е възможно леко да е докоснал автомобила
пред св.М.И. и по тази причина последният е поискал жалбоподателят да бъде
санкциониран, но както в АУАН, така и в НП не са посочени щети по автомобилите,
за да се приеме, че има настъпило ПТП, а данни за пострадали лица по делото
изобщо липсват.
Съгласно
пар.6 т. 30 от ДР на ЗДвП , ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, поради което в
АУАН и НП следва да фигурират всички факти, от които да се направи извод, че
има настъпило ПТП, поради което възраженията в тази насока се споделят.
Непълното
описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението и на доказателствата, които го
подкрепят, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата
си.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено
такива, които да касаят датата на извършването му, да се установяват едва в с.з., тъй като
същите императивно следва да фигурират в обстоятелствената част на
НП.Доказателства за датата, на която евентуално има извършено нарушение не се
събраха и в с.з., а налагането на наказание за нарушение, което не е било
безспорно установено, че е извършено на конкретна дата обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.
По
отношение на второто прието за извършено нарушение, видно от обстоятелствената
част на НП, от фактическа страна АНО е посочил, че водачът не уведомява контролния орган и напуска мястото на произшествието, а от
правна страна е посочено, че при наличието на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не
изпълнява указанията й, без да са посочени каквито и да било факти за наличие
на разногласия, за лицата, между които са били налице разногласия, в какво са
се изразявали същите и какви указания не са били изпълнени.
В
конкретния случай от фактическа страна АНО по-скоро описва нарушение на чл.123
ал.1т.1 от ЗДвП, а от правна страна описва и визира цифром нарушение на чл.123ал.1т.3б„в“
от ЗДвП, за какво липсват факти.Приложената санкционна норма е обща и не
компенсира горното несъответствие, като както е посочено по –горе изобщо не е
ясно кога евентуално би могло да се приеме, че има настъпило ПТП/ моментът на
евентуалното му настъпване не е установен/ и на коя дата евентуално въззивникът
не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП и точно кои задължения
евентуално не е изпълнил.
Непълното описание на нарушенията от фактическа страна и непосочването на всички
обстоятелства, при които същите са били
извършени, както и липсата на кореспонденция между факти и правно описание на
нарушението, включително посочена като нарушена норма, са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като са го лишили от възможността да разбере, в извършването
на точно какво нарушение е обвинена. Липсата на факти и несъответствията между
факти и посочена като нарушена норма по отношение на пункт 2 от НП лишават и
съда от възможност да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било
квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма, като е
недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се
установяват едва в с.з.
Основателно е и възражението, че доколкото няма доказателства да има
настъпило ПТП/ независимо на коя дата/, няма как да се коментира неизпълнението
на задължения от страна на участник в ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че издаденото НП се явява
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати в хода на АНП
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП №19-0460-000025 от 07.02.2019 г.
на Началника на Пето РУ - ОД на МВР – Варна, с което на А.В.И.-ЕГН **********,***
са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на
200лв., за нарушение чл.25 ал.1 от
ЗДвП, на осн. чл.179 ал.2 вр. чл.179
ал.1т.5 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123 ал.1т.3 б.”В” от ЗДвП.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на
Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: