№ 18099
гр. София, 20.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Частно гражданско
дело № 20241110149604 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД
молба с вх. № 31288/29.01.2025 г., в която е поискано изменение на постановеното по делото
Определение № 2758/19.01.2025 г., в частта, в която заявителят е осъден да заплати на
соченото за длъжник лице Г. З. П. сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК
представлява адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на
представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл.
24, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Участието на адвоката се е изчерпало с
попълването и подаването на типова бланка. Прави се позоваване на решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС.
Насрещната по молбата страна Г. З. П. счита същата за неоснователна. Поддържа, че
подаването на възражение от соченото за длъжник лице е основно средство за защита в
рамките на заповедното производство. Като неизправна страна в него, заявителят следва да
понесе в пълен обем отговорността си за неоснователно предизвикания процес. Посочва, че
в заявлението е поискано издаването на заповед за изпълнение по четири вземания: 457, 64
лв. – главница; 130, 16 лв. – договорна лихва; 193, 38 лв. – законна лихва за конкретен
период и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Прави се позоваване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ. Иска оставянето на молбата без уважение.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по делото е образувано по Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 3538/01.12.2023 г. по описа на
РС-Своге срещу соченото в него за длъжник лице Г. З. П. за сума в общ размер на 781, 18
лв., заедно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на възражението до
окончателното плащане. Искането за горните суми е уважено с издаване на Заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК с № 27391/29.08.2024 г. На 11.11.2024 г.
соченото за длъжник лице Г. З. П. е подала чрез адв. Д. възражение с вх. №
360465/11.11.2024 г., в което е посочила, че не дължи поради извършено плащане и моли да
й бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Приложен е Договор за правна защита от 05.11.2024 г., в който е вписано, че сумата е
платена в брой. С Разпореждане № 172130/24.11.2024 г. заповедният съд е дал указание на
заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщението и да представи
в този срок доказателства за това. Разпореждането е редовно връчено на 25.11.2024 г., но в
дадения срок, указанията в него не са изпълнени, поради което с Определение №
1
2758/19.08.2025 г. заповедта за изъпление е обезсилена, а заявителят е осъден да заплати на
соченото за длъжник лице сума в размер на 500 лв., представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
От правна страна съдът намира следното:
Молбата е допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на изменение акт.
Разгледана по същество е и основателна.
Заповедното производство е строго формално производство, което цели да улесни
кредитора да се сдобие с изпълнително основание срещу своя длъжник. Поради това
закондателят е създал типови бланки и за двете страни – утвърден образец на заявление,
който следва само да се попълни с данни и утвърден образец на възражение, което е
необходимо да бъде подадено в срок, за да може длъжникът да трансформира
производството в исково-състезателно. Той не е длъжен да обосновава възражението.
Соченото за длъжник лице Г. П. е вписала, че не дължи, тъй като е заплатила цялото си
задължение. С това се е изчерпало участието й в производството.
Съдът намира, че в процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на
ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. Поради това са неприложими аргументите на
соченото за длъжник лице, които намират опора в Наредба № 1/2004 г. за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, в това производство липсва защита по същество, тъй като
самото издаване на заповедта е на формални основания и спор пред съда не се развива,
поради което и присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено като
прекомерно от 500 лв. на 50 лв. като в този смисъл бъде изменено постановеното
определение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 2758/19.01.2025 г.,
постановено по ч. гр. дело № 49604/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 175 състав в
частта му за присъденото в полза на Г. З. П. адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА
същото от 500 лв. на 50 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2