Определение по дело №1750/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2014
Дата: 30 май 2019 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20183100901750
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……./……..05.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1750 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Ч.А.М., временно пребиваващ в Испания, действащ чрез адв.Л.Ш., против М.В.Д. ***, с която са предявени при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.74 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21840 евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г., за периода от м.05.10г. до м.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до оконч.изплащане, а в евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21840 евро, представляваща платено без основание от ищеца задължение на ответника към РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г., за периода от м.05.10г. до м.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до оконч.изплащане. С исковата молба са направени и доказателствени искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът М.В.Д. ***, действаща чрез адв. Б.Б., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал  допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал  допълнителен отговор, с който оспорва твърденията на ищеца.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално допустими.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че искът следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК– „Производство по търговски спорове”.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Приложените към допълн.искова молба документи , с изключение на тези на л.473 и 474, са относими, поради което и следва да се допуснат до събиране. Останалите , находящи се на л.473 и 474, не следва да се допускат до приемане.

Относно представените с отговора писм.доказателства съдът намира, че част от тях са неотносими към настоящия спор, поради което и не следва да се допускат до приемане, а именно тези на л.196,207-208,211,221,229-234,237-264,268-270,272, 274,277-278,282-283,290-333. Останалите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Неоснователни се явяват искането на ищеца по чл.183 ГПК, предвид липсата на конкр.оспорване на истинността на документите, както и искането за изискване на посочените съдебни дела, доколкото по делото са приложени документите от същите, на които именно се позовава ищеца.

Относно искането за допускане на ССЕ, направено от ищеца, доколкото е налице неяснота относно задачата на експертизата, то следва да се дадат указания за нейното уточняване.

Основателно се явява искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение.

Относно искането на ответника за разпит на свидетели съдът намира същото за допустимо и относимо и следва да се уважи като се допуснат двама свидетели при режим на довеждане за доказване на фактите, посочени в отговора. В тази връзка допустимо е и искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства за опровергаване твърденията на отв.страна.

Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Ч.А.М., временно пребиваващ в Испания, действащ чрез адв.Л.Ш., против М.В.Д. ***, с която са предявени при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.74 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21840 евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г., за периода от м.05.10г. до м.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до оконч.изплащане, а в евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 21840 евро, представляваща платено без основание от ищеца задължение на ответника към РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.08г., за периода от м.05.10г. до м.10.18г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до оконч.изплащане.

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение №2128/14.06.10г. по гр.д.№9226/09г. на ВРС, като по време на факт.раздяла ответницата била сключила договор за кредит с РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД на 29.09.08г. за сумата от 18324,41 евро. Твърди се, че кредитополучател е единствено ответницата, като кредитът бил усвоен изцяло от нея и употребен за нейни лични нужди. Излага, че в предходни съдебни производства ответницата е заявила, че част от кредита бил използван за довърш.работи на ателие №3 в гр.Варна, като с решение №43/05.04.13г. на ВКС бил отхвърлен иска за делба на този имот, което налагало извод за лична собственост на имота от ответника. Сочи, че за обезпечение на заема страните са учредили с НА №77/29.09.08г. договорна ипотека върху съсобст.им имот – апартамент №89, находящ се в г.В. жк В.В ***, за което ищецът изпратил на ответницата заверени пълномощни.Излага, че с Решение от 20.08.15г. по гр.д.№18208/10г. на ВРС този имот бил възложен в дял на ищеца. Предвид заявеното от ответницата твърдение за личен характер на средствата, с които били заплащани месечните вноски по кредита, и отказа й да ги заплаща, от 03.05.10г. ищецът започнал да превежда всяка месечна сума по погасяване на кредита от своята банкова сметка *** , по която се издължавали вноските с посочено основание – вноска по погасяване на заем, ипотека. Сочи, че за периода от м.05.10г. до м.10.18г. бил превел по сметката за погасяване на кредита  сумата от 21840 евро, за което плащане имал правен интерес с оглед опасността да бъде насочено принуд.изпълнение върху ипотек.имот. Твърди, че при плащането на чуждия дълг е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. В евентуалност, ако се приеме, че плащането е извършено без правен интерес, счита, че това плащане е било лишено от основание. С допълнителната искова молба оспорва твърденията в отговора, като счита, че ответницата е извършила признание за използване на заема изцяло за лични нужди в депозирани от нея жалби и бележки в предходни съд.производства. Излага, че ремонти не са правени през процесния период на ап.89 и ап.20.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът М.В.Д. ***, действаща чрез адв. Б.Б., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта, че с ищеца са бивши съпрузи, но твърди, че същият й възложил да изтегли от негово име и за негова сметка кредит около 34000лв или 18000евро, като уговорили, че 10000 евро ще бъдат дадени на него лично, а с остатъка ще бъде извършен ремонт на апратамент №89 и ремонт и обзавеждане на датска стая в ап.20 в гр.Варна. Излага, че договорката била той да го изплати изцяло. Тъй като ищецът не можел да дойда лично в РБ , сочи, че приела кредита да бъде на нейно име. Сочи, че от получената от банката сума 10000евро предала лично на ищеца; 2875евро употребила по негово указания за ремонт и възстановяване на ап.№89 и 5282евро била използвана съгласно уговорката за ремонт и обзавеждане на детска стая в ап.20. Твърди, че тъй като ищецът не плащал вноските се наложило тя с лични средства да ги заплаща. В допълнителният отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба.

Предявени са при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.74 ЗЗД, а в евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира, че не са налице права  и  факти, които  се  признават , нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

С оглед на предявените искове ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – изпълнение от негова страна на лично задължение на ответника спрямо трето лице и наличие на правен интерес да изпълни чуждия дълг; наличието на неоснователно имуществено разместване, изразяващо се в намаляване на патримониума на ищеца за сметка на ответника, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. твърдението, че му е възложено да изтегли кредит и сочения начин на използването му за нужди на ищеца и семейството, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

НЕ ДОПУСКА до събиране в с.з. представените от ищеца към допълн.искова молба писм.доказателства, находящи се на л.473 и 474 от делото, както и представените от ответника към отговора писм.доказателства, находящи се на л.196,207-208,211,221,229-234,237-264,268-270,272,274,277-278,282-283,290-333 от делото.

ДОПУСКА до събиране в с.з. останалите приложени към исковата молба, допълн.искова молба и отговора писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.183 ГПК , както и за изискване на посочените в допълн.искова молба съдебни дела.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответната страна при довеждане, във връзка с доказване обстоятелствата, изложени в отговора.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна при довеждане за опровергаване твърденията на отв.страна.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл.186 ГПК на ответника съд.удостоверение, което да послужи пред РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, по силата на което да се снабди с удостоверение относно движението на кредитната му сметка за периода 2008г.-2018г.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да конкретизира задачата на поисканата с допълн.искова молба ССЕ, на осн. чл.101, ал.1 ГПК, като при неотстраняване на тези нередовности процесуалното действие ще се смята за неизвършено, на осн. чл.101, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора В..

НАСРОЧВА производството по т.д. № 1750/2018г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.19г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото с.з., като на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор.                                    

                             

  

 

                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: