ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 01.10.2013
година Град
Бургас
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
на
първи октомври две хиляди
и тринадесета година
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: -
Прокурор: -
изслуша докладваното от съдия Новаков
гражданско дело номер 2421 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 108 от Закона за собствеността.
Ищците Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********,
тримата с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий” № 2, вх.1, ет.1 ап.1 - адв. Евгени Атанасов,
ищците Н.П.К., ЕГН ********** и С.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова
и Н.Х. и ищцата Е.К.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова и Н.Х. са предявили иск за осъждане на ответника
Администрация на Министерския съвет на Република България да им предаде владението
върху реална част с площ 2500 кв.м. от поземлен имот с кадастрален
идентификатор ***, целият с площ 6497 кв.м. по кадастрална карта на гр. Приморско,
попадащ в границите на УПИ * за имот пл.№* и част от УПИ * в кв.* по плана на
гр. Приморско от 1962 година, с южна граница – улица.
Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на С.К.А., бивш жител
на гр. Приморско, починал на *** г., са си възстановили собствеността върху терен
с площ 2500 кв.м., находящ се в гр. Приморско, включващ УПИ * за имот пл.№ * и
част от УПИ * в кв. * по плана на гр. Приморско от 1962 г., понастоящем попадащ
в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, целият с площ 6497 кв.м. по
кадастрална карта на гр. Приморско. Реституцията била настъпила по силата на
решение № 2229 от 13.07.1994г. по гр. дело № 2872/1994 г. на Върховния съд, с
което в административно производство по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС (развило се преди създаването на ВАС) било отменено отчуждаване на
имота, извършено през 70-те години на миналия век за обществено мероприятие.
С определение от 15.04.2013 г., постановено от друг състав по
настоящото дело, производството е било прекратено на основание чл. 129, ал. 3
от ГПК, поради неотстранени нередовности на исковата молба. Това определение е
било отменено като неправилно от въззивната инстанция, която е разпоредила
продължаване на съдопроизводствените действия.
След връчването на преписи от исковата молба ответникът в лицето на Администрацията
на Министерския съвет е представил писмен отговор със становище за недопустимост
на иска, позовавайки се и на нови обстоятелства, които до този момент не са
били коментирани по настоящото дело и които вече са били предмет на обсъждане
по приключил съдебен спор.
В тази връзка е изискано и приложено гр. дело № 55/2010 г. на РС –
Царево, по което след триинстанционно разглеждане е била отхвърлена делбена
претенция на ищците против държавата досежно поземления имот с кадастрален
идентификатор *** по КК на гр. Приморско, в който попада процесният терен. С решението
на касационната инстанция по гр. дело № 44/2012 г. на ВКС, І гражданско
отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, недвусмислено е установено,
че реституционният ефект, на който ищците се позовават, не е настъпил. По реда
на косвения съдебен контрол е прогласено, че съдебното решение, постановено в
административното производство по отмяната на отчуждаването по реда на чл.1
ал.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, не непротивопоставимо на
държавата, като страна в гражданскоправния спор. В решаващите мотиви на
решението по гр. дело № 44/2012 г. на ВКС, І гр. отд. е изяснена следната
обстановка: Със заповед № 933 от 15.10.1975 г. и заповед № 36 от 10.01.1976 г.
на Председателя на ОНС-Бургас имотът на наследодателя на ищците С.К.А. е бил отчужден по
реда на ЗТСУ за осъществяване на следното обществено мероприятие: разширение на
терена на почивната станция на Комитета за държавен и народен контрол. Към
датата на влизане в сила на реституционния закон намиращата се в отчуждения
имот сграда е била съборена и мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е
било реализирано, като строителството на обслужващите почивната станция
съоръжения не само е било започнало, но вече е било осъществено: теренът на
почивната станция е бил разширен с отчуждения имот, върху който са били изградени
баскетболно игрище и открит детски басейн, обслужващи тази почивна станция.
Поради това и по аргумент от чл.1, ал.2 от отчуждаването не е следвало да бъде
отменяно ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Ясно е, че след като с влязло в сила решение по повдигнатия
гражданскоправен спор на ищците са били отречени каквито и да е права върху
процесния терен, недопустимо е на същото основание да се претендират права
върху реална част от същия този имот.
За пълнота е необходимо да се отбележи и друго: Няма спор, че спорният терен
попада в землището на гр. Приморско, което е с действаща кадастрална карта,
одобрена със заповед № РД-18-106 от 09.12.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК. След като самите ищци внушават, че в кадастралната карта е била допусната
грешка относно имот с идентификатор ***, тъй като той обхващал и реално
реституирания им терен, който неправилно не бил отделно обособен, същите би
следвало да предявят правата си чрез специалния иск по чл. 53, ал. 2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Това обаче не е сторено, независимо от коментираните
от делбения съд неуспешни опити на ищците по административен ред да попълнят
плана на гр. Приморско с имота, който считат за възстановен. В тази връзка е цитирано решение по адм. дело № 138/2007г. по
описа на Бургаския окръжен съд, потвърдено от Върховния административен съд, с
което е била отхвърлена жалбата на ищците против мълчалив отказ на Кмета на Община
Приморско да попълни в кадастралния план възстановения имот, поради невъзможност
той да бъде индивидуализиран.
Кадастралната карта е предмет на подробна правна уредба от ЗКИР и
подзаконовите актове по приложението му. Въведените с нея граници са от
значение за индивидуализирането на поземлените имоти, като обект на собственически
права. Неточностите в границите, свързани със спорове за материално право,
подлежат на отстраняване именно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Следователно,
без да е предявена такава претенция не може да се разглежда и иск по чл. 108 от
ЗС. Отделен е въпросът за противоречивата практика относно възможността за
съединяването на двата иска за разглеждане в общо производство.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 108 от Закона за
собствеността е недопустим, поради което настоящото производство следва да бъде
прекратено.
Ответникът претендира заплащане на разноски. На основание чл. 78, ал. 4
от ГПК в полза на тази страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2025 лева, определено съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2421/2012 г. на Бургаския
окръжен съд.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********,
тримата с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий”
№ 2, вх.1, ет.1 ап.1 - адв. Евгени Атанасов, Н.П.К., ЕГН ********** и С.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес:***, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Лайош
Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина Чакърова и Н.Х. и Е.К.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут”, № 13, ет.1, ап.3 - адв. Николина
Чакърова и Н.Х. да заплатят на Администрацията на Министерския съвет
съдебноделоводни разноски в размер на 2025 (две хиляди и двадесет и пет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: