ОПРЕДЕЛЕНИ№830
Гр. Пловдив, 11.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Иванов въззивно частно гр. д. № 775 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.129 ал.3 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от
адв. И.И.И., процесуален представител на А.И.И. с ЕГН ********** срещу
определение №2049/14.02.2020 г. по гр.д.№11954/2019 г. на Пловдивският районен
съд, с което на основание чл.129 ал.3 от ГПК производството по цитираното дело
е прекратено и е върната на исковата молба, с която е предявен от А.И. *** Топлофикация“ насрещен
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл.45 във връзка с чл.49 ЗЗД. Настоява се за отмяна на атакуваното определение
като незаконосъобразно с доводи, че констатациите на районния съд за
нередовност на насрещната исковата молба са неправилни, както и че липсват
мотиви за постановяване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, като
провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените
доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
е неоснователна.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск от „ ЕВН България Топлофикация“ срещу А.И.И., с който се претендира на основание
чл.422 вр.415 от ГПК във вр. 79 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на дружеството начислени
неплатени суми за разпределение на топлинна енергия. Ответницата с отговора на
исковата молба е подала частичен насрещен иск срещу дружеството като претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 1250 лева от общо 24 999.99 лева. След Разпореждане
№95628/08.10.2019г на ПдРС касаещо отстраняване на нередовностите в насрещния
иск, А.И.
уточнява, че неимуществените вреди се
изразяват в психически тормоз, страх,несигурност, апатия и депресия и са
причинени от следните действия на дружеството –неоснователно снабдяване със
Заповед за изпълнение №2814/04.04.2019г,
неоснователно водене на исково производство срешу нея и злоупотреба с нейните лични данни.
С обжалваният
в настоящото производство съдебен акт първоинстанционният съд
е приел, че с Разпореждане от 27.01.2020 г. на ищцата са дадени указния да отстрани нередовностите
по насрещния иск, което тя не е сторила, тъй като не е посочила вида и размера
на вредите за всяко едно от твърдените деяния. С горепосоченото разпореждане районният съд изрично е указал на ищцата,
че неотсраняването на детайлно изброените
нередовности в указания срок ще обуслови връщане на молбата като нередовна и
прекратяване на производството.
В няколко разпореждания на РС-Пловдив е
указано на А.И. да
посочи точно какви вреди са настъпили за нея от всяко едно от визираните три
отделни противоправни действия като съответно посочи размер на причинените
неимуществени вреди за всяко едно от тях. Освен това, районният съд е пояснил
на А.И.
да уточни иска си, свързан със
злоупотребата с нейните лични данни, като изрично в разпореждането е посочено,
че производствата с такъв предмет се разглеждат от административните
съдилища.
Видно от материалите по делото,
жалбоподателката не е конкретизирала в достатъчна степен заявената
претенция. Разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е
формален акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ и конкретен
петитум /чл.127, ал.1, т.5 ГПК/. В конкретния случай въззивния съд счита,
че изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си не са ясни и конкретизирани – не
е изяснено от кое противоправно действие/юридически факт/ какви неимуществени
вреди са настъпили и каква е тяхната
цена.
Ищцата е следвало да уточни цената на претендираното
обезщетение за всяко едно от твърдяните противоправни действия поотделно,
доколкото те са независими едно от друго. Достатъчен за връщане на насрещната искова молба е фактът
на неизпълнение на задължението да се посочи цена на иска по чл.45 от ЗЗД.
Цената на иска е задължителен реквизит на исковата молба по смисъла на чл.127
ал.1 т.3 от ГПК и непосочването й в указания срок представлява неотстраняване
на нередовност на исковата молба. В конкретиката на настоящия случай от
съществено значение е, че се претендират неимуществени вреди от три различни
незаконосъобразни действия на дружеството и в този смисъл не е достатъчно да се
посочи общ размер на претърпените вреди, тъй като непосочването на размер на
претендирани вреди води до липса на детайлно и ясно изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, както и до невъзможност да се
извлече конкретно искане /петитум/ на молбата /нередовност по чл.127 ал.1 т.5
от ГПК/. Освен това за част от претенцията РС-Пловдив не е компетентен, като
съответно не може да я разгледа, а е в
невъзможност и да я препрати по компетентност на компетентния
административен съд, защото не са изложени обстоятелства, от които да става
ясно за каква част от насрещната искова молба трябва да се прекрати
производството пред РС-Пловдив.
Предвид горното правилно
първоинстанционният съд с обжалваното определение е констатирал неизпълнение в
указания срок на задължения по
отстраняване нередовности на исковата молба и е приложил санкционните последици
по чл.129 ал.3 предл.1 от ГПК-връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.Атакуваното определение е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2049/14.02.2020г. по гр.д.№11954/2019 г. на
Пловдивският районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: