№ 37
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20211100514456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗД „Б.И.“ АД, срещу отказ на
съдебния изпълнител да намали размера на приетите за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя И. Л.Ч., до сумата от 200 лв., обективиран в
разпореждане от 02.11.2021 г. по изп. дело № 20219240400592 на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на
КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на взискателя се
свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради
което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200
лв. съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Излага, че изпълнителното дело е с ниска фактически и
правна сложност, а длъжник се явява застрахователно дружество, което разполагало с
парични средства по банковите си сметки и сумата е можело да бъде събрана чрез налагане
на запор. Оспорва, че липсват доказателства за заплатено адвокатското възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело И. Л.Ч. оспорва жалбата, като сочи, че в срока
за доброволно изпълнение вземането не е погасено, поради което е поискано
предприемането на изпълнителния действия чрез налагане запор на банковите сметки на
длъжника и затова му се дължало адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Частен съдебен изпълнител Г.К. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско
1
възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а
длъжникът не е погасил задължението в срока за доброволно изпълнение и взискателя е
следвало да поиска налагане на запор върху банковите сметки на застрахователя.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по
следните съображения:
Изпълнително дело № 20219240400592 на ЧСИ Г.К., рег. №924 на КЧСИ, е
образувано по молба от И. Л.Ч., чрез адв. Й.А., за събиране на вземания от ЗД „Б.И.“ АД,
обективирани в изпълнителен лист от 14.07.2021 г., в общ размер на 1654,26 лв. По
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, който
взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в общ
размер на 240 лева с ДДС за образуване на изпълнителното производство, заплатени в брой,
видно от отбелязването в договора.
На 21.07.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, като няма
данни в срока за доброволно изпълнение вземането да е заплатено задължението. Поради
това с молба от 28.09.2021 г. взискателят чрез своя адвокат е поискал налагане на запор по
банковите сметки на длъжника и е претендирал събиране на адвокатско възнаграждение за
така предприетите изпълнителни действия. Представен и нов договор за правна защита със
заплатено от взискателя в брой възнаграждение от 240 лв. с ДДС.
С обжалваното разпореждане от 02.11.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
уважи искането на длъжника за намаляване на разноските.
Предвид горепосочените молба от 28.09.2021 г. и представените два договора за
правна помощ, фактически неверни се явяват твърденията в жалбата, че единственото
предприето действие от адвоката на взискателя се изразява в подаване на молба за
образуване на делото, както и че заплатеното адвокатско възнаграждение е недоказано.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към
молбата за образуване на изпълнителното дело и към молбата за налагане на запор са
представени договори за правна защита и съдействие, в които е отразено, че е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от по 240 лв. с ДДС.
Непогасяването на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение е основание взискателят да поиска налагане на банков запор. Предприетото
действие чрез адвокат по естеството си представлява оказване на процесуално
представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т. 2 НМРАМ, поради което
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде възложено като разноски в тежест на
длъжника, който с бездействието си е станал причина взискателя да стори допълнителни
2
разходи за адвокат.
Претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на делото в
размер от по 240 лв. с ДДС е в съответствие с материалния интерес по делото и не
превишава установените минимални размери по чл. 10, т. 1 и 2 от НМРАВ, поради което
неоснователно е искането на длъжника за неговото намаляване.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав
намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията
на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като
изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на
атакуваните изпълнителни действия със закона.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ на съдебния изпълнител да намали размера на приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя И. Л.Ч., до сумата от
200 лв., обективиран в разпореждане от 02.11.2021 г. по изп. дело № 20219240400592 на
ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3