№ 237
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500035 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “Еос матрикс” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ №4-6,
ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт Й. К., против Решение №262417
от 27.10.2021г., постановено по гр.д. №10093/ 2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХIХ гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните,
че К.С. В. от гр. Хисаря, ул. ***, ЕГН **********, не дължи на жалбоподателя
поради изтекла погасителна давност сумите от 16959,99 лв.- главница и 702,15
лв.- просрочена лихва за периода 04.10.2012г.-13.01.2013г. по договор за кредит
№160-449060 от 22.04.2008г., сключен с „Прокредитбанк България“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за
цесия от 18.04.2016г., за които е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№5022/2013г. на Районен съд- Пловдив. Във въззивната жалба са изложени подробни
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Искането до
въззивния съд е за отмяната му и отхвърлянето на исковата претенция с присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна К.С.
В. от гр. Хисаря, ул. ***, ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му адв. С.
М., в който се поддържа, че решението е правилно и се иска потвърждаването му с
присъждане на направените във въззивната инстанция разноски. Съдът, след преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявен от К.С. В. иск с правно
1
основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи поради
изтекла погасителна давност на „Еос матрикс“ ЕООД сумите от 16959,99 лв.-
главница и 702,15 лв.- просрочена лихва за периода 04.10.2012г.-13.01.2013г. по
договор за кредит №160-449060 от 22.04.2008г., сключен с „Прокредитбанк
България“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на „Еос матрикс“
ЕООД с договор за цесия от 18.04.2016г., за които е бил издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. №5022/2013г. на Районен съд- Пловдив и е образувано изпълнително дело
№730/2013г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №819. С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск. Като е проследил
хронологично извършените по изпълнителното дело действия, съдът е приел, че след
18.08.2013г., когато е било отправено искане за извършване на опис на движими
вещи, в период от повече от две години не са поискани и не са предприети
изпълнителни действия, поради което считано от 19.08.2015г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Изложил е доводи, че последващите
действия по изпълнителното дело по конституиране на „Еос матрикс“ ЕООД като
взискател и исканията му за извършване на изпълнителни действия са невалидни, тъй
като са извършени по вече прекратено изпълнително дело и съответно не прекъсват
давността. С оглед настъпилото последно прекъсване на давността от 18.08.2013г. и
липсата на последващи действия за прекъсването й съдът е приел, че на
18.08.2018г. вземанията са били погасени по давност.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което
на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка за спазването на
императивните материалноправни норми съгласно дадените указания в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се
установява, че на 28.03.2013г. по ч. гр. д. № 5022/2013г. по описа на РС-Пловдив
срещу длъжниците „К-строй“ ЕООД, К.С. В. и М.Д. В.а са били издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист, съгласно които са осъдени да заплатят на
„Прокредитбанк България“ АД сумите от 16959,99 лв.- главница, 702,15 лв.-
просрочена лихва за периода 04.10.2012г.-13.01.2013г.; 54,01 лв.- наказателна
лихва за периода 06.11.2012г.-06.01.2013г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 26.03.2013г., дължими по
договор за кредит №160-449060 от 22.04.2008г., както и сумата от 354,32 лв.-
разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземанията си и въз
основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала на 12.04.2013г.
изпълнително дело №730/2013г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. №819,
с район на действие Окръжен съд- Пловдив. С молбата за образуване на
изпълнителното дело, както и с допълнителна молба от 03.06.2013г. и
18.08.2013г., взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на
адресите на длъжниците. С разпореждане от 18.11.2013г. на съдебния изпълнител
е бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжниците на 16.12.2013г.,
който, видно от съставения на място протокол, е бил отложен за 13.01.2014г.
Видно от съставения на 13.01.2014г. протокол не е бил осигурен достъп до
дома на длъжниците, поради което опис на движими вещи не е бил извършен.
На 18.04.2016г. между „Прокредитбанк България“ АД, като цедент, и „Еос
матрикс“ ЕООД, като цесионер, е бил сключен договор за прехвърляне на
парични вземания, по силата който вземанията на банката по договор за кредит
№160-449060 от 22.04.2008г. са били прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД. По
2
искане на дружеството с разпореждане на съдебния изпълнител от 15.11.2016г.
„Еос матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело. С
писмена молба на дружеството от 07.07.2017г. същото е поискало извършване на
справка за притежавани автомобили от длъжниците и налагане на запор върху
тях. С постановление на съдебния изпълнител от 20.07.2020г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от
повече от две години.
При така изложените факти могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439,ал.2 от ГПК, според който
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното
основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само
въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по
отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение-
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се
прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл-
Определение №60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., 4-то г.о.;
Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./.
Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта
за изпълнение, което по отношение на ищеца К.С. В. е станало на 16.10.2013г.,
тъй като видно от приложеното заверено копие от изпълнителното дело поканата
за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, му е била връчена на
01.10.2013г., като по делото не се твърди и не се ангажират доказателства той да
е подал възражение срещу нея. С писмена молба от 07.07.2017г. ответното
дружество „Еос матрикс“ ЕООД, в качеството му на новоконституиран взискател
по изпълнителното дело, е поискало извършване на справка за притежавани МПС
от длъжниците и налагане на запор върху същите. Към молбата е приложена
вносна бележка за платена такса. Така подадената молба, в която се съдържа
искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника е прекъснала
погасителната давност за вземанията на основание чл.116, б.В от ЗЗД, независимо
че въз основа на нея съдебният изпълнител не е извършил поисканото
изпълнително действие. Този извод се налага както от мотивите по т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
„искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“, така и от диспозитива по
т.10, съгласно който „нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие“. От датата на така извършеното действие по отправяне на искане за
предприемане на принудително изпълнение, което е прекъснало давността, до
датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 13.08.2020г. не е
3
изтекъл срок от пет години, поради което вземанията на ответното дружество не
са погасени по давност. Предвид горното предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че по изпълнителното дело била
настъпила перемпция на 18.08.2015г., поради което и предприетите след
прекратяването му изпълнителни действия били ненадлежни. Съгласно
формираната съдебна практика /Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.
№1747/2020г., 4-то г.о.; Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.
№1722/2021г., 4-то г.о./ настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без
правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните
действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото
прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.В от ЗЗД. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за прилагане на изпълнителен способ
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, но искането
прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането
на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било
предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина,
която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с
искането. Предвид горното в случая направеното от взискателя искане от
07.07.2017г. е прекъснало погасителната давност независимо от настъпилата преди
или след това перемпция на изпълнителното дело и независимо, че съдебният
изпълнител не е предприел поисканото изпълнително действие.
По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за
отхвърляне на иска. Следва да бъде отменено и допълнително постановеното от
първоинстанционния съд Определение №263955 от 30.11.2021г., с което „Еос
матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 728,40 лв.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на търговското дружество-жалбоподател направените във въззивното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 469,20 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на по 100 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262417 от 27.10.2021г. и Определение №263955 от
30.11.2021г., постановени по гр.д. №10093/ 2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХIХ гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С. В. от гр. Хисаря, ул. ***, ЕГН **********,
против “Еос матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков- Казанджията“ №4-6, ЕИК *********, иск за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от
16959,99 лв.- главница и 702,15 лв.- просрочена лихва за периода 04.10.2012г.-
13.01.2013г. по договор за кредит №160-449060 от 22.04.2008г., сключен с
„Прокредитбанк България“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на
„Еос матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.04.2016г., за които е бил издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. №5022/2013г. на Районен съд- Пловдив.
4
ОСЪЖДА К.С. В. от гр. Хисаря, ул. ***, ЕГН **********, да заплати на
“Еос матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо
Петков- Казанджията“ №4-6, ЕИК *********, сумата от 469,20 лв.- разноски по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на
200 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5